Cаркофаг за Буджак

  • Опубликовано:
  • Блог: Пенджер към света
  • Редактировалось: 18 раз — последний вчера в 00:37
0
Голосов: 0

108

Cаркофаг за Буджак





Спойлер
Сройлер
Антон Николаевич Дарманчев
Антон беше първият и последният тараклиец, завършил Московски университет. През 1982 година той кандидатства на биофак с конкурс 12 абитуриента на място и успешно преодолява матурската бариера.
Обаче, зашеметен от разнообразието на живота в съветската столица подир провинциалният, полуселски живот в родната си Тараклия, първите години Антон повече се отдаваше на спортни и културни увлечения: борба, футбол, театрална студия, романтични приключения, стройотряди и други подобни мероприятия.
На третият курс на факултета се създава нова специализация – «Микробиология» и по незнайни причини, Антон получава конкретна рекомендация от деканата за следване по новата специалност. Сред студентите на биофака се плъзва слух, че заказчиките са от секретна, военна структура.
Поласкан от вниманието на декана, Антон приема предложението и още от първите лекции и семинари младият тараклиец разбра, че слуховете не били измислени.
Както да ни е, но Антон хваща кураж и завършва университетското учене с отличен диплом , предложение да работи в «ящик»-секретна лаборатория в градчето Мытищи и има възможност да следва и аспирантура.
Всичко вървеше като по масло. Антон получава одностаен апартамент и вече се тъкми да вие семейно гнездо, когато се случи съветската драма- «перестройката», и след малко-разпадането на СССР. И не толкова беше страшно разпадането, колкото извънредните изменения в секретната лаборатория. Тараклиецът с досадност и негодование забелязва, че ръководството и водещите учени открито водят задкулисни преговори с чужеземни клиенти, и от лабораторните арсенали започват да изчезват штами с опасни бактериологични материали. След малко започва и вербовката на кадри, а колегите започват да тъпчат пътеки към Европа и Америка.
Тези явления хич не съвпадаха с представата на младият учен за гражданската и професионална отговорност . Той зарязва кариерата си и си заминава в Тараклий.
Тук той се устроява като преподавател по биология в родната школа, се оженва и се стяга за традиционен живот: къща, деца, пенсия.
Обаче, когато в Буджак започват една подир друга епидемии ту на «птичи грипп», ту «африканска чума», ту туберкулоза, той тутакси разбира откъде духа вятъра.
Извикан на експертиза към своят кум, загубил половината свине, Антон разпознава структурата на бацилите и като човек компетентен в тези неща, можеше точно да определи кои са «родителите» им. Нямаше съмнения, че те се натъкмили в някакво кътче на Буджака и, най-вероятното, в района между Измаил и Болград .
А когато избухна новата страшната епидемия на холера, и наплашеното население започва массово да се изселва, Антон Николаевич беше наясно, какво ще стане нататък. Сами по себе си тези «епидемии» не бяха толкова опасни, колкото паниката, обхващаща населението. Бацилите , предизвикащи кратковременни поражения, след два – три дни се «самоликвидирват» и епидемията заглъхва. Тези акции целяха политически последствия : обезлюдяването на територията и последващото завладяване на пустеещите земи.
В Тараклий оставаха 3-4 хиляди души, когато стана най-страшното: от страната на Болград се зададе ядовито-зеленикав облак, който се разтегляше по долината на Ялпуг като злокобна черга, мигновенно уничтожавайки всичко живо. Сега вече нямаше време за размисъл: хората хукват да бягат, кой както може и накъдето може: едни към Днестър, другите към Прут. По пътищата се образуват гигантски «пробки» от коли и те стават безполезни. Няколко дни бесарабци на талази преминават Днестр и Прут. Буджак опустя.
Клопкатата
Когато изригна облака, Антон с жена си са на гости у леля си в Главан. И когато в село се вдигна паника, племенникът взима майка си, децата, жена си. Натирва ги в колата и спешно заминава. За сантименти време не оставаше. Той нервно разпери ръце и дава на гостите да разберат ситуацията и да си берят кахъра.
Жената на Антон, Нина стоеше до разчекнатите порти и плачеше, виждайки как последните главанци на кушия напускаха си къщите и селото.
А между другото, страшният облак вече наближи Главан и първите крайни къщи изчезваха, забулвани от грозната мъгла.
Изведнъж Антон се сети, че той все пак е мъж, макар че интеллигентен и трябва да спасява не само своят живот, но и на супругата, която навремето му се довери.
Решението изникна спонтанно: той сграбчи жена си и насила я засурна в бордея, направен точно под къщата. Залоства вратата и я опушва с полиетиленова пльонка.
В бордея беше сухо, хладно и пълно с консервирани зеленчуци. Цяла вечер и нощ Антон и Нина чакаха някакви лоши признаци и едва към сабаалента малко задремват, прегърнати като две сирачета.
От дремката ги извади кучешкият лай. Излиза, че поне кучето е оцеляло и мяза, че белята ги е отминала. След малък съвет Антон отваря вратата и излиза на бял свят.
Гледката, която му се представи, напомняше сюреалистичните филмове. Къщите са обградени с почернели, сякаш от пожар дървета, но навсякъде се чуваше кучешки лай, квичене, кудкудякане, кречене…По всичко белни, че губителният облак се влачел над земята на височена малко по високо от метр. Всичко живо, надвишаващо тази височина, загива, сякаш е опърлено.
Най-вероятно, това бил особен биогаз, с който за първи път изгарят хората в Одеса през 2014 година. Газът в течно състояние се храни в специални цистерни и, сигурно, те случайно или злонамеренно били взривени. Засега от този газ опасност нямаше, но картината с черните дървета и труповете на едрият добитък наподобяваше лош сън.
За да е наясно Антон направи неголяма разходка из улицата и се убеди, че дребната живност е уцеляла, но през ден-два тук няма да може да се трай според гладното вуене, крясъци, блеене и ще трябва оттук да се бяга.
Както винаги, в екстремалните ситуации мозъкът започва да изнася нужните решения, и Антон му хрумна, че комшиите на леля му през една къща са на гости в Русия, някъде на Урала.
Краката сами го поведоха към комшийския двор, и Антон се убеди, че колата е в гаража. Освен това имаше цяла туба с бензин. Остана да намери ключовете на колата или да чупи приборната дъска, за да стигне жиците на стартера. Вътрешният глас му подсказва, че по-добре ще е първият вариант. Наскоро претършувайки дрехите на стопанина, тараклиеца намира ключовете и подкарва колата към техния двор. Жена му, с опулени от изненада очи, се сети да изнесе от къщата и бордея ядене за цял месец.
Те потеглят към шосето Болград-Одеса и чуваха някаква украинска радиостанция, истерично сообщаваща, че руската МЧС е вече в Бессарабия , се тъкми да направи безпрецендентен експеримент и да установи над Буджака електро-магнитен саркофаг, за да спре разпространяването на болезнетворните бацили и други последствия на случилата се авария. По мнението на радиостанцията всичко, което стана е една провокация на известните спецслужби за да грабнат и Бессарабия. Но най-възмутителното било, че и американци, и европейци уйдисвали на акъла на руснаците и с това са предали клетите украинци.
Обаче, когато тараклийци наближават шосето, те виждат, че друмът е задръстен с захвърлените коли и няма никаква възможност да карат нито към Днестър, нито към Прут. Остана да се връщат по селските пътища в Тараклий.
По пътя Антон обясни на жена си, че най-вероятно, те останали затворени в пределите на Буджак, може и хора няма да срещнат, а също неизвестно до кога ще трае тази клопка.
Нина пак се нажали, започва да хълца, но мъжът й авторитетно я обнадежи, че опасност за физическия живот може и да няма, а пък и да се прехвърлят извън границата, там ги чакат скитане, ходене по инстанции …а да се молят на двамата синове да ги приютят в Германия или Америка е нещо съмнително и за тях отегчително.
- Квото и да стане. Такъв ни е късмета., - подведе червената черта под своите аналитически прогнози тараклийският учител и запраши към родното градче.
Генерал Томунсен
Както винаги, през летните месеци малките градчета и, по- отдалечените от моретата, краища изпадат в дрямката на «мъртвият сезон». Не беше изключение и сегашният, през 2042 година. Обаче именно през чудесният, августовски ден се случва събитието, накарало генерала Томунсен, председателя на комитета по екологическа безопасност към ООН, да напусне луксозната си вила , спотаена сред родните му, норвежски, скалисти фьордове и да лети на американската военна база, намираща се около град Констанца в европейската, административна област Валахия.
Това, което се случи, застрашаваше крехкият мир, успял да се закрепи между западната и източната части на Голямата Европа-едно конфедеративно образование между Европейския Съюз и Росийската федерация, успяла отново да прибере бившите, съветски территории.
Като компромисс между Запада и Изтока бившата Румъния беше реформирана на административни области, запазили историческите си названия: Валахия, Трансильвания и Молдова, в която беше включена и бившата Молдавска ССР, освен южната част на един край, известен сред историците и краеведите като Бесарабия или Буджак.
Именно в този Буджак през 2022 година избухва тежка екологична катастрофа, подложила на опасност черноморския регион. Тогава спешните и задружните усилия на росийските и американските служби позволиха да установят над Буджак спасителният саркофаг, едното от секретните постижения на руската наука и военна промишленост, готвени за Арктика.
Обаче контролът за ситуацията под саркофага е възложена на американските военни служби, и с това базата в Констанца беше изведена из под критиката на европейските «леваци», а голям брой военослужащи си запазват работните места. Американският политически елит също получава шанс за влияние в тази чувствителна точка на планетата.
И, ето вчера, разузнавателната служба изпраща секретно съобщение на генерал Томунсен, че авиаробота, който безпроблемно правеше нужният контрол над Буджака през изминалите двадесет години, е свален с ракета.
Съгласно сложилата се традиция, натовските генерали запазвали военното си звание и след оставката и преминаването на гражданска служба, като почетен, уважаван титул.
А генерал Томунсен, хубав, снажен 67-годишен мъж, запазил стройната си снага и организационния темперамент е една от ярките и влиятелни персони от световен мащаб.
Като млад полковник, Ерик Томунсен заслужил авторитета си по времето на разгрома на бандите ИГИЛ в Сирия. Ситуацията, събрала в един регион най-върлите противници, можеше да се разроди със световна война. След сбиването на руският самолет, спровоцирано от израилските «ястреби», именно полковник Томунсен встъпва в преговори с руските спецслужби и ги завери, че виновните ще бъдат наказани. Това публично изказване на норвежският полковник предизвика цял вулкан от заплахи, закани и бълване на гущери, но Томунсен е истински наследник на скандинавските варяги и не отстъпва позицията и с това получава хем генералско звание, хем по-късно, и длъжността в структурите на ООН.
Оперативното настаняване на саркофага е също е делото на смелият норвежец, чието мнение и слово често е по-весомо, отколкото на многото президенти и именно генерал Томунсен възвърна уважението към военните хора, а сред последните намираше пословичен пиетет.
Когато става известно за пристигането на генерала в Констанца, въпреки секретността на визита, цялата база е вдигната, сякаш на учения или по тревога. Обаче Томунсен никакво съвещание не обяви, а само покани командира на европейският спецназ. Това, неотколе създадено подразделение, макар и се намираше на американската база, но структурно не се подчиняваше на американските началници. И това е важният момент. За среща с генерала е повикан само командира на европейците Золтан Сабо.
Спецназът и Золтан Сабо.
Золтан Сабо, командирът на европейският спецназ, със своят левентски облик и вътрешното, духовно достойнство оказва на генерал Томунсен най-благоприятно впечатление и разсейва последните съмнения за способността на европейци да стъкмят важната операция.
Евроспецназът е укомплектуван основно от източноевропейски кадров състав. Самият Золтан е роден в бившето украинско Задкарпатие. Когато започва размирицита на Украйна, родителите му се изселват в Трансилвания към тамошните хунгарски сънародници.
Младият лейтенант, выпускник на Яшката армейска академия, Золтан Сабо получава признание и повишение в воинското звание като участник на миротворческата мисия в Македония. Няколко банди от албански и арабски происход проникват в Македония от страната на Косово и започват да третират местното христианско население. По молба на македонското правителство на границата с Косово настаняват неотколе създадената европейска бригада за бързо реагиране на подобни излази на неконтролируеми бандформирования., състоящи от наемници от бившата ИГИЛ, намерили подслон в Косово.
Золтан Сабо беше назначен командир на блок-пост, установен в една планинска клисура, по която най-често се проточваха бандитските чети, водени от албанските овчари.
Не се мина и седмица, когато блок-поста беше нападнат през ноща от няколко групи едновременно. Золтан приема светкавично решение бригадата да остави блок-поста и да се промъкнат в близката гора, от която неговите войници с ужас наблюдаваха, че казармите им атакувани от всички страни с минохвъргачки, гранатомети и картечници.
Бригадата на Золтан, използвайки своето местонахождение в тила на бандитите, започва хладнокръвно да избива една группа след друга, прекрива изхода към Косово и повиква вертолетен десант, който довърши пълното окръжение и уничтожаване на наемниците.
Понеже първият боен успех е свързан с умелото ръководство на Золтан Сабо, той е извисен с звание майор и с това неговата кариера приличаше на служебното продвижение на полковника Томунсен и сега той изпитваше искренно уважение към този млад офицер, който хем по-армейски четко се представи пред високият ООН-овски началник, хем го направи това с голямо достойнство, характерно за хората с независим и твърд характер.
Генералът тутакси се сети, че пред него е именно този човек, който е способен най-оперативно да изпълни задачата.
- Седнете,- генералът посочи с очите канапето, стана от креслото и започва да въвежда младият офицер в същността на на възникналата проблема,
-Нямаме намерение да използваме американските военослужащи, за да не пораждаме подозрения за скрита експансия. По тази причина най-удобно да се използват европейци и, още по-добре, да познават Буджак. Има ли ги такива хора в вашата бригада?
Золтан накратко се замисли и отговори:
-Има ги. И най-първият от тях е мой еднокурсник и приятел, на когото аз доверявам, като на себе си. Казва се Дан Занфиров, капитан, командир на разведгруппата, съставена от емигранти от бившия Съветски Съюз. В това число и от Буджак.
-Добре. Тогава аз Ви очертаван заданието и вече е вашето дело да намерите изпълнителите.
Генералът бръкна във вътрешния джоб на безукоризненото сако и протегна на Золтан файлов накопител
- Тук е записан репортажа на журналиста от ВВС и моята реч по повод катастрофата в Буджак и възникналата необходимост този район да бъде изолиран чрез элетро-магнитен саркофаг. Важното разузнавателната группа, която ще препратите под саркофага да е наясно с какви изпитания могат там да се срещнат. Планът на операцията доверявам да го съставите Вие, а също и цялото ръководство с нея. Желателно операцията да протича максимално секретно, за да се избегне и най-малките осложнения с руските.
Томунсен пак седна в креслото и с това дава да се разбере, че разговорът е приключен. Золтан тутакси се изправи и получи заповед да си тръгва.

«Бесарабските орли»

Разведгрупата, командована от капитан Дан Занфиров негласноя наричаха « бесарабски орли» според това, че беше съставена от войници, израснали в Буджак и на емблемата им личише орел. Наличието в тази группа на българи, гагаузи, молдовани позволяваше й навсякъде в балканският регион да няма проблеми с контактите с местното население. И дори прочутата операция в Македония се завърши благополучно именно благодарение на своевременното обаждане за стягането на бандите. Това предупреждение беше получено от местните влахи-арумъни, които най страдаяха от албанския екстремизм в пограничните райони. Местните българи, турци, сърби и дори градските албанци също се радваха на появяването на «бесарабските орли» с надежда за дългоочакваният мир в този етнически пъстроцветен регион.
И «орлите» с всяка балканска етническа группа намираха общи език в буквален смисъл.
Капитан Дан Занфиров владееши всички бесарабски езици, с началството си, разбира се. говореше английски, с маора Сабо румънски, а войниците помежду си на руски.
За бесарабци националният шовенизъм е явление абсолютно чуждо. Молдованите от Буджак се различават от своите сънародници от други краища на Молдова с разумният си интернационализм в отношенията си с «малцинствата». Такова понятие в Буджака, въобще, не се признаваше и опитът да се насажда румънизация в този край се проваля, а дружбата между жителите му остава.
Заданието
След уставното и привичното приветствие между офицерите, майорът Золтан Сабо преминава на другарско, неформално поведение и прегръщайки Дан, го настани на масата пред монитора.
Потомък на карпатските хунгарци Золтан и бесарабския българин Данил се сдружват още на първият курс в военната академия. От тогава те са неразлучни, а бойното кръщаване в македонските планини прави тяхната дружба незиблема.
- Преди да те повикам, бях на среща с генерал Томунсен, влиятелен чиновник от ООН. Срещатата ни беше секретна и бяхме само двамата. Стана думата за прецендент, се случил над територията на Буджак. Там е сбит авиаробота…
- Това означава, че мирът между американци и руските вече на някой му дотегна ?
- Да, тавива имало винаги, но и изолацията на Буджак е нещо доста досадно. Саркофагът прекъсва черноморската логистика в най-перспективното място, за контрол над която се водели войни с хилядолетия.
- Но при сегашните транспртни възможности…
- Съгласен съм. И все, пак…има нещо несъобразно и уродливо, което станало с твойта родина. Това, примерно, като човек с черна превръзка на окото. Явно не го краси и предизвиква ненужни ассоциации.
- С Кутузов или Нелсън ли?
-И с тях. Известно е, че именно Кутузов организира агитацията сред населението на Отоманска Порта и го подкокоросва да се преселват в Бессарабия. Сега ти, като наследник на тези преселници пак оставаш без родина…без Буджак.
- Дали ме предлагаш да си я върна?
- Още не. Но от това както ще изпълните заданието зависи и това.
- Имаш да ме даваш задание? Това вече е интересно. Доколкото те познавам това ще е нещо извънредно. Тъй ли е?
- Прав си. Затова съм те повикал. Но преди да минем към обсъждането на предстоящата операция е важно да усетиш доколкова съдбоносна ще е информацията, която ние и по-точно аз и генерал Томунсен ще получим. За тази цел генералът ми предостави записаният от ВВС репортаж от извънредното заседание на ООН, на което беше прето решението да се установи саркофага.
Золтан натисна бутона и на монитора изплува физиономията на прочутият английски журналист Майкл Фелби и армейският щаб се запълни с неговият тревожен, драматичен баритон:
-Извънредното заседание , свикнато по инициативата на господин Томунсен, председателя на Комитета по чрезвичайни произшествия към ООН. Започна точно в назначеното време. Членовете на комитета също са в пълният си състав, което никога по-рано не се случвало и само подчертава важността на събранието.
По целият периметр около сградата на ООН се вижда оцепление от няколко реда полицейски. Още от сутринта започват да пристигат от всички краища на планетат «зелените» активисти и вече изпълниха мегдана и околните улици с палатки, транспаранти и рок-състави. Телеканалите по целият свят започват своите предавания в режим «нон стоп», а Интернета е натъпкан с ролики «он лайн».
Става думата за екологическа катастрофа соизмерима, а в някакво отношение, и по-грозна от Чернобил. Време за протакане няма и господин Томунсен , бивши армейски генерал, както никой друг разбира цената на всеки изминат час. Без излишни бюрократически процедури, генералът застава на трибуната …
Уважаеми леди и джентлмени! Времето не трае и от нашата оперативност зависи нататъшната съдба на множеството хора. Позволете ми да ви изложа в най-стегната форма същността на проблемата. В Източна Европа около Черно море и до устието на река Дунав се намира регион с местно название Буджак. Според различни геополитически причини тези места през цялата известна нам написана история и до сегашното време остава извън полезрението на сменящите са империи , държави и винаги е бил едновременно хем запусната периферия, хем важен стратегически регион.
В този Буджак никога не имало постоянно население с известни собственни интереси, организованност, които биха могли да послужат за изграждане на местно, цивилизовано самоуправление. През последните двеста години Буджак седем пъти менява империи, лържави, политически режими и най-често е разделен между съседните, също несамостоятелни, държави.
Краткият период на относителното благополучие в в границите на Съветският Съюз се сменя на отново разделяне между бившите съветски републики Украйна и Молдова . Обаче и двете тези новосъздавани държавни образувания на практиката се оказват «faled state»- не способни към самостоятелно съществуване и попадат под влияние и контрол на най-различни кланово-корпоративни группи, транснационални компании и частни полувоенни подразделения.
В течение повече от тридесет години единственният ценен ресурс на Буджак- черноземната, плодородна земя безконтролно е приватизирана и експлуатирана практически от чужеземни, спекулативно-финансови, борсови структури и скандално известни фирми на производители на съмнителни химически торове, пестециди, гербециди и тому подобна продукция. Според престъпното попустителство от страната на европейските чиновници, чиято задача да помагат на младите неопитни държави да изградят нужната защитна система, всичко тръгва по-най лош вариант. Освен първите сигнали и оплаквания за влошаването на качеството на почвата и водата, постъпват сигнали за зараването на радиоактивни отпадъци, изнасани от тякои европейски страни. До известен момент всички тези сигнали се възприемат като журналистки провокации и невежествени слухове докато изведнъж не започват епидемии, а в една местност почвата започва да се нагрява и радиоактивният фон застъпва горната допустима доза. Населението започва масово да се изселва. И най-страшното се случи преди два дни: по неизвестни причини в центъра на Буджак се образува отровен облак, уничтожаващ всичко живо. Последното население напуска този край и възникна настоятелна необходимост Буджак да бъде изолиран. Технически това е възможно с помоща на Русия, която е готова да установи над Буджак специален саркофаг. Нашата с вас задача е да приемем съответно разрешение…
Золтан угаси монитора и в щаба увисна тягостна тишина.
- И какво ще е заданието?- след няколко минутното осмисление на видяното и чутото попита Дан.
- Най-първото, са нужни сведения за състоянието на атмосферата, почвата, водата, флората и фауната. Едното е мониторинг с робот т друго е факти получении от живи хора и то не случайни, а израснали в онези места и могат да усетят важните изменения.
- А кой, според теб, можеше да свали дрона? За дваддесет години нищо за оцелели хора не се чуваше.
- Това може да се проникнали от украинската страна …някаква банда и ни изпревариха. Без авантюристи света никога не е оставал и, сигурно, намерили начин да се промъкнат под саркофага. Давам те срок до сутринта да подбереш още двама твои земляци и да се явите пак тук. в щаба. Ще получите нужното обмундирование, инструктаж и провиант.
Дан послушно кимна с главата, стана и излезе.
← Саркофаг за Буджак част 2 Тайните на българската азбука. А. Чилингиров →

Комментарии