Поканата към рая. Част 7 " Москва"

Москва непмановска.

По препоръка на члена на изпълнителния комитет на Коминтерна Васил Коларов в школата за висши управленски кадри е зачислен Иван Краснов, емигрант от Бесарабия, който омагьосва строгите, революционни водачи с операцията по разоблачение и арестуване на международния политически аферист и провокатор Дружиловски.
По всичко личише, че този млад бесарабец е надарен с буден, природни ум и други способности, за да стане ценен кадър на комунистическия интернационал.
Партийната школа се намира в района Замоскворечие и през прозорците на класните стаи виждат се червените, зъбати стени на московския кремъл, високите бели кули на църковните събори, кълдъръминия спусък от храма Васил Блаженни. Всичко наоколо е надъхано с историческа памет и по точно, с «татарското време»: Балчуг (блато), Ордынка, Татарская улица, Мытная улица, Казачий переулок…
Но въпреки близостта към историческия, сакрален център на Российска империя, Замоскворечие е отколешен бандитски район и, още повече, през сегашното време на разцвета, на така наречената от Ленин, «нова икономическа политика». Тази «политика» всъщност бележи пълното поражение на комунистическите лозунги и «военния комунизъм», предизвикали глад и въстания сред селячеството.
Трябваше срочно да се отменя програмата за преход към световната революция, дорде разинатените и обезверени руски селски маси не вдигнат на вили вчерашните вдъхновители на социалистическа революция. Водачът на болшевишката партия Ленин прави решителен политически завой, от който се завива свят на пламенните революционери и правоверните марксисти. Те вдигат бунт, но Владимир Илич ги сплашва с оставка. Без него бунтовниците нищо не струват, но имат инат и късогледство скришната да мстят и вредят като слагат такива бюрократически ограничения, че цялата идея за творческото насърчаване на предпринимателство се изказява до чудовищни извращения: кулачество в селата и корупция в градовете. Ленин е погубен според отклоняването от правата, комунистическа линия и сега няма кой да вразуми сираците.
По тази причина в СССР се разпалва безкомпромисна, партийна война между комунистите на Троцки и болшевиките начело със Сталин. А между тях се навират и други фракции, групировки и амбициозни личности със своите оригинални и фантастически представления за пътят към «царството на свободата».
Понеже тези межпартийни сблъсъци, интриги, провокации, диверсии и непрекъснати, теоретически дискусии хич не способстват на някаква свестна вътрешна политика, вдигат главата хем «старорежимните» форми на общественото устройство и битие, с вариете, оперети, казино хем нови, анархични и нигилистки «криворазбрани» културни слободий: авангардизъм, «свободна любов», пролеткулт, атеизъм.
Но най-характерният белег на това време е «непманството»- едно възраждане на частнособственическа, икономическа дейност, породила нов клас на търговци, спекулянти, контрабандисти, които единственни са способни да обикалят бюрократическите примки на младото и неопитното съветско чиновничество.
Обикновенно «цветът» на московските непмани се събират вечерно време в по-осветените и чисти паркове. По алеите с важен вид водят своите разглезени, хранени, гледани и скъпооблекани жени владелците на захарните, шоколадните мануфактури. Всички те, неизвестно откъде се явили, старателно подражават с обноските на стария, московски, купечески «свет», разпарчетосан от революцията и гражданска война. Те обичат вечерно време да се събират на големи и шумни компании в модните ресторанти и кабаре, избират в менюто блюда, с господарски вид повикват келнерите, плескат ръце на артистите, канят ги на масата и играят ролята на меценати. Напивайки се, започват да се хвалят със своите комерчески успехи и таланти, наричат себе си «солта на земята» и ако някой, по-бедно облекан, минувач случайно се докосни до дебелия, увития с бобърски кожи непман, той непременно ще чуе презрителното:
«Не толкайтесь, пожалуйста! Это вам не восемнадцатый год».
Но опитвайки се да опитомят съветски работници, с които си имат работа, непманите им внушават да търсят «лек живот», дарявайки ги с армагани или давайки бакшиш.
За Иван Краснов тази зашеметяваща бъркотия на идеи, пропагандистки лозунги, търговска вакханалия, безхаберното поведение на новите богаташи предизвиква голямо объркване в душата и акъла. Годините, прекарани в Румъния, сега изглеждат много по-спокойни и благоразумни, отколкото този калабалък в Москва.
Към тази потистваща обществена неустроеност добавя се и битова. Иван е заселен в общежитие с двама школни колеги. Единият е дагестанец, представител на една малобройна народност и почти не говори руски, никъде освен школните занятия не ходи, а другият е възрастен узбек, сякаш едва пристигнал от родния кишлак. Носи на главата тюбетейка и облечен с раиран халат. Той поне в неделя излиза на пазар, редовно готви вкусен пилаф и гощава с него Иван и дагестанеца. Понеже са мусюлмани водка не пият и други поводи за някакво приятелство между тримата няма.
Но не може всичко да е криво и неспокосно. Трябва човекът да има и малко късмет. За Иван Краснов късметът е Лиза Винтер, негова колежка по курсантската група. Двадесет годишната Лиза е от волжските немци и е типична представителка на своята народност: блондинка с зеленикави очи, със стройно и збито тяло, с весел, юнашки нрав. Тя приличаше външно на Ида Войцеховска, бесарабската приятелка на Иван и, може би, това ги сближава по времето на занятията по испански език и самбо. Лиза знае родния немски и тук е определена в група по изучаване на испански и португалски, а Иван – испански и френски. Самбо, нов вид борба, създавана от съветски тренери, а в момента е базова дисциплина за подготовка на спецподразделения.
Лиза Винтер

След завършването на семилетката Лиза напуска родното село и постъпва на ученически курсове на Самарската шивашка фабрика. Способното момиче добре усвоява професията и наскоро става передовик и комсорг на цеха. Макар че мнозинството на работниците и на комсомолската организация са момичета, Лиза създава комсомолска оперативна дружина, която върши патрулиране по местата, където върлуват местните хулигани и пийналите хлапаци : около клуба, близките улици, парка, танцплощадката, общежитието. За голяма почуда хулиганите и други нарушители на общественния ред започват да избягват тези смели комсомолки с червени забрадки и още повече, че те имат връзка с поделението на милицията.
Дейността на опердружината и нейния водач са вземени под око и бележка от райкома на партията и от там сведенията са предават на спецслужбите, които имат големи кадрови проблеми по причина на масовата малограмотност на населението. През известно време Лиза Винтер е поканена на събеседване и получава направление на работнически факултет в Москва и след двегодишно следване е препратена в школата за висши управленски кадри към Коминтерна.
Тук Лиза прави голямо впечатление на инструкторите с физическата и бойна форма, а на наставниците с искренната вяра в тържеството на комунистическото, пролетарско дело по освобождението на народите от капиталистическото тегло. Тя е готова да сложи живота си на комунистическия алтар и по тази причина е определена в разузнавателната служба на Коминтерна и в групата на телохранители и радисти. Има много места и ситуации, когато спътник и съдружник на резидента да е жена. Към момента когато между Иван Краснов и Лиза Винтер се заражда приятелство започва подготовка към прехвърлянето в Европа и оттам в Бразилия тамошния организатор на Комунистическата партия Луис Престес. Той с Лиза Винтер ще са съпружеска двойка, представящи интересите на една австрийска шивачна компания.
Най-забавното е това, че Иван Краснов е истински двойник на бразилеца само че по-млад на петнаддесет години. Но инстинктивно сравнивайки двата мъже, с които я сближава съдбата и службата, Лиза чисто с женския си усет дава предимството на бесарабеца. Със своята спокойна разсъдителност и мерак Иван повече подхожда за потенциален съпруг и баща на едно щастливо семейство, отколкото фанатичния и сприхав бразилец. Той с известна ревност наблюдава приятелството между неговия бъдещи телохранител и бесарабеца, който има голям авторитет сред ръководството на Коминтерна, още повече, че сред тях има и негови сънародници.
По служебно задължение и бъдещото неизбежно «съпружество» Луис и Лиза правят опити за сближаване, редовно заедно участват в различни учебни и празнични мероприятия, но за никаква любовна, еротическа нагласа опърничавата немка не смишлява. И инак се развиват отношенията с Иван Краснов. Лиза от детството е юначно момиче, възпитвано от дядо си, ветеранът на световна и гражданска война като истинска амазонка. Обаче мъжкия характер и природния ум, способност към водачество и организованост покоряват младото момиче и тя признава пред себе си, че обиква Иван с цялата си «бабска» същност. Външно тя още крие своето чувство, но си знае, че приятелството с времето ще придобие по-интимно съдържние.
Другата причина, която подбутва запалената комсомолка и интернационалистка към бесарабеца е неговата, странна за един провинциал, галантност с жените и обноски, които Краснов проявява в общественните места и заведения дори такива както литературните кръжки «Леф» или «Кузница».
Лиза е абсолютно равнодушна към всякакви литературни упражнения, но «по долгу службы» посещава всякакви събрания на «левите» интернационалисти начело с Маяковски.
И тук Краснов я изненадва, хем с умението да се облича съответно, хем да води окололитературни дискусии с футуристи, символисти, акмеисти и дори с откачения, фудулит Балмонт, пристигащ с голяма парадност от Париж за да поглежда на възторжените му почитатели като энтомолог към насекомите.
Лиза не може докрай да проумее «тайното дъно» на бесарабеца, предполагайки, че той не е докрай този, за когото се представя. Но нали са служители в една специфична, разузнавателна организация и в нея всякакви откровенности са излишни, а конспирации и лицедейство са необходими професионални качества.

Лекциите

Не по-малко учудване изпитват от Иван Краснов и лекторите по гуманитарните дисциплини, а сред тях са такива признати оратори като Зиновьев, Троцки, Луначарски, Бухарин, Чаянов и даже Горки и Леонов. Последните са нещо като идеологически и духовни зидари на новата, болшевишка империя. Тяхната наставническа мисия е да изграждат онзи духовен остен в душите на бъдещите съветски управленци, който би ги крепил срещу идеологическо налягане дори от такива словесни, полемически виртуози като Троцки или Бухарин. Това беше краткия исторически миг на истинска свобода на словото.
Курсантите се възпитвани в една нажежена атмосфера от жестоки дискусии по повод новото мироустройство при условие, че погрешно избраната посока ще е смъртоносна за самите курсанти. Положението на първата антикапиталистическа, антибуржуазна Червена империя е сродно с съдбата на Парижската комуна с нейния фатален край- с избиването на комунарите.
От слушателите на лекциите се изисква способности и познания хем да вникават в чужди мнения, теории и концепции, хем да се способни аргументирано да отстояват болшевистката линия за развитието на пролетарската държава. За съжаляване сред курсантите, безусловно предани на болшевизма, малко кой има нужна теоретическа подготовка дори да задават свестни въпроси на лекторите, да не говорим за дискусии.
Обаче на този тъжен фон пак се откроява поведението на Иван Краснов, който спокойно полемизира с лекторите при всеки удобен случай. Веднъж, Троцки засегна балканската тематика и този идеолог на перманентната, комунистическа световна революция беше безкрайно учуден, че сред курсантите има човек доста сведущ в проблемите на един регион, за който имат съвсем неясни представи дори учените в европейските университети и които даже не знаят какви точно народности живеят по тези места.
А Троцки е военен кореспондент през Балканските войни и познава Балканите много по-добре и от местните правители и жители. Според Троцки на Балканите винаги ще има войни дорде няма да бъде изградена една обща федерация и най-много няма никакво бъдеще таман България, защото е на кръстопъта от Азия и Африка към Европа и СССР.
Не без гордост отбелязва, че сигурно по негова препоръка е създадена Югославската федерация, като първата крачка към всеобщата Балканска и това напълно отговаря на световното комунистическо движение, преодоляващо всякакви капризи , адети и амбиции на местни, национални държавици със своите селяндурски обноски, манталитет и култура.
Обаче изведнъж курсантът Краснов му задава въпрос:
-Товарищ лектор! Как по-вашему, кто организатор террористического акта в церкви «Свети крал» в апреле 1925 года?
Троцки на мигновение са вдървява, пронизвайки курсанта с змийските си очи през кръглите очила. Това приличаше на неочакван удар «ниже пояса».
- Это случилось исключительно по вине болгарской компартии, упустившей бразды правления и позволившей преступную самостоятельность отдельных военизированных подразделений.
- А какие могут быть гарантии, что и в других компартиях не проявятся самостоятельность и самодеятельность. Например, в Германии или Китае?
- Конечно, гарантий нет, но для того и существует Координирующий Комитет Коминтерна, чтобы такие действия предупреждать и исправлять.
- А почему на Балканах заметна лишь компартия Болгарии и ничего подобного не наблюдается в соседних странах ? Ведь, нельзя же считать Болгарию индустриальной страной с развитым и организованным городским пролетариатом? Даже, наоборот, в Болгарии население сельское, т.е с мелко буржуазным сознанием. Какой от них можно ожидать комунизм ?
- Ну, знаете ли, коммунизм, как отмечал Маркс есть движение к гуманизму, т.е общественному состоянию, когда поэтапно преодолеваются кризисные моменты, порождаемые пороками государства: чиновничество, генералитет, помещиками, крупными собственниками и безчеловечной эксплуатацией безграмотного населения.
- Но, если подталкивать безграмотное и обездоленное население к комунистической революции не будет ли это забеганием впереди паровоза общественного прогреса? Ведь, тот же Маркс утверждает, что само по себе развитие и распространение капитализма и есть процесс революционный, охватывающий все сферф бытия…последовательно и без всяких военных эксцессов.
- Мы, коммунисты- интернационалисты считаем, что при настоящем мировом кризисе капитализма, характерным многочисленным, организованным пролетариатом в ведущих странах Европы есть уникальный шанс для перехвата управления и подчинения буржуазии требованиям эксплуатируемых масс.
- Но для этого, всё равно, нужен инструмент принуждения, некое государственное образование т.е. опять же-бюрократия, армия, милиция…только гораздо худшего качества из-за саботажа буржуазных кадров и малограмотности революционных. То есть условия для контрпереворота совсем не устраняются, а пролетарская революция только спровоцирует гражданскую войну, которую пережила Российская империя.
- А вы, молодой человек, совсем не верите в способность советской власти наладить общественное устройство?
- Так это же мы, будущие управленцы и будем это устройство налаживать и должны ясно понимать какая природой обусловленная сила будет наше общество двигать и что будет жителей к этому воодушевлять?
- Как что? Идеал справедливого, общественного уклада, гармония социальных отношений. Разве этого недостаточно?
- Недостаточно. Людьми двигают, прежде всего, материальные интересы, буквально кусок хлеба и безопасность бытия, а идеалы это уже при наличие определенного уровня сытной и просвещенной жизни. Ведь, недаром, товарищ Ленин выдвинул тезис о новой экономической политике и отказ от коммунистической программы.
- Не отказ, а временное отступление…
- Однако это отступление явно породило надежду на нормальную буржуазную жизнь со всеми её гримасами, но и индивидуальными возможностями. Утверждается власть денег и собственников. И что мы будем делать в конце отступления? В деревнях везде голод и разруха, произвол земельных спекулянтов и мироедов, а в городах не наблюдается рождение крупных промышленников, но зато разгул спекулянтов, комерсантов и конрабандистов, которые заражают коррупцией и подкупами советских чиновников.
- Более того, я позволю себе развить ваше замечательное прозрение. В связи с вынужденным вступлением Советской республики в международные организации и сотрудничество, разделение труда коррупции и буржуазным соблазном будет заражена вся советская элита и номенклатура, начиная от профессоров и кончая генералами. А это прямая дорога к контрреволюции.
Вы, как раз. подвели наш разговор к цели моей настоящей лекции-обозначить тот водораздел в политической жизни Советского Союза, когда следует сделать решающий выбор между продолжением и экспортом пролетарской революции по всему миру и тем самым устранить угрозу буржуазного реванша и стремлением большевиков во главе с Иосифом Виссарионовичем строить социалистическое государство.
Я всегда был сторонником свободы слова. Любая цензура загоняет общественную и научную мысль в подполье, разрушает всесторонюю оценку и анализ объективного течения жизни со всеми её противоречиями и проблемами. Цензура и диктатура меньшинства непременно ведет к застойным и разрушительным недугам живого социального организма.
- А какие у вас опасения имеются относительно сталинского варианта ?
- Это, если точнее, не сталинский, сколько ленинский. Владимир Ильич великий политический деятель, способный к неординарным решениям нетривиальных задач. Но его уже нет среди нас, а без него попытка строить социализм в Советском государстве приведёт к банальному возрождению Российской империи, но в более пошлой форме и даже с элементами крепостничества. А это приведёт к тому, что советским людям вновь предстоит пережить ужасы прошедшей мировой войны, но с еще более коварным, жестоким и сильным классовым врагом. И может случиться, что и Союз не уцелеет и погибнут лучшие люди нашего, революционного поколения.
Буржуазные реваншисты уже вступают на тропу войны. Сейчас в Италии реализуется уникальный проект государства, где буржуазия и рабочие едины в мыслях об возрождении славы Римской империи и для достижения этой заманчивой мечты все итальянцы, независимо от классовой принадлежности должны подчиняться единой воли государства и дуче Мусолини.
Это означает появление государства, подчиняющего некой илюзиорной мечте все стороны общественной жизни. Никаких буржуазных свобод-только военная и трудовая дисциплина и всеобщий любимец итальянского народа – славный дуче. А ведь Мусолини сын обыкновенного кузнеца, который состоял в Социалистичекой партии, т.е боролся против буржуазии за счастье трудового народа. А его сын возглавляет партию, объединяющую самые различные партийные группировки под знамя национализма. Такое соединение различных партий и сословий в единое целое по-итальянски называется «фашио» и следовательно, режим , установленный Мусолини- фашистким.
Чем это чревато для коммунистического и рабочего движения? Примеру Мусолини станут подражать в других странах, уничтожая завоевания профсоюзов и рабочих организаций, направляя их энергию на ложную цель в виде торжества национального превосходства и порождению всевозможных исторических мифов о героическом наследии и реваншистких мыслей.
Нет никаких гарантий, что и в Советском Союзе не возникнет мысль об всеобщем единении вокруг советского дуче во имя трудового счастья трудящихся. И самое печальное, этот режим будет назван «социалистическим», что окончательно внесёт сумбур в общественном сознании и парализует всякое организованное сопротивление населения произволу государственной машины.
Слушайки взахлас лекцията на Троцки, Иван изведнъж си помисли, а какво разбрали неговите съжители по общежитието и неволно погледна към тях. Дагестанецът на последния чин пуснал глава надолу и сигурно дреме, а узбекът се втренчил в пенджера и вижда, как на кремлевските кули строителите на пролетарската държава крепят червени звезди.
А след два месеца Троцкий скандално е депортиран в Алма Ата.

Новият живот

На втората година следване в школата за управленски кадри Иван Краснов освен теоретически познания в обществените, юридически и естественни науки придобива и практически: той освоява автодело, получава шофьорска книжка и определен на подмена за личен шофьор на Коларов. Освен тези постижения Иван напредва в бокса , борбата самбо и е редовен участник на спортните състезания и физкултурни празници. Минава и военна подготовка, усвоява стрелбата с пистолет, автомат, пулемёт, научава азбука Морзе и радиовръзка.
Нещо му подсказва, че го подготвят не само за административна или правохранителна дейност. Не по-малко занятия има и по ференски и испански езици. Понеже бесарабеца добре владее румънски, езиците от романска група му се дават много по-лесно.
С нищо от приятеля си не отстъва и Лиза Винтер. Те двамата са в челните редове на най-успешните курсанти, но освен задължителната програма Иван и Лиза усвояват и такива уроци, за които не се сещат учителите в школата. Осъзнавайки, че ги готвят за всякакви разузнавателни и тайни акции, двойката не изпуща възможностите да посещават и «злачните» места: казиното, ресторанти, литературни, авангардистки клубови-тези акупунктурни точки на обществения, градски организъм и са своеобразни контактни зони на успещшните, авантюрни и енергични хора, а в момента това са непманите.
Вечерно време в огромните бордеи на «Метропол» бушува цяла нощ до разсъмване прочутия бар « Сан-Суси» с неговия триетажен зал без вътрешни преградки, с три оркестра и един бюлюк маси, на които седят, пият, пеят, плюскат, смеят се, карат се и любят се проституки и сутеньори, художници и шарлатани, комарджии и хайдути, бивши князе и княгини, червендалисти моряци и студенти. Между масите тичат, шашнати от крясъци, музика и от пъстротата на физиономии, краски и костюми, келнерите с бели якета, хубавички, флиртуващи цветарки, готови да търгуват не само с теменужки.
В прочутият Владимирски клуб, заемащ разкошната сграда с колони, открива се фешенебелно казино с хранени и лъскави крупье, облечени със смокинги и със скъпи кокотки.
Някои от непманите предпочитат по-рисковни, но по-малко затратни схеми. Например, без да им мигне окото, сключват договори с държавни фабрики и трастове, получават аванси и после зарязват делото и се преместват в други краища или издебват селяните, возещи зърно и друга стока на градския пазар и понякога и насилно карат уплашените селяни да им продават стоката по тяхна цена.
Собствено да работи, без да нарушава закона, не можеше нито един предпринимател и особенно, когато държавата започва финансово-репресированото наступление срещу непманите.
По всичко белни, че новата икономическа политика е на приключване. Все по-често са публикуват злъчни карикатури и сатирически фелиетони, статии срещу «буржуазните плевели». Излизат романите «Двенадцать стульев», «Золотой телёнок», памфлетите на Зощенко недвусмислено осъждащи възраждането на буржуазната и еснафска култура на животински инстинкти и пошли развлечения в момента, когато народните пролетарски и бедняшки маси едва свързват краищата.
Непманите, усещайки, че е близък часът на тяхното тържество и охолност, харчат баснословни суми пари на хазартни игрища, балове и пиршества.
Иван, помнейки своята история в рижския ресторант и Джуриловски, редовно с Лиза взимат уроци по билиард. Понякога за компания канят и Луис. Това хич не накърнява самочувствието и на тримата. По това време модата на свободна любов и нейните всякакви вариации и с групово съжителство е нещо доста прозаично, а примерът на Маяковски е повод за подражателство.
Бразилецът е страстен, темпераментни, но е еднообразен, а бесарабецът за всяко еротично занимание измисля романтичен пролог, който душевно разтърсва младото , наивно момиче.
В казиното Иван се сближава с един интересен арменец Раздан, който предпочита да играе преферанс пред рулетката. След няколко партии арменецът забелязва, че Иван е най-добър партньор. Завързват се извън картични беседи за живота, политика, философия. На свой ред Раздан посвещава Иван в тайните на рулетката и през малко време бесарабецът усеща, че винаги и навсякъде ще може да спечели поне за една вечер в ресторанта.
Дружбата обаче не излизаше зад пределите на казиното, а беседите извън общоприетите теми така, че освен личните имена, те нищо един за друг не знаят.
Но веднъж в казиното се сбиват две групи кавказци и накрая започват да стрелят. Естественно е, че всичките обитатели на казиното хукват да се разбягват. И през тази паническа врява Иван отбелязва странното спокойствие на събеседника. А в следващия момент пред тях изниква изплашения и изпотения крупие и една не пада пред Раздан на колене. Раздан става, снисходително потупва треперищия крупие по рамото и тръгва. Тутакси от съседната маса подскачат четирима джигита, обкръжават Раздан и се спущат по стълбата в залата, където се чуват ревове на обезумели мъже и трясък на изпочупваната мебел.
Но след миг всичко започва да стихва, а над заглушените стенания и закани се чува спокойния , но властен и разпоредителен глас на арменеца.

Стажировка

Май 1929 година. Непрекъснатата фракционна война в правлението на Комунистическата партия се завършва с предварителната победа на Иосиф Сталин на «московската» група срещу «лениградската» на Зиновиев. Последните набедяват Сталин в предателство на идеите на социализма и ленинския тезис за «диктатура на партията», който всъщност провокира борбата за власт и привилегии.
И, наистина, Сталин въпреки предишната риторика и революционна логика на всички революционни комунисти неочаквано поддържа Бухарин с «дясното» крило и неговата линия за търпимост към заможното селячество и косвено към реалните им водачи- кулаците.
Интелигентните теоретици подобни на Троцки и Зиновиев не могат да разберат, че по селата вече малко кой поддържа комунистическата партия и съветска власт.
Правителството очакваше, че селяните ще продават на държавата значитената част на реколтата по установените цени. Обаче го очаква жестоко разочарование. Държавата получава мизерната част. Основните зърнени стопани-богатите селяни и середняци предпочитат да почакат, дорде цените ще се вдигнат. Кулаците изкупват зърното дори у бедняците, за по-късно да го препродадат. В последното време цените наистина израстват, оставяйки мечтателите за самостийна индустриализация по долни гащи. А същото време на зърнените пазари царува спекулативна вакханалия.
Какво при това положение остава да прави ръководството?
И Сталин вярно прецени положението: СССР се изправя между нов селячески бунт, подхранван от традиционното отчуждение и откъснатост на руското село от центъра , лошо забулената продразверстка под вид на изкупване и необходимоста държавата да организира ново преустройство на икономическата модел, защото в недрите на Новата икономическа политика узряват сили, обективно пречещи на ускореното развитие пред лицето на новото единение на западните, буржуазни страни и явната заплаха от продължението на световната война.
Предишният опит на Витте да изведе Царска Россия на по-модерен модел се сбълъсква с недоразвития капитализъм в селото. И Сталин вижда, че всичко се повтаря и сянката на загубите през руско-японската война вече паднала и върху СССР.
Планът за индустриализация чрез вътрешната капитализация рухва. Държавните промишлени предприятия малко какво могат да предложат на селяните за стокообмяна. Дялът на непманските предприятия в икономиката е мизерни, затова пък е голям в идеологическото настроение сред градското население.
Изобщо, животът в страната е тежък и пъстър. В очите се хвърля големи сбирщини на бедно облекан народ из улиците и по гарите на Москва. Това са хиляди селяни, избутвани от селата от скритата безработица. Тук те търсят късмета си. Те им драго за всяка работа, с което безсрамно се ползват строителните подрядчици, плащайки копейки. А жените, както пише «Вечерняя Москва» изпълняват обязаностите, която им възложила природата и условията на дивото съществуване.
По улиците се бутат крадци, проститутки, дребни търговци, обущари, парцалници…
Темелът на руския болшевизъм и православната етика се сгромолясваше и огромна маса обездолени селски младежи попълват многобройните криминални банди.
Мобилизованите в милицията красноармейци и царски кадрови специалисти изпитват големи трудности в спазване на законни приличия в следственната и карателната практика на правоохранителните органи.
По тази причина курсантът Иван Краснов с разпоряжение на ректора на школата е командируван в следствения комитет към прокуратарата на Замоскворечието, най-бандитския и опасен район на столицата. Тук Иван е определен за помощник на следователя Андрей Трошин, по-млад от бесарабеца на три години, но е деятелен, смел и грамотен специалист.
Той без особенни емоции посряща поредния помощник и без дълги съмнения го впряга в работата.
- В Твери тамошняя прокуратара закончила следствие по вооруженному ограблению товарного склада. По правилам внутреннего распорядка и безопасности материалы следствия передаются к нам в Москву специальным конвоем. Но это займёт два-три дня, а нам материалы нужны , как можно быстрее, так как организаторы грабежа могут улизнуть из Москвы. Они у нас на примете, но нужны основания для ареста.
Твоя задача доставить документы следствия, как можно быстрее. С оружием обращаться умеешь? Ну, отлично. Давай, действуй.
Сутринта Иван вече е в следственния комитет в Твер, обаче събирането на нужните протоколи, справки, тяхното препечатване са протаква цял ден и когато Краснов напуска комитета вече е късна вечер и той едва успява на московския, вечерен влак.
В съгласие с препоръките на Андрей и елементарна безопасност, Иван предупреждава проводника на купейния вагон и се настанява в едно празно купе, заключвайки се. Папката с документите слага под въглавницата и след малко заспива, удовлетворен, че ще успее към утрешното съвещание.
Събужда се Иван от звуците на тракащата, купейна врата.
-Документите!!! …Папката я нямаше.
Ужасеният работник на следствения орган хуква към проводника. Ония нищо не видял, нищо не чул и никакви непознати лица да минават по вагона не забелязал.
Двата часа, прекарани в купето, до пристигането на московската гара едва не стават последните в живота на несретника. Слава богу, пистолета му оставили.
Едва омърлушиният Краснов прекрачва прага на кабинета, следователят Андрей се повдига от стола и с тревога в погледа тръгва насреща.
- Чт о-то случилось Ваня?
Иван мълчи и не знае какво да казва.
- Украили документы?!
Краснов кимва с главата, вади пистолета и го слага на масата.
- Украли…
- Вот, досада! И главное, полковник Марков меня предупреждал…По-видимому, тебя пасли.
- Как «пасли» ?
- Очень просто. Не только мы, оперативники выслеживаем бандитов, но и они ведут против нас свою игру. Кто-то из твоих знакомых у них на службе.
- Не может быть.
- Еще как может…оружие оставь себе- оно тебе еще пригодится и носи его с собой везде.
- А начальство…
- От начальства попадёт только мне. Могут и под трибунал подвести…Но это случится завтра на утреннем совещании. Я, конечно, сообщу товарищам из Твери, но это слабая надежда. А тебе в таком состоянии нет смысла толкаться здесь…
- А с тобой такое случалось?
- Со мной- нет. Но и ни один началник не додумался бы идти на такой риск с документами. Так, что я с себя вину не снимаю. Ну, давай. Развейся и и утром, как обычно, приступаешь на службу.
Иван се сеща, че единственният човек, с който той би искал да се види е Лиза. Той я посряща след тренировката й на стадиона «Динамо».
- У тебя такой потерянный вид и затравленный взгляд….Никогда таким тебя не видела. Неприятности на службе, небось?
-Да. И большие…подвёл своего командира.
- Ты, же не специально…я знаю тебя. Это случилось непредвиденно. Нужно взять себя в руки и выждать…
- Что выждать?
- Свой шанс исправиться. Если человек честный, то ему помогает провидение. Я в это верю.
Иван с благодарност прегръща приятелката си и вече малко с друго настроение забелязва, че наоколо бучи пролетта.
Те с Лиза прекарват чудесни часове, разхождайки се по улица Тверская към Красная площадь, обикалят Кремъла покрай Москва-река и , прекосвайки я по Каменния мост, пристигат в общежитието си.
В стаята на Лиза живеят още две момичета от Рязан, весели и домовити. Зарадвани от появяването на Лизиния ухажьор, те сръчно стъкмяват вечеря и традиционно руско чаепитие със самовар. Сред тези жизнерадостни момичета Иван напълно се отпуща, връща се му остроумието и кавалерството.
Пряз някое време, изведнъж се чу някой плахо да почуква по вратата. Компанията с недоумение се взира към нея.
- Входите! Вам здесь нальют!
Вратата бавно се приотваря и в пролуката се провира кавказкото лице на Ивановия съжител-дагестанеца. Той престорено се усмихва и без да прекрачва прага прави знак на Иван.
Когато учуденият бесарабец излиза, дагестанецът суетно бръква в вътрешния джоб на коженото яке и мушва в ръцете на Иван един изпомачкан плик.
- Сказали тебе давать…
На миг в облика и погледа на дагестанеца бликва нещо хайдушко и дръзко, и той побързва да изчезне.
В плика явно не беше писмо. Когато Иван го разкъсва, изпада в пълно объркване: това е игрална карта- дама треф.
- Ваня, что случилось?- викват момичетата.
-Ничего страшного., девочки. Меня срочно вывзывают на службу.
Дамата треф с такова еротично оформление има саде в едно московско заведение и именно таза дама, извадена от прикупа спасява Иван в последната преферансна баталия и която му позволи със страхотен риск да вземе десет взятки.
Давата треф означава щастлив случай и го очаква в казиното, което едва започваше вечерния живот. На привичната маса и около нея нямаше още посетители и самотността на Иван изглежда доста комично и неуместно. След малко той това осъзнава и прави няколко крачки към стълбата, но изведнъж вижда, че отдолу нагоре се движи Раздан с четиримата си пазачи.
Ето Раздан е вече тук, малко заплахтян, но усмихнат и доволен. Стискат ръце, но арменецът не сяда. Прави знак и му подават голям позтръкан портфейл. Раздан, като истински магьосник бавно и тържественно го разкрива. И тук Иван отбелязва на пръста му голям пръстен с червен рубин, който никога по-рано не е виждал. Но той не успява да осъзнае този нов знак, защото в следващия момент пред Иван на масата е сложена злочестата, откраднатата папка с прокурорските документи.
Изуменият Иван вдига очи.
- Ошибка случилась. Тебя перепутали с другим человеком.
Без да чака отговорът и благодарствени думи Раздан се обръща и тръгва.
Сутринта на другия ден Иван Краснов направо влита в кабинета на следователя и тупва папката пред началника.
- Надо же! Какой поворот! А, ну рассказывай. Продължението в коментариите долу.