Михай Эминович-последний романтик Европы
- Опубликовано:
- Блог: Пенджер към света
- Рубрика: Бесарабскобългарска поезия
- Редактировалось: 2 раза — последний 14 мая 2023
0
Голосов: 0
1109
ЕЗЕРОТО
Михай Еминеску
Синьо езеро в гората,
цяло в лилии жълтее,
с бели кръгове водата
сънно лодката люлее.
Край брега вървя и чакам
как тръстта ще се разгърне,
да излезе тя из мрака
влюбено да ме прегърне.
В лодката да скочим двама,
да шуми край нас водата
и в мечтания унесен,
да изпусна аз веслата.
Под луната към безкрая
лодката ни да заплува,
да шепти тръстта в омая,
дъх водата да милува.
Но не идва тя… Къде е?
Сам въздишам, страдам скрито.
Синьо езеро немее,
с жълти лилии покрито.
1 септември 1876
Михай Еминеску
Синьо езеро в гората,
цяло в лилии жълтее,
с бели кръгове водата
сънно лодката люлее.
Край брега вървя и чакам
как тръстта ще се разгърне,
да излезе тя из мрака
влюбено да ме прегърне.
В лодката да скочим двама,
да шуми край нас водата
и в мечтания унесен,
да изпусна аз веслата.
Под луната към безкрая
лодката ни да заплува,
да шепти тръстта в омая,
дъх водата да милува.
Но не идва тя… Къде е?
Сам въздишам, страдам скрито.
Синьо езеро немее,
с жълти лилии покрито.
1 септември 1876