Комментарии пользователей (710)
Автору респект! Спасибо за интересную историю, прочёл на одном дыхании, она реально описывает наши традиции и быт жителей древнего Буджакского края!
Был у Григория младший брат Семен Израильевич, учитель физики в школе №2. И его жена Мария Исааковна, учитель математики. Хорошие были учителя, многому нас научили. Потом нам эти знания пригодились.
Сергей Косых (Робсон) и Владислав Тунанов - мои одноклассники. Сергей, действительно был хорошим вратарем, а Владислав футболом не увлекался. Был в наше время Дмитрий Радиш (из Казаклии), играл хорошо в футбол, трудно было угадать его следующий ход.
Во все времена в Тараклии самой популярной была борьба. Много хороших борцов выросло в Тараклии. Самым известным стал Петр Михайлович Кармалак!
Во все времена в Тараклии самой популярной была борьба. Много хороших борцов выросло в Тараклии. Самым известным стал Петр Михайлович Кармалак!
Напущане на родината
По пътя Зарю разправя на слисания Петър, че той няма повече да види родното си село. Сега те ще пренощуват в Чушмелий, а от дзаранта ще тръгнат към железопътната гара в Болград, и там Петър ще се присъедини към семейството на чичото на Симиновски и с тях ще пътува за Италия.
Цяла нощ, прекарана в Чушмелий, Петър не склопи очи.
Никога досега той не се сещаше толкова объркан и разтревожен. Никога не му хрумвало, че родното семейство, село, роднини това е толкова естествена обвивка на човека, както кожата на земното, природно същество. Какво ще стане, ако те съдерат кожата? И ако нарасне друга и човекът вече ще е друг и пътят към познатото, привичното, обичаното ще е отрязан завинаги.
През вътрешния взор на окахърения дараклиец изникват видения от щастливите, детински дни: той лежи в топлата, пролетна бразда и горе, в небесната шир са надпяват чучулигите. Някъде отстрани се чува как баща му и майка му нещо си приказват, а още по-отдалеч чуват се писуканията на сестричето и кискането на братчето. Те се натъкнали до динака на едно шарено змийче…а там , в село баба таман изважда от собата хляба, големи, горещи самуни и ги овива с месал. Башка слага тутманика…Това е на внуците. Дядото бърза да преточи виното-скоро е Великден, Гергьовден. Ще дойдат гости от Чийший, Кубей, Алават. С хубави, хранени коне, окичани с пендари, пискюли, нови, лъскави ремъци. Каруците са изпостлани с шарени черги, а по тях насядали «гърнетата»- дечерлугата, неговите братовчеди и братовчедки.
Баща му млад, усмихнат, червендалист и применен, вдигнал една ръка, кършейки китката и тропайки, посряща скъпите гости с бъклица и червено вино. Чуват се шеговите закачки, заздравици, висок смях на жените и грубото, добродушното врънкане на бащите.
Ето целуваш ръката на някоя от чийшийските, издокарани лели и печелиш някоя рубла и чистосърдечното «Въх! Колко си пораснал! Вече си цял ерген!». С рублата си купуваш халвички или циганска свирка.
Навсякъде се мяркат краваи, пешкири, месали, армагани. Бря! Започва гуляя!
Бумти даула, писва каларнето, завърта се едно хоро от роднини и близките комшии. Децата играят на гоненица, като се премушват през хорото, за някое от по- вироглавите да излови един шеговит ритник от по- пийналите чичовци.
А ето запява на трапеза чина Степаница. Всички се умиряват, сядат по масите, а децата се щурят под тях за да чуе и стар и млад древната история на своя, български народ, за патилото му, за юначни момци-хайдути и хубавите белолики и черноки моми, грабвани от черни харапи.
Петър се стряска: нищо подобно той повече няма да дочака. Смятай , че е умрял! Нали казват, че преди да издъхне, човекът вижда миналото.
И какво сега? Няма тате, няма мама, баба, дядо, вуйчо, леля…Сам сами ще е сред чужди хора и в неизвестни земи. Сърцето му се свива от мъка, тъга и копнеж.
Изборът е направен.
Приготовленията, уреждането на документите, очакването да получат разрешение за излизане от страната, всичко това караше хората все повече да се замислят за родната земя и близките, които оставяли, установения от векове начин на живот, предаван от поколение на поколение,за здраво простроените къщи, които осигурявали подслон на деца. внуци и правнуци. Очаквало ги път към далечна и непозната страна с тропически климат на другия край на света, без да знаят дали отново ще видят свидната си родина, близки и приятели. Оставяли и до сетния дом на своите предци в селското гробище, за да се сбогуват с тях. На колене пред каменните кръстове те се кланяле и кръстели, мълвейки "Господи помилуй". С молитва на уста смиренно искали прошка от скъпите си покойници, с които се разделяли завинаги.
Последствията на въстанието
От авгут 1924 година, след потушването на въстанията в Татарбунар и Килия, започват разпитите на арестуваните бесарабци. Следсвието водено от осем румънски юристи върви бавно, мъчно и с оглед на международната информационна буря, вдигната от Коминтерна и левацките журналисти , писатели и даже известные ученые: Ромен Роллан, Максим Горький, Поль Ланжевен, Теодор Драйзер и Альберт Эйнштейн, среди прочих, выступающие от имени обвиняемых, а Анри Барбюсс даже поехал в Румынию, чтобы стать свидетелем судебного разбирательства.
Според това, че бунтовниците, основно, украинци и руски, не знаят румънски език, а преводачите твърде не познават юридическата терминология и лексика, следствието става истинско мъчение както за арестантите, принудени цели месеци да прекарват в каземати, така и за следователите, откъснати от привичната, столична атмосфера прекалено надълго.
След няколко месеца става известно, че виновни са признати около 300 човека и от тях повече от 80 са обречени на доживотна каторга и най-вероятно в карпатските мини.
В списъка на обречените попада Петър Челарски и двама негови бойни другари от Кубей.
Списъка е представен и на дараклийския примар с цел той да помогни на следствието и да издирят къде Челарски се крие. Един от следователите, Дорин Мокану, интелигентен офицер от Галац добре се знаеше с Игнат Михайлов и чрез него с Иван Симиновски, който му внушаваше пълно доверие със своята служебна и гражданска дейност , компетентност. Но най-главното беше, че приятел на Игнат, единствения в Дараклий човек, с когото Дорин през тези месеци на извънредно малоприятна командировка можеше да прекарва някой-друг свободен ден в приятни беседи. Понеже основната тема на техните горещи беседи е политиката, то разговорът се водеше на френски, най-удобен за образованите хора. Обикновенно те се срящат в дараклийския ресторант «Братуков» и си позволяват свободни дискусии, без да се страхуват, че някой ще ги чуе, разбере и ще доложи…
Понякога те канят в своята компания кубейския инкасатор Димитър Кардашов, с когото Дорин учи на един курс в Букурещския университет. Кардашов е член на цэранистката партия, запален либерал и с това е принципиален опонент на Дорин Мокану, краен румънски националист. Когато случва да се събират тримата, след обсъждането на текущите политически събития и редовната полемика, те се захващат да играят на преферанс. Често на карти е поканван и Иван Симиновски, който явно отстъпва на съперниците в образованост, но затова пък е добър играч и най-често печели партиите. Това , разбира се, прави впечатление на интелектуалните му партньори и те го прзнават за равен според природния ум, интуиция и расчетливост.
Когато Иван научава какво очаква Петър Челарски, на ум му дойде идеята да впише училищния си другарин в семейния паспорт на чичо си, който подава заявлението за имиграция в Бразилия.
Но сега, ако списъка попадне в Военния съд в Кагул, то излизането на Петър от Румъния ще стане невъзможно, а той ще бъде търсен под камък и дърво.
Трябваше да се предприема извънредно решение: списъкът да не попада в Военния съд до 5 януари 1925 година. Именно на тази дата е набелязано пристигането на чичовото семейство в Генуя. Но как да се изтръгне списъка от ръцете, а по-точно, от досието на следователя Дорин Мокану?
Решението обаче изникна ба наскоро, ба неслучайно. Понеже ресторантът «Братуков» търгува с контрабандна водка, целият този процес е ръководен от един от «хората на Симиновски»-този неформален, успореден на румънския, исполнителен орган на местната власт. Това е едно молдованче от Алават Михай Кондря, безкрайно предан на Иван, човек. Те се познават още от казармата в Текуч. Кондря е сирак, неженен и всъщност е почти член на Ивановото семейство, негласен негов телохранител и голям приятел на децата му.
Обаче зад привидната свенливост и услужливост на молдованина се крие една дяволска, жестока натура. Как такова е възможно да се гнезди в крехкото, човешко тяло и душа знаят саде господ и Иван Симиновски.
Освен контрабандните операции, Кондрята изпълнява и келнерската работа с цел да се прислушва за какво си говорят гостите на ресторанта: жандарми, чиновници, тукашните чорбаджии. Именно Кондрята доложи на примара, че дараклийския търговец Георги Паслар води преговори с румънските инженери да правят железнопътната гара и товарната плаформа не в долния край по пътя към Алават и до село, а да ги правят до неговите търговски складове, чак на три километра от Дараклий. На инженерите е обещаван голям бакшиш и те прправят строителната документация. И когато един дараклиец с кръчмата се осмели да направи забележка на търговеца, че е самогъзник, този човек беше същата вечер съсипан от лобут.
Иван Симиновски разбира, че не може да се тегле с Паслара, но много го заеде, че е пренебрегнат и човекът пострада без последствия за самоуправството на търговеца.
Той кани Паслара в примарията и деликатно му обяснява, че е нарушил и закона, и негласната общинска морал. Обаче фудулистия търговец едва не напсува примара и разинатен се закани да го свали от поста.
Обаче през няколко дини се запали изпъром Пасларевата машина, а сетне склада с вълната, готова за извоз. Доведе са търговеца да подвие опашката - никой не намери подпалвачите.
Продължението следва
По пътя Зарю разправя на слисания Петър, че той няма повече да види родното си село. Сега те ще пренощуват в Чушмелий, а от дзаранта ще тръгнат към железопътната гара в Болград, и там Петър ще се присъедини към семейството на чичото на Симиновски и с тях ще пътува за Италия.
Цяла нощ, прекарана в Чушмелий, Петър не склопи очи.
Никога досега той не се сещаше толкова объркан и разтревожен. Никога не му хрумвало, че родното семейство, село, роднини това е толкова естествена обвивка на човека, както кожата на земното, природно същество. Какво ще стане, ако те съдерат кожата? И ако нарасне друга и човекът вече ще е друг и пътят към познатото, привичното, обичаното ще е отрязан завинаги.
През вътрешния взор на окахърения дараклиец изникват видения от щастливите, детински дни: той лежи в топлата, пролетна бразда и горе, в небесната шир са надпяват чучулигите. Някъде отстрани се чува как баща му и майка му нещо си приказват, а още по-отдалеч чуват се писуканията на сестричето и кискането на братчето. Те се натъкнали до динака на едно шарено змийче…а там , в село баба таман изважда от собата хляба, големи, горещи самуни и ги овива с месал. Башка слага тутманика…Това е на внуците. Дядото бърза да преточи виното-скоро е Великден, Гергьовден. Ще дойдат гости от Чийший, Кубей, Алават. С хубави, хранени коне, окичани с пендари, пискюли, нови, лъскави ремъци. Каруците са изпостлани с шарени черги, а по тях насядали «гърнетата»- дечерлугата, неговите братовчеди и братовчедки.
Баща му млад, усмихнат, червендалист и применен, вдигнал една ръка, кършейки китката и тропайки, посряща скъпите гости с бъклица и червено вино. Чуват се шеговите закачки, заздравици, висок смях на жените и грубото, добродушното врънкане на бащите.
Ето целуваш ръката на някоя от чийшийските, издокарани лели и печелиш някоя рубла и чистосърдечното «Въх! Колко си пораснал! Вече си цял ерген!». С рублата си купуваш халвички или циганска свирка.
Навсякъде се мяркат краваи, пешкири, месали, армагани. Бря! Започва гуляя!
Бумти даула, писва каларнето, завърта се едно хоро от роднини и близките комшии. Децата играят на гоненица, като се премушват през хорото, за някое от по- вироглавите да излови един шеговит ритник от по- пийналите чичовци.
А ето запява на трапеза чина Степаница. Всички се умиряват, сядат по масите, а децата се щурят под тях за да чуе и стар и млад древната история на своя, български народ, за патилото му, за юначни момци-хайдути и хубавите белолики и черноки моми, грабвани от черни харапи.
Петър се стряска: нищо подобно той повече няма да дочака. Смятай , че е умрял! Нали казват, че преди да издъхне, човекът вижда миналото.
И какво сега? Няма тате, няма мама, баба, дядо, вуйчо, леля…Сам сами ще е сред чужди хора и в неизвестни земи. Сърцето му се свива от мъка, тъга и копнеж.
Изборът е направен.
Приготовленията, уреждането на документите, очакването да получат разрешение за излизане от страната, всичко това караше хората все повече да се замислят за родната земя и близките, които оставяли, установения от векове начин на живот, предаван от поколение на поколение,за здраво простроените къщи, които осигурявали подслон на деца. внуци и правнуци. Очаквало ги път към далечна и непозната страна с тропически климат на другия край на света, без да знаят дали отново ще видят свидната си родина, близки и приятели. Оставяли и до сетния дом на своите предци в селското гробище, за да се сбогуват с тях. На колене пред каменните кръстове те се кланяле и кръстели, мълвейки "Господи помилуй". С молитва на уста смиренно искали прошка от скъпите си покойници, с които се разделяли завинаги.
Последствията на въстанието
От авгут 1924 година, след потушването на въстанията в Татарбунар и Килия, започват разпитите на арестуваните бесарабци. Следсвието водено от осем румънски юристи върви бавно, мъчно и с оглед на международната информационна буря, вдигната от Коминтерна и левацките журналисти , писатели и даже известные ученые: Ромен Роллан, Максим Горький, Поль Ланжевен, Теодор Драйзер и Альберт Эйнштейн, среди прочих, выступающие от имени обвиняемых, а Анри Барбюсс даже поехал в Румынию, чтобы стать свидетелем судебного разбирательства.
Според това, че бунтовниците, основно, украинци и руски, не знаят румънски език, а преводачите твърде не познават юридическата терминология и лексика, следствието става истинско мъчение както за арестантите, принудени цели месеци да прекарват в каземати, така и за следователите, откъснати от привичната, столична атмосфера прекалено надълго.
След няколко месеца става известно, че виновни са признати около 300 човека и от тях повече от 80 са обречени на доживотна каторга и най-вероятно в карпатските мини.
В списъка на обречените попада Петър Челарски и двама негови бойни другари от Кубей.
Списъка е представен и на дараклийския примар с цел той да помогни на следствието и да издирят къде Челарски се крие. Един от следователите, Дорин Мокану, интелигентен офицер от Галац добре се знаеше с Игнат Михайлов и чрез него с Иван Симиновски, който му внушаваше пълно доверие със своята служебна и гражданска дейност , компетентност. Но най-главното беше, че приятел на Игнат, единствения в Дараклий човек, с когото Дорин през тези месеци на извънредно малоприятна командировка можеше да прекарва някой-друг свободен ден в приятни беседи. Понеже основната тема на техните горещи беседи е политиката, то разговорът се водеше на френски, най-удобен за образованите хора. Обикновенно те се срящат в дараклийския ресторант «Братуков» и си позволяват свободни дискусии, без да се страхуват, че някой ще ги чуе, разбере и ще доложи…
Понякога те канят в своята компания кубейския инкасатор Димитър Кардашов, с когото Дорин учи на един курс в Букурещския университет. Кардашов е член на цэранистката партия, запален либерал и с това е принципиален опонент на Дорин Мокану, краен румънски националист. Когато случва да се събират тримата, след обсъждането на текущите политически събития и редовната полемика, те се захващат да играят на преферанс. Често на карти е поканван и Иван Симиновски, който явно отстъпва на съперниците в образованост, но затова пък е добър играч и най-често печели партиите. Това , разбира се, прави впечатление на интелектуалните му партньори и те го прзнават за равен според природния ум, интуиция и расчетливост.
Когато Иван научава какво очаква Петър Челарски, на ум му дойде идеята да впише училищния си другарин в семейния паспорт на чичо си, който подава заявлението за имиграция в Бразилия.
Но сега, ако списъка попадне в Военния съд в Кагул, то излизането на Петър от Румъния ще стане невъзможно, а той ще бъде търсен под камък и дърво.
Трябваше да се предприема извънредно решение: списъкът да не попада в Военния съд до 5 януари 1925 година. Именно на тази дата е набелязано пристигането на чичовото семейство в Генуя. Но как да се изтръгне списъка от ръцете, а по-точно, от досието на следователя Дорин Мокану?
Решението обаче изникна ба наскоро, ба неслучайно. Понеже ресторантът «Братуков» търгува с контрабандна водка, целият този процес е ръководен от един от «хората на Симиновски»-този неформален, успореден на румънския, исполнителен орган на местната власт. Това е едно молдованче от Алават Михай Кондря, безкрайно предан на Иван, човек. Те се познават още от казармата в Текуч. Кондря е сирак, неженен и всъщност е почти член на Ивановото семейство, негласен негов телохранител и голям приятел на децата му.
Обаче зад привидната свенливост и услужливост на молдованина се крие една дяволска, жестока натура. Как такова е възможно да се гнезди в крехкото, човешко тяло и душа знаят саде господ и Иван Симиновски.
Освен контрабандните операции, Кондрята изпълнява и келнерската работа с цел да се прислушва за какво си говорят гостите на ресторанта: жандарми, чиновници, тукашните чорбаджии. Именно Кондрята доложи на примара, че дараклийския търговец Георги Паслар води преговори с румънските инженери да правят железнопътната гара и товарната плаформа не в долния край по пътя към Алават и до село, а да ги правят до неговите търговски складове, чак на три километра от Дараклий. На инженерите е обещаван голям бакшиш и те прправят строителната документация. И когато един дараклиец с кръчмата се осмели да направи забележка на търговеца, че е самогъзник, този човек беше същата вечер съсипан от лобут.
Иван Симиновски разбира, че не може да се тегле с Паслара, но много го заеде, че е пренебрегнат и човекът пострада без последствия за самоуправството на търговеца.
Той кани Паслара в примарията и деликатно му обяснява, че е нарушил и закона, и негласната общинска морал. Обаче фудулистия търговец едва не напсува примара и разинатен се закани да го свали от поста.
Обаче през няколко дини се запали изпъром Пасларевата машина, а сетне склада с вълната, готова за извоз. Доведе са търговеца да подвие опашката - никой не намери подпалвачите.
Продължението следва
@user-xq2lk3dh3r
Эдуард ХОДОС:"Это 3-й Хазарский каганат и я участвовал лично в его создании... Это сейчас религиозная война...Еврейский фашизм, - вот что здесь происходит. Кто такой Коломойский, который пригрел Правый сектор? Это религиозный еврей, которого контролируют Черные шляпы. А как контролируют? ....".Территория Украины выбрана ими как замена некомфортной территории современного Израиля, они считают что не удержат его от давления со стороны арабов. Столица намечена в Днепропетровске. Концентрированно выражением хазарской идеологии занимается Хабад, по мнению Эдуарда Ходоса остальные евреи просто боятся их.Третья Хазария, возведенная на Землях Украины
Уж кому-кому, а хабадникам это объяснять не надо. Лучше других понимая остроту момента и стремительно приближающуюся развязку, стратеги Хабада усиленно форсируют строительство запасного плацдарма, новой «земли обетованной». И в этом свете Третья Хазария, возведенная на Землях Украины, представляет собой идеальный вариант «государства евреев и для евреев», которое с успехом сможет заменить Израиль.
Эдуард ХОДОС:"Это 3-й Хазарский каганат и я участвовал лично в его создании... Это сейчас религиозная война...Еврейский фашизм, - вот что здесь происходит. Кто такой Коломойский, который пригрел Правый сектор? Это религиозный еврей, которого контролируют Черные шляпы. А как контролируют? ....".Территория Украины выбрана ими как замена некомфортной территории современного Израиля, они считают что не удержат его от давления со стороны арабов. Столица намечена в Днепропетровске. Концентрированно выражением хазарской идеологии занимается Хабад, по мнению Эдуарда Ходоса остальные евреи просто боятся их.Третья Хазария, возведенная на Землях Украины
Уж кому-кому, а хабадникам это объяснять не надо. Лучше других понимая остроту момента и стремительно приближающуюся развязку, стратеги Хабада усиленно форсируют строительство запасного плацдарма, новой «земли обетованной». И в этом свете Третья Хазария, возведенная на Землях Украины, представляет собой идеальный вариант «государства евреев и для евреев», которое с успехом сможет заменить Израиль.
кирязов одеса
ОЧЕНЬ ИНТЕРЕСНЫЕ ПИСЬМА. Жаль, не знаю, какие это годы. Мы с женой боготворили Свердловск. Театр? В театре оперы и балета танцевала Акатова — чудо.
Достать билеты в театр? Да бросьте вы: подойдите к кассе и купите. Рядом с университетом был театр музкомедии, — повидло жидовское, мы туда и не ходили.
Это я пишу о годах 1965-1968...
Неужели потом так все изменилось?
Я подсчитал время учебы Тодора, это примерно 1972-й. Неужели так все изменилось?!
Нет!
Просто таков взгляд автора...
Он говорит, что станет жестоким человеком. Ха-ха, не верю, что такой типаж ожесточится. Он просто слегка самоедствует, и обещает научиться хитростям света. Но похоже, что так и не научился, дослужился до зав. отдела в газете... Он добрый малый, собой недоволен, но как ему повезло. Судим из его отзывов о коллегах. Он всех любит, все благодарен, хвалит и главного редактора, то есть немножко даже лебезит.
Грешен как и все мы...
А Вам остается дополнить очерк всплывшими фактами.
А затем создать серию очерков "мои одноклассники". Кстати, когда будете создавать серию, не забудьте написать очерк о фронтовике, которого Вы упомянули вскользь — он вероятно руководит литературным кружком и учил ребят ЧУВСТВОВАТЬ и ФАНТАЗИРОВАТЬ.
К месту замечу, что есть учебник Джани Родари "Уроки фантазии". В Италии в школах это официальный предмет...
ОЧЕНЬ ИНТЕРЕСНЫЕ ПИСЬМА. Жаль, не знаю, какие это годы. Мы с женой боготворили Свердловск. Театр? В театре оперы и балета танцевала Акатова — чудо.
Достать билеты в театр? Да бросьте вы: подойдите к кассе и купите. Рядом с университетом был театр музкомедии, — повидло жидовское, мы туда и не ходили.
Это я пишу о годах 1965-1968...
Неужели потом так все изменилось?
Я подсчитал время учебы Тодора, это примерно 1972-й. Неужели так все изменилось?!
Нет!
Просто таков взгляд автора...
Он говорит, что станет жестоким человеком. Ха-ха, не верю, что такой типаж ожесточится. Он просто слегка самоедствует, и обещает научиться хитростям света. Но похоже, что так и не научился, дослужился до зав. отдела в газете... Он добрый малый, собой недоволен, но как ему повезло. Судим из его отзывов о коллегах. Он всех любит, все благодарен, хвалит и главного редактора, то есть немножко даже лебезит.
Грешен как и все мы...
А Вам остается дополнить очерк всплывшими фактами.
А затем создать серию очерков "мои одноклассники". Кстати, когда будете создавать серию, не забудьте написать очерк о фронтовике, которого Вы упомянули вскользь — он вероятно руководит литературным кружком и учил ребят ЧУВСТВОВАТЬ и ФАНТАЗИРОВАТЬ.
К месту замечу, что есть учебник Джани Родари "Уроки фантазии". В Италии в школах это официальный предмет...
Вж. Ваня Матеева, Гагаузите, още един поглед, С., 2006, Акад. издателство "Марин Дринов"
Местные дворяне в большинстве своем были слабо подготовлены к выполнению управленческих функций. Ведь до присоединения к России Пруто-Днестровский регион был малонаселенной и отсталой периферией Молдавского княжества. Наиболее подготовленные управленческие кадры после 1812 года остались жить в Запрутской Молдове, где находились их основные имения. В случае перехода на русскую службу османские власти лишили иммигрантов всех имуществ.
Обычным явлением на первых губернских дворянских съездах были драки с кровопролитием, открытый подкуп выборщиков, мошенничество с избирательными списками, отстранение от выборов неугодных кандидатов. Для того чтобы урезонить хулиганствующих, преемник Бахметева Иван Инзов ввел практику обязательного присутствия на съездах областного прокурора. https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fdzen.ru%2Fmedia%2Fid%2F602e25070e87b824ac90ab62%2Fpolskii-eksperiment-v-bessarabii-kak-provalilas-pervaia-evrointegraciia-regiona-6484a096d1c97f70d791cbd1%3Ffbclid%3DIwAR28_pUw4sBBC5l6CZGCb0paeWGKGpGHoW3y1JkHdOFV6b58YkEnGZmgi_s&h=AT3W9mhiPUR2a8mDlpL84T0OuA4ordWn9L28-iR42uEFYI9u-GuT0VnK5DKXX_-Q-w4yZq5bUk9TBKmLT1kit9K3lKT9TeOyz_csDgWu1cCBTyEMFw8Hc7v8Ax8kWTLV-tTO&__tn__=-UK-R&c[0]=AT1ct7vV3vmcPW6bev1kOkruwPKRvYok3EiAg74S8-FmKeU0N8gn4W10OQcOO_iAvkJ_K4it9SzSBe7i_Op-5wZpyF6lM8UPEXK3flB3OOnUGXz-MlUqkJ0btSZpP6nbRHBPL_oNfeGb8oj5Fo0LHROEgyC3rPiz5S5ovsbwbU9RwPbtfjaE6OSD
Обычным явлением на первых губернских дворянских съездах были драки с кровопролитием, открытый подкуп выборщиков, мошенничество с избирательными списками, отстранение от выборов неугодных кандидатов. Для того чтобы урезонить хулиганствующих, преемник Бахметева Иван Инзов ввел практику обязательного присутствия на съездах областного прокурора. https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fdzen.ru%2Fmedia%2Fid%2F602e25070e87b824ac90ab62%2Fpolskii-eksperiment-v-bessarabii-kak-provalilas-pervaia-evrointegraciia-regiona-6484a096d1c97f70d791cbd1%3Ffbclid%3DIwAR28_pUw4sBBC5l6CZGCb0paeWGKGpGHoW3y1JkHdOFV6b58YkEnGZmgi_s&h=AT3W9mhiPUR2a8mDlpL84T0OuA4ordWn9L28-iR42uEFYI9u-GuT0VnK5DKXX_-Q-w4yZq5bUk9TBKmLT1kit9K3lKT9TeOyz_csDgWu1cCBTyEMFw8Hc7v8Ax8kWTLV-tTO&__tn__=-UK-R&c[0]=AT1ct7vV3vmcPW6bev1kOkruwPKRvYok3EiAg74S8-FmKeU0N8gn4W10OQcOO_iAvkJ_K4it9SzSBe7i_Op-5wZpyF6lM8UPEXK3flB3OOnUGXz-MlUqkJ0btSZpP6nbRHBPL_oNfeGb8oj5Fo0LHROEgyC3rPiz5S5ovsbwbU9RwPbtfjaE6OSD
Украина всегда была еврейским проектом. Разумеется, что говоря "еврейским" мы христиане лукавим. Вот есть есть весь еврейский народ, а есть еврейская элита, и еще есть очень малочисленная группа это еврейская власть. Не будем трогать "землю обетованную" где власть еврейская это вполне логично и не вызывает вопросов. В стране евреев и власть еврейская. Перенесемся сюда в Украину. Здесь после того как Михайло Горбачев принял решение о быстром демонтаже Советского Союза, здесь образовалось новое государство Украина. Задайте себе вопрос, какие люди в первые годы были утверждены из Вашингтона как президенты, премьер-министры, короче высшая власть? Во-первых это те же самые бывшие коммунисты но наиболее гнилые элементы, те самые что стояли у истоков начала развала СССР. А еще американцы победив СССР на правах победителя позаботились чтобы Украина с самого начала гнила от коррупции и преступности. Разумеется контролируемой, чтобы страна не развивалась но денежку из Украины постоянно высасывать, а еще иметь "инструмент" против России, если вдруг что-то с Россией будет не получаться. Русофобия - она была все 25 лет со дня основания. Планомерная, а последние 4 года просто агрессивная. Так кто же управлял Украиной до начала 2014 года? Так жиды и управляли. Те самые криминальные преступные элиты, которые всегда были наделены властью потому что кандидатов на роль президента, премьера, генерального прокурора и других высоких посад выдвигал не украинский народ. Выдвигали жиды: Пинчуки, Кучмы, Порошенко, Ахметовы, Коломойские и другие близкие к этой тусовке "Левочкины". Незримо и особо не выпячиваясь перед простым народом они и только они управляли Украиной заручившись поддержкой из Вашингтона. Янукович? Посмотрите старые фото где "царь Витя" ездит по стране, за его спиной строго и напряженно за ним наблюдает олигарх и сын советского вора Петро Порошенко (отец купил паспорт Порошенко когда они переехали в Болград из Молдавии). Теперь посмотрим и признаем что уже 4 года жиды открыто являются украинской властью. Случайность ли то, что президент это румынский еврей. Допустим. Но как быть с премьер-министрами. Первый премьер Яценюк это еврей с Черновцов, а следом за ним? Еврей Володимир Гройсман с Винницы. Это уже три еврея на самом верху. Дальше Киев. Здесь мэром назначают Виталия Кличко, который является потомком еврейском семьи Этинзонов. Кличко это жид и вы без труда можете понять это по лицу Виталия и Владимира. Дальше глава РНБО это днепропетровский жид Турчинов, католический священник, сектант, русофоб. А кто по национальности посол США в Киеве? Мэри Луиза Йованович? Еврейка, вы без труда это поймете только взглянув не нее. А какие важные персоны приезжали в Украину говорить о траншах? Джейкоб Лью (Яша Левинзон), Пенни Притцкер. А что делается в Верховной Раде? Еврей Борислав Бляхер-Береза. Еврей Дмитро Андриевський, еврей на еврее и евреем погоаняет. Теперь вопрос: как вы считаете украинская власть это жидовская власть где главные ключевые фигуры это евреи? Хорошо, допустим "евреи тоже люди" как мне как-то сказал человек который работал в предвыборной палатке Юлии Капительман, армянской еврейки которая выдает себя за Юлию Тимошенко. Евреи тоже люди, да. Но во-первых это не евреи, а это жиды. Разница - земля и луна. А во вторых хочу спросить как вообще такое может быть, чтобы в Украинской стране главные посты в правительстве не у представителей титульной нации? Ну да, говорят украинською, да носят вышиванки и да едят сало и злоупотребляют горилкой и кроме еще четырех паспортов в кармане есть и украинский паспорт. Но ведь наши предки про евреев очень метко сказали: бьют не по паспорту, а по жидовской морде. Вот вкратце причины, почему мы должны понять: жидовская власть осуществляет геноцид украинской нации с целью очистить эти земли от 80% населения оставив лишь небольшое количество для обслуги. Случайно ли то, что первые лица это жиды и хозяева Украины которые к ним приезжают это как правило евреи? Делайте выводы! И имейте в виду, что жидовская власть это 0.0001% населения Украины, а значит меньшинство убивает большинство. Убивает жестоко и без протестов и сопротивления. Убивает при поддержке мировой общественности нагло и безжалостно. Михаил Бортко Кременчуг
Затова единствената възможност за тях е да видят себе си като наследници на етническа и историческа група, която е изчезнала от сцената. И тук куманите са много удобни. Те са прекрасен вариант, защото в момента кумани няма. А те са били славен, достоен народ, с който се е съобразявала цяла средновековна Европа. Затова този вариант е много героичен, романтичен и достоен.
Нямо нито едно сведение за това, още по-малко езиково, защото куманите са говорели друг език. Той пак е от тюркската група, но друг. Куманският език е регистриран, последните кумани са живели в Унгария и има запазени ръкописи на кумански език. Куманският език не е езикът на гагаузите. Но куманите като исторически народ изключително много подхождат и има и някои твърдения, включително и от българска страна, в тази посока.
Константин Иречек е първият, който прави тази догадка при обиколките си във Варненско. В България на това мнение е археологът Георги Атанасов. Той има книга за Каварненското деспотство, за Добротица. Благодарение на археологически данни той достига до тези изводи, че съвременните гагаузи са наследници на куманите и в Молдова на интелектуално ниво тази идея е силно прегърната. Има и становища, че са наследници на огузите и на други тюркски степни заселвания, които достигат до Балканите.
https://www.bta.bg/bg/news/world/460251-gagauzite-v-moldova-dnes-plavat-sas-sobstven-korab-na-identichnostta-no-na-tozi?fbclid=IwAR24n2EOp3MzYMMEqbFSYHSA1CePQh8qdO6-riIiVq5zQDOXKbxy1M0Gq3U
Нямо нито едно сведение за това, още по-малко езиково, защото куманите са говорели друг език. Той пак е от тюркската група, но друг. Куманският език е регистриран, последните кумани са живели в Унгария и има запазени ръкописи на кумански език. Куманският език не е езикът на гагаузите. Но куманите като исторически народ изключително много подхождат и има и някои твърдения, включително и от българска страна, в тази посока.
Константин Иречек е първият, който прави тази догадка при обиколките си във Варненско. В България на това мнение е археологът Георги Атанасов. Той има книга за Каварненското деспотство, за Добротица. Благодарение на археологически данни той достига до тези изводи, че съвременните гагаузи са наследници на куманите и в Молдова на интелектуално ниво тази идея е силно прегърната. Има и становища, че са наследници на огузите и на други тюркски степни заселвания, които достигат до Балканите.
https://www.bta.bg/bg/news/world/460251-gagauzite-v-moldova-dnes-plavat-sas-sobstven-korab-na-identichnostta-no-na-tozi?fbclid=IwAR24n2EOp3MzYMMEqbFSYHSA1CePQh8qdO6-riIiVq5zQDOXKbxy1M0Gq3U
Учитывая пожелания Кишиневского митрополита Гавриила, официальный Петербург счел возможным закрепить в уставе положение об использовании молдавского языка в судопроизводстве, богослужении и обучении. Компромиссное решение было принято и в отношении использования обычного права в судопроизводстве: уголовные дела должны были рассматриваться в соответствии с имперским законодательством, а гражданское судопроизводство - в соответствии с местными законами и обычаями.
Устав образования Бессарабской области предусматривал также юридическое оформление бессарабской знати: дворяне заносились в родословную книгу бессарабского дворянства, им выдавались свидетельства, удостоверявшие дворянский статус с 1818 года. Местные бояре, подтвердившие свою принадлежность к родовитым семействам Молдавского княжества, уравнивались в правах с российским дворянством. Для бессарабской знати это было крайне важно, так как в Молдавском княжестве боярское звание не передавалось по наследству и не имело собственных институтов. В уставе особой строкой были подтверждены сословные права и привилегии молдавского дворянства.
Следует также отметить, что с момента вступления устава в законную силу Бессарабия стала представлять собой самостоятельную административную единицу, находившуюся в подчинении подольского военного губернатора. То есть изначально Пруто-Днестровский регион был причислен к разряду западных окраин Российской империи21. Это не было случайным решением: Александр I рассматривал западные земли в составе Российской империи как полигон для обкатки различных моделей государственного устройства: в царстве Польском - модель конституционного развития, в Великом княжестве Финляндском - вариант национально-государственной автономии, а в Бессарабии - модель административно-территориальной автономии.
Тем не менее имперские власти, местное боярство и духовенство не смогли договориться по поводу формирования системы управления краем. Российская администрация стремилась к централизации и унификации в управлении регионом, в то время как местная верхушка выступала за сохранение прежних законов и обычаев. Поражает настойчивость и бескомпромиссность молдавской элиты, отстаивавшей свою позицию. Например, в 1820 году местные власти в ультимативной форме потребовали снять А.Н.Бахметьева - проводника политики центра - с должности полномочного наместника Бессарабии. Как уже упоминалось выше, официальный Петербург удовлетворил это требование и уволил своего ставленника под предлогом ухудшения его здоровья. Правда, вскоре Бахметьев «чудесным образом» выздоровел, был произведен в генералы от инфантерии и получил новое назначение.
Терпимость Александра I в данном случае объяснялась просто: конфликт с местной верхушкой мог еще более усугубить сложную обстановку в этом стратегически важном регионе. Александру I докладывали о нарастающей новой волне национально-освободительного движения на Балканах. Он также получал подробную информацию о деятельности тайных кружков будущих декабристов в Бессарабии. В секретных досье Министерства внутренних дел России это дело фигурировало под названием «Кишиневская управа». Все эти события повлияли на последующие решения Александра I.
В 1821 году после кончины митрополита Кишиневского и Хотинского Гавриила, защитника национальных интересов молдаван, российский монарх ввел негласный запрет на назначение молдаван на высшие посты в гражданской и духовной власти в Бессарабии, с тем чтобы не ослаблять контроль центра за обстановкой в регионе. Этот запрет строго соблюдался вплоть до крушения дома Романовых в феврале 1917 года. На высшие посты в администрации Пруто-Днестровского региона назначались греки, украинцы, великороссы и даже немцы. Но запрет не распространялся на выборные должности предводителей дворянства, которые были закреплены за природными жителями Бессарабии.
В 1822 году молдавская знать лишилась и последней поддержки в Петербурге: И.Каподистрия, неутомимый борец за права и свободы балканских народов и Дунайских княжеств, был отправлен в отставку. Причиной опалы стали разногласия И.Каподистрии с императором Александром I по поводу греческого национального восстания 1821 года и его оценки. В создавшейся обстановке российский монарх принял решение вывести Бессарабию из разряда западных окраин России и включить ее в программу освоения Новороссии. Именно таким способом император пытался покончить с «молдавской вольницей».
Для того чтобы упрочить позиции имперского центра в Пруто-Днестровском регионе, царь назначил графа М.С.Воронцова генерал-губернатором Новороссийского края и одновременно полномочным наместником Бессарабской области. Потомственный аристократ и высокопоставленный вельможа, М.С.Воронцов де-факто принадлежал к семейству Романовых. Екатерина II была его крестной матерью, а женился он на внучатой племяннице Г.А.Потемкина-Таврического. В высшем свете Санкт-Петербурга по этому поводу шутили, что Воронцову в наследство от Г.А.Потемкина досталась вся Новороссия. Но графу Воронцову было не до шуток: ему было предписано немедленно приступить к созданию единой системы управления во вверенном ему регионе.
В первые же дни пребывания в новой должности М.С.Воронцов распорядился объединить канцелярии по Новороссийской губернии и Бессарабской области и отправился в ознакомительную поездку по территории Пруто-Днестровского междуречья. В ходе инспекции вскрылись явные недостатки в управлении. Особое беспокойство Воронцов выразил по поводу низкого уровня квалификации и исполнительской дисциплины местных чиновников. Иного от них и нельзя было ожидать - они получали должности или по своей родословной, или по протекции.
Заручившись поддержкой Министерства внутренних дел, М.С.Воронцов начал чистку местных кадров и приступил к реорганизации административного аппарата в целом. По указанию нового наместника с 1824 года исправники больше не избирались местным дворянством, а проходили процедуру назначения. А еще через год Верховный совет - высший распорядительный и законодательный орган в структуре управления Бессарабией - был лишен судебной власти. Эти меры были поддержаны семейством Романовых, так как они совпали по времени с внутриполитическим кризисом в России и восстанием декабристов. В этой сложной обстановке М.С.Воронцову поручили разработать новый закон об управлении Бессарабией. К концу 1825 года законопроект был готов и внесен на рассмотрение Государственного совета. Однако Николай I, преемник Александра I, счел возможным подписать этот документ лишь в феврале 1828 года, накануне новой русско-турецкой войны (1828-1829 гг.).
В новом законе, получившем название «Учреждение для управления Бессарабской областью», полностью отсутствовали выборные начала в управлении регионом. Верховный совет Бессарабии был преобразован в Областной совет, который был лишен законодательных прав и законодательной инициативы. В состав совета назначались все его члены за исключением предводителя местного дворянства. Областное правительство было заменено областным правлением, подчинявшимся напрямую Сенату и Министерству внутренних дел. Таким образом в Бессарабии было ликвидировано автономное устройство края. Она превратилась в одну из областей в составе Новороссийского генерал-губернаторства с российским административно-территориальным делением (уезды).
В соответствии с новым законом, исполнительным органам предписывалось вести дела на русском языке и только в случае необходимости с переводом на молдавский язык. Такое решение, безусловно, подрывало национальную идентичность молдаван.
Тем не менее даже после принятия закона 1828 года Бессарабия так и не стала обычной российской губернией. Пруто-Днестровский край сохранил некоторые особенности в своем развитии: как и раньше, местное население было освобождено от рекрутской повинности, действовал запрет на закрепощение молдавских крестьян, в судебных тяжбах отдавался приоритет обычному праву и т. д.22.
Таким образом, можно сделать вывод, что Александру I удалось встроить Бессарабию в общеимперскую систему управления лишь частично. Российский император - монарх самодержавный c неограниченной властью так и не смог запустить интеграционные процессы в Пруто-Днестровском междуречье и тем самым обеспечить вхождение молдаван в Русский мир. Для достижения поставленной цели требовался исторический отрезок времени.
Юрий Булатов, Почетный профессор МГИМО МИД РФ, доктор исторических наук
Устав образования Бессарабской области предусматривал также юридическое оформление бессарабской знати: дворяне заносились в родословную книгу бессарабского дворянства, им выдавались свидетельства, удостоверявшие дворянский статус с 1818 года. Местные бояре, подтвердившие свою принадлежность к родовитым семействам Молдавского княжества, уравнивались в правах с российским дворянством. Для бессарабской знати это было крайне важно, так как в Молдавском княжестве боярское звание не передавалось по наследству и не имело собственных институтов. В уставе особой строкой были подтверждены сословные права и привилегии молдавского дворянства.
Следует также отметить, что с момента вступления устава в законную силу Бессарабия стала представлять собой самостоятельную административную единицу, находившуюся в подчинении подольского военного губернатора. То есть изначально Пруто-Днестровский регион был причислен к разряду западных окраин Российской империи21. Это не было случайным решением: Александр I рассматривал западные земли в составе Российской империи как полигон для обкатки различных моделей государственного устройства: в царстве Польском - модель конституционного развития, в Великом княжестве Финляндском - вариант национально-государственной автономии, а в Бессарабии - модель административно-территориальной автономии.
Тем не менее имперские власти, местное боярство и духовенство не смогли договориться по поводу формирования системы управления краем. Российская администрация стремилась к централизации и унификации в управлении регионом, в то время как местная верхушка выступала за сохранение прежних законов и обычаев. Поражает настойчивость и бескомпромиссность молдавской элиты, отстаивавшей свою позицию. Например, в 1820 году местные власти в ультимативной форме потребовали снять А.Н.Бахметьева - проводника политики центра - с должности полномочного наместника Бессарабии. Как уже упоминалось выше, официальный Петербург удовлетворил это требование и уволил своего ставленника под предлогом ухудшения его здоровья. Правда, вскоре Бахметьев «чудесным образом» выздоровел, был произведен в генералы от инфантерии и получил новое назначение.
Терпимость Александра I в данном случае объяснялась просто: конфликт с местной верхушкой мог еще более усугубить сложную обстановку в этом стратегически важном регионе. Александру I докладывали о нарастающей новой волне национально-освободительного движения на Балканах. Он также получал подробную информацию о деятельности тайных кружков будущих декабристов в Бессарабии. В секретных досье Министерства внутренних дел России это дело фигурировало под названием «Кишиневская управа». Все эти события повлияли на последующие решения Александра I.
В 1821 году после кончины митрополита Кишиневского и Хотинского Гавриила, защитника национальных интересов молдаван, российский монарх ввел негласный запрет на назначение молдаван на высшие посты в гражданской и духовной власти в Бессарабии, с тем чтобы не ослаблять контроль центра за обстановкой в регионе. Этот запрет строго соблюдался вплоть до крушения дома Романовых в феврале 1917 года. На высшие посты в администрации Пруто-Днестровского региона назначались греки, украинцы, великороссы и даже немцы. Но запрет не распространялся на выборные должности предводителей дворянства, которые были закреплены за природными жителями Бессарабии.
В 1822 году молдавская знать лишилась и последней поддержки в Петербурге: И.Каподистрия, неутомимый борец за права и свободы балканских народов и Дунайских княжеств, был отправлен в отставку. Причиной опалы стали разногласия И.Каподистрии с императором Александром I по поводу греческого национального восстания 1821 года и его оценки. В создавшейся обстановке российский монарх принял решение вывести Бессарабию из разряда западных окраин России и включить ее в программу освоения Новороссии. Именно таким способом император пытался покончить с «молдавской вольницей».
Для того чтобы упрочить позиции имперского центра в Пруто-Днестровском регионе, царь назначил графа М.С.Воронцова генерал-губернатором Новороссийского края и одновременно полномочным наместником Бессарабской области. Потомственный аристократ и высокопоставленный вельможа, М.С.Воронцов де-факто принадлежал к семейству Романовых. Екатерина II была его крестной матерью, а женился он на внучатой племяннице Г.А.Потемкина-Таврического. В высшем свете Санкт-Петербурга по этому поводу шутили, что Воронцову в наследство от Г.А.Потемкина досталась вся Новороссия. Но графу Воронцову было не до шуток: ему было предписано немедленно приступить к созданию единой системы управления во вверенном ему регионе.
В первые же дни пребывания в новой должности М.С.Воронцов распорядился объединить канцелярии по Новороссийской губернии и Бессарабской области и отправился в ознакомительную поездку по территории Пруто-Днестровского междуречья. В ходе инспекции вскрылись явные недостатки в управлении. Особое беспокойство Воронцов выразил по поводу низкого уровня квалификации и исполнительской дисциплины местных чиновников. Иного от них и нельзя было ожидать - они получали должности или по своей родословной, или по протекции.
Заручившись поддержкой Министерства внутренних дел, М.С.Воронцов начал чистку местных кадров и приступил к реорганизации административного аппарата в целом. По указанию нового наместника с 1824 года исправники больше не избирались местным дворянством, а проходили процедуру назначения. А еще через год Верховный совет - высший распорядительный и законодательный орган в структуре управления Бессарабией - был лишен судебной власти. Эти меры были поддержаны семейством Романовых, так как они совпали по времени с внутриполитическим кризисом в России и восстанием декабристов. В этой сложной обстановке М.С.Воронцову поручили разработать новый закон об управлении Бессарабией. К концу 1825 года законопроект был готов и внесен на рассмотрение Государственного совета. Однако Николай I, преемник Александра I, счел возможным подписать этот документ лишь в феврале 1828 года, накануне новой русско-турецкой войны (1828-1829 гг.).
В новом законе, получившем название «Учреждение для управления Бессарабской областью», полностью отсутствовали выборные начала в управлении регионом. Верховный совет Бессарабии был преобразован в Областной совет, который был лишен законодательных прав и законодательной инициативы. В состав совета назначались все его члены за исключением предводителя местного дворянства. Областное правительство было заменено областным правлением, подчинявшимся напрямую Сенату и Министерству внутренних дел. Таким образом в Бессарабии было ликвидировано автономное устройство края. Она превратилась в одну из областей в составе Новороссийского генерал-губернаторства с российским административно-территориальным делением (уезды).
В соответствии с новым законом, исполнительным органам предписывалось вести дела на русском языке и только в случае необходимости с переводом на молдавский язык. Такое решение, безусловно, подрывало национальную идентичность молдаван.
Тем не менее даже после принятия закона 1828 года Бессарабия так и не стала обычной российской губернией. Пруто-Днестровский край сохранил некоторые особенности в своем развитии: как и раньше, местное население было освобождено от рекрутской повинности, действовал запрет на закрепощение молдавских крестьян, в судебных тяжбах отдавался приоритет обычному праву и т. д.22.
Таким образом, можно сделать вывод, что Александру I удалось встроить Бессарабию в общеимперскую систему управления лишь частично. Российский император - монарх самодержавный c неограниченной властью так и не смог запустить интеграционные процессы в Пруто-Днестровском междуречье и тем самым обеспечить вхождение молдаван в Русский мир. Для достижения поставленной цели требовался исторический отрезок времени.
Юрий Булатов, Почетный профессор МГИМО МИД РФ, доктор исторических наук
В 1812 году, Бухарестский мирный договор, заключенный между Российской и Османской Империей, определил, что территория Пруто-Днестровского междуречья отходит к России. Именно с этого времени (точнее, с 1818 года) начинается, собственно, рост города Кишинева, который из «небольшого местечка» становится, стараниями митрополита Гавриила Бэнулеску-Бодони (или, по другой версии, усилиями армянских купцов, которые дали властям крупную взятку за то, чтобы именно Кишинев, а не выдвигаемые губернатором Бахметьевым Бендеры, обрел данный статус), столицей Бессарабской области. Внезапно возросшая роль города, вместе с деятельностью российской администрации, направленной на обеспечение развития новых территорий, привели к появлению в Кишиневе целого ряда образованных, честолюбивых дипломатов и офицеров из России, которые в своих воспоминаниях живо описывали необычный мир восточного по своей сути городка, каковым был Кишинев в то время. В начале 20-х годов в Кишинев приехал Пушкин.
Так, например, участник военно-топографической съемки Бессарабии А.Ф. Вельтман провел в Кишиневе пять лет, с 1817-го по 1822 год. «Когда я приехал в Кишинев, это был уже не тот город, который я оставил за два или за три месяца. Народ кишел уже в нем. Вместо двенадцати тысяч жителей тут было уже до пятидесяти тысяч на пространстве четырех квадратных верст. Он походил уже более на стечение народа на местный праздник, где приезжие поселяются кое-как, целые семьи живут в одной комнате. Но не один Кишинев наполнился выходцами из Молдавии и Валахии; население всей Бессарабии, по крайней мере, удвоилось. Кишинев был в это время бассейном князей и вельможных бояр из Константинополя и двух княжеств; в каждом дому, имеющем две-три комнаты, жили переселенцы из великолепных палат Ясс и Бухареста. Чалмы князей и кочулы бояр разъезжали в венских колясках из дома в дом, с письмами, полученными из-за границы».
https://locals.md/2022/kishinyov-do-nachala-xx-veka/?fbclid=IwAR2mvvpCHajuRQsmrd7zl1FxSxKy77WL4We4VmnHLURvL2wRoq2RdS1EfjQ
Так, например, участник военно-топографической съемки Бессарабии А.Ф. Вельтман провел в Кишиневе пять лет, с 1817-го по 1822 год. «Когда я приехал в Кишинев, это был уже не тот город, который я оставил за два или за три месяца. Народ кишел уже в нем. Вместо двенадцати тысяч жителей тут было уже до пятидесяти тысяч на пространстве четырех квадратных верст. Он походил уже более на стечение народа на местный праздник, где приезжие поселяются кое-как, целые семьи живут в одной комнате. Но не один Кишинев наполнился выходцами из Молдавии и Валахии; население всей Бессарабии, по крайней мере, удвоилось. Кишинев был в это время бассейном князей и вельможных бояр из Константинополя и двух княжеств; в каждом дому, имеющем две-три комнаты, жили переселенцы из великолепных палат Ясс и Бухареста. Чалмы князей и кочулы бояр разъезжали в венских колясках из дома в дом, с письмами, полученными из-за границы».
https://locals.md/2022/kishinyov-do-nachala-xx-veka/?fbclid=IwAR2mvvpCHajuRQsmrd7zl1FxSxKy77WL4We4VmnHLURvL2wRoq2RdS1EfjQ
Сещате ли се защо Карл Маркс е скрил финансовите противоречия, които е ясно, че не могат да останат скрити от неговия всепроникващ поглед, ако нямаха в негово лице съюзник?
К.– Това е съвпадение. Не е някакъв съзнателен съюз.
Р. – Добре, да го оставим, както вие искате. Хайде сега да минем към анализ на финансите, и нещо повече, да видим що за хора работят там. Международната природа на парите е добре известна.
От този факт произлиза, че организацията която ги притежава и ги акумулира, е международна организация. Финансите поради своята (еврейска) природа, като самоцел и като Финансов Интернационал, отричат и не признават нищо национално. Финансите не признават отделната държава, затова финансите по отношение на държавата са архаични, ако не действаха чрез същата тази държава. Държавата е власт. А парите са конкретната (реална) власт.
Това е комунистическа (еврейска) свърхдържава, която ние създаваме вече сто години, и този марксов (еврейски) Интернационал. Проанализирайте ги и ще разберете същността им. Схемата на Интернационала е като първообраз на (еврейския) СССР – това е чиста (еврейска) власт. Сходството между двете организации е пълно. Това е било неизбежно, понеже създателите и на двете конструкции са едни и същи хора. (Еврейският) Финансист е също (еврейски) интернационалист, както и (еврейски) коммунист. И (еврейският) финансист, и (еврейският) коммунист се борят с националната буржоазна държава и я побеждават. (Евреите) марксисти я превръщат в (еврейска) коммунистическа държава. (Еврейските) финансисты не я превръщат в нищо, но се държат като международни спекуланти, анархисти. Така (еврейските) финансисти изглаждат външно, но да видим, какво представляват те в действителност. Виждате, в това отричане на националната държава, сходството между комунистите и финансистите и, съответно, сходството между Финансовия и Коммунистическия Интернационали.
К.– Тук са малко сходствата, субъективно и объективно погледнато.
Р. – Позволете ми да не се отвличам, за да не изпусна мисълта си. Аз искам само да сведа, за ваше сведение, основната аксиома, че парите са властта. Парите са центърът на международното притегляне. Това признавате ли го?
К.– Продължавайте, Раковски.
Р. – Разбирането на това, как финансовият интернационал стана стопанин на нашите пари, тази вълшебна пръчка, стана това, каквото преди са били Богът и нацията, това не е просто изкуство на революцията, но само по себе си е изкуство. Обяснявам ви. Историците и народът, заслепени от крясъците и показната тържественост на Френската революция, хората, опиянени от факта, че са отнели властта от Краля и аристокрацията, въобще не забелязали, как тази власт, по незабележим начин я заграбила малка група тайнствени хора. Масите не забелязали, как тази власт, за която те се борили, отплавала при други; и робството, в което ги заключили новите стопани, се оказало много по-лошо от Краля, защото Кралят, поради религиозни и морални принципи, се оказал неспособен да извлече изгода от своята неограничена власт, и я загубил. По такъв начин, върховната кралска власт била узурпирана от лица, чиито аморални, интелектуални и космополитни качества им позволявали да се превърнат в... (тук, края на изречението е неясен или е отрязан! Г.С). Очевидно е, че тези хора никога не са били християни, а космополити (Еврейски Интернационал).
К.– Що за мистична власт е тази, която са получили?
Р. – Те си присвоили правото, само те да печатат парите! Не се усмихвайте, защото може да си помисля, че вие не знаете какво са това парите, и какво може да означава нечието неограничено право да ги печата. Поставете се на мое място. Това е все едно, докторът да обяснява микробиология на човек, възкръснал от пред-пастьоровата епоха. Обаче аз разбирам, защо вие не знаете това, и ви прощавам.
Нашата реч, така исползва думите, че възникват некоректни асоциации по отношение вещи и действия. Това е, поради на инертността на мисълта, която не съответства на реалните концепции.
Говоря за парите. Естествено, в нашето въображение изникват конкретни планини от златни монети. Но това не е така. Парите днес са съвсем друго нещо. Реално циркулирущите монети, вече отдавна са анахронизъм и атавизъм. Дреболии – това са дреболии, колкото да се поддържа илюзията, фикцията на сегашното време.
К.– Блестящ парадокс, рискован и в същото време, поетичен.
Р. – Ако така ви харесва, може и да е блестящ но съвсем не е парадокс. Зная, че ще кажете, че държавите и сега печатат банкноти с портрети, и всичко друго; и какво? Основната част от парите, парите за големите дела, парите, като показатели на националното благосъстояние, се печатат от не голяма група хора, за които аз намекнах. Титули, фигури, чекове, вексели, утвърждения, акции, бондове, прайскуранти и други «ценни книжа», а също и информация за тях, нахлуха в държавите като потоп, кто наводнение. Какво са, в сравнение с този потоп, вашите дребни монети и книжните долари? Те са нещо лишено от всякакво влияние и смисъл, пред лицето на водопада от истински финансови пари. Тези хора, банкерите, имат даже много повече, благодарение на всеобщата финансова неграмотност. В добавка към безграничното количество ценни книжа, какво са простите хартиени пари, а те са създали още и различни видове кредити, за да увеличат количеството на хартиените пари и безналичните пари и, съответно, всеобщия дълг, буквално до безкрайност. И те ускориха целия този оборот до дяволски максимум.
Схващате ли вече? Подправените, фалшивите хартиени пари, макар и печатани от държавата, имат напълно легален и преобладаващ оборот, като законно платежно средство!
Банките, борсите, цялата всемирна финансова система, е просто гигантска машина, единствената цел на която е, да печата още повече пари за неголямата "могъща шайка" банкери. В който и да е друго отрасъл на икономиката, това е престъпление, но само не и във финансите, защото процентът, интересът, лихвата са легализирани. Защото лихвата създава лихва и създава пари от нищо, от въздуха. Банките винаги печатат банкноти, чекове и други видове хартиени пари, в десетки и сотиции пъти повече, отколкото е действителният капитал, с който те разполагат. Даже не говоря за кредита, който просто е изфабрикуван, и количеството на който е още повече, отколкото тези пари...
Имайте предвид, че това което ви описах е само най-безобидният начин за създаване на пари от нищо. А представете си сега, тесен кръг лица, притежаващи абсолютна власт в контрола на богатствата. Естественно, че «Те» са абсолютни диктатори на борсите, и като резултат от това, «Те» напълно контролират, и производството, и разпределението, и работната сила, и потреблението, и въобще цялото общество и държава. И ако имате достатъчно въображение да умножите всичко това, в глобален мащаб, тогава ще можете да си представите моралнто и социалното им влияние върху всичко, и ще видите действителите, истинските революционери. Разбирате ли?
К.– Още не.
Р. – Да, очевидно, чудесата се разбират трудно.
К.– Чудеса ли?
Р. – Да, чудеса. Нима не е чудо, че дървената пейка (наричана - банка) е превърната в Храм? И подобни чудеса хората виждат постоянно и даже не примигват с очи, да се зачудят. А нали преди чейнчаджиите са седели на дъревени скамейки, а сега «Те» седят в стоманени Храмове-Небостъргачи. И хората, кой знае защо, им вярват и им се кланят, и «Им» носят своите заработани пари и своите спестяваня, и «Им» ги връчват, и те слагат чуждото богатство в своите стоманени сейфове, и това богатство става «Тяхно». И с това богатство «Те» разширяват своето богатство и власт, до бескрайност. Нима това не е религия?
К.– Това ли е религията на разлагащата се буржоазия?
Р. – Това е религията на Мамона, на Златния Телец.
К.– Вие направо сте поет в икономиката.
Р. – Както кажете - всичко е за да ви представя финансите, като произведение на изкуството, като потресаващо произведение на злия човешки гений.
К.– Това е неправилна гледна точка. Маркс казва, че финансите се определят от капиталистическата форма на производство.
Р. – Напълно правилното е точно обратното. Капиталистическто производство се определя, именно, от финансите, тоест, от капитала, което е отразено и в самото му название. Фактът, че Фридрих Енгелс провъзгласява обратнто, и даже се опитва да го докаже, то, самото това е нагледно потвърждение, че именно финансите управляват всички, в това число и капиталистическото производство. Така е било винаги и, разбира се, още преди Маркс и Енгелс, това, че финансите са първият инструмент на революцията и, разбира се, че Коминтернът е тяхна играчка. Обаче, нито Маркс, нито Енгелс няма да ви кажат и да ви обяснят това. Точно обратното, те използват таланта си, като учени, за да скрият истината от масите, в интерес на (еврейската) революцията. Ето с какво те в действителност са се занимавли.
К.– Това не е нещо ново. Това ми напомня, онова, което Троцки написа преди десет години.
Р. – Разкажете ми…
К.– Когато Троцки казва, че Коминтернът е консервативна организация, в сравнение с Нью-Йоркската Борса, той посочва банкерите, като изобретатели на революцията.
Р. – Да, той е казал това в тази малка книжка, където той предсказва падането на Британската Империя. Той казал това и добавил: «Кой тласка Англия по пътя към революцията?» и отговаря: «Не Москва, а Ню-Йорк».
К.– Но спомнете си също и неговото твърдение, че ако банкерите от Нью Йорк са изковали революцията, това е било направено несъзнателно.
Р. – Моето обяснение, защо Маркс и Енгелс са камуфлирали истината, е приложимо и за Троцки.
К. – Троцки просто е казал това, което и така на всички е добре известно, че банкерите «изпълняват непреклонно и несъзнателно своята революционна мисия».
Р. – И те изпълняват своята мисия, въпреки че Троцки еразказал на всички. Не е ли странно?
К.– Финансистите са неосъзнати революционераи, защото те не могат да видят фаталните последствия от своите действия.
Р. – Сериозно ли го казвате? Вие считате, че сред реалните гении има и гении, които не знаят това, така наречените, неосъзнати? Вие смятате ли, че светът се подчинява на идиоти? Това е много глупаво предположение.
К.– Какво се опитвате да докажете?
Р. – Казвам ви го буква по буква, че финансистите са революционери, обективно, и напълно осъзнато.
К.– Банкерите ли? Вие навярно сте луд?
Р. – Аз не съм, което не мога да кажа за вас. Тези хора са като нас и вас. При тези обстоятелства, когато банкерите контролират всичкото благосъстояние, създават го и го унищтожват, ние нямаме ни най-малкия шанс да им попречим. И ако има нещо в този свят, което дава на човека пълно удовлетворение, това е удовлетворението на личнте му амбиции. А най-силната амбиция е желанието за власт. Интересно защо, вие лишавате банкерите от тази елементарна амбиция, която я има, и у вас, и у мен.
К.– Това е съвпадение. Не е някакъв съзнателен съюз.
Р. – Добре, да го оставим, както вие искате. Хайде сега да минем към анализ на финансите, и нещо повече, да видим що за хора работят там. Международната природа на парите е добре известна.
От този факт произлиза, че организацията която ги притежава и ги акумулира, е международна организация. Финансите поради своята (еврейска) природа, като самоцел и като Финансов Интернационал, отричат и не признават нищо национално. Финансите не признават отделната държава, затова финансите по отношение на държавата са архаични, ако не действаха чрез същата тази държава. Държавата е власт. А парите са конкретната (реална) власт.
Това е комунистическа (еврейска) свърхдържава, която ние създаваме вече сто години, и този марксов (еврейски) Интернационал. Проанализирайте ги и ще разберете същността им. Схемата на Интернационала е като първообраз на (еврейския) СССР – това е чиста (еврейска) власт. Сходството между двете организации е пълно. Това е било неизбежно, понеже създателите и на двете конструкции са едни и същи хора. (Еврейският) Финансист е също (еврейски) интернационалист, както и (еврейски) коммунист. И (еврейският) финансист, и (еврейският) коммунист се борят с националната буржоазна държава и я побеждават. (Евреите) марксисти я превръщат в (еврейска) коммунистическа държава. (Еврейските) финансисты не я превръщат в нищо, но се държат като международни спекуланти, анархисти. Така (еврейските) финансисти изглаждат външно, но да видим, какво представляват те в действителност. Виждате, в това отричане на националната държава, сходството между комунистите и финансистите и, съответно, сходството между Финансовия и Коммунистическия Интернационали.
К.– Тук са малко сходствата, субъективно и объективно погледнато.
Р. – Позволете ми да не се отвличам, за да не изпусна мисълта си. Аз искам само да сведа, за ваше сведение, основната аксиома, че парите са властта. Парите са центърът на международното притегляне. Това признавате ли го?
К.– Продължавайте, Раковски.
Р. – Разбирането на това, как финансовият интернационал стана стопанин на нашите пари, тази вълшебна пръчка, стана това, каквото преди са били Богът и нацията, това не е просто изкуство на революцията, но само по себе си е изкуство. Обяснявам ви. Историците и народът, заслепени от крясъците и показната тържественост на Френската революция, хората, опиянени от факта, че са отнели властта от Краля и аристокрацията, въобще не забелязали, как тази власт, по незабележим начин я заграбила малка група тайнствени хора. Масите не забелязали, как тази власт, за която те се борили, отплавала при други; и робството, в което ги заключили новите стопани, се оказало много по-лошо от Краля, защото Кралят, поради религиозни и морални принципи, се оказал неспособен да извлече изгода от своята неограничена власт, и я загубил. По такъв начин, върховната кралска власт била узурпирана от лица, чиито аморални, интелектуални и космополитни качества им позволявали да се превърнат в... (тук, края на изречението е неясен или е отрязан! Г.С). Очевидно е, че тези хора никога не са били християни, а космополити (Еврейски Интернационал).
К.– Що за мистична власт е тази, която са получили?
Р. – Те си присвоили правото, само те да печатат парите! Не се усмихвайте, защото може да си помисля, че вие не знаете какво са това парите, и какво може да означава нечието неограничено право да ги печата. Поставете се на мое място. Това е все едно, докторът да обяснява микробиология на човек, възкръснал от пред-пастьоровата епоха. Обаче аз разбирам, защо вие не знаете това, и ви прощавам.
Нашата реч, така исползва думите, че възникват некоректни асоциации по отношение вещи и действия. Това е, поради на инертността на мисълта, която не съответства на реалните концепции.
Говоря за парите. Естествено, в нашето въображение изникват конкретни планини от златни монети. Но това не е така. Парите днес са съвсем друго нещо. Реално циркулирущите монети, вече отдавна са анахронизъм и атавизъм. Дреболии – това са дреболии, колкото да се поддържа илюзията, фикцията на сегашното време.
К.– Блестящ парадокс, рискован и в същото време, поетичен.
Р. – Ако така ви харесва, може и да е блестящ но съвсем не е парадокс. Зная, че ще кажете, че държавите и сега печатат банкноти с портрети, и всичко друго; и какво? Основната част от парите, парите за големите дела, парите, като показатели на националното благосъстояние, се печатат от не голяма група хора, за които аз намекнах. Титули, фигури, чекове, вексели, утвърждения, акции, бондове, прайскуранти и други «ценни книжа», а също и информация за тях, нахлуха в държавите като потоп, кто наводнение. Какво са, в сравнение с този потоп, вашите дребни монети и книжните долари? Те са нещо лишено от всякакво влияние и смисъл, пред лицето на водопада от истински финансови пари. Тези хора, банкерите, имат даже много повече, благодарение на всеобщата финансова неграмотност. В добавка към безграничното количество ценни книжа, какво са простите хартиени пари, а те са създали още и различни видове кредити, за да увеличат количеството на хартиените пари и безналичните пари и, съответно, всеобщия дълг, буквално до безкрайност. И те ускориха целия този оборот до дяволски максимум.
Схващате ли вече? Подправените, фалшивите хартиени пари, макар и печатани от държавата, имат напълно легален и преобладаващ оборот, като законно платежно средство!
Банките, борсите, цялата всемирна финансова система, е просто гигантска машина, единствената цел на която е, да печата още повече пари за неголямата "могъща шайка" банкери. В който и да е друго отрасъл на икономиката, това е престъпление, но само не и във финансите, защото процентът, интересът, лихвата са легализирани. Защото лихвата създава лихва и създава пари от нищо, от въздуха. Банките винаги печатат банкноти, чекове и други видове хартиени пари, в десетки и сотиции пъти повече, отколкото е действителният капитал, с който те разполагат. Даже не говоря за кредита, който просто е изфабрикуван, и количеството на който е още повече, отколкото тези пари...
Имайте предвид, че това което ви описах е само най-безобидният начин за създаване на пари от нищо. А представете си сега, тесен кръг лица, притежаващи абсолютна власт в контрола на богатствата. Естественно, че «Те» са абсолютни диктатори на борсите, и като резултат от това, «Те» напълно контролират, и производството, и разпределението, и работната сила, и потреблението, и въобще цялото общество и държава. И ако имате достатъчно въображение да умножите всичко това, в глобален мащаб, тогава ще можете да си представите моралнто и социалното им влияние върху всичко, и ще видите действителите, истинските революционери. Разбирате ли?
К.– Още не.
Р. – Да, очевидно, чудесата се разбират трудно.
К.– Чудеса ли?
Р. – Да, чудеса. Нима не е чудо, че дървената пейка (наричана - банка) е превърната в Храм? И подобни чудеса хората виждат постоянно и даже не примигват с очи, да се зачудят. А нали преди чейнчаджиите са седели на дъревени скамейки, а сега «Те» седят в стоманени Храмове-Небостъргачи. И хората, кой знае защо, им вярват и им се кланят, и «Им» носят своите заработани пари и своите спестяваня, и «Им» ги връчват, и те слагат чуждото богатство в своите стоманени сейфове, и това богатство става «Тяхно». И с това богатство «Те» разширяват своето богатство и власт, до бескрайност. Нима това не е религия?
К.– Това ли е религията на разлагащата се буржоазия?
Р. – Това е религията на Мамона, на Златния Телец.
К.– Вие направо сте поет в икономиката.
Р. – Както кажете - всичко е за да ви представя финансите, като произведение на изкуството, като потресаващо произведение на злия човешки гений.
К.– Това е неправилна гледна точка. Маркс казва, че финансите се определят от капиталистическата форма на производство.
Р. – Напълно правилното е точно обратното. Капиталистическто производство се определя, именно, от финансите, тоест, от капитала, което е отразено и в самото му название. Фактът, че Фридрих Енгелс провъзгласява обратнто, и даже се опитва да го докаже, то, самото това е нагледно потвърждение, че именно финансите управляват всички, в това число и капиталистическото производство. Така е било винаги и, разбира се, още преди Маркс и Енгелс, това, че финансите са първият инструмент на революцията и, разбира се, че Коминтернът е тяхна играчка. Обаче, нито Маркс, нито Енгелс няма да ви кажат и да ви обяснят това. Точно обратното, те използват таланта си, като учени, за да скрият истината от масите, в интерес на (еврейската) революцията. Ето с какво те в действителност са се занимавли.
К.– Това не е нещо ново. Това ми напомня, онова, което Троцки написа преди десет години.
Р. – Разкажете ми…
К.– Когато Троцки казва, че Коминтернът е консервативна организация, в сравнение с Нью-Йоркската Борса, той посочва банкерите, като изобретатели на революцията.
Р. – Да, той е казал това в тази малка книжка, където той предсказва падането на Британската Империя. Той казал това и добавил: «Кой тласка Англия по пътя към революцията?» и отговаря: «Не Москва, а Ню-Йорк».
К.– Но спомнете си също и неговото твърдение, че ако банкерите от Нью Йорк са изковали революцията, това е било направено несъзнателно.
Р. – Моето обяснение, защо Маркс и Енгелс са камуфлирали истината, е приложимо и за Троцки.
К. – Троцки просто е казал това, което и така на всички е добре известно, че банкерите «изпълняват непреклонно и несъзнателно своята революционна мисия».
Р. – И те изпълняват своята мисия, въпреки че Троцки еразказал на всички. Не е ли странно?
К.– Финансистите са неосъзнати революционераи, защото те не могат да видят фаталните последствия от своите действия.
Р. – Сериозно ли го казвате? Вие считате, че сред реалните гении има и гении, които не знаят това, така наречените, неосъзнати? Вие смятате ли, че светът се подчинява на идиоти? Това е много глупаво предположение.
К.– Какво се опитвате да докажете?
Р. – Казвам ви го буква по буква, че финансистите са революционери, обективно, и напълно осъзнато.
К.– Банкерите ли? Вие навярно сте луд?
Р. – Аз не съм, което не мога да кажа за вас. Тези хора са като нас и вас. При тези обстоятелства, когато банкерите контролират всичкото благосъстояние, създават го и го унищтожват, ние нямаме ни най-малкия шанс да им попречим. И ако има нещо в този свят, което дава на човека пълно удовлетворение, това е удовлетворението на личнте му амбиции. А най-силната амбиция е желанието за власт. Интересно защо, вие лишавате банкерите от тази елементарна амбиция, която я има, и у вас, и у мен.
Разпитът
Защото, само ако в началото имаме «Немислещ Човек» (homo stultum), Човек-Животно, Скот, като апогей, в резултат на капитализма, само тогава Маркс би могъл да обяви тези вродени противоречия на капитализма и оттам да провъзгласи своя Комунизъм; тоест, че, уж някакви вродени противоречия на капитализма, плюс време, в последствие неизбежно довеждат до (еврейския) Комунизъм. Повярвайте ми, че когато ние, тези, които са посветени във всичко това, разглеждаме изобразения от Карл Маркс комунизъм, например, това, което е над главния вход на зданието на Лубянка, ние се задавяме от смях с който ни е заразил самият Маркс, който се надсмива в брадата си, над цялото човечество!К.– И вие, до сега се смеете на най-уважавания учен на нашето съвремие?
Р. – Че се смеем ли? Еми, това е най-висшата степен на почитание. За това, че Маркс е успял да измами толкова учени, той би трябвало наистина да се извисява над нас. За да оценяваме Маркс и неговото величие, трябва да разгледаме реалния Маркс, Маркс революционера, Маркс, определян по неговия манифест. Маркс е бил заговорник, конспиратор, защото през цялото време на живота му революцията е била все още в стадий на конспирация. И това не е просто така, че революцията и нейните неотдавнашни победи, се дължът именно на този конспиратор.
К.– По този начин вие отхвърляте ли диалектическият характер на противоречията, присъщи на Капитализма, които неумолимо водят към Комунизъм?
Р. – Можете да бъдете напълно уверен, че ако Маркс действително е вярвал на противоречията в капитализма, той не би споменавал за тях на хиляди страници от своите революционни трудове. Такъв е бил категоричният императив на Маркс – революционен, а не научен. Революционерът и конспираторът никога няма да разкрият причините за своя триумф над противника. Той никога няма да издаде информация. Той ще изнесе дезинформация, която вие ползвате в работата си, не е ли така?
К.– По този начин ние стигнахме до заключението, че няма противоречия в капитализма, и че Маркс ги обявява, като метод в революционната тактика и стратегия. Така ли е? Обаче ние, в действителност, не виждаме ли всеки ден растящите противоречия в капитализма. Така излиза, че Маркс, говорейки неистини, в действителност е говорил истини?
Р. – Вие сте опасен диалектик, ако ви се даде воля. Да, Маркс съзнательно е лъгал, когато е измислил постоянните вродени противоречия на капитализма, и даже ги нарекъл «натурални и неизбежни». Но в същото това време той е казвал истината, защото е знаел, че противоречията ще бъдат създадени, и ще растат, докато не достигнат апогея си.
К.– Тук получаваме антитеза?
Р. – Тук няма никаква антитеза. Маркс просто лъже по тактически съображения, за наличието на вродени противоречия в капитализма.
Но противоречия има, и той е напълно в течение, как те изкуствено се създават. Маркс прекрасно знае, кой създава тези противоречия, как ги изостря, и как нещата се придвижват в посока на анархия в капитализма, и в посока кам (еврейска) революция. Маркс е знаел, че революция ще има, защото е познавал конкретните хора, които умишлено създавали тези противоречия в капитализма!
К.– Това е интересно откритие, да се разбере, че не вродените противоречия водят капитализма към самоубийство, както се изразявал буржоазният икономист Шмаленбах.
Р. – А вие сами не чувствахте ли това интуитивно? Нима на сте забелязвали, че думите на Маркс противоречат на делата му ? Той обявява неизбежността на противоречията в капитализма, например, казва, че капитализмът създава излишък от ценности. След което, без ни най-малко да се съмнява, измисля , че на най-голямата концентрация на капитала съответства най-голяма концентрация на пролетариата, строителя на комумнизма. Но когато казва всичко това, пред очите му е бил създаденият от него (еврейски) Интернационал. А Интернационалът, в своята всекидневна борба между класите, се бори против добавената стойност, и даже за унищожаването и. Затова обективно, Интернационалът действа контрареволюционно, и против комунизма, спорд Марксовото изложение.
К.– А сега Маркс се оказва още и контрареволюционер, и антикомунист.
Р. – Добре, сега вие виждате, че всичко не е така просто в оригиналната марксова наука. Да, марксовият интернационал може да се нарече контрареволюционен, ако не се знае, че марксизмът се подчинява на друга висша наука – науката за конспирацията и революцията.
К.– Ще стигнем ли някога до заключение?
Р. – Момент. Ако революционната класа се бори в икономическата сфера, и в светлината на първите резултати се оказва реформатор, то това противоречи на установяването на комунизма. Но аз повтарям, че всичко се подчинщва на заговора и конспирацията, а това, на първо място, означава маскиране и скриване на истинските цели на революцията.
Ограничаването на добавената стойност, всичко това е илюзия, външност, тук главното е да се стимулира революционното движение на мсите. Стачката – това вече е опит за революционна мобилизация. И независимо от това, ще победи ли стачката или не, ефектът и е – повече анархия. И в резултат на цялата тази борба на пролетариата за своите права, производството се намалява и икономическото положение на работниците само се влошава и нараства бедността, а точно това, именно, е онова, което е нужно за революцията.
Но това не е единствения резултат, и не е най-важният. Както знаем, единствената цел на осмислената борба в икономическата сфера е, да се работи по-малко, а да се получава повече. И масите са толкова тъпи, та не разбират, че ако те постигат повишаване на заплатите, то цените се вдигат, т.е. масите сами стимулират инфлацията, която свежда до нула всичко, което те са постигнали и даже положението се влошава. И даже правителството да ограничи ръста на цените, нищо няма да помогне, и се получава порочен кръг: стачка, глад, инфлация, глад.
К.– С изключение, само тогава, когато стачката е за сметка на добавената стойност на капитализма.
Р. – Теория, чиста теория. Между нс казано, вземете икономическия годишник на която и да е страна и разделете тоталния приход на сумарния доход на всички онези, които живеят на заплата, и ще видите, какъв зашеметяващ резултат ще получите. Резултатът ще е най-контрареволюционният от всички, и който резултат трябва да се държи в най строга тайна. Защо? Защото, когато извадите от предполагаемата теоритична печалба, заплатите и разходите за издържка на директора, което и ще стане в случай на национализация, то не е ясно какъв приход ще получим и дали ще получим въобще, а работниците трябва да се държат, независимо, има ли печалба или не.
Както виждате сега, призивът за стачка, уж, за да се подобри по-бързо положението на работниците, е само оправдание, за да се саботира производството, и следователно, държавният строй.
По този начин, към противоречията на буржоазията се добавят и противоречията на пролетариата. А това са и противоречията за революцията, които не възникват от самосебе си, което, надявам се, вече сами виждате.
Существува организация, главатари, дисциплина, и най-много от всичко, съществува човешката глупост. Вие даже и не подозирате, че всичките тези, многопредъвквани противоречия на капитализма, и особено финансовите, на практика са организирани от някого. И ще ви кажа, че икономическата борба на Пролетарския Интернационал съвпада с борбата на Финансовия Интернационал. Те, и двата предизвикват инфлация, а където има съвпадения, там има и съглашение. И това са думи на самия Маркс!
К.– Какъв абсурд. Създавате още един парадокс, който е трудно да си го представи човек. Вие какво намеквате, за съществуване на Капиталистичеки Интернационал ли?
Р. – Точно така. Когато казвам за Финансов Интернационал, имам предвид именно организация подобна на Коминтерна. Единственото, което не твърдя е, че те са ни врагове.
К.– Ако сте решили да фантазирате, избрали сте неподходящ момент.
Р. – Вие какво си мислите, че аз, като в приказките "Хиляда и една нощ", използвам нощта, за да спася живота си? Ако мислите че се отклонявам от темата, грешите. За да постигнем нашата, с вас, цел, трябва да ви порсветя с най-важните моменти, имайки предвид, че не сте запознати с това, което аз бих нарекъл "Висш Марксизъм". Не мога да подмина тези пояснения, понеже зная, че това знание отсъства даже в Кремъл. Разрешите ми да продължа.
К.– Можете да продължите. Но ако това е изгубено време, просто за да се подхранва въображението, това може да свърши лошо за вас. Предупредих ви.
Р. – Ще продължа, все едно нищо не съм чул. Понеже сте запознат с "Капиталът", ще ви напомня некои странни неща. Збележете, как Маркс подробно описва Британската индустрия, как щателно я анализира, и каква отвратителна картина рисува. Кого рисува? - Капиталиста-производител! Във вашето въображение възниква ужасната картина на капитализма, със всичките и конкретности. Тлъст, шкембест капиталист с пура в ръка, описан от Маркс, как със злоба изхвърля работника и семейството му на улицат. А така ли е в действителност? И в същото това време, забележете, че Карл Маркс и буржоазната "правоверност" замлъкват, когато стане дума за паричния въпрос. По въпроса за парите, у Карл Маркс, по чуден начин, никак не възникват неговите знаменити "вродени противоречия". За Карл Маркс, финансите, сами по себе си, не съществуват. За него праите и търговията са резултат от проклетата капиталистическа система, от която те зависят напълно. В паричния въпрос Карл Маркс е реакционер.
Спомнете си, че освен съветската петолъчка, над Европа сияе друга петолъчна звезда, тази на Ротшилд и петте му сина, заедно с многочислените им банки, която е акумулирала най-крупния в историята, действителен Капитал. Интересно, че този колкосален исторически факт минава покрай Карл Маркс съвършенно незабелязан. Странно? – Не е ли истина? Может би тази странна марксова слепота има един произход, както и у другите социални революции? Да така е, това е очевидно, че когато масите овладяват град или страна, те громят всичко, но те, кой знае защо, имат свърхестествен страх пред банките и банкерите (също и пред Синагогите и равините!! Г.С.). Те убиват всички: крале, генерали, епископи, полицаи, свещеници и други представители на привилегированите класи. Те разграбват и палят дворци, черкви, имения на дворяни и даже научни центрове, но на живота на банкери, никой никъде не е посегнал, и замъците на банките остават винаги непокътнати. И доколкото съм осведомен, преди да ме арестуват, това продължава даже и сега.
К.– Къде?
Р. – В Испания. Не сте ли знаели за това? И какво? Не намирате ли всичко това за доста странно? Не зная, вие някога обръщали ли сте внимание на странното сходство на между Финансовия и Пролетарския Интернационали? Аз бих казал, че това е един Интернационал, и единия е обратната страна на другия. И пролетарската страна е по-нова от финансовата.
К.– Къде вие виждате общото в толкова противоположни неща?
Р. – Обективно, те са напълно идентични. Както ви изложих, Коминтернът е продублиран от реформаторски движения, и целия синдикализъм призовава към анархия в производството, инфляция, нищета и безизходност на масите. Финансите, основно интернационални, продублирани от частни финанси призовават за същото, само че в много по-големи ммащаби. Сещате ли се защо Карл Маркс е скрил финансовите противоречия, които е ясно, че не могат да останат скрити от неговия всепроникващ поглед, ако нямаха в негово лице съюзник?
Благодарю за интересный рассказ о родной Тараклии. Давно живу в Подмосковье, но хорошо помню тараклийские будни и праздники. Особенно смотрелись выезды на Масленицу, свадебные шествия, спортивные состязания на стадионе.Приятно читать о наших знаменитых земляках: в Харькове пересекался с известным борцом-тренером Петром Михайловичем Кармалак. Пишите о достойных людях Тараклии, пусть молодежь знает об этом.
Григорий Процюк
Противопоставляя орденскую иерархию демократии мы лишаем этнос права на самоуправление, поскольку движущей силой этноса является элита, передовая, образованная, устремленная к будущему, с одним лишь , но принципиально важным отличием - эта элита, считающая себя неразрывно связанной с народом, с его историей и судьбой. Без иерархии власти невозможно получить эффективный инструмент управления, вопрос в том, чьи интересы представляет эта власть.
Прямо противостоит народной элите церковь, определяя народ не самостоятельным, греховным и падшим, не способным к самостоятельному воспитанию и образованию элит, неспособным без помощи церкви не то что управлять собой но и существовать. Здесь и кроются уши сущности религий как конфесстонального инструмента подавления народной воли,инструмента социального сортинга, которым лучшие члены общества либо отправляются на путь служения богу, вместо того чтобы служить народу, либо нейтрализуются другим способом, в этом религии выступают инструментом контроля и подавления пассионарности масс.
Единственно верным политическим решением в отношении религий - лишить их права использования общественных СМИ, ввести контроль финансовой деятельности с налогообложением, определить над ними полную государственную юрисдикцию без исключений и определить статус наравне с НКО.
Сейчас функция контроля пассионарности переходит к цифровым технологиям, которые помимо подавления воли навязывают цифровые наркотики и переманивают элиты на служение стратегическому противнику, но функция церкви при этом не прекращается, она по прежнему остается и продолжает свою деятельность.
На возникающие угрозы необходимо противопоставлять соответствующие инструменты, пионерия, комсомол и партия и были инструментами воспитания кадров для народных элит; сейчас нужны подобные организации для воспитания масс, определения и достижения целей в контексте сохранения этноса.
Противопоставляя орденскую иерархию демократии мы лишаем этнос права на самоуправление, поскольку движущей силой этноса является элита, передовая, образованная, устремленная к будущему, с одним лишь , но принципиально важным отличием - эта элита, считающая себя неразрывно связанной с народом, с его историей и судьбой. Без иерархии власти невозможно получить эффективный инструмент управления, вопрос в том, чьи интересы представляет эта власть.
Прямо противостоит народной элите церковь, определяя народ не самостоятельным, греховным и падшим, не способным к самостоятельному воспитанию и образованию элит, неспособным без помощи церкви не то что управлять собой но и существовать. Здесь и кроются уши сущности религий как конфесстонального инструмента подавления народной воли,инструмента социального сортинга, которым лучшие члены общества либо отправляются на путь служения богу, вместо того чтобы служить народу, либо нейтрализуются другим способом, в этом религии выступают инструментом контроля и подавления пассионарности масс.
Единственно верным политическим решением в отношении религий - лишить их права использования общественных СМИ, ввести контроль финансовой деятельности с налогообложением, определить над ними полную государственную юрисдикцию без исключений и определить статус наравне с НКО.
Сейчас функция контроля пассионарности переходит к цифровым технологиям, которые помимо подавления воли навязывают цифровые наркотики и переманивают элиты на служение стратегическому противнику, но функция церкви при этом не прекращается, она по прежнему остается и продолжает свою деятельность.
На возникающие угрозы необходимо противопоставлять соответствующие инструменты, пионерия, комсомол и партия и были инструментами воспитания кадров для народных элит; сейчас нужны подобные организации для воспитания масс, определения и достижения целей в контексте сохранения этноса.
Как происходит расчеловечивание?
Уже даже самые нелюбознательные люди стали замечать, что с человеческим обществом происходят какие-то странные перемены, заметные даже в Тараклии. И один из самых
удручающих признаков — полная разобщенность населения, даже в пределах улицы и
семей. О какой-то общегородской соборности и говорить нечего, несмотря на наивные
попытки отдельных общественных активистов её имитировать.
В качестве косвенного доказательства, что Тараклия «умерла» может послужить
отсутствие болельщиков на спортивных турнирах в ФОКе и совсем недавно на стадионе.
Жителям Тараклии безразлично уже кто создал вновь тараклийскую футбольную
команду, кто в ней играет и будет ли она и дальше участвовать в соревнованиях. Даже те,
кто по «долгу службы» обязаны поддерживать иллюзию жизни тараклийского,
общественного организма — журналисты, и те проигнорировали эти события, иногда
отписываясь несколькими формальными строчками, а чаще просто фотоснимками, как
заурядные блогеры и то после случившегося мероприятия. Но чтобы создать
общественный интерес, настрой, спортивную интригу и необходимый информационный
фон с беседами, прогнозами, интервью, именами и героями ???), да еще и с
неподдельным интересом к землякам самих журналистов- такова нет и в помине. Вины в
этом у журналистов, конечно, нет. Они тоже уже давно «мертвы».
Тема такой отчужденности между людьми обсуждается и в соцсетях и в роликах учёных
людей, но выводы из этих обсуждений неутешительные: никто толком о причинах этого
явления сказать не может и, тем более, объяснить: это нормально для эволюции
человеческого общежития или ненормально.
Единственный, известный всем любознательным людям, человек конкретно и без ловких
аналогий или остроумных метафор, осветивший «человеческую комедию», это Карл
Маркс. Недаром его прозвали Прометеем, а его книги поспешили выбросить из библиотек
с нашествием «демократии и гласности»
Самое удивительное, что писал об /отчужденности Карл Маркс полтора века назад и в
возрасте около 30 лет. Вот и сравните какими были мужчины тридцатилетнего возраста:
хоть крестьяне, хоть интеллигенция тогда и какие сейчас, когда на глазах всего мира
душманы отнимают право иметь своё государство, свою землю, своё историческое имя,
язык и отправляю на бойню, сопровождая пустыми слоганами о неких ценностях,
сводимых в итоге к денежным фантикам, вместо традиционных бус и огненной воды.
Или вот сообщение « Суд Кипра осудил украинку, напавшую с ножом на россиян».
Неужели так легко людей превратить в послушных самоубийц, бандитов или рабов в 21
веке, о котором мы писали в школьных сочинениях, как о веке коммунизма и всеобщей
солидарности и что «на Марсе будут яблоки расти» ?
Оказывается, можно и даже несложно это устроить. Достаточно иметь некоторые
познания, недоступные «широким массам». Но с развитием производительных сил,
появились мыслители, которые стали преодолевать незнание тайн бытия за счёт
необыкновенных интеллектуальных способностей.
В какой степени они приблизились к разгадке трудно нам понять, но то, как они
объясняют не может не восхищать.
Если простыми словами, то молодой К. Маркс, используя диалектическую логику, как
инструмент мышления, доставшийся ему от предыдущих мыслителей, составляет такое
умозаключение: никакого божественного бытия не существует (Религия это опиум для
народа) Человек рожает себя сам и в процессе трудовой деятельности сам себя и создаёт.
Отсюда напрашивается первый вывод: каковой по содержанию будет трудовая
деятельность человечества, таковыми и будут человеки на конкретном историческом
отрезке.
Конечно, можно и по-другому обозвать этот период. Например, эпохой антихриста, но из
этого названия никаких научных и практических выводов сделать невозможно.
А вот, Маркс объясняет, что при капитализме, человечество естественным образом, в
результате сложившейся цивилизации на базе капиталистической формы развития
производительных сил породил человеков, которых можно отнести к двум классам: класс
капиталистов и класс пролетариев.
Класс совокупных капиталистов владеет средствами производства и обобщенными
средствами управления (идеология, финансы, армия), а класс совокупных пролетариев
ничем, кроме собственного тела не владеет.
Есть и промежуточные группы (средний класс, духовенство), но они общей картины не
меняют.
Обратим свой взор на пролетариев, т.е лишенных средств производства, управления и
вынужденных продавать на рынке только своё физическое тело (мозги) для того. чтобы
элементарно существовать. Все другие пролетарии, не могущие себя продать, практически
не существуют и быстро или медленно умирают.
Могущих себя продать, назовём рабочими.
При стремительном расширении капиталистического рынка товаров и услуг, с одной
стороны рабочий человек становится всё более «частичным» в гигантской фабрике
продуктов и услуг, а с другой в качестве потребителя он имеет возможность потреблять
относительно всё меньшее количество товаров и услуг. При этом длительность рабочего
дня при разительном развитии производительных сил уже сто лет, как не меняется,
составляет 8-12 часов, а в условиях мегаполисов, конкуренции и более. Получается, что
«частичный» рабочий, кроме «жизни» у «станка» никакой иной жизни и не имеет: ни
семейной, ни родовой, ни национальной. Ни даже животной с чистым воздухом, водой,
сексуальными романами и радостью от физических движений. Он прикован невидимой
цепью к смартфону и автомобилю, без которых его последняя связь с миром людей
невозможна. Но и это не предел. Если в наше время, формальные социальные связи
посредством госструктур обеспечиваются живыми людьми и имеют место, хоть и
мизерные на фоне бюрократии и коррупции человеческие взаимотношения, но скоро эти
функции возьмёт на себя искусственный интеллект и человеков приучат к «системному
мышлению»,т.е они станут биороботами и потеряют последние черты человеческого
существа, каковым мы его еще помним.Элон Маск написал в Твиттере, что мы должны приостановить дальнейшее внедрение систем искуственного интеллекта, потому что человечество не успевает за ним... все алгоритмы скоро начнут создавать свои собственные проекты которые не возможно будет остановить
Тем не менее, как человеческие существа в наше время стремительно теряют свои
сущностные, природные характеристики мы тоже наблюдаем. Что же нас ожидает?
Капиталисты через своих пропагандистов (доктор Шваб, бизнесмен Гейтс) уже всё
решили: чтобы привести численность населения в соответствии с управляемостью 90%
людей надо «утилизировать» всякими способами. Этим самым класс совокупных
капиталистов подтвердил классовый антагонизм, обнаруженный К. Марксом на заре
капитализма, как и то, что пролетариат и станет могильщиком этого самого капитализма.
То есть до «частичных» рабочих дойдёт, что отступать дальше некуда, а в 1917 году была
вторая попытка после Парижской Коммуны капитализм закопать, но он выжил.
А что же тогда делать с постигшим и тараклийцев общественным отчуждением?
Возможно ли в отдельно взятом городке что-то исправить и с чего начать?
Чисто теоретически начинать надо с «освобождения» от 8-часового режима заключения
на «работе» и особенно в конторах. Переход на 4-часовой режим позволит «частичным»
рабочим стать более полноценными жителями планеты. Наличия государственной воли,
способной эту революцию осуществить пока нет, но хотя бы знать что нам необходимо
полезно.
Г. Юровская
Сочный язык! Колоритно!Содержательно и красочно! Легко и изящно. Так и манит читать дальше.Нравится акцент на местный, болгарский образ жизни. Чувствуется тёплое отношение к землякас, любавь к своей родине, родным берегам.
Неожиданно закрученный детективный сюжет. Браво, Иван!
Сочный язык! Колоритно!Содержательно и красочно! Легко и изящно. Так и манит читать дальше.Нравится акцент на местный, болгарский образ жизни. Чувствуется тёплое отношение к землякас, любавь к своей родине, родным берегам.
Неожиданно закрученный детективный сюжет. Браво, Иван!