Прототипът на професор Преображенски е от Твардица.

0
Голосов: 0

2424

Прототипът на професор Преображенски е от Твардица.

Игнатий Казаков е роден на 8 септември 1891 г. в Твърдица, Бендерски окръг, Тараклийски район, Руска империя, сега Молдова, в семейство на български преселници от Сливенското село Твърдица през 1829 година.
Учен медик, директор на Държавния изследователски институт по обмяна на веществата. Разработил теория и практика за лечението лизатотерапия като метод за подмладяване на организма. Световно известен като „доктор на свръхестествените науки”.
От малък е мечтал да бъде лекар.Нещо повече: мечтаел да победи смъртта.
Завършва с отличие Медицинския институт в Петербург, работохолик, денем е в болница, нощем работи в устроена като лаборатория стая в дома си, усилията му са насочени за овладяване процеса за забавяне стареенето на организма.
На 28 години му е присъдено професорско звание. През 1921 г. лично Ленин му нарежда да оглави „Специално отделение” – токсикологична лаборатория към ГПУ, която да се занимава с отрови и методи за използването им в интерес на световната революция. По-късно това ще е известната с черна слава лаборатория на Майнаровски на успоредната на „Лубянка” „Версефьоновка”. От там е прочутият „български чадър”, модел на който е и експонат в Музея на шпионажа във Вашингтон. По някое време, поради силните болки, Бащата на революцията искрено го молел за отрова, която безболезнено да го спаси от мъките. Казаков работи там с неохота и още преди смъртта на Ленин напуска, за да се отдаде изцяло на война със старостта.
Другарува с изтъкнати интелектуалци, сред които и Михаил Булгаков (двамата са набори), който го използва за прототип на професор Преображенски в романа “Кучешко сърце”. Идеята му дава сам Казаков, като в един разговор споделя, че се страхува работата му да не стане „като във Франкенщайн на Мари Шели”. В романа професор Преображенски превръща бездомното куче Шарик в човек, дава му име Полиграф Шариков. Той бързо се изкачва в йерархията на новия свят. Романът е остра сатира, в която Булгаков пророкува още през 1925 г. масовите репресии, прави намеци за Сталин, давайки му име на един от героите си Чугункин. Ръкописът е конфискуван през 1926 г. Отпечатан е на Запад през 1967 г. В СССР – през 1988 г.
Славата му на лечител магьосник тръгва, след като почти светкавично излекувал Сталин от псориазис.
Вождът от Кремъл се разпорежда да му се даде специален институт, в който българинът лекува дисфункции на жлезите с вътрешна секреция, като нарича метода си лизатотерапия, което давало и видими резултати в подмладяване на организма. Изучава древни практики от Китай и Индия за възстановяване на здраве и младост.
Голямата слава, уважение и търсене от елита – не само политически, но още от писатели, артисти, певци, художници, започва когато става известно, че лекува онова, което днес наричат загуба на мъжка сила. Да могат да се впускат в сексуални приключения, проблемни болшевишки бонзи чакат на опашки за прием.
Сред тях са Калинин, Луначарски, Литвинов, Зиновиев, кой ли не, включително Максим Горки и Кръстьо Раковски.
Казаков прави героични усилия да се отърве и да се занимава само с битката със старостта.
Премества се в петстаен апартамент на „Старопименский переулок” 16. Работи денонощно, в резултат написва монографията от 715 страници „Теория и практика на лизатотерапията по метода на Игнатий Казаков”. Това му донася световна слава.
Да се запознае с метода и самия Казаков от САЩ пристига д-р Хенри Зигерист, професор по история на медицината в университета „Джон Хопкинс”. Той е впечатлен от „високия представителен мъж, с буйно развята коса, приличащ повече на артист или оперен певец от Викторианската епоха”.
Казаков споделя с американския гост, че не може да разгласи всички тайни на метода си, защото, ако се приложи небрежно или безкритично, ще бъде дискредитиран.
След директен сблъсък със Сталин през 1932 г. започва трагедията на гениалния българин. Той отказва да подпише медицински протокол, според който съпругата на Вожда починала от апандисит, каквото било решено първоначално.
Казаков продължил да се занимава с лизатотерапията, но попада под влиянието на колегата лекар Лев Левин, дясна ръка на Хенрих Ягода, мечтаещ да заеме мястото на Менжински като шеф на ГПУ. Той директно нарежда на нашия човек да бъде ликвидиран наследникът на Дзержински. Казаков няма на кого да се довери, след като е изгубил доверието на Сталин, а добре знае, че шпиони на Ягода дебнат навсякъде.
Нищо не прави, Менжински почива по причина на множество болести,които влачи от години, но след време Казаков ще бъде обвинен в убийство, като то се определя като резултат от намазване със специална отрова на стените на кабинета на шефа на разузнаването.
Към тия обвинения ще прибавят убийството на Горки и сина му. В случая с Максим Горки въпросът се усложнява и заради остра неприязън на Горки към учения, който боготворял Христо Ботев и не пропускал възможност да декламира негови стихове, докато Горки отричал какъвто и да било талант на нашия поетичен гений. Спорове между двамата имало и по отношение на ненавиждания от Горки Алеко Константинов.
Арестуван е на 14 декември 1937 година.
Иван Гронский (1894-1985) – влиятелен литературовед и журналист, прави опити да го освободи, три пъти се среща по въпроса със Сталин, разговоря с Калинин, Молотов и Микоян. Напразно.
Казаков е съден по кратката процедура, с него се заема лично Вишински. Съподсъдимият Лев Левин, надявайки се на снизхождение, клевети Казаков, но едва ли е имало смисъл. Съдбата му е била предрешена.
Методът за борба със старостта е обявен за мошеничество.
На 5 март 1935 г. е застрелян на стрелбището на НКВД в Бутово, в близост до тогавашния совхоз „Комунарка“, на 24 км от Калужското шосе.
Това е огромно някогашно имение на помещици. След 1934 г. е вила на Хенрих Ягода, която никога не е използвана за живеене, а за тайни съвещания на НКВД. От септември 1937 г. до 15 октомври 1941 г. е стрелбище за разстрели на осъдени „първа категория”, т. е. тайно осъдени на смърт. Там, по различни данни, са убити чрез изстрел в тила от 10 000 до 29 200 души, главно интелигенция, от 11 страни. Специалисти смятат, че там са убити най-малко 67 българи, поне толкова са данните засега.
Разправата с тях е била извънсъдебна, главно в закрити камиони, на които пишело „хляб” или „месо”.
Имало и умъртвявания с отровни газове.
Сега там има издигнат Мемориал с кратки биографични данни за 4 527 души, както и снимки на 2 187 от застреляните, сред които – и на Казаков.
Професор Игнатий Казаков е реабилитиран през 1988 година.
Полигонът през 1999 г. бе предаден от ФСБ (Федерална служба за сигурност) на Руската православна църква, която през 2018 г. там освети храм на светите Новомъченици.
Методът на Казаков има бъдеще.
Още в края на XVIII век френският лекар Броун – Секар търсел медицински средства за борба със старостта. Половин век след разстрела на Игнатий Казаков неговите трудове стават настолни на младите тогава съветски учени Владимир Хавинсон и Вячеслав Морозов.
Методът лизатотерапия става база на разработки на европейски и американски учени. Благодарение на тях вече се произвеждат уникални цитамини – физиологически активни хранителни добавки, получени от тъкани на животни с прибавени витамини и минерални вещества.
Борис Цветанов
Прототипът на професор Преображенски е от Твардица.

Жил в Москве в 20–30-х годах прошлого века, в доме 16 по Старопименовскому переулку, квартира 5, Игнатий Николаевич Казаков. Дом был не простой, а номенклатурный – в нем жили, к примеру, артист Леонид Утесов и знаменитый партизан, а затем чекист Дмитрий Медведев (его именем потом эту улицу и назвали, но впоследствии переименовали обратно). Знаменит был и Игнатий Казаков. Славу ему принес изобретенный им метод лечения дисфункции желез внутренней секреции – так называемая лизатотерапия. Доктор Казаков воздействовал на организм посредством введения в него лизата – препарата соответствующей железы.
По некоторым сведениям, сам Сталин прошел курс лечения лизатами по поводу хронического псориаза. Снадобье помогло, и специально для Казакова в Москве был создан Научно-исследовательский институт обмена веществ и эндокринных расстройств. Это было привилегированное, совершенно закрытое для простых смертных лечебное учреждение, роскошью обстановки и питания не уступавшее лучшим клиникам Европы. Казаков купался в лучах славы и был недосягаем для научной критики. Его пациентами были представители высшего политического руководства, особенно те, кого волновало угасание сексуальной потенции, – на вершинах власти это особенно обидно. Надо полагать, ему не раз приходилось в тиши смотрового кабинета выслушивать интимные откровения советских сановников.
– Я – известный общественный деятель, профессор!
Что же теперь делать?
– Господа!.. Нельзя же так! Нужно сдерживать себя! Сколько ей лет?
– Четырнадцать, профессор…
Преемник Генриха Ягоды Николай Ежов: сначала первый вроде бы пытался отравить второго, потом «выяснилось», что сам Ежов приказал обрызгать свою квартиру ртутью, но «понарошку»

Ну разумеется. Именно доктор Казаков – тот самый «маг и чародей», прототип профессора Преображенского из повести Булгакова «Собачье сердце». В фигуре же «известного общественного деятеля», собирающегося в командировку в Лондон, усматривают сходство с Христианом Раковским, полпредом РСФСР в Англии. «Ах, господа, господа!..» Стоит ли говорить, что, пользуясь покровительством высокопоставленных пациентов, «кудесник» омоложения с легкостью отражал наскоки революционных швондеров.

В декабре 1937 года казаковскому благоденствию наступил конец – псориаз разыгрался с прежней силой. Профессор был арестован и включен в число обвиняемых по делу о правотроцкистском блоке Бухарина – Рыкова. Казакову и еще двум лечившим советскую элиту докторам, Льву Левину и Дмитрию Плетневу, вменялось умерщвление председателя ОГПУ Вячеслава Менжинского, председателя ВСНХ Валериана Куйбышева и писателя Максима Горького. Действовали они будто бы с исключительным хитроумием – под видом лечения вредительски ослабляли организм пациента, с тем чтобы лишить его сил сопротивляться недугам. Приказы шайке лейб-лекарей отдавал, по версии обвинения, заместитель Менжинского Генрих Ягода, стремившийся занять место шефа.
То был первый опыт создания зловещего образа врачей-убийц. Игнатий Николаевич Казаков, как и его «сообщники» Левин и Плетнев, был признан виновным, приговорен к высшей мере и расстрелян спустя двое суток после вынесения приговора, 15 марта 1938 года. В феврале 1988 года реабилитирован.

Пародийное описание того, как те же лица уморили до смерти Максима Горького, можно найти в «Скотном дворе» Джорджа Оруэлла, где две овцы «признались, что они довели до смерти старого барана, одного из самых преданных поклонников Наполеона, заставляя его бегать вокруг костра, когда он задыхался от приступов кашля».
← Безработица, как геноцид населения. Бессарабский сценарий Александра 1 →

Комментарии