Пенджер към света

Болгарин, русофил, большевик, инженер, боевик, шпион, бизнесмен, контрабандист, полиглот, дипломат - это все о нем, о Борисе Спиридоновиче Стомонякове. Жизнь - как авантюрный роман, конец - почти как у Робеспьера (при аресте в 38-м не ныл, не плакал, а отстреливался и последнюю пулю - себе).

Родился герой нашего очерка Михайлов-Стоян в болгарском селе Голям Буялък под Одессой.

Трудовые мигранты
С отменой рабства в Бразилии в 1888 году вновь освобожденные рабы не стремились стать наемным трудом. Бразильское правительство, находящееся под влиянием социал-дарвинизма, считали, что Бразилия никогда не станет процветающей страной из-за высокого процента чернокожих, что помешало бы развитию страны.

В школата го знаехме като Федя или сред другарите- Феката Шкьопула. Но започвайки своята журналистка кариера, той се подписва «Тодор В...».
Това е характерен белег за нашето поколение (50-70-те години).

Игнатий Казаков е роден на 8 септември 1891 г. в Твърдица, Бендерски окръг, Тараклийски район, Руска империя, сега Молдова, в семейство на български преселници от Сливенското село Твърдица през 1829 година.

Галина Манолова е от поколението на бесарабските българи, което таман сега навлиза в общественния ни живот и най-плодотворният период за всяка творческа личност. Тя е от онези студенти, които с голямо въодушевление възприемат възможността да възстановим своята народностна идентичност чрез културно-просветните институции на България. И съвсем неслучайно Галина избира етнологията за своя професионална самореализация. Тя хем е голяма патриотка на родното си село Кайраклий, хем ни покорява с чудесния български език и научни познания, придобити в учебните заведения. В нейните есета и разкази простия селски живот се оцветява с душевен романтизъм и гармоничност между хората, животния и растителния и мистичния свят. И дори неодушевлените предмети играят важната роля в целият облик на селското битие.
Но най-чудното, че Галина вече живее в САЩ, но именно оттам пише тези съкровенни, родолюбски и етнографски очерки. Наистина- большое и дорогое видится на расстоянии.

Прочетох статията на Леонид Паскалов „Те не можели инак да живеят и да умират“ за бележитите българи, за българския род от свещеници и искам да напиша за това, каквото съм открила за същите хора.

В далёкие 50 -тые годы 20 века житель села Чийший, Болградского района, Одесской области Пётр Недов написал письма в ЦК партии о том, что болгары просят разрешить изучать в школах родной язык.

В Тараклии семейство Котоман – состоятельные, трудолюбивые люди.