Пенджер към света

В семейството ни имаше една снимка, която зароди една от моите мечти. Мечтата беше почти нереална, но имаше шанс.

Вновь конец рабочего дня, гараж и снова водительские байки после нелегкого трудового дня.

Най-скъпата командировка по онова време беше да съпровождаш вагони с вино до град Оймякон – Якутия, най-студеното място на земята, където живеят хора.

Лиляна – млада жена – художница

Георги - млад мъж, майстор-дърводелец, съселянин на Лиляна

Ч Е Р П Н Я З А З Д Р А В Е

Старият Андроник беше българин, но се гърчееше. Дори след преселването в Бесарабия той продължи да кръщава децата си с гръцки имена.

Егор и Игорь были неразлучными друзьями, хотя и не жили по соседству. Но так уж вышло, что они подружились. И всё свободное время, особенно выходные дни, проводили вместе.

Стамов Иван
1 клас 7 г. МОУ «Парканская СОШ№1 им. А. Стоева»

България синьоока.

( Приказка за далечната родина –България)

Откъс от повестта "Един ден"

Времената бяха прости…колхозни.
Отделен слой върху историческия разрез е такова понятие като колективно земеделие или с проста дума- колхозите.

Към 50-те години на миналия век в нашето село израснаха доста момчета, някои от които надхвърлят 20 години по причина, че българите в съветската армия не ни взимаха.