Сценарий за КВН "Бесарабска лига"

Приветствието на « Тараклийски шопари»

На сцената излиза группа ултра-модерно облекани младежи и носят фотки с едновремешни, български хора наподобие «Безсмертный полк».
Групата марширува и енергично пее: «Заколи ме черна кокошка, оф, мъжо, болна съм…» Когато стигне до средата на сцената започва агресивна манифестация: в средата рок или ръп исполнител, останалите друскат с фото, българският триколор, тараклийският байряк, акробатика, траспарант с някаква смешна надпис, типа «Де бре дошли!» През 20-30 секунди групата прави «стоп-кадр» и позира за «селфи». Пак се построява в колона и, пеейки, напускат сцената.
Подир тях се явяват Софчо и Овчо.
Софчо е селски интеллигент, облекан старомодно: паралия, очила, галстук, портфейл, костюм
Овчо е селянин, овчарин, облекан «по –народному», но не е фольклорно: цървули,черни гащи, кюркче, калпак. Носи кърлига, шарена торба.
Групата прекосва сцената и млъква.
О – Софчо, кви са тее ора ? Болни ли са, гладни ли са?
С- Не. Те търсят своите корени. Човекът без родовата памет е дърво без корени. Това от мен да го знаеш!
О- Убо-о! Ами отде са?
С- От Шоп Тараклий.
О- От Шоп Тараклий? Ами закво «шоп» ?
С- «Шоп» на старобългарски означава «голям, велик»
О- Тъй ли?! И в тое Тараклий жувеят , зер- шопари ?
С- Въдятся и шопари.
О- Ами тее? Болните…?
С- Тези са от по-дребните. Нали разбираш: маршрутката само дребни може да докара. За шопарите трябват гостилница, казино…
О- А как отличават кой е шопар, кой не?
С- Само по телефона.
О- Кък тъй?
С- А ми така. По-рано беше лесно да ги различаваш: по галстук, папки, червена покривка на масата. Сега никой галстук не носи, папки също…Само по телефона. Който постоянно ходи и язди ей така (Софчо показва как) и безпрестанно мърмори- значи шопар.
О- Тъй ли? Баба Дина, бог да я прости, имаше и тя привичка се тъй да ходи из двора (показва как) се тъй и таралосваше, таралосваше.
- Бабо ма, с кого гъльчиш, ма ?
- С дядо ти, с кой друг ? То с вас, ваджиите, може ли човек приказка да вържи?
- Че, дядо нали е на ония свят.
- На ония, ама ме разбира и чува, а вие сте на тое, ама по-хубаво да сте на ония!
(пауза)
Софчо, а ми можем ли да ги видим?
С- Кого?
О- Ми, тее…гладните…от Шоп Тараклий. С кво са прочути ?
С- Тараклийци са прочути с това , че все нещо правят, изправят, поправят, доправят…и нищо до края не направат. Но най –добре, за да се запознаеш с едно селение, трябва да започнеш от черквата и музея.
О- Не. Аз в черква не флявам.
С- Защо? Да не си коммунист и не вярваш?
О- За вярване-вярвам, ама пари , май не стигат за венчаване, кръщаване, опяване, светяване…
С- Добре. Тогава да ходим в музея.
На сцената излизат двама артисти с табелка : «музей культурного наследия г. Тараклия» и застават в края на авансцената.
В центъра на сцената изнасят три «манекена», които ги изобразяват артисти. «Манекените» застават в различни пози, но да не бъдат утомителни.
- Овчо, какви са тези статуи ли, истукани ли ?
- Тва са школари.
- Как школари? А защо не отиват на школа, а стоят тук, като манекени?
- Тий вече не можат да шават- вцепени са от учене.
- Как така?
- Ами, а «така». Ката ден мъчеха децата да седят мирно и «така» по 8-10 часа на ден и, накрая, за няколко години детето се вцепенява. Нищо вече не им шава, горките.
- За всичко трябват жертви. Затова пък те получават знания, развиват интелекта си…
- Ма… тейните мъзги са също вцепени…натъпкани със разни боклуци.
- Хайде да поговорим със тях и ще определим тяхното образователно ниво.
- Не може. Тий не можат да гъльчат-езика им усукан.
- Как усукан?
- Усукан. Карат ги да учат наведнъж няколко езика: английски, руски, румънски, паскал, бейсик, фортран, български… Езика им се заплита и тий тък-мък и то нищо свестно не може да каже.
Вчера извиках комшийчето и му заръчах: Максим, изнес вашия ченгел…То ме гледа, гледа…пули се, пули се, гаче пукал. И аз разбрах, че и той се вцепи.
- И какво сега ще правят с тези «вцепени» школари?
- Жа прават от тях компютерщици
- ???
- С едно пръстче тий още шават…
- Овчо! Но това е истинска гуманитарна и демографска трагедия! Те са още живички…те са, в края на краищата наши деца… и вече не могат да шават!
Ако така продължи ние еще останем без внуци !
- Кой « ние»? Това «вие» жа останете без унуци. Аз моите деца на школа не ги пущам. Тий от малки шават с овцете.

Артистите и «музея» изчезват и влиза групата и пее « Заведи ме на хоро голямо…»
Когато групата задминава Овчо и Софчо, «случайно» изтърват тараклийският байряк. Софчо вдига знамето и го разперва пред зрителите. Известно време Овчо разглежда байряка и посочва с кърлигата

О- Софчо, кво означава тое знак?
С- Означава, че духът българския е непобедим!
О- Тъй ли? Дядо ми Кито, бог да го прости, казваше: Овчо, ако видиш лев с рало (плуг), чакай шопар с мангал.
Пауза. Софчо осмисля чутото.
Какво се пулиш, гаче пукал? Кво чакаме? Хайде, че жа изпуснем тараклийските шопари .

Овчо хваща Софчо за ръкава и го сурне към кулисите.

Край.