Комментарии пользователей (616)
Малороссия у тебя головного мозга, украинский отдельный язык и ничего рос у него никогда не было
интересная статья. мои предки родом с юга Бессарабии. были раскулачены и сосланы в Казахстан. но как оказалось, все не зря. род продолжился, иначе бы и в живых нас не было....
Очень интересно выразил суть политического украинства галицийский ультранационалист и один из полевых командиров УНА-УНСО (организация запрещена в России), участвовавший в вооружённых конфликтах в Приднестровье, Чечне и Абхазии Д. Корчинский. Он говорил это в 1992 году, в начале приватизации как в России, так и на Украине:
«Говорят о приватизации собственности, а нужно говорить о приватизации власти, приватизации государственных функций, приватизации войны.
Феодал (или же полевой командир, или же олигарх) должен дать своим людям порядок – то единственное, чего они хотят после окончания эпохи восстания масс. Порядок – это когда рабочий имеет высокооплачиваемую работу, зажиточный дом. В воскресенье – возможность выехать со своей большой семьёй к чистой речке на дорогом авто.
Порядок – это когда священник имеет церковь, в которую ходят, когда люмпен имеет достаточно гигиеничный мусорник, когда художник имеет светлую мастерскую, а научный сотрудник – дорогую лабораторию, когда наши барыги толще соседских, всегда у всех много денег и везде сладости, а рыцарь всем этим руководит и имеет возможность немного повоевать в своё удовольствие.
… Но войну за будущее выиграем именно мы, а пацанам из обоза мы позволим вволю помародёрствовать на поле боя и торговать сапогами, которые они стянут с трупов врагов. Главное, чтобы люди были довольны» — (Сергей Ткаченко, «Повстанческая армия: тактика борьбы», Минск, Москва, Харвест АСТ, 2000, стр. 378)
Подробнее на https://aurora.network/articles/1-mirovoy-krizis/101003-ukrainskaja-identichnost-i-ukrainskaja-gosudarstvennost
«Говорят о приватизации собственности, а нужно говорить о приватизации власти, приватизации государственных функций, приватизации войны.
Феодал (или же полевой командир, или же олигарх) должен дать своим людям порядок – то единственное, чего они хотят после окончания эпохи восстания масс. Порядок – это когда рабочий имеет высокооплачиваемую работу, зажиточный дом. В воскресенье – возможность выехать со своей большой семьёй к чистой речке на дорогом авто.
Порядок – это когда священник имеет церковь, в которую ходят, когда люмпен имеет достаточно гигиеничный мусорник, когда художник имеет светлую мастерскую, а научный сотрудник – дорогую лабораторию, когда наши барыги толще соседских, всегда у всех много денег и везде сладости, а рыцарь всем этим руководит и имеет возможность немного повоевать в своё удовольствие.
… Но войну за будущее выиграем именно мы, а пацанам из обоза мы позволим вволю помародёрствовать на поле боя и торговать сапогами, которые они стянут с трупов врагов. Главное, чтобы люди были довольны» — (Сергей Ткаченко, «Повстанческая армия: тактика борьбы», Минск, Москва, Харвест АСТ, 2000, стр. 378)
Подробнее на https://aurora.network/articles/1-mirovoy-krizis/101003-ukrainskaja-identichnost-i-ukrainskaja-gosudarstvennost
анные в компьютере некими глобальными мошенниками. Спрашивается, кто разумней – руководители финансовых структур России, допускающих подобный обмен, или папуасы времен Миклухи-Маклая, обменивавшие бесполезные для них булыжники желтого металла, на более нужные им предметы? В чем причина столь неадекватного поведения финансовых властей, создавших возможность ограбления России и россиян, с помощью подобных финансовых технологий? Почему бы в самой России не создавать такие же цифры в компьютере, и обменивать их на реальные продукты конкурентов? Что мешает? Ведь для этого не требуется ничего, кроме знаний и политической воли. И не по причине ли их отсутствия Россия оказалась в ее нынешнем положении? Не исключено, что не все знают ее реальный статус. В связи с этим, озвучу и его.
Россия - криптоколония – страна, эксплуатируемая с помощью сложных, латентно действующих финансовых технологий, непонятных ее научно-экспертному и политическому сообществу.
И это при том, что ее экономика находится в полной зависимости от иностранного капитала, поскольку на основе рубля, лишенного энергии, не образуется инвестиционный капитал. К теме эксплуатации я еще вернусь, а сейчас, поскольку я произнес необычное словосочетание – энергия денег, хотел бы разъяснить его значение.
Подробнее на https://aurora.network/articles/6-jekonomika/100592-den-gi-moshhneyshee-oruzhie-i-glavnyy-tvorcheskiy-instrument-sovremennogo-mira
Россия - криптоколония – страна, эксплуатируемая с помощью сложных, латентно действующих финансовых технологий, непонятных ее научно-экспертному и политическому сообществу.
И это при том, что ее экономика находится в полной зависимости от иностранного капитала, поскольку на основе рубля, лишенного энергии, не образуется инвестиционный капитал. К теме эксплуатации я еще вернусь, а сейчас, поскольку я произнес необычное словосочетание – энергия денег, хотел бы разъяснить его значение.
Подробнее на https://aurora.network/articles/6-jekonomika/100592-den-gi-moshhneyshee-oruzhie-i-glavnyy-tvorcheskiy-instrument-sovremennogo-mira
Искате ли ройно вино ?
хумореска
Беше хубаво, есенно време по Димитровден. Семейството Спасови се прибира вкъщи подир копана в армана. Старите, свекървата и свекъра и младите: синът им и булката Виорика. В сегашното, стреснато време рядко в един двор живеят две поколения, и ако живеят, да не дава господ такъв късмет: къвги, интриганство, лицемерие, лобут.
Към това, Виорика е от чужд край- чак от северна Молдова. Селско момиче, възпитана да слуша , да почита баща-майка, ама да угодиш на такава свекърва, както Маня Спасова трябва да имаш телени нерви. Но Виорика стискаше бърни и премълчаваше.
В махалата ни , като знаем каква е язедница нейната свекърва, напрегнато дебнехме и очаквахме, кога ще избухти първата свада у Спасови. Хем да я раздухаме из село, хем да има за какво да се приказва по лафовете.
В тази злочеста вечер, свекървата нареди на булката да пусни вино. Виорика взима гърнето и се спуща в бордея, който се намира чак в другият край под къщата . Булката кляка пред бъчвата и започва да вади чепа. От новото вино още не е точено и затова чепът е здраво набъбнал и заклещен. Мъчейки се да го расклати и извади, Виорика кяр доста се понапъна и не угади нужният момент. Чепът неочаквано ме измушва, булката залитва назад и изгубва чепа. От дупката бликва силна струя на младо, ройно вино. Виорика успява да сложи пръста и да запуши бъчвата. Чепът нийде не се виждаше, а пък Виорика се угади, че е омокрена от главата до краката. Какво сега да прави? Виорика сменяя омалелите пръсти, запушвайки дупката с надежда, че я старите, я мъжът й ще се сетят. Обаче времето върви и никой не се явява. Старите се навряли в кухнята, включили телевизора, а пък мъжът й се затворил в банята. Булката се угади, че хем й се реве от досадност, хем застива. Тя си представи какво ще чуе, ако свекървата ще й хрумне да влезе тук, и започва неволно да хълца. Пръстите вече не издържат напрежението и под бъчвата се нацеди цяла локва.
Виорика се решава и начева плахо да вика. Но кой ли ще я чуе? Локвата нараства и булката минава на крясък, който чуват децата, играещи до портите им. Едното от тях, комшийчето, тича при майка си и уплашено й доложи, че у Спасови нещо се скарали, защото буля Васювица я затворили в башката. Тя плаче и вика: « Мамо! Мамо!»
Комшийката зърна през пенджерата двора на Спасови, прецени обстановката и звъни на тях.
- Ама! Имате ли акъл?! Сте си затворили булката в башката!
- Кво гъльчиш, ма?! Сме я испратили за вино.
- Какво е това вино?! Тя реве и вика майка си. Съвест хич нямате. Ако е момичето от чужд край, бива ли да ставате такива душмани?
- Знаеш какво?! Да има ред да си позапушеш дзотката. Свекървата ядосано хвърля слушалката и връхлита върху мъжа си.
- А, бе! Булката, уж отиде за вино. Върви виж, какво ли е станало там.
- Аз жа ходя! Ти я изпрати-ти отивай! Аз вино не пия.
- Не пиял той вино! Дано да се напиеш с отрова и да не станеш! Ми съсипа живота с твоят си мързел! Булката също счупи или изтърва чепа. Ти можеш ли нещо свестно да направиш? Гъз без ръце!
Комшийката, виждайки, че никой от старите не мръдва да спасява булката, направо се възпламени от негодование и съчуствие към жертвата. Без да чака, тя намира в тефтерчето кишиневският номер на Виорикината майка, с която тя се запозна на сватбата, като настани молдованските гости у тях и й се обаде.
У Спасови звъни телефона.
- Дигай слушалката, запляс!,- ревна свекървата на мъжа си. Той машинално, без да отърва погледа от футбола, взима слушалката и начева да се черви и кокори, гаче пукал.
- Ти знаеш ли кой звъни, ма? Обаде са сватята… от Кишинев! Кълне и жа се жалвала в полицията!
- Видя ли?! Куче, със куче! Сега жа ни носят из всичкото село, че си морим булката. Отивай бе, идиот такъв!
- Няма да ида! Отивай ти!
Звъни телефона. Свекървата вдига слушалката, се хваща за сърцето и се слузва на стола. Свекърът прехваща слушалката и неволно застава в стойка «смирно».
- Да нет, что вы? Никакого скандала нет. Просто соседи неправильно поняли…Конечно разберёмся. Когато свекърът влезе в башката, той видя, че пода е залят, от бъчвата шверти виното и нямаше никой. Старият се хваща за сърдцето и бавно се слузва на стъпалките.
През малко пристигат полицията и «Скорая помощь», а на другият ден- сватята. Тя си взема дъщеря си и я откарва в Кишинев.
хумореска
Беше хубаво, есенно време по Димитровден. Семейството Спасови се прибира вкъщи подир копана в армана. Старите, свекървата и свекъра и младите: синът им и булката Виорика. В сегашното, стреснато време рядко в един двор живеят две поколения, и ако живеят, да не дава господ такъв късмет: къвги, интриганство, лицемерие, лобут.
Към това, Виорика е от чужд край- чак от северна Молдова. Селско момиче, възпитана да слуша , да почита баща-майка, ама да угодиш на такава свекърва, както Маня Спасова трябва да имаш телени нерви. Но Виорика стискаше бърни и премълчаваше.
В махалата ни , като знаем каква е язедница нейната свекърва, напрегнато дебнехме и очаквахме, кога ще избухти първата свада у Спасови. Хем да я раздухаме из село, хем да има за какво да се приказва по лафовете.
В тази злочеста вечер, свекървата нареди на булката да пусни вино. Виорика взима гърнето и се спуща в бордея, който се намира чак в другият край под къщата . Булката кляка пред бъчвата и започва да вади чепа. От новото вино още не е точено и затова чепът е здраво набъбнал и заклещен. Мъчейки се да го расклати и извади, Виорика кяр доста се понапъна и не угади нужният момент. Чепът неочаквано ме измушва, булката залитва назад и изгубва чепа. От дупката бликва силна струя на младо, ройно вино. Виорика успява да сложи пръста и да запуши бъчвата. Чепът нийде не се виждаше, а пък Виорика се угади, че е омокрена от главата до краката. Какво сега да прави? Виорика сменяя омалелите пръсти, запушвайки дупката с надежда, че я старите, я мъжът й ще се сетят. Обаче времето върви и никой не се явява. Старите се навряли в кухнята, включили телевизора, а пък мъжът й се затворил в банята. Булката се угади, че хем й се реве от досадност, хем застива. Тя си представи какво ще чуе, ако свекървата ще й хрумне да влезе тук, и започва неволно да хълца. Пръстите вече не издържат напрежението и под бъчвата се нацеди цяла локва.
Виорика се решава и начева плахо да вика. Но кой ли ще я чуе? Локвата нараства и булката минава на крясък, който чуват децата, играещи до портите им. Едното от тях, комшийчето, тича при майка си и уплашено й доложи, че у Спасови нещо се скарали, защото буля Васювица я затворили в башката. Тя плаче и вика: « Мамо! Мамо!»
Комшийката зърна през пенджерата двора на Спасови, прецени обстановката и звъни на тях.
- Ама! Имате ли акъл?! Сте си затворили булката в башката!
- Кво гъльчиш, ма?! Сме я испратили за вино.
- Какво е това вино?! Тя реве и вика майка си. Съвест хич нямате. Ако е момичето от чужд край, бива ли да ставате такива душмани?
- Знаеш какво?! Да има ред да си позапушеш дзотката. Свекървата ядосано хвърля слушалката и връхлита върху мъжа си.
- А, бе! Булката, уж отиде за вино. Върви виж, какво ли е станало там.
- Аз жа ходя! Ти я изпрати-ти отивай! Аз вино не пия.
- Не пиял той вино! Дано да се напиеш с отрова и да не станеш! Ми съсипа живота с твоят си мързел! Булката също счупи или изтърва чепа. Ти можеш ли нещо свестно да направиш? Гъз без ръце!
Комшийката, виждайки, че никой от старите не мръдва да спасява булката, направо се възпламени от негодование и съчуствие към жертвата. Без да чака, тя намира в тефтерчето кишиневският номер на Виорикината майка, с която тя се запозна на сватбата, като настани молдованските гости у тях и й се обаде.
У Спасови звъни телефона.
- Дигай слушалката, запляс!,- ревна свекървата на мъжа си. Той машинално, без да отърва погледа от футбола, взима слушалката и начева да се черви и кокори, гаче пукал.
- Ти знаеш ли кой звъни, ма? Обаде са сватята… от Кишинев! Кълне и жа се жалвала в полицията!
- Видя ли?! Куче, със куче! Сега жа ни носят из всичкото село, че си морим булката. Отивай бе, идиот такъв!
- Няма да ида! Отивай ти!
Звъни телефона. Свекървата вдига слушалката, се хваща за сърцето и се слузва на стола. Свекърът прехваща слушалката и неволно застава в стойка «смирно».
- Да нет, что вы? Никакого скандала нет. Просто соседи неправильно поняли…Конечно разберёмся. Когато свекърът влезе в башката, той видя, че пода е залят, от бъчвата шверти виното и нямаше никой. Старият се хваща за сърдцето и бавно се слузва на стъпалките.
През малко пристигат полицията и «Скорая помощь», а на другият ден- сватята. Тя си взема дъщеря си и я откарва в Кишинев.
Фото от дилетанта-фотографа Йога мы видим....
Это на местности Гайдагула...
А на фото Иван Динев..."лапшающий" в иных статьях мегдана о 100-летии Шоп -Тараклии
Это на местности Гайдагула...
А на фото Иван Динев..."лапшающий" в иных статьях мегдана о 100-летии Шоп -Тараклии
Киевската хунта отправя за югоизточна Украйна военни съединения от западните области и десантната бригада от Днепропетровск.
Но, има малко доверие към своите граждани, защото знае, че армията няма да стреля срещу своя народ.
За това в тила на военните части И.Коломойский поставя бандитите на «Десния сектор» на Д.Ярош- член на Хабад. Там са насочени и собствените му щурмови отреди, наети ката, както и «Десния сектор» за пари, при това съвсем не малки.
Естествено, че заплащането на наказателните операции не поема върху себе си олигарха И.Коломойский, а подчиненото му правителство на А.Яценюка. Т.е. АТО се провежда с народни пари, против самия народ. https://elephantram.blogspot.com/2019/06/blog-post.html?m=1&fbclid=IwAR127-Nz-jy-N3i1TIx906NVLltumzaTYjJP1dIjk3nqcZ8jlaP6wMita9E
Но, има малко доверие към своите граждани, защото знае, че армията няма да стреля срещу своя народ.
За това в тила на военните части И.Коломойский поставя бандитите на «Десния сектор» на Д.Ярош- член на Хабад. Там са насочени и собствените му щурмови отреди, наети ката, както и «Десния сектор» за пари, при това съвсем не малки.
Естествено, че заплащането на наказателните операции не поема върху себе си олигарха И.Коломойский, а подчиненото му правителство на А.Яценюка. Т.е. АТО се провежда с народни пари, против самия народ. https://elephantram.blogspot.com/2019/06/blog-post.html?m=1&fbclid=IwAR127-Nz-jy-N3i1TIx906NVLltumzaTYjJP1dIjk3nqcZ8jlaP6wMita9E
БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ са над ЕДИН МИЛИОН (в Украйна и Молдова)
Едно мнение на Оксана Дериволкова:
В България има много пустееща или с години необработвана земя. Има много обезлюдени села. Да се предоставят на бесарабски българи къщи и земя за обработване, да се върнат в родината и заселят обезлюдени български територии! Ако имаха такава възможност колко бесарабски семейства с радост и гордост биха приели да се върнат в България и работят тази земя. Бесарабските българи не просто се самонаричат българи, те са християни (за разлика от волжските българи, които са мюсюлмани) имат българско самосъзнание, запазени с векове традиции и обичаи, истински са привързани към земята. Малцина от тях успяват да получат бълг гражданство, като процедурата трае с години, невъобразимо тромава. Не е справедливо, именно бесарабските българи, предавайки от поколение в поколение, запазиха българските традиции и тайни в градинарството, лозарството и винарството и продължават да се отнасят с уважение към земята, защото от нея си вадят хляба - прехраната, а не печалбата!
КОИ СА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ?
ОТ 1812 г. НАД 400 000 БЪЛГАРСКИ БЕЖАНЦИ СЕ ЗАСЕЛВАТ В днешна Украинска Бесарабия и Таврия
Официално днес в Украйна и Молдова има 300 000 потомци на тогавашните българи,
но не официално те са над 1 000 000.
С проф. Тодор БАЛКАНСКИ от Института за български език при БАН разговаря Максим Караджов
Един малко проучван до днес процес - масовата бежанска вълна на българи към Русия, тръгнала от началото на ХIХ в.
- Проф. Балкански, колко българи бягат от турското робство в Русия?
- Над 400 хиляди души при общо 5 млн. българи тогава.
- Защо основно се преселват в Бесарабия?
- Терминът Бесарабия се въвежда от руснаците през 1812 г., когато я завладяват от ногайците. Дотогава тази земя се е наричала Буджак. По време на Кутузовата война (1811-1812 г.) има голямо изселване на българи и след обособяването на територията Бесарабия те навлизат в празните селища на ногайците, които пък са остатъци от някогашното българско население на Волга.
- Тюркизирани българи, така ли?
Те не са тюрки, българи са си, но са асимилирани от куманите и езиково стават тюрки. Те са "узи", а ние сме "ури". Разликата е, че ние изговаряме всяко тяхно "з" с "р". Така ние се наричаме булгари, а те - бургази.
Голямо преселване на наши сънародници към Бесарабия има след т. нар. Одрински мир през 1830 г. Тогава, два дни преди Великден, на 14 април, на полето край Айтос се събират 160 хиляди души. И тръгват с кервани. Пътували са 35 дни в каруци с платнища отгоре.
Тръгват от Калофер, от Ямбол, от Жеравна, Провадия, от Сливенско и Одринско. По Дунава с руски и с наети австрийски кораби прекарват преселниците от Видин, от Лом, Свищов.
- Нашите знаели ли са точно къде отиват?
Не. Знаели са само, че вървят към "на пусто пладне". Така българите навремето са наричали посоката североизток. Този израз е сочел времето през деня, когато нито се обядва, нито се закусва - сиреч нещо празно.
Голяма част от тези българи са приели радушно руската армия, водена от Дибич Забалкански. А и руското правителство им е обещало територии. Българинът е бил прочут с трудолюбието си, а Бесарабия е била празна земя, степ. Тогава руският император Александър Първи, а и Екатерина Велика преди това, отправя възвание към европейските народи да заселят ногайското пространство. То е обхващало цялото Северно Черноморие. Идват чехи, арменци, гърци, руснаци. Но главни действащи лица са германците и българите. Това са германци, доведени от Франция и Швейцария, които създават огромна култура в Бесарабия. Втората култура е на дошлите българи. Нашите се учат от немците на овощарство и лозарство, макар да са занесли там и своите сортове лозя. Големият добив обаче става с немската технология и бесарабското вино се продава чак в Чукотка.
Българите и германците под протекцията на руския ген. Иван Инзов, благодетеля на българите в Бесарабия, създават цветущи плантации в степите, развъждат копринената буба. Невиждано е било как българите орат с чивгир - два чифта волове, впрегнати заедно. Пушкин живее от 1820-а до 1823 г. в Бесарабия и описва как българите облагородяват степта и сякаш не ги интересува световната политика.
- Докъде са стигнали поселенията ни в Русия?
Българите и германците са били най-работливите и дисциплинирани, но нашите имали и многолюдни семейства и всички работели.
Когато земята в Бесарабия им отеснява, те създават дъщерни колонии - първо в Крим, после в Таврия, минават в Кавказ, чак в Казахстан и Поволжието. Наши българи земеделци стигат чак до река Амур! Това е над Китай. Например град Комсомолск на Амур, където свършва прочутата едно време БАМ (Байкало-амурската жп линия - б. р.), е основан върху българското село Софиевка.
- Сигурен ли сте в тези данни?
- Лично ходих през 1990 г. там и заварих нашенци, които вече слабо владееха родния език, но всички знаеха, че са българи.
- Значи Русия е имала интерес от нашите бежанци от робството?
- Не случайно руският консул в Одеса през 1830 г. създава център за агитация сред българите да се преселват в Бесарабия. Например руските консули обикалят земята, от която се изселват черкезите и кримските татари, и разбират, че Крим не става за жито и затова не искат за там орачи, а овощари, лозари... Така един от емисарите им, Найден Геров, получава напътствия да търси българи овощари, бубари и винари и да ги агитира за изселване.
- Османската империя как е реагирала?
- Високата порта се усеща, че изпуска безценни данъкоплатци и на свой ред праща свои емисари в българските колонии в Бесарабия да ги уговаря да се върнат. Това е документирано и през 1860 г. Османската империя официално обявява амнистия за бежанците.
- Русия и Турция договаряли ли са се за размяна на българи срещу черкези и татари?
- Имало е договореност между двете империи - Високата порта да приеме кримските татари, след това и черкезите, за да ги ползва като жандармерия у нас. На тяхно място да се изпратят българи, които Русия да ползва като население, което здраво работи.
- Имало ли е връщане обратно в родината, или всички са останали в "на пусто пладне"?
- Първият керван обратно е бил с 9 хиляди души още през 1832 г. Поведен е от поп Паскал, който разбира, че там няма живот, защото е пустиня, а и се случват три поредни гладни години. Този керван се заселва отново в обезлюдената Добруджа. После обратно се връщат видинчани, ломчани..
- Само към Русия ли е бягал българинът?
-Не. Главно се е преселвал във Влашко, там съм изследвал 144 наши селища, но те са поне 600-700. В Трансилвания има много, в Унгария и Войводина - също. Бягали са чак в Мала Азия. Оттам след Лозанската спогодба (между Гърция и Турция през 1923 г.) у нас се завръщат българите "тракатука". Чували ли сте за тях? Те говорят родния ни език по много странен начин - "Кай бехти (Къде бяхте). Доктор гилди (дойде - тур.), нищо не каза".
Последното връщане през ХХ век е трагично. То е на 2000 таврийски българи, които през Втората световна война решават да тръгнат с германците, които отстъпват след поражението при Курск през 1943 г. Те се заселват в Лудогорието, но след 9 септември 1944 г. са сред първите жертви на репресиите. При с. Воден в една яма от паднал американски самолет съветски чекисти разстрелват 40 таврийски българи. Знаех, че само едно семейство от този керван е оцеляло - Бузник от Пазарджик, но се оказва, че са 10-ина.
Едно мнение на Оксана Дериволкова:
В България има много пустееща или с години необработвана земя. Има много обезлюдени села. Да се предоставят на бесарабски българи къщи и земя за обработване, да се върнат в родината и заселят обезлюдени български територии! Ако имаха такава възможност колко бесарабски семейства с радост и гордост биха приели да се върнат в България и работят тази земя. Бесарабските българи не просто се самонаричат българи, те са християни (за разлика от волжските българи, които са мюсюлмани) имат българско самосъзнание, запазени с векове традиции и обичаи, истински са привързани към земята. Малцина от тях успяват да получат бълг гражданство, като процедурата трае с години, невъобразимо тромава. Не е справедливо, именно бесарабските българи, предавайки от поколение в поколение, запазиха българските традиции и тайни в градинарството, лозарството и винарството и продължават да се отнасят с уважение към земята, защото от нея си вадят хляба - прехраната, а не печалбата!
КОИ СА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ?
ОТ 1812 г. НАД 400 000 БЪЛГАРСКИ БЕЖАНЦИ СЕ ЗАСЕЛВАТ В днешна Украинска Бесарабия и Таврия
Официално днес в Украйна и Молдова има 300 000 потомци на тогавашните българи,
но не официално те са над 1 000 000.
С проф. Тодор БАЛКАНСКИ от Института за български език при БАН разговаря Максим Караджов
Един малко проучван до днес процес - масовата бежанска вълна на българи към Русия, тръгнала от началото на ХIХ в.
- Проф. Балкански, колко българи бягат от турското робство в Русия?
- Над 400 хиляди души при общо 5 млн. българи тогава.
- Защо основно се преселват в Бесарабия?
- Терминът Бесарабия се въвежда от руснаците през 1812 г., когато я завладяват от ногайците. Дотогава тази земя се е наричала Буджак. По време на Кутузовата война (1811-1812 г.) има голямо изселване на българи и след обособяването на територията Бесарабия те навлизат в празните селища на ногайците, които пък са остатъци от някогашното българско население на Волга.
- Тюркизирани българи, така ли?
Те не са тюрки, българи са си, но са асимилирани от куманите и езиково стават тюрки. Те са "узи", а ние сме "ури". Разликата е, че ние изговаряме всяко тяхно "з" с "р". Така ние се наричаме булгари, а те - бургази.
Голямо преселване на наши сънародници към Бесарабия има след т. нар. Одрински мир през 1830 г. Тогава, два дни преди Великден, на 14 април, на полето край Айтос се събират 160 хиляди души. И тръгват с кервани. Пътували са 35 дни в каруци с платнища отгоре.
Тръгват от Калофер, от Ямбол, от Жеравна, Провадия, от Сливенско и Одринско. По Дунава с руски и с наети австрийски кораби прекарват преселниците от Видин, от Лом, Свищов.
- Нашите знаели ли са точно къде отиват?
Не. Знаели са само, че вървят към "на пусто пладне". Така българите навремето са наричали посоката североизток. Този израз е сочел времето през деня, когато нито се обядва, нито се закусва - сиреч нещо празно.
Голяма част от тези българи са приели радушно руската армия, водена от Дибич Забалкански. А и руското правителство им е обещало територии. Българинът е бил прочут с трудолюбието си, а Бесарабия е била празна земя, степ. Тогава руският император Александър Първи, а и Екатерина Велика преди това, отправя възвание към европейските народи да заселят ногайското пространство. То е обхващало цялото Северно Черноморие. Идват чехи, арменци, гърци, руснаци. Но главни действащи лица са германците и българите. Това са германци, доведени от Франция и Швейцария, които създават огромна култура в Бесарабия. Втората култура е на дошлите българи. Нашите се учат от немците на овощарство и лозарство, макар да са занесли там и своите сортове лозя. Големият добив обаче става с немската технология и бесарабското вино се продава чак в Чукотка.
Българите и германците под протекцията на руския ген. Иван Инзов, благодетеля на българите в Бесарабия, създават цветущи плантации в степите, развъждат копринената буба. Невиждано е било как българите орат с чивгир - два чифта волове, впрегнати заедно. Пушкин живее от 1820-а до 1823 г. в Бесарабия и описва как българите облагородяват степта и сякаш не ги интересува световната политика.
- Докъде са стигнали поселенията ни в Русия?
Българите и германците са били най-работливите и дисциплинирани, но нашите имали и многолюдни семейства и всички работели.
Когато земята в Бесарабия им отеснява, те създават дъщерни колонии - първо в Крим, после в Таврия, минават в Кавказ, чак в Казахстан и Поволжието. Наши българи земеделци стигат чак до река Амур! Това е над Китай. Например град Комсомолск на Амур, където свършва прочутата едно време БАМ (Байкало-амурската жп линия - б. р.), е основан върху българското село Софиевка.
- Сигурен ли сте в тези данни?
- Лично ходих през 1990 г. там и заварих нашенци, които вече слабо владееха родния език, но всички знаеха, че са българи.
- Значи Русия е имала интерес от нашите бежанци от робството?
- Не случайно руският консул в Одеса през 1830 г. създава център за агитация сред българите да се преселват в Бесарабия. Например руските консули обикалят земята, от която се изселват черкезите и кримските татари, и разбират, че Крим не става за жито и затова не искат за там орачи, а овощари, лозари... Така един от емисарите им, Найден Геров, получава напътствия да търси българи овощари, бубари и винари и да ги агитира за изселване.
- Османската империя как е реагирала?
- Високата порта се усеща, че изпуска безценни данъкоплатци и на свой ред праща свои емисари в българските колонии в Бесарабия да ги уговаря да се върнат. Това е документирано и през 1860 г. Османската империя официално обявява амнистия за бежанците.
- Русия и Турция договаряли ли са се за размяна на българи срещу черкези и татари?
- Имало е договореност между двете империи - Високата порта да приеме кримските татари, след това и черкезите, за да ги ползва като жандармерия у нас. На тяхно място да се изпратят българи, които Русия да ползва като население, което здраво работи.
- Имало ли е връщане обратно в родината, или всички са останали в "на пусто пладне"?
- Първият керван обратно е бил с 9 хиляди души още през 1832 г. Поведен е от поп Паскал, който разбира, че там няма живот, защото е пустиня, а и се случват три поредни гладни години. Този керван се заселва отново в обезлюдената Добруджа. После обратно се връщат видинчани, ломчани..
- Само към Русия ли е бягал българинът?
-Не. Главно се е преселвал във Влашко, там съм изследвал 144 наши селища, но те са поне 600-700. В Трансилвания има много, в Унгария и Войводина - също. Бягали са чак в Мала Азия. Оттам след Лозанската спогодба (между Гърция и Турция през 1923 г.) у нас се завръщат българите "тракатука". Чували ли сте за тях? Те говорят родния ни език по много странен начин - "Кай бехти (Къде бяхте). Доктор гилди (дойде - тур.), нищо не каза".
Последното връщане през ХХ век е трагично. То е на 2000 таврийски българи, които през Втората световна война решават да тръгнат с германците, които отстъпват след поражението при Курск през 1943 г. Те се заселват в Лудогорието, но след 9 септември 1944 г. са сред първите жертви на репресиите. При с. Воден в една яма от паднал американски самолет съветски чекисти разстрелват 40 таврийски българи. Знаех, че само едно семейство от този керван е оцеляло - Бузник от Пазарджик, но се оказва, че са 10-ина.
Ёлка Солнышкина (Молдова)
Двенадцатый день войны. Даже здесь без войны утомительно . Сначала беженцы вызывали жалость, потом раздражение, потом агрессию , потом невероятную усталость .
Странное чувство, потрясающая жалость смешанная с чувством отторжения. Чужие ,так похожие на нас ,но не свои.
Огромное количество молодых женщин с детьми .А детки какие красивые, ухоженные. А мамы с какой любовью и тревогой на них смотрят.
Женщины в шикарных шубах, сначала вызывали удивление, а потом искреннюю жалость, в которой они не нуждаются. Наверное в Украине мода такая была .Они с русскими очень похожи ,те тоже очень любят шубы. И лицами похожи и говором .
Такие же женщины ,как в России .И наверное если бы было другое время ,то они бы ездили друг к другу в гости .Обменивались рецептами и встречались на курортах. Ходили бы на концерты и ужинали в одних ресторанах.
Как же так получилось? Народ всё равно один .
А там совсем недалеко ,откуда уехали женщины воюют военные похожие на них. И воюют абсолютно свои же, но другие ,которых никогда среди них и не были. И воюют те, кто с ними должен бы быть, да давно уже не был .
Воюют парни, которым было десять -двенадцать лет когда начался Майдан . Те дети ,которые ещё в то время беззаботно могли играть с друг другом .
Воюет Россия и воюет Украина ,воюют те, кто дружил больше всех на свете. . Воюют те, кто предал. И те, кто не простил предательства. Воюют те, кого натравливали. И те, на кого натравили . Воюют потому, что так хотели те , кто с ними никогда не дружил и никогда дружить не будет.
Воюют так, что больно не только им , а больно становится всем . Воюют так, что кровь ,смешанная с ненавистью брызжет на всё пространство ,тех кто их садистично ссорил.
Умирают мальчики. Плачут девочки. Умирают мужья. Плачут жёны . Плачут дочки и плачут сыновья . И плачут в страхе матери с отцами ожидая дурной вести .
Обе стороны свои, обе стороны страшны . У них война .
И не видно этой войне пока края. Плачь земля. Воюют славяне .
Плачь земля . Славян стравили . И это совсем несправедливо, чтобы за это не ответил тот, кто смеётся за чертой ,где славяне никогда не рождались
Двенадцатый день войны. Даже здесь без войны утомительно . Сначала беженцы вызывали жалость, потом раздражение, потом агрессию , потом невероятную усталость .
Странное чувство, потрясающая жалость смешанная с чувством отторжения. Чужие ,так похожие на нас ,но не свои.
Огромное количество молодых женщин с детьми .А детки какие красивые, ухоженные. А мамы с какой любовью и тревогой на них смотрят.
Женщины в шикарных шубах, сначала вызывали удивление, а потом искреннюю жалость, в которой они не нуждаются. Наверное в Украине мода такая была .Они с русскими очень похожи ,те тоже очень любят шубы. И лицами похожи и говором .
Такие же женщины ,как в России .И наверное если бы было другое время ,то они бы ездили друг к другу в гости .Обменивались рецептами и встречались на курортах. Ходили бы на концерты и ужинали в одних ресторанах.
Как же так получилось? Народ всё равно один .
А там совсем недалеко ,откуда уехали женщины воюют военные похожие на них. И воюют абсолютно свои же, но другие ,которых никогда среди них и не были. И воюют те, кто с ними должен бы быть, да давно уже не был .
Воюют парни, которым было десять -двенадцать лет когда начался Майдан . Те дети ,которые ещё в то время беззаботно могли играть с друг другом .
Воюет Россия и воюет Украина ,воюют те, кто дружил больше всех на свете. . Воюют те, кто предал. И те, кто не простил предательства. Воюют те, кого натравливали. И те, на кого натравили . Воюют потому, что так хотели те , кто с ними никогда не дружил и никогда дружить не будет.
Воюют так, что больно не только им , а больно становится всем . Воюют так, что кровь ,смешанная с ненавистью брызжет на всё пространство ,тех кто их садистично ссорил.
Умирают мальчики. Плачут девочки. Умирают мужья. Плачут жёны . Плачут дочки и плачут сыновья . И плачут в страхе матери с отцами ожидая дурной вести .
Обе стороны свои, обе стороны страшны . У них война .
И не видно этой войне пока края. Плачь земля. Воюют славяне .
Плачь земля . Славян стравили . И это совсем несправедливо, чтобы за это не ответил тот, кто смеётся за чертой ,где славяне никогда не рождались
Държавата на име Гърция е създадена през 1830 година, преди това гърците не са имали собствена държава. Прочутата крито-минойска цивилизация се оказва тракийска. Траките са отъждествявани с българите от редица автори. Троянската война се води между тракийски племена, гърците нямат нищо общо, дори и Омир(Тамир) не е грък, а от меоните (малоазийските мизи). Ахил води мирмидонците (наречени от Йоан Малала в по ново време българи). "Древногръцките" богове се оказват тракийски. А нашите учени и историци продължават да мълчат! Пращат нашите корени в Азия, а ние винаги сме си били тук и сме един от най-древните и велики народи! Срам и позор за тези предатели! А крадците на историята ни-гърците- данайци пришълци от Африка се кичат с нашите лаври и венци, щедро спонсорирани от Европа!
Уважението си е уважение, истината си е истина. Нито ще спрем да се уважаваме заради истината, нито ще отричаме истината заради уважението...
Истината е състояние на духа, при което трябва да сме само Наблюдатели. Всяко едно вмешателство чрез емоция, предположение и пречупване през собствен мироглед е лъжа.
"Гърция" СЪЩЕСТВУВА от 1830 година. Преди това са били "данайци", "ромеи", "урумци", "руммилет", но не и "елини"! Една ПАСМИНА, които не са знаели КОИ са. Първият епископ в Атина е назначен в ДЕСЕТИ ВЕК! Дотогава са се кланяли на Черната Атина и други божества, ПОЧЕРНЕНИ и ПРИСВОЕНИ от ПЕЛАЗГИТЕ. От Африка са "ДОНЕСЛИ" ДВЕ неща: 1.Номадските погребения и 2.Педофилията.
И гърците, били си измислили историята.Не са измисляли. Просто присвоиха нашата.
Основното население на древна Елада са йонийците. Те са местно население и нямат общо с данайците от Етиопия (братовчеди на семитите). “Timeo Danaos et dona ferentes”- Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Вергилий.
Старото име на Йонийско море е Янинско море, а йонийци е "гръцко", т.е. етиопско произношение на янинци! Град Янина в "Гърция", видоизменено на Йоанина.
Благородническата прослойка на минойското общество е била главно от траки. Неслучайно, най-минойски имена са тракийските Резос, Диза, Питак, Арей, Тетис. Благодарение на проучванията на д-р Методи Попов и неговите колеги – 1938 и 1959 г. е добре известно, че повечето от нас българите са от така наречения понтийски тип – особен вид на средиземноморската раса, чиито представители са траките.
Уважението си е уважение, истината си е истина. Нито ще спрем да се уважаваме заради истината, нито ще отричаме истината заради уважението...
Истината е състояние на духа, при което трябва да сме само Наблюдатели. Всяко едно вмешателство чрез емоция, предположение и пречупване през собствен мироглед е лъжа.
"Гърция" СЪЩЕСТВУВА от 1830 година. Преди това са били "данайци", "ромеи", "урумци", "руммилет", но не и "елини"! Една ПАСМИНА, които не са знаели КОИ са. Първият епископ в Атина е назначен в ДЕСЕТИ ВЕК! Дотогава са се кланяли на Черната Атина и други божества, ПОЧЕРНЕНИ и ПРИСВОЕНИ от ПЕЛАЗГИТЕ. От Африка са "ДОНЕСЛИ" ДВЕ неща: 1.Номадските погребения и 2.Педофилията.
И гърците, били си измислили историята.Не са измисляли. Просто присвоиха нашата.
Основното население на древна Елада са йонийците. Те са местно население и нямат общо с данайците от Етиопия (братовчеди на семитите). “Timeo Danaos et dona ferentes”- Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Вергилий.
Старото име на Йонийско море е Янинско море, а йонийци е "гръцко", т.е. етиопско произношение на янинци! Град Янина в "Гърция", видоизменено на Йоанина.
Благородническата прослойка на минойското общество е била главно от траки. Неслучайно, най-минойски имена са тракийските Резос, Диза, Питак, Арей, Тетис. Благодарение на проучванията на д-р Методи Попов и неговите колеги – 1938 и 1959 г. е добре известно, че повечето от нас българите са от така наречения понтийски тип – особен вид на средиземноморската раса, чиито представители са траките.
Много топла статия! Изпита за преплуване на Сталински така и остава до края на 80те!
Благодаря за история!
И у каждого народа есть такие сказки про то, что они самые-самые, а все остальние - Г на палочке!
Благодарю! Отличные истории! Я моложе и жил на Первомайской, но почитал с удовольствием!
Молдавия - наша Родина! Румыны идут лесом!
Още през VIII в.пр.Хр. в Анадола се заселват голяма група кимери и заедно с малоазийските траки във Византийската империя дообогатяват българските колонии по света, започвайки и те да се назовават българи. През XI век, когато там се опитват да се заселят селджуците, тези българи и Византия като цяло ги отблъскват. Още по-късно кимерийските българи имат и едногодишен конфликт с караманите. След това се обединяват и възниква Караманската държава, за която във всички извори пише, че е българска и се простира на планините Булгар даг и Кония в Анадола. Няколко века не позволяват и на османците да ги завладеят.Тази държава окончателно загива в началото на XVI в. Интерес предизвиква фактът, че независимо от мюсюлманския и́ характер, последният владетел, който я управлява, е българката, християнка, Катерина. През 1921г., когато Ататюрк става министър-председател на Турция, проф. Асъм е първият, който се осмелява да публикува откъси от „Книгата на Караман”, както и някои други документи, даващи информация за значително българско присъствие, като население и територия в Анадола. Той отбелязва в свои изследвания, че „може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи” . http://www.korenyt.com/blog/2022/02/15/vizantiq-delo-na-bylgarite/?fbclid=IwAR12eXNd0T_WoCSbuH-4T0zTNzMab6VpDimZ1fXegRNeYGrQ42oKJU3G07Q
Имайки предвид обхвата на старите землища на траките, а и тяхната роля в разпространяването на знания и култура, можем да кажем, че дедите ни се явават кръстниците, а дори и учителите на славянската езикова общност, която днес е представена от 300 000 000 души.
https://sparotok.blogspot.com/2018/09/blog-post_16.html?fbclid=IwAR17txM7ujzuz7iAaJ5c9sp8Qk_BNJlxplvBdhOwjAo7KjXdVM63eeZScyo
https://sparotok.blogspot.com/2018/09/blog-post_16.html?fbclid=IwAR17txM7ujzuz7iAaJ5c9sp8Qk_BNJlxplvBdhOwjAo7KjXdVM63eeZScyo
А подытожить тему о «греках» можно цитатой из книги немецкого историка Фалльмерайера «Истории полуострова Мореи в средние века», изданной в 1830 году: «Скифские славяне, иллирийские арнауты, дети полуночных стран, кровные родственники сербов и болгар, далматинцев и московитов, — вот, те народы, которые мы называем теперь греками и генеалогию которых, к их собственному удивлению, возводим к Периклу и Филопемену...»
Может быть эта фраза и вырвана из контекста, но чем полнее складывается мозаика исторических нестыковок, тем больше вопросов вызывают те же древние «греки». Собственно, а был ли мальчик?
Тартария уже понятно, что существовала, по крайней мере Малая. И если мы движимся правильным путем в наших исследованиях, то судя по всему Боспорское царство, Тмутараканское княжество, Малая Тартария, это одна из откушенных у нас веточек в античную историю, только в настоящую, а не вымышленную.
Итак, что нам поведал грифон с флага Цесаря Татарского:
1. Гриф (грифон, грив, див, ног, ногай) древнейший не заимствованный символ на территории Скифии (Великой Тартарии, Российской Империи, СССР). Символ этот безусловно мог быть объединительным и сакральным для славянских, тюркских и угорских народов, проживающих на огромной территории от Европы до Тихого океана.
2. В Московии официальной и бытовой символике грифон постепенно вытеснялся из обихода, особенно с приходом к власти династии Романовых, а в Российской Империи с началом царствования Петра I фактически был предан забвению. Появился он вновь уже заимствованным в западноевропейском виде на гербе Романовых, который был высочайше утвержден только 8 декабря 1856 года. Исчезеновение изображений грифона в регионах, где распространялся и усиливался ислам можно не комментировать.
3. Изображение грифона, как атрибута Дажьбога-Аполлона, использовалось и в культовых целях, но с укреплением христианства и ислама вышло из религиозных ритуалов.
4. Боспорское царство (Тмутараканское княжество, Перекопское царство) – возможно замурованная канонической историей дверца в нашу античность.
5. После завоевания Крыма властями Российской Империи по отношению к его коренному христианскому (русскому) населению посредством его выселения был осуществлен своего рода культурный геноцид с целью уничтожения народной памяти о древних временах нашего Отечества.
6. В XVIII-XIX веках официальными властями правящей династии Романовых, при личном участии «высочайших особ» (в случае с Довмонтовым городом это не нуждается в доказательствах), уничтожено как минимум два комплекса памятников всемирного значения, чем нанесен невосполнимый ущерб отечественной и мировой культуре и пониманию нами нашего прошлого.
7. В свете нашего исследования следует подробнее изучить взаимоотношения Крымского ханства (Перекопского царства) и Оттоманской империи, которая была его союзницей.
8. Возможно дальнейшие исследования пойдут полегче, так как хочется верить, что по крайней мере одна реперная точка отечественной истории по-видимому найдена. https://ajbolit444.livejournal.com/864327.html
Может быть эта фраза и вырвана из контекста, но чем полнее складывается мозаика исторических нестыковок, тем больше вопросов вызывают те же древние «греки». Собственно, а был ли мальчик?
Тартария уже понятно, что существовала, по крайней мере Малая. И если мы движимся правильным путем в наших исследованиях, то судя по всему Боспорское царство, Тмутараканское княжество, Малая Тартария, это одна из откушенных у нас веточек в античную историю, только в настоящую, а не вымышленную.
Итак, что нам поведал грифон с флага Цесаря Татарского:
1. Гриф (грифон, грив, див, ног, ногай) древнейший не заимствованный символ на территории Скифии (Великой Тартарии, Российской Империи, СССР). Символ этот безусловно мог быть объединительным и сакральным для славянских, тюркских и угорских народов, проживающих на огромной территории от Европы до Тихого океана.
2. В Московии официальной и бытовой символике грифон постепенно вытеснялся из обихода, особенно с приходом к власти династии Романовых, а в Российской Империи с началом царствования Петра I фактически был предан забвению. Появился он вновь уже заимствованным в западноевропейском виде на гербе Романовых, который был высочайше утвержден только 8 декабря 1856 года. Исчезеновение изображений грифона в регионах, где распространялся и усиливался ислам можно не комментировать.
3. Изображение грифона, как атрибута Дажьбога-Аполлона, использовалось и в культовых целях, но с укреплением христианства и ислама вышло из религиозных ритуалов.
4. Боспорское царство (Тмутараканское княжество, Перекопское царство) – возможно замурованная канонической историей дверца в нашу античность.
5. После завоевания Крыма властями Российской Империи по отношению к его коренному христианскому (русскому) населению посредством его выселения был осуществлен своего рода культурный геноцид с целью уничтожения народной памяти о древних временах нашего Отечества.
6. В XVIII-XIX веках официальными властями правящей династии Романовых, при личном участии «высочайших особ» (в случае с Довмонтовым городом это не нуждается в доказательствах), уничтожено как минимум два комплекса памятников всемирного значения, чем нанесен невосполнимый ущерб отечественной и мировой культуре и пониманию нами нашего прошлого.
7. В свете нашего исследования следует подробнее изучить взаимоотношения Крымского ханства (Перекопского царства) и Оттоманской империи, которая была его союзницей.
8. Возможно дальнейшие исследования пойдут полегче, так как хочется верить, что по крайней мере одна реперная точка отечественной истории по-видимому найдена. https://ajbolit444.livejournal.com/864327.html
В классической истории, о переселения славян с Африки, нет никаких документальных сведений. А в древних песнях славян-помаков есть чёткие сведения о времени, месте нахождения прародины и новом месте расселения славян, что представляет собой громадное научное открытие.
Европа ещё более 10 тыс. лет назад до н. э. была мало пригодна для проживания после великого оледенения из-за холодного и влажного климата. Славяне-анты находятся тогда в Египте. В народном эпосе помаков этот период отражён как проживание за морем на Край-земле, где Солнце палит нещадно и где собирают по два урожая в год. Общеизвестно, что ласточки, упомянутые в песне, улетают на зиму только в Африку.
У’ де иде лестувица 10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ, 20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Откуда прилетела ласточка
Ласточка, эта пташечка?
Летала она на Край-землю,
В Край-землю, да на поле.
Там, где Солнце греет,
Где Солнце не заходит
Да всё греет, очень сильно,
Очень сильно, нещадно -
Там пашут младые девушки,
Младые девушки и девочки,
Дважды на поле выходят,
Два раза в год сеют,
Потом жнут белую пшеницу,
Да собирают белый виноград.
Крайна-земе доста топленита,
Сe cu лету и пролету!
Ни си иде люта зима 185
Люта зима снегувита,
Край-земля довольно тёплая,
Всё здесь весна, да лето!
Не приходит лютая зима,
Лютая зима снежная,
Полный текст https://www.kramola.info/vesti/letopisi-proshlogo/veda-slavjan-bolgarskie-dohristianskie-byliny
Европа ещё более 10 тыс. лет назад до н. э. была мало пригодна для проживания после великого оледенения из-за холодного и влажного климата. Славяне-анты находятся тогда в Египте. В народном эпосе помаков этот период отражён как проживание за морем на Край-земле, где Солнце палит нещадно и где собирают по два урожая в год. Общеизвестно, что ласточки, упомянутые в песне, улетают на зиму только в Африку.
У’ де иде лестувица 10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ, 20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Откуда прилетела ласточка
Ласточка, эта пташечка?
Летала она на Край-землю,
В Край-землю, да на поле.
Там, где Солнце греет,
Где Солнце не заходит
Да всё греет, очень сильно,
Очень сильно, нещадно -
Там пашут младые девушки,
Младые девушки и девочки,
Дважды на поле выходят,
Два раза в год сеют,
Потом жнут белую пшеницу,
Да собирают белый виноград.
Крайна-земе доста топленита,
Сe cu лету и пролету!
Ни си иде люта зима 185
Люта зима снегувита,
Край-земля довольно тёплая,
Всё здесь весна, да лето!
Не приходит лютая зима,
Лютая зима снежная,
Полный текст https://www.kramola.info/vesti/letopisi-proshlogo/veda-slavjan-bolgarskie-dohristianskie-byliny