Коледен шопар

Наближаваше Коледа, ама времето беше още топло.
Начо Кавлашкин седеше на пръстника и , сякаш, дремеше, затоплен от зимното слънце. Но той мислише: вече е време да се коли прасето. За радост на стопанина прасето угояло и станало цял шопар над 150 кила. Уж, да се радва човека, ама нещо чевъркаше Начо отвътре и не му даваше нужното хазяйско спокойствие и достоинство. Начо беше мераклия за добро стопанство, доста мокаетен, издръжлив мъж, но имаше голям кусур: беше един саможивец и свидльо. И сега, като помисли, че трябва да събира 3-4 мъжа в майлата, да вика касапин, да ги въвижда в обора, да им слага маса, да ги черпи и да им раздаде… То, уж народен, български адет и , уж, ката година тъй се прави, ама всичко това минаваше със свито сърце. Начо сявга всичко в къщи и в двора правеше сами, със свой акъл и мерак. Не ходеше твърде и до комшиите на орталък: те все гледат на чужд гръб да изкарат.
И сега Начо начена да гради план, как да уреди шопара без да вика някой. Сами той нивгаж не е клал свиня. Овци, гадини-клал, прасе-не. А пък чувал, че има мъже, които сами си колят и никой не викат.
-Аз да не съм по-долен?», - помисли накрая Начо, сявга нещо го правиш за първи път и си спомни, как, бъдейки ерген, тръшна неговата годиница на одъра в тяхната кухничка, дорде майка й и баща й събираха в къра курай. И какво? Никой не се угаде и всичко мина по реда си: годеж, сватба, пити… И сега тъй жа бъде. Този еротичен подвиг от 30-годишна давност напълно окуражи мечтателя, и решението беше прието. А Начо не е от оние, които лесно отстъпват.
На другият ден беше Света Неделя. Времето му мязаше пак да е слънчево и топло. Жена му, Валя от дзаранта зашета из къщята . Тя днеска е выходная и бързаше през последната неделя преди Коледа да измие, изчисти и нареди стаите. Когато мъжа й , още в тъмното, обяви , че жа коли прасето, Валя, както истинска, селска жена беше вече готова и за това изпитание, още повече, че не е за пръв път. Тя наскоро приготви нужните съдове, тенджери, легени, тави и пак се изгуби из стаите.
Когато, още полусънен, Начо свали от полицата австрийският щик-нож, с който вече около сто години в техният род клали прасета, нещо се развълнува. Този нож бил донесен от дядо му Ламбо след Първата Световна война. Може би, Начо му хрумна, как с такъв щик можеше да бъде наръчкан дядо му и нямаше да го има на белия свят. За да потисне неуместното малодушие, Начо се напъти в бордея, си наточи вино в най-голямата кратуна, кила на две и загаси всичките съмнения.
Сетне той решително изкочи от бордея и с ножа в ръката тръгна къде кочината. Това беше неговата фатална грешка. Както всеки неофит в бойните работи, Начо мисли, че е по-хитър от една дебела свиня, обаче се излъга.
Шопарът като забеляза, че стопанинът наближава без обичайната тенджера с помия и обут с резинени чизми, с мотоциклетна каска, куфайка и, най-главното, с дълъг нож, той тутакси от добродушно, домашно прасе се превърна в див глиган. Той отстъпи навътре и озлобено грухтеше. Но Начо бил вече влязъл в кочината, залостил вратичката и пътят за отстъпление бил отрязан. Преди да се хвърли в бой, вече зашамаден от изпитото вино, Начо се сети да бушне щика в чизмака и, распервайки ръце, тръгна насрещу съдбата си. Таман вчера той гледа повтор на бокс и спомни, как българинът Кубрат смело се изсили срещу Кличкото. Сигурно, украинеца символизираше ей този настрижен шопар, а Начо е хан Кубрат и Стара Велика България. Начо обичаше да чете за старите българи и най-много го беше яд на чифутите-хазари.
Между тем, шопара започна да мотае обиколки покрай стените на кочината и на Начо направо му се зави свят. Трябваше срочно да се реши за нещо и той се хвърли върху шопара, но не успя. Саде се акна с главата в стената. Добре, че е с каска. Но най-неочакваното стана това, че глигана начена да вири дзурлата и да се зъби. Това означаваше, че на Начето му се пречетени часовете и той кяр се поизплаше. Той и тъй си е пъзливичък, а пък сега като видя жълтите, страшни зъби без малко да не побегне с позор. Но тук, както винаги в интересните истории, се намеси случаят.
В момента, когато Начо бавно отстъпваше къде вратичката, той съзря до уличния геран забрадките на Письонковата Маня и Трендафиловата Дона. Тези парясници , уж обърнати с гърбовете, ама по всичко белнеше, че водят «репортаж с места событий». Още минута-две и цялата майла жа знае, че Кавлашкинте колят прасе. Ай, го! Маня вади от пазвата на кюркчето мобилника, го навря в забрадката и хем между си лафуват, хем се обажда на някой чрез космическата мрежа и нейните безсрамни очички зъркат къде кочината. Известието за клането хвърчи вече из космоса наедно с песента на Валя Балканска- «Излязъл е Делю Хайдутина».
Ама и свинята се изложи. Правейки поредният завой, тя стъпи на изгнила дъска и крака й се промуши надолу като в клопка. Начо мигновенно се изсили, успя да залови, затъналия предния крак на шопара и с инерцията на телото си завали прасето на една стърна. Шопара начена яростно да рита със задните си крака, успя с търнаците да закачи крачола и съдра Начовете гащи от гъза до долу. Още няколко усилия и търнака жа надере бялата кълка на хан Кубрат. И то тъй стана. Острата болка събуди первобитните гени, Начо извади щик-ножа от чизмака и с номадски азарт го заби в дебелия, ненавистен врат. Но шопара не е вцы и гръчмула ножа не засегна. Свинята побесня, скочи на крака, свлече убиеца, го прегази и с тялото си прекърши бравата на вратичката…
От кочината на бял свят изкочи окървавен, недоклан звяр с нож във врата и хукна къде уличният плет. Маня и Дона, колкото акъл си имат, изгубиха и този : казаните им падат в гераня, а те хукват. Едната нагоре, къде циганската майла, другата надолу къде дерето. Естественно е, че от техните писъци и нареждания се стреснаха и изкочиха даже баба Степаница и дядо Миял, легнали още от пролет за мръне.
В това време шопара вече прегази армана и стигна до плета. Ако плета не издържи, прасето с ножа във врата жа искочи в улицата. Сетне в ръпата, по ръпата жа изкочи на мегдана, а там-полицията. От мисилта, че жа остане без осмянка и пача на Коледа и няма с какво да се отсрами пред гостите, Начо чисто изтрезня и премина към радикални действия. Той хуква в къщи, сваля от стената ловната пушка, пъха два патрона с едри съчми и както със гола кръвясала кълка, куцайки загази в лозето. Първият изстрел стана ялов: изпадаха няколко клонки и се чу, че цъклото на комшийската къща издрънча и се строши. С вторият патрон Начо засегна шопара в кълката и той, полудял от болка се метна в другият край на армана, огласявайки половинато село с предсмърното си квичене. Накрая, шопара се шурна между плета и скирдата със курай и замлъкна.
Начо пречупи пушката, извади гилзите и се угади, че вече е бял ден, улицата е пълна с наплашени комшии и по дуваря накацала дечерлуга, сякаш дошли да гледат цирк.
Осъзнаванието на вселенският позор беше прекъснато с влизането в двора на отряд мъже. Това са по-смелите комшии начело със Гришо Бомбата. Гришо е милиционер на пенсия. Той е обут с милицейски галифе, хромови чизми, бушлат, тельняшка и формен картуз без кокарда. Готов комиссар, само че без наган. Другите трима все хора сериозни, семейни. Гришо потупа Начо по рамото, профессионално изтръгна пушката от ръцете му, провери я и я подаде на Начовица, която ококорено разгляваше тези чудесий и ужаси.
Гришо привично проведе инструктаж, мъжете от отряда обкръжиха скирдата, където се навря шопара и буднично пристъпиха към своите катагодишни, комшийски задължения. Всеки от тях си знаеше ролята, научена от години и години. Иван Заяка, слаб, но жилав селски дюлгерин, се мушна зад скирдата и от там пак се зададе врещенето на ранен звяр. Ето Заека изсурна прасето за задния крак, другият крак захвана Петър Боданата, а през малко уличният касапин Васил Парчьока сръчно изважда ножа от врата и пак го забива , ама точно в гръчмула. Прасето се задави и от раната бликна черна кръв. Подир малко то начена да опъва търнаците, да трепери и накрая затихна.
Мъжете мълчаливо и сурово посурнаха шопара към двора. Охвъргаленото с кал прасе, приличаше на огромен плъх, когото бесарабските аборигени благополучно утрепаха.
По-нататък комшиите задружно зашетаха в Начовия двор: свалят вратата от дама, я настаняват посред двора и като тупнаха върху нея калния шопар, започнаха да го измиват с маркуч. През двора се промушиха няколко жени и медсестрата Надя. Тя с командирският си глас накара Начо да се премести в кухничката, да свали одраните гащи, пребинтува му кълката и му бучна един укол. Начо легна на одъра и повече не ставаше. Не, че му прилошя, а повечето от срам да се яви пред очите на хората. Му оставаше саде да гледа в тавана и да се ослушва: какво гъльчат навън за него, кои врати хлопат и колко пъти щракна клямката на бордея. По звука й той познаваше колко вино се изнася от бъчвата и сърцето му се късаше от тъга.
А на двора и в майлата всичко си вървеше по реда. Прасето вече беше опърлено със две паялни лампи, изтъргано, измито, главата отделена. Ушите подрязани и раздадени на децата, които весело хрумкаха, гонейки се из улицата. Ето Васил касапина пак взе ножа и с него драсна един кръст по корема на прасето. Този древен ритуален знак означава премахването на злокобната аура, образувана след тежкият бой за живот. Сега месата са очистени и процеса на свинската утилизация продължи.
През известно време прасето е изшкембено, червата:дебелите и тънките-изчистени, измите. Всичко сложено в легени и пет-шест комшийки се въртяха заедно с Валя: топят вътрешната мас, кълцат ливера, пържат джумерките, варят кървавицата…
Таман Васил начена да отдяла сланината, са чу сирена и пристигна полицията-четире слабички молдованчета с автомати. Какъв е бил този гърмеж, откъде се взело оръжието? Гришо Бомбата изпъром им изнесе рапорт и доложи за случката, сетне ги покани в двора, ги почерпи, им мушна един пакет с джумерки и хлапетата си заминаха.
Таман ги изпратихме, се яви примара на селото Сергей Петрович, по-уличному Цанкуйти, по-мафиозному- Гарвана. Едно време беше се водил с тукашните хайдамаци. Беше слаб и с един отракан «Мерседес». Сега понапълнял, хем горе, хем шкембе, хем по-долу. С лъскави, изшилени обувки, применен с галстук. Ама като видя посред двора голямата черна балабона от вода, кръв и лайнушки, също му се повдигна. Примарът побърза да извади смартфона « Galaxy» и уж срочно го викали на друго място, се юрна в «Land Rover» и офейка. Също дохождал по донос.
В понеделник едва се развиделя, Начо се опита да стане, обаче с голям труд се повдигна от одъра, прокълцука до пенджера и дръпна пердето. Какво да гледаш? Вратника приотворен. По трите маси, изнесени посред двора наскачали петли, кокошки, гълъбчета. В балабоната пълно с урдечки и патки. Имаше и две бездомник кучета. Начо леко-полеко стигна до вратата. Излезе навън и като започна да крещи и да псува, да хвърля буци, дорде не изпъди нахалните животни и гадини. Сетне с голяма мъка се слузи в бордея и с една пръчка бръкна в бъчвата и определи, че душманите изпили три казанчета вино. От леглото той чуваше, че «гости» имаше цяла нощ. Едни си отиват, други довадат. Сетне се чу аккордеон, че забухтя даул, че песни: изпъром български, че молдовански и , накрая, като завуха с «Катюша», «Подмосковные вечера» и чак цъклата на пенджера задрънчаха.
Начо огледа бордея: салтисона, бабичката, дядочката, луканки, кървавица, маста, събрана в два кюпа, в два големи легена сланината. Вече осолена, два бута окачени на куки…Бря ! А че какво са плюскали , ваджиите ? Или саде на песни налягали?
Пак нещо зачевърка Начето в гърдите, във душата. Стана му съвестно, че чак се изчерви и го хвърле в пот. Той се върна на одъра и се плосна. Два дена не става и саде се заливаше с вино. Жена му не го бараше. Знаеше какъв е серт и серсемин, когато е пиян. Веднъж кяр я натупа и то на осми март.
За Коледа Начо се свести, ама никой не му тропна на прага. Аман, ти е шопара!