Пенджер към света
Все рубрики (646)
публицистика (153)
Нашите хора по света (57)
Фотопоглед (8)
История (136)
Бесарабскобългарска поезия (8)
Избранные песни и музыка (8)
Юмор (9)
моё творчество (144)
наука и техника (6)
Кинозал на мегдана (4)
Прочутите хора (7)
Къщни неща (4)
Художественные произведения (58)
Здравето (3)
Бесарабски гердан 2019.
От съставителите
Тазгодишен алманах се различава от ланският с това, че ни се изпратени повече творби, свързани с родознанието и с краеведението.
Легенда о волке. А.Шевченко
Жил-был на свете один очень малочисленный, но очень гордый и трудолюбивый народ - гагаузы. Жили они в разное время в составе разных государств, никто с их мнением не считался, да и каждый государь стремился притеснить гагаузов, так как считал их чужими на своей земле. И всегда мечтали гагаузы иметь своюземлю – пусть немного, но где бы они могли бы быть хозяевами, где бы их никто не обижал и не унижал их достоинства.
Дора.
Когда начинаешь размышлять о судьбах болгар, часто сталкиваешься с типичными характерами и ситуациями.
Х. Кавлак-последний коммунист
Родина и историческая память
В прошлом году целью организаторов сбора материалов для альманаха было провести своеобразный смотр состояния творческих рядов среди наших земляков в пределах и за пределами своей малой родиныБесарабски гердан. алманах 2018
На тази страница събирам материалите за алманах "Бесарабски гердан" и тя се попълва катадневно.
Михай Эминович-последний романтик Европы
ЕЗЕРОТО
Михай Еминеску
Синьо езеро в гората,
цяло в лилии жълтее,
с бели кръгове водата
сънно лодката люлее.
Край брега вървя и чакам
как тръстта ще се разгърне,
да излезе тя из мрака
влюбено да ме прегърне.
В лодката да скочим двама,
да шуми край нас водата
и в мечтания унесен,
да изпусна аз веслата.
Под луната към безкрая
лодката ни да заплува,
да шепти тръстта в омая,
дъх водата да милува.
Но не идва тя… Къде е?
Сам въздишам, страдам скрито.
Синьо езеро немее,
с жълти лилии покрито.
1 септември 1876
Михай Еминеску
Синьо езеро в гората,
цяло в лилии жълтее,
с бели кръгове водата
сънно лодката люлее.
Край брега вървя и чакам
как тръстта ще се разгърне,
да излезе тя из мрака
влюбено да ме прегърне.
В лодката да скочим двама,
да шуми край нас водата
и в мечтания унесен,
да изпусна аз веслата.
Под луната към безкрая
лодката ни да заплува,
да шепти тръстта в омая,
дъх водата да милува.
Но не идва тя… Къде е?
Сам въздишам, страдам скрито.
Синьо езеро немее,
с жълти лилии покрито.
1 септември 1876