Cаркофаг за Буджак

  • Опубликовано:
  • Блог: Пенджер към света
  • Редактировалось: 29 раз — последний вчера в 10:58
0
Голосов: 0

479

Cаркофаг за Буджак






" Думская правда" : Вследствии политических вакханалий кланово-корпоративных группировок и частных иностранных, полувоенных служб, безконтрольно хозяйствующих агрофирм в течении нескольких десятилетий в Бессарабии-Буджаке случилась комплексная, социально-экономическая, демографическая и экологическая катастрофа, сопоставимая с чернобыльской.

Първите изненади

Когато групата спецназовци с помоща на стартерите кацна на дългата сграда в центъра на Тараклий и се разгледа, тя с изнеда забелязва, че на стадиона явно личи зеленчукова градина. Нямаше вече съмнения, че тук има хора. За да се убедят в това, момчетата тръгват към стадиона по зарасналата с гъсталак и бутрак улица «К.Маркс». Те влизат в един котедж, отстоящ наблизо до стадиона и започват наблюдението.
Дълго време никакви нови събития нямаше. Но ето едната врата от постройките се приотвори и от там наднича рошава глава и пак се скри. След известно време вратата пак се разствори и от там един по един се проточи цяла бригада човеци. Дан сфокусира обектива на обзорната камера и неволно изрече:
- Похожи, вроде, на людей, но со странными физиономиями…словно наркоманы.
- Может они поддали во время обеденного перерыва. Но откуда они здесь взялись и почему дрон ничего подобное не фиксировал? Если здесь обитают люди, то понятное дело, что найдутся и такие, которые сбили авиаробот, и Михай предложи да не мъдруват, а да се разприказват с тези хора и многото може да се проясни.
Предложението беше напълно логично, спецназовци излизат от котеджа и започват да се провират през кастранака към дувара на стадиона.
Те вече бяха го наближиха, когато се стреснаха от заповед, произнесена с висок, мъжки глас:
- Стой! Кто вы такие?
Пред момчетата изникна мъж с полицейска форма и автомат, посочен към тях.
Това беше дотолкова изненадващо, че «бесарабските орли», изпитвали къде по-опасни моменти през воената си мисия в Косово, направо се стъписват на място и даже не се сетили да установят заградителното поле, парализоващо всяко живо същество, наближило до тях на разстояние от десетина метри.
Както положено, решението трябваше да приеме капитанът Дан Занфиров. Но той, сякаш омагьосан, се взираше в лицето на «полицая» и му се чинише, че той спи и всичко това е един фантастически сън, а срещу него с автомат се изправил неговият учител по биология Антон Николаевич Дарманчев.
Без да си дава сметка, Дан неволно измърмори:
- Антон Николаевич?...
- «Полицая» явно и той се учуди и пусна автомата надолу.
Дан продължи:
- Я ваш ученик…Данил Занфиров…
- Занфиров? Ваш отец зуботехник?
-Да
- Очень приятно. Я хорошо знал вашего отца, но вас к сожалению не помню. Прошло, ведь уже двадцать лет и вы, понятное дело, изменились.
- Но вы, почему-то, совсем не изменились и даже выглядете моложе, чем тогда…Странно. Не правда ли?
- Да. У нас тут много странного, но как вы здесь очутились и кто ваши товарищи?
- Мы представляем разведгруппу европейского спецподразделения. На нас возложена задача провести исследование территории Буджака.
- А что, саркофаг будет снят?
- Возможно. Но поводом нашего появления стало сбитие авиаробота, осуществляющего мониторинг территории.
- Рано или поздно это должно было случиться. Жалко, что это уже факт.
-Почему жалко?
- О! Это долгий разговор и я , честно говоря, не знаю ни как к вам относиться, ни что с вами делать.
- Ну, не расстреливать же будете нас!
- Конечно, нет, но ваше появление…Впрочем, попробуем извлечь из этого пользу. Сначала давайте познакомимся…
Дан лаконично, по военен начин доложи на своят бивши учител за мисията на групата, биографските сведения за другарите си и, накрая, се призна, че и той напълно е объркан с тази среща и бил искал учителят да му проясни нещата.
В процеса на беседата с тези момчета, приличащи на извънземни астронавти, учителят ставаше все по-бъбрив, в очите му засвяткаха искрици на любознателна възбуда, свойственна за хората с научно-познавателна жилка.
- Ребята! Я понял. что нам на разговоры не хватит и недели. По этой причине я приглашаю вас в мой дом, а там видно будет во что всё выльется…
- Но в качестве первой разгадки местных тайн вы не могли бы нам разъяснить кто эти люди на стадионе, занимающиеся градинарством и почему авиаробот их не зафиксировал?
- Эти люди, будучи подростками, были вакцинированы и содержались в секретном лагере в Сергеевке. Когда случилась катастрофа, они не могли и не знали куда бежать. Мы с женой их случайно подобрали в окрестностях Главан. Если в двух словах, вакцинация позволяла подавлять в людях волевые устремления, мечты и, вообще, творческую инициативу. Это были эксперименты по формированию биороботов с помощью биотехнологий. Этим занимались частные иностранные конторы.
- И вы этих…биороботов трудоустроили?
- Да
- А как насчёт авиаробота?
- Тут всё просто. Мы не желали, чтобы о нас знали. Почему-отдельный разговор. Мы выучили график облёта и вовремя скрывались.
Ну, так что? Я официально, как действительный император Буджака приглашаю вас в гости. Живу я с женой и двумя дочерьми, которые, кстати, родились под саркофагом и никогда в жизни не видели сверстников противоположного пола живьём. Мне даже интересно, как они вас встретят и воспримут,- учителят се разкиска.

Антон Николаевич Дарманчев
Антон беше първият и последният тараклиец, завършил Московски университет. През 1982 година той кандидатства на биофак с конкурс 12 абитуриента на място и успешно преодолява матурската бариера.
Обаче, зашеметен от разнообразието на живота в съветската столица подир провинциалният, полуселски живот в родната си Тараклия, първите години Антон повече се отдаваше на спортни и културни увлечения: борба, футбол, театрална студия, романтични приключения, стройотряди и други подобни мероприятия.
На третият курс на факултета се създава нова специализация – «Микробиология» и по незнайни причини, Антон получава конкретна рекомендация от деканата за следване по новата специалност. Сред студентите на биофака се плъзва слух, че заказчиките са от секретна, военна структура.
Поласкан от вниманието на декана, Антон приема предложението и още от първите лекции и семинари младият тараклиец разбра, че слуховете не били измислени.
Както да ни е, но Антон хваща кураж и завършва университетското учене с отличен диплом , предложение да работи в «ящик»-секретна лаборатория в градчето Мытищи и има възможност да следва и аспирантура.
Всичко вървеше като по масло. Антон получава одностаен апартамент и вече се тъкми да вие семейно гнездо, когато се случи съветската драма- «перестройката», и след малко-разпадането на СССР. И не толкова беше страшно разпадането, колкото извънредните изменения в секретната лаборатория. Тараклиецът с досадност и негодование забелязва, че ръководството и водещите учени открито водят задкулисни преговори с чужеземни клиенти, и от лабораторните арсенали започват да изчезват штами с опасни бактериологични материали. След малко започва и вербовката на кадри, а колегите започват да тъпчат пътеки към Европа и Америка.
Тези явления хич не съвпадаха с представата на младият учен за гражданската и професионална отговорност . Той зарязва кариерата си и си заминава в Тараклий.
Тук той се устроява като преподавател по биология в родната школа, се оженва и се стяга за традиционен живот: къща, деца, пенсия.
Обаче, когато в Буджак започват една подир друга епидемии ту на «птичи грипп», ту «африканска чума», ту туберкулоза, той тутакси разбира откъде духа вятъра.
Извикан на експертиза към своят кум, загубил половината свине, Антон разпознава структурата на бацилите и като човек компетентен в тези неща, можеше точно да определи кои са «родителите» им. Нямаше съмнения, че те се натъкмили в някакво кътче на Буджака и, най-вероятното, в района между Измаил и Болград .
А когато избухна новата страшната епидемия на холера, и наплашеното население започва масово да се изселва, Антон Николаевич беше наясно, какво ще стане нататък. Сами по себе си тези «епидемии» не бяха толкова опасни, колкото паниката, обхващаща населението. Бацилите , предизвикащи кратковременни поражения, след два – три дни се «самоликвидирват» и епидемията заглъхва. Тези акции целяха политически последствия : обезлюдяването на територията и последващото завладяване на пустеещите земи.
В Тараклий оставаха 3-4 хиляди души, когато стана най-страшното: от страната на Болград се зададе ядовито-зеленикав облак, който се разтегляше по долината на Ялпуг като злокобна черга, мигновенно уничтожавайки всичко живо. Сега вече нямаше време за размисъл: хората хукват да бягат, кой както може и накъдето може: едни към Днестър, другите към Прут. По пътищата се образуват гигантски «пробки» от коли и те стават безполезни. Няколко дни бесарабци на талази преминават Днестр и Прут. Буджак опустя.
Клопкатата
Спойлер
Генерал Томунсен
Спойлер
Спецназът и Золтан Сабо.
Спойлер
«Бесарабските орли»
Спойлер
Заданието
Спойлер
Продължение: http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/sarkofag-za-budzhak-chast-2.html
← Саркофаг за Буджак част 2 Тайните на българската азбука. А. Чилингиров →

Комментарии