Пенджер към света
Все рубрики (646)
публицистика (153)
Нашите хора по света (57)
Фотопоглед (8)
История (136)
Бесарабскобългарска поезия (8)
Избранные песни и музыка (8)
Юмор (9)
моё творчество (144)
наука и техника (6)
Кинозал на мегдана (4)
Прочутите хора (7)
Къщни неща (4)
Художественные произведения (58)
Здравето (3)
Изобретателят на компютера- Д. Атанасов
Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка.
В училище, Джон Атанасов, е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата.
Н. Дмитриев е бащата на атомната бомба
ОСВЕН РЕЛИГИЯТА И ПИСМЕНОСТТА, СМЕ ДАЛИ НА
РУСНАЦИТЕ АТОМНАТА И ВОДОРОДНАТА БОМБА!
Внук на четник на Христо Ботев е родоначалникът на съветската атомна бомба и на съветската водородна бомба
Това не е информационна бомба, нито пък е евтина сензация, уважаеми читатели на „Морски вестник”! Благодарение на нашите приятели от Програмно-координационния център ЕКОПАН – Малко Търново, узнахме за излизането в столицата на Молдова – Кишинев, на една много интересна книга: „БЪЛГАРИЯ: МЕТРОПОЛИЯ И ДИАСПОРА. Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков”. Става въпрос за солидно издание на Научното дружество на българистите в Република Молдова, на Института за културно наследство към Молдовската академия на науките и на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”. Самото издание е достойно за отделна публикация, рецензия и представяне, при това – в сериозни и авторитетни издания, специализирани в тази област. Искрено се надявам това час по-скоро да стане факт.
Тараклийский театр "Смешен петък"
В сумбурное перестроечно-перестрелочное время в Тараклии образовался любительский театр «Смешен петък»,который на мой взгляд достоин того,чтобы подробнее описать его творческую деятельность.Прежде всего «Смешен петък» представлял собой своебразную квинтэссенцию того подспудного и порой неосознанного движения народного духа. Самое поразительное,что дух проявился не только у старших 30-летних участников, но и у младших 16-20 летних, для которых театр стал неповторимым культурным заведением. Молодые ребята знали массу народных песен от родителей,а некоторые из них посещая танцевальную студию хорошо знали народные танцы и с удовольствием обучали им новичков.
Иван Горановски:" Белорусы дали мне шанс"
Иван Петрович Горановски (роднина на Александр Иванович)голям родолюбец и всегда возмущался тем , что тараклийский винзавод пользы жителям никакой не приносит, а вино через сомнительные руки всевозможных деляг уходит на сторону. При первой же возможности его уволили.
VLADI SHAGAN : возвращение к себе
На днях в Тараклии гостил самый известный среди московской тусни единственный танцующий рэпер Maxignom.
Персонаж повести Пушкина родом из Джурджулешт
КИРДЖАЛИ ИЗ ДЖУРДЖУЛЕШТ
В степях зеленых Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устье ручейка
Стоит безвестное селенье.
Семействами болгары тут
В беспечной дикости живут,
Храня родительские нравы,
Питаясь праведным трудом,
И не заботятся о том,
Как ратоборствуют державы
И грозно правят их судьбой.
Знаменитая повесть Пушкина о болгарском хайдуке в Бессарабии стала объектом этноархеологических исследований проф. Балакански и преподавателя Тараклийского университета В. Кондова. Изучив ревизские сказки припрутских сел, они обнаружили в списках балканских переселенцев колонии Джурджулешты необходимые признаки, указывающие на реального прототипа пушкинского героя. Во время перехода южных районов Бессарабии в княжество Молдова, а затем в Румынию, многие колонисты перебрались в колонию Импуцита, нынешние Владичены Болградского района
Кроме этого:
Забравените българи в Косово и Албания
Спираме в село, където разрухата напомня за себе си отвсякъде - вехти къщички, училище със заковани врати и зеещи отвори, вместо прозорци, помещение с няколко разбити маси, което използват едновременно за магазин и кръчма. Това е Кленье - едно от селата на Голо бърдо, където живеят българи.