Поканата към рая ч.23 " Шпионски клуп"

Букурещ

След раздялата с Лиза Винтер и Жоржи Амаду в Барселона Петър Челарски пристига в Генуя, откъдето преди 15 години той с другите бесарабци напускат Европа и отплават към Бразилия. Тогава беше зимно време, а сега е есенно, среднеземноморско великолепие.
Тук, в най- главните морски порти на Италия и южна Европа се намира офиса на банка «Висконте», от който Петър телеграфира за своето пристигане в Европа и получава командировочната сума пари. Но наставленията на Лиза Винтер не са напразни: в пристанището сега е двоен контрол-едни митнически, другият специален, военен, където слагат в паспорта бележка. Във Вена също по вагоните преминава патрул, а на румънската граница трябваше да попълва и анкета с посочване за целта на пристигането: комерческа командировка и от коя компания.
Есента през 1940 година става за Букурещ време на дълбок драматизъм, когато външното великолепие на "Малкия Париж" се сблъсква с цяла поредица катастрофи и политическо объркване.През июни Румъния губи Бесарабия и Северна Буковина,през септември кралят Карол се отрича от трона и на властта застава генерал Антонеску с радикалната "Желязна гвардия", която се прочу с кървава разправия над сановниците и чиновниците в затвора Жилава, а през ноември подписва Тройствения пакт, който осложнява връзките с Латинска Америка и Бразилската мисия е затворена От октомври улиците на града се изпълват с германски войски, което привнася настроението на града от богемно на тревожно.
Румънската столица наистина прилича на Париж. Районите покрай булевардите Каля Викторией и Авиаторилор се застроени с разкошни вили с неокласически стил. Основата на светския живот в столицата е поддържан от работниците на дипломатическия корпус, които са редовни посетители на прочутите ресторанти и кафенета, разположени на една крачка от мисиите им.
Най-чудесното беше за Петър е голямото автомобилно движение от «фордове», «шевроле», «рено», «фиати» и колоритните шофьори на таксито, от които може да се научи най-различни сведения от политика до изкуство-стига да имаш зор. Той успешно е докаран до аржентинската мисия, която се намира право в центъра на столицата. Тук той разпитва дипломатическите работници за хотелите и те го насочват към Атене Палас, който е най-луксозен и е наблизо.
Първите крачки благополучно са направени и сега настъпва по-сложен момент-да намери сведения и адреса на баща си, ако е още жив и е в Румъния.
В аржентинската мисия той намеква, че търси за своята комерческа работа влиятелен човек, който преди години бил на министерски пост и къде може да научи за него. Служащия на мисията му съобщава следното:
- Виждате ли, сениор, какво става. В страната се промени властната, държавна машина и старите кадри напълно са сменени. Добре, че ви хрумна да попитате нас. Единствено място, където може нещо за бившите чиновници да научите е ресторанта «Английски бар». Там е своеобразен клуб, където се събираха министри, чиновници, сенатори, политици…Там, сигурно още са запазени телефонните книги, а старите келнери многото ги познават по имена и могат да ви продадат сведения за добра цена.
Вече на другият ден вечерта Петър, наконтен, както може по-изискано, се решава да посети ресторанта. Той се правеше донякъде на разглезен, чуждоземен богаташ, но сигурно, не можа да залъже по-опитни очи.
Сениор Матео Гонсалес, т.е Петър Челарски се разполага на една масичка с два стола, прикривана от общата зала с едно екзотично, разкошно растение в каца и това даваше усет за засада. Но тя беше бързо засегната по най-безцеремонен начин.
Кожени кресла, звън на кристални чаши. На съседната маса високо се смеят германски офицери с сиви мундири, а между тях и Матео седи снажен мъж, пуши и пие коняк. В полумрачната зала виси гъста мъгла от гавански цигари и румънски тютюн.
Сениор Гонсалес поръча вино "Катена запата" и размишлява, какво трябва да направи нататък.
Изведнъж мъжът на съседната маса, обръща към Матео червендалистото, арийско лице и му прави знак на одобрение. Сениорът трябваше някак да отговори и да изрази недоумение от такъв комплимент. Тогава ариеца, сигурно, за да разясни своето поведение, преминава, сяда пред Матео на свободното кресло и започва разговора на румънски.
Сениор Гонсалес виновно отговаря на испански, че му е драго вниманието към неговата персона, но не знае румънски.
Обаче ариецът без всякакво смущение спокойно преминава на един чист испански с лек кастилски диалект.
- Тук в Букурещ рядко ще видиш човек, който заказва такова вино...и с такова южноамериканско изящество. Такова вино може да поиска само аржентинец, но това би могло да е случайност и затова ви заговорих на румънски. А иначе знам седем езика.
Матео настрежено оглежда този натрапчив господин на години петдесет. Безупречен смокинг, на
ревера мъничка значка. Усмихва се, но учите му се студени, както леда в бокала.
- Нали отгатнах, че сте аржентинец?
-Да.Дали познавате нашата страна?
- О! Буенос Айрес...аржентинско танго. Аз съм търговски помощник на германски търговски аташе и обикалям целият свят...А вие, като истински аржентинец, танцувате ли танго?
-Да.Да бяхте сеньорина тутакси щях да ви го докажа.
- Няма защо. Достатъчно е марката на виното...даже мога да ви кажа в кой ресторант в Буенос Айрес го подават.
- В кой?
- "Мерано".
- Прав сте. Аз съм трогнат от вашата проницателност и осведоменост...
- Не се учудвайте господин...
- Гонсалес
- Аз съм Ганс фон Розен...В този град стените имат уши, а стените на хотела Атене Палас имат и очи. Вие някой търсете, нали?
- Да. Един мой познат от бившите министерски работници. Понеже не знам румънски...
- А това е съвсем лесна задача. Кажете ми фамилното му име и през десет минута ще ви представя телефонния номер.
-Челарски Георге
Ганс тутакси става и изчезва, а Петър изведнъж се развълнува и си представи, как ще дойдат едни яки мъже с черни шлифери и ще го поканят за някъде. Но, слава богу, ариецът с лъчезарна усмивка се плосва в креслото и подава на омърлушения аржентинец листче с записан телефонен номер , адрес-улица Дачия 20 и "Ганс. Хотел Амбасадор с. 412
Ганс изважда златна табакера.
- По телефона не звънете. Там седят фанатики от "Желязна гвардия". Те ще разстрелят вашия приятел за "либерализъм", а сетне ще ви попитат, какво дирите тук.
Ариецът моногозначително поглежда Петър със строг и абсолютно трезен поглед.
- Ако този човек ви е важен, аз мога да ви помогна да го отървем от лапите на тукашните варвари...Но с условие.
-С какво?
-Вие ще ми разправете за вашето комерческо задание от братята Висконти.
Настъпва една театрална пауза. Петър е направо сразен от това скорошно разоблачение. За няколко секунди той трябва да измисли правдоподобно отричане или да се предаде на този душманин.
- Не се тревожете сениор Гонсалес.Всичко е по-прозаично и това е моя работа. По съвместителство аз съм германски офицер на абвера. Няма нищо по-лесно да се проследи откъде в Европа пристига някой комерсант на единствения параход, прекосващ Атлантика и посетяващ филиала на банката "Висконти". Вие търсете ваш приятел от кралското окръжение, но в сегашната Румъния те са изритани и изхвърлени на сметището. Днес ценят замо тези, които могат да нахранят пушките.
Ганс се премести по-близо, снижавайки гласа да шепот, заглушаван от оркестъра
- В Берлин много внимателно следят пазара за памук, в това число и в аржентиската провинция Чако. Ни е добре известно, че семейството на вашите италиански патрони намират начин да "сгъстяват" целюлозата още до натоварването на кораба. Това е гениално. Румънци са славни хора, но те са селяндури. Какво могат да ви предложат? Нафт или зърно. Ние пък можем да ви проправим път към Кондукатора. За да се убедите, че ние имаме върху него влияние, чакайте в номера си към 18 часа хабер.

Срещата

Очаквайки обещания хабер, Петър размишляваше над предстоящата си среща с баща си. Как ще го възприеме баща му и доколкова са още живи и значими роднинските чувства? Пред себе си той честно се признава, че не изпитва кой знае какви сентименталности и това го смущаваше, го караше да се усеща виновен заради своето бездушие.
И ето, малко след оговорения час, звънна звънеца, и Петър с разтуптяно сърце пристъпва към вратата и я отваря. Пред очите му се представи един млад мъж, добре облечен, но в облика му се усещаше нещо селско и познато.
- Антон Челарски!...и с ваше позволение ще ви доложа, че съм ваш роден брат,- с лека ирония и подигравка казва гостенина, прекрачвайки прага и сваляйки паралията.
- Бря! Приличаш на истински франт и жюли!
Братята се прегръщат и преодолявайки известната несръчност, преминават в гостната и се разполагат в по-уютна обстановка. Антон пръв започва разговора, дорде Петър шеташе около долапчето с напитки.
- Сега разправяй какви се тези шпионски истории ? Да не беше тате толкова тарикат, всичко щеше да стане много зле. Обажда се един неизвестен и му разправя, че го търсел някакъв си търговски агент от Аржентина и знае ли той за кой става думата. И представ и си! За няколко секунди тате му хрумнова да каже, че едно време познавал такъв, но май му забравил името, но би искал с него да се види. Но най-чудното беше, когато тате изведнъж преминава на немски и говори доста време. Сетне той ни обясни, че това също си ти, но за да не се изложи, праща мен.
- Вие под надзор ли сте?
- Да, но аз набързо се разбрах с пазачите. Те са селски молдованчета, и ми позволиха да напусна двора ни.
- А ти откога си тук?
- Неотколе. Избягах от Бесарабия.
- Беше преследван?
- Не бях още, но щях да бъда. Аз видях какво направиха с Михайлов. Помниш ли го….Кокошерина?
- Да. Голям търговец.
- А пък аз съм едър землевладелец, ползвам аргати…и това е голям кусур за комунистите и основание да ме затирят в Сибира.
- И си оставил стопанството?
- Не се вълнувай. Ние го владеем с сестра ни. Тя е ветеринар и с хазяйството се управя даже по-умело от мен и особенно с аргатите. Дона и с жена ми се разбират по-добре от някои сестри.
- Излиза че съветската власт май не е като царската?
- Не можа да кажа каква е наистина и на какво жа я мяза. Но нали съм чел за Съветския Съюз, за болшевиките. Аз членувах в църанистката партия, както и тате. И това е още една причина, по която сме кандидати за Сибира. Ама ти нали знаеш нашия сой- Челарските. Няма да седна и да чакам , когато ме вчепкат я. Свалям от тавана татювата винтовка и бяг! Стигнах до Прута и там едни молдованчета ме прехвърлят в Румъния. Тук сега са много бесарабци-беженари. Тате отколе ми казваше, че Бесарабия жа я върнат на руските и да се преместим в Румъния, както това направиха Стойчеви, Пасларите, Градескови.
- И сега?
- Сега съм личен шофьор на бившия сенатор Георги Челарски, но нещо ми подсказва, че баща ни жа си върне позициите и по вчерашната му приказка и весело настроение разбрах, че нещо жа се промени. Възможно и ти имаш пръст в това. Те говореха на немски.
- А мама?
- Мама е вече две години е тук. Тя сега е доамна Катерина. А ти как си? Толкова за теб истории съм чувал…цял роман може да се изпише. Как е тамошния живот, в бразилския рай? И как си пак тук?
- Това е дълга приказка. По-добре взимай ме и карай ме при нашите.


Заданието

Семейството на майора Краснов се зарадва на завръщането му в Москва след цялогодишната командировка на Украйна и в Молдавия, обаче самият Иван наближаваше прочутата улица Лубянка със свито сърце. Може няма да е арестуван, но нищо хубаво от тази срочна покана той не чака. Сигурно. пак ще е прехвърлен на ново място. Не, че се страхуваше от нови задачи, но смяташе, че неговите старания за по-справедливо устройство на живота в родните места, може би, се отбелязани и оценявани като мекушавост за тези погранични райони. И по всичко личише, че те отново ще бъдат изгубени за Съветския Съюз. Постъпват сведения и дори в румънските вестници пишат, че върви мобилизация и създаване на румънска армия, готова за «дранг нах остен» заедно с германската.
Ето познатия кабинет на полковник Лапин, заместника на Берия. Никакво променено отношение към себе си от страната на охраната, колегите, секретарките Иван не усеща, което винаги е точен белег за това - ще се завърне ли от тази сграда или ще се изгуби в нейните каземати. Това го успокоява донякъде и поведението му става по-естественно.
Разговорът с полковника също започва полуофициално.
-Ну, что товарищ майор ? Вам удалось закрепить советскую власть на родине?
-Только начал и вот…отозвали.
- Не отозвали, а призвали. Проблема необычная, но имеет прямое отношение к нашей профессии и твоим биографическим особенностям. Я думаю, что ты не питаешь иллюзий в отношении румын и их вступления в союз с Германией и Италией. Уже достоверно знаем, что нападение неизбежно и , скорее всего, это случится через месяц-другой. Во-всяком случае румынский Кондукатор Антонеску уже готов перейти Прут.
Однако у фашистких союзников есть и уязвимое место. Они надеются разделаться с нами до зимы, зимнюю форму для солдат они не шьют, а иначе получат долгую войну и ресурсов им не хватит. Немцам ума не занимать и они желают подстраховаться строительством военных предприятий в Болгарии и Румынии. И, вот, наша агентура в Бухаресте сообщает, что наметилось строительство фабрики по производству пороха на базе аргентинского сырья, поставляемого под видом безобидного полуфабриката для производства текстильной вискозы. В Румынии его подвергают специальной обработке и будут получать целлюлозу и далее порох.
И теперь, самое интересное. Оказывается в аргентинской фирме, которая планирует строить фабрику, главный специалист и руководитель строительством имеет прямое отношение к тебе, товарищ майор.
- Ко мне? Изволите шутить?
- Знакома ли вам дама с фамилией Винтер…Лиза?
- Да. Мы с ней были курсантами в школе при Коминтерне.
- Коминтерн официально прикрыли, но агентурную сеть товарищ Сталин приспособил к нашему ведомству. Так вот. Лиза Винтер сообщает, что вышеупомянутый аргентинский специалист- ваш друг детства, которого вы спасли от расстрела за участие в Татарбунарском восстании.
Иван се мъчи да изглежда невъзмутим, но в акъла му светкавично се стъкмява мозаична картина от прекараните години в Бесарабия, Румъния, България, Испания…
- Неужели? Хотя Винтер его знает, но причём здесь Аргентина и специалист-инженер? Мой друг эмигрировал в Бразилию.
- Этого я не знаю, но это не столь важно для твоего задания. А оно состоит в том, что надо помешать строительству завода,- полковникът гледа Иван право в очите с характерен израз на фанатичен или военен човек, готов за най- жестоки мярки.
Но это еще не всё. Отец вашего друга, бывший сенатор, встречался с тобой,- полковникът хвърля поглед на едно от многото листа, пръснати на масата,… в 1937 году в гостинице «Москва». Теперь он торговый представитель превительства Антонеску в Берлине.
- Но у Германии договор с Советским Союзом…и даже Бесарабию вернули.
- Вот, пока договор в силе, нам надо успеть лавочку с аргентинской фабрикой закрыть.
Ваш друг под конвоем и наблюдением абвера и к нему незаметно невозможно подступиться. Отец, видимо, взят в заложники, а может и его семья, на случай если сын вздумает чудить. Лиза Винтер уже в Берлине с биографией бессарабской немки, которых недавно вывезли, как репатриантов. Я не думаю, что и ваш друг и его отец настроены против нас, как бывшие граждане царской России…
- Его отец полный георгиевский кавалер и участник мировой войны в качестве разведчика.
- Тем более. Это стечение обстоятельств и они тоже поверили в договор. А мы оцениваем действия, не так ли?
- Я так понимаю, что моих земляков надо каким-то образом вызволить из невольного капкана.
- Ну, это ваша личная драма, а для нашего государства важно получить технологию столь рациональной переработки хлопка. Ведь, мы сможем кратно увеличить доставку сырья баржами из Ирана и Туркмении по Волге и Дону.
Тебе следует в трёхдневный срок продумать свой вариант операции и представить его Лаврентию Павловичу.
Размишлявайки над заданието, и_Иван прави извод, че е най-вярно да се залъже Петър Челарски по някаква измислена причина да се срещне с баща си извън Германия, може би, в Италия . И оттам да бъдат изкарани в Испания. Най - сложното е да ги отскубнат от германските шпиони и това ще е делото на Лиза Винтер и Иван Краснов. Нали за това са ги учили в коминтерновската школа.

Шпионският възел

Планът на операцията изглеждаше тъй: Лиза Винтер намира начин да се сблизи с Георги Челарски и да се сподели с намислената акция. Георги изпраща телеграма на сина си, че има нужда да преразгледат договорът с фирмата на братята Висконти и трябва да се срещнат в Генуя.
Задачата на Иван Краснов да пристигне в Румъния през нейтралната Турция и да изучи охраната на Петър, да изчисли тези, които ще го последват в Генуя. Там те с Лиза Винтер ще трябва шпионите да отсечат.
Операцията тръгва добре от страната на Лиза. На поредното, празнично събрание на бесарабските немци е поканен Георги Челарски като техен земляк и за някои е познат със своята партийна активност в Либерално-църанистката партия. Сближаването на хубавата млада «вдовица» с румънския търговски аташе, импозантен, 60-годишен кавалер, оставил семейството си в Букурещ, изглеждаше напълно естественно и романтично.
Когато Лиза се споделя с плана, Георги отбелязва, че оставил в Букурещ по-малкия син с жена си и те незабавно ще се арестувани. Това беше първата спънка и Лиза тутакси предава в Москва за нея и на Иван Краснов допълнително е наредено да изкара семейството в Турция.
Краснов благополучно стига до Букурещ, една късна вечер сряща се с Антон Челарски и му обяснява проблемата. Обаче Антон не разбира защо трябва да си развалят живота в Румъния и той чака момента да се върне в Дараклий с румънските войски. Майка му също няма да иска да напусне луксозното гнездо и заради какво? Петър да си бере кахъра.
Когато Симиновски беше примар, Антон е дете и не го помни. А този брадат и мустакат, наперен мъж, макар е бесарабски българин и с дараклийски говор може да е някакъв провокатор.
И това не беше единственната досадна несполука. Наблюдавайки няколко дни конвоя на Петър, Иван с изненада познава сред офицерите Дорин Мокану, който през 1923 година е нападнат от хората на примара Симиновски, с цел да грабнат от следователя Мокану портфейла с протоколите по Татарбунарското въстание и стова да спасят Петър Челарски от разстрел, като участник.Сега излиза, че Петър е в лапите на Сигуранца и от разправата го спасява Ганс фон Розен. А след разговора с подозрителния бесарабец, Антон намира начин да се срещне с брат си и да му доложи за случката.
Сега дойде реда на Петър да мисли какво това всичко означава и прави горчив извод, че е в мерника чак на три разузнаватели служби, а бесарабецът е Симиновски, офицер на НКВД.
Той, Петър Челарски е причината да се завърже един шпионски възел, който затяга и неговото семейство. Сега как да се отърве?
И тогава Петър праща шифрована телеграма в Аржентина:
"пазарят текстил румъния има голям спрос точка времето студено ноември обещава горещ точка образците аржентинската паста предизвика голям интерес тукашните производители колегите берлин точка техническите характеристики алфа-група подобри очакваните точка предполаганият капацитет фабриката Фъгъраш подхожда нашия полуфабрикат точка семейните работи изискват намесата старшия партньор точка подтвърдете кредитната линия през Генуя точка матео
Това означаваше, че "Румънската армия и вермахт остро се нуждаят за барут. Германскикато икономическо разузнаване вече са в "играта". Подтвърждава се, че алфа-целулоза е пригодна за производство на барут. Баща ми, сенаторът е заложник и е в опасност."
Телеграмата е написана на испански и не предизвика вниманието на румънската цензура, обаче копията на тази депеша през 15 минута след изпращанието вече е на масата пред Ганс фон Розен и германци разбират, че Матео Гонсалес се опитва да се търгува и с тях, и с румънци. Само по себе си това е похвално за всеки търговски агент, но планът "Барбароса" за нахлуване в Съветския Съюз вече е в ход и протакането с фабриката е недопустимо.
Обратната телеграма от Аржентина заповядва на Гонсалес срочно да се яви в офиса в Генуя. Сега задачата на германската агентура да не допусне румънци да научат, какво указание ще получи Гонсалис в Генуя.
Но един ден Иван Краснов учудено отбелязва, че охраната на Петър Челарски изведнъж е сменена на трима мъже в цивилно. Това означаваше само едно- надзорът за строителството минава към германци и това ще породи известно недоволство на румънци начело с Антонеску. Той няма да подава зор, но от тази фабрика румънци няма да имат никаква файда. По тази причина аржентинския специалист Матео Гонсалес за румънци губи своята значимост.
Съветският шпионски пратеник в Румъния Иван Краснов-Симиновски, размишлявайки върху затегнатия клуп около Петър Челарски, стига до мисилта, че той не може да го доближи без сами да не попадне в мерника на абвер и трябва да прави някакви обиколни крачки. На ум му дохожда идеята да впрегне Лиза Винтер, както това беше направено с писмото от бащата на Петър, изпратено чрез нея в Сан Паулу. Майорът праща шифрована телеграма на Лубянка и оттам получава план за съвместната им с Лиза операция.
Настъпва пореден неделен, почивен ден, а по-точно вечер, през която Матео Гонсалес заедно с Ганс фон Розен винаги се срящат в ресторанта, за да обсъдят хем производствените проблеми, хем световните политически събития по-далеч от румънските уши и сред изисканата публика от всякакви европейци, попаднали в «Малкия Париж».
Те почти едновременно се срящат в гардеробната на ресторанта и преминават на привичното си и резервирано място до палмата в кацата. След кратка размяна на текущите новини и почерпка, аржентинеца и германеца започват да разглеждат публиката. Матео от обикновенно любопитство, а Ганс по професионален навик да засече новите или подозрителните посетители в това «шпионско гнездо», както журналистите кръстиха този ресторант. Неговия трениран поглед тутакси забелязва значим обект за наблюдение.
- Ба! Гледай я, каква разкошна дама днес е сред нас,- и прикривайки с дланта си устата, едва доловимо произнася
Това е скандално прочутата фаворитка на краля Карол…и между другото е еврейка.
Матео с очите пита накъде да гледа.
- Виждаш ли келнера през две маси? Редом сидят мъж с гърба към нас и две дами. Онази с черната коса е тя.
Матео бавно месте погледа и изведнъж се стъписва подобно на хрътка надушкала, затаената в тревата, яребица. Ганс обаче разбира по-своему.
Какво? Настръхна ли? Страхотна жена: когото си иска, него сваля. Едно време те с Карол хулигански подлудяват самия Париж. Интересно, кого ли тя сега е изловила в примката?
Но Матео нищо не чуваше и най-малко забелязваше еврейката. Той слисано вижда, че другата жена е Лиза Винтер, а мъжът с гърба към тях, сигурно, е Иван Симиновски, за чието пребиваване в Букурещ на брат си съобщава Антон, възмутен от нахалното предложение на бившия земляк да се преселват в Турция. Петър го сгълчава и му нарежда да си прехапи езика и на никой да не казва за разговора с Симиновски.
И сега, значи, Лиза и Симиновски са тук…Сякаш, угаждайки интересът към своята персона, еврейката изведнъж се изправя и се насочва към естрадата, привличайки към кръшната си снага очите на всичките мъже. Сигурно, публиката помисли, че това е певица и сега ще изнася свой номер. Обаче след кратък разговор с диригента на оркестъра, еврейката се връща към своята компания и дорде стигне, расторантната зала се изпълва със страстната мелодия на тангото. Интересната дама грациозно подава ръката на мъжа от тяхната маса. Той малко тромаво, но отговаря на поканата и те се насочват към свободното пространство пред естрадата.
И този момент, когато всички откровенно се задзяпват на двойката танцори, в това число и бдителният Ганс, Матео се сряща с очите с Лиза и светкавичното решение съзрява.
-Ганс! Помниш ли, аз исках да ти доказвам, че съм истински аржентинец? И сега таман уйдисва да го направя. Без да чака отговора на Ганс фон Розен, който вече добре знаеше, че «Матео» е син на сенатора Челарски и че интересната дама била и любовница на баща му. Но все пак, му става интересно доколкова този «Матео» е аржентинец.
Когато Петър наближава Лиза и я поканва, тя достоверно изиграва ролята на изненадена жена, но след кратко колебание се решава да танцува. Сетне става това, което беше на парахода. Всичките с изумление наблюдават този страстен, танцов спектакъл и толкова екзотичен за тези места танц.
Петър Челарски успява да съобщи на Лиза, че е поканен в Генуя на преговори с стопаните си през еди кой ден и пътува с влака. Обаче хич не позна Симиновски. Иван с черната си, гъста брада, мустаци и бръсната глава приличаше на истински кавказки моджахед.
Ганс посряща сътрапезника си с искрено възхищение.
- О! Аз признавам, че ти си истински аржентинец!