Пенджер към света

Курлиец 28 сентября 2013 +146 RSS-лента

Кръвта вода не става. Форумный сериал

Кръвта вода не става. Форумный сериал

Первая серия

Семейная тайна

Сцена1
Улица Кишинева. Визг тормозов. Сирена. Машина "Реанимация" подъезжает к группе людей, обступивших тело сбитого парня 16 лет Санитары укладывают его в салон и снова включается сирена и машина продирается сквозь поток городкого транспорта.

Сценарий за КВН "Бесарабска лига"

Сценарий за КВН "Бесарабска лига"


Приветствието на « Тараклийски шопари»

На сцената излиза группа ултра-модерно облекани младежи и носят фотки с едновремешни, български хора наподобие «Безсмертный полк».

Боже, царя храни!

Боже, царя храни!

Картина 1
Тараклии сто лет

Действията през целия спектакъл се играят пред декорацията с изображението на фасада на Приказа-първата административна сграда в Шоп Тараклий.

Свекърската работа.

Свекърската работа.



Ретро новела

По Димитровден през 1935 година се чу, че Милана Трандафилова се тъкми за годеница на Ванчо Кьосето. По-недурдисана пара не може и да се измисли, макар че в селският живот на бесарабското, изгубено сред «гетската пустиня», село не може човек да се надява на някаква «свободна воля».

Саркофаг. Част 3

Саркофаг. Част 3



Трапезата

Тамадата не изпускаше нишките на тържеството нито на миг.

Колко струва един мъж ? Картина 2

Колко струва един мъж ?  Картина 2


Картина 2

Началото на http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/kolko-struva-edin-mzh.html

Около къщата се усеща запустението. Масата на верандата претрупана с шитета от водка, карти, чинии. Чуват се настойчиви автосигнали. Накрая на чардака се явява разчорлен, опухнал Борис.

Сериал " Беженарите"

Сериал " Беженарите"

Вторая серия

Краткое содержание первой серии:

В кишиневской семье случилась беда.В аварию попадает сън Павел, школьник 16 лет. В результате черепно-мозговой травмы он неожиданно для медиков приобрел необыкновенную способность считывать информацию с предметов и объектов.

Коледен шопар

Коледен шопар



Наближаваше Коледа, ама времето беше още топло.
Начо Кавлашкин седеше на пръстника и , сякаш, дремеше, затоплен от зимното слънце. Но той мислише: вече е време да се коли прасето.