Комментарии пользователей (641)

ВАЛЕНТИН К
Теперь о Вашем репортаже с открытия памятника председателю колхоза. Чувствуется, что он похож на одесского Макара Посмитного (дважды Герой соцтруда) и на белорусского председателя колхоза Бедуля, тоже дважды Герой. Это были последние несгоревшие наследники тех помещиков-хозяев, которые в царское время со своими крепостными добивались невиданных успехов в сельском хозяйстве. Они описаны в русской классике: у Толстого это Николай Ростов в последних главах "Войны и мира", это Левин в "Анне Карениной", это антипод Обломова Андрей Штольц и многие другие ("Угрюм-рек" Шишкова и т.д.)
Колхозники тоже были подневольными крепостными, и кое-кто умел этим угнетенным народом вертеть. Это особый талант. Были такие председатели и в селе Кубей Болградского района. В основном фронтовики.
....самый большой ужас капитализма, это бывшие председатели райкомов и парторги ставшие ими. Сам капитализм, это модель со множественными вариантами, а вот наш капитализм- это порождение авторитаризма и бесправия плюс неограниченное ни чем стяжательство нескольких десятков человек стоящих при и во власти. Такого нет в том капитализме, которым нас пугали, уже давно нет, лет 100 минимум....))))
Мохо Боро
Проблема не в ПАС или Санду, а в любых прозападных кандидатах в президенты и их партиях на лидирующих позициях в парламенте, которых усиленно продвигал и продвигает Запад. Всё просто, обернитесь назад и вспомните с первых дней, так называемой, "независимости" - ни один прозападный правящий страной лидер не повысил ее благосостояние, не улучшил экономическое положение большинства граждан. Напротив, Западом, через этих прикормленных политиков и чиновников, убивалась всяческая местная конкурирующая промышленность и даже сельское хозяйство. В частные руки ушло всё, что приносило постоянную прибыль, даже стратегическая энергетическая отрасль. А почему так происходило, если Запад всегда обещал за прозападный курс кисельные берега? В том то и дело, что обещал... В действительности все их действия на протяжении веков несли в себе колониальный характер, целью которого было уничтожение конкурирующей экономики(если такова была), завоевание рынков сбыта для своей третьесортной, дешёвой по себестоимости продукции, специально выпускаемой для третьих стран, использование дешевой рабочей силы и скупки за бесценок полезных ископаемых, т.е их кража. Ничего в намерениях Запада не поменялось до сих пор. Кстати, коррупция в этих третьих странах, в действительности, Западу тоже необходима, так ему легче этими прозападными лидерами управлять, а так же для того, чтобы в последствии было кого и за что винить в результате ухудшения экономики в стране и отсутствия развития промышленности. В СССР и близко такого воровства, таких криминальных схем не было. Откуда они свалились на наши головы, вопрос риторический. Оттуда, где существовал вековой опыт этих схем. Исключение в нашем случае, был только период - в годы правления, в реальности пророссийского Воронина. Только в этот период страна стала возрождаться. Так же и пророссийский мэр Чебан возрождает Кишинев. И так происходит потому, что Россия никогда не ставила целью губить промышленность, разорять сельское хозяйство и плодить коррупцию... Поэтому нет никаких сомнений, что на исходе правления скомпрометирующей себя Санду - также протеже Запада, вместо нее, появится следующий прозападный лидер, который будет естественно критиковать политику Санду и снова обещать никогда не достижимые западные кисельные берега, а его патрон - Запад, по обыкновению своему, придерживаясь древней схемы будет опять держать народ впроголоть и с заработанных на Молдове денег кидать нам небольшие подачки в качестве кредитов. И заметьте все эти кредиты целевые, то есть исключительно только на какие-то мнимые реформы, на поддержание нищего бюджета, но никогда на развитие промышленности, экономики. Поэтому эти призрачные кисельные берега никогда не достижимы, так как Запад хорошо и живёт благодаря таким странам как Молдова и будет ещё лучше жить, если снова, как в 90-е разорит богатую на ресурсы Россию, поставив рулить ею подконтрольных Западу олигархов и чиновников.
0 Любоаь #
13 ноября 2022 в 21:48 → Тараклия футбольная
А Витю Шагана я помню. Они часто были у нас. Очень хорошо дружили.
0 Любовь #
13 ноября 2022 в 21:46 → Тараклия футбольная
Сейчас я в МО, г. Реутов
Anna Maleshkova
При нас, в село Валя - Пержа е невестулка. Смята се, че когато тя се появи в двора стопанството го чакат вести, по - скоро лоши. Трябва да и се хвърли парче месо за да бъде милостлива. В село Маладово преди години се появи на покрива на съседната къща невестулка. Цялата махала я гледаше със интерес и съжаление към нас, защото тя скачаше на земята по дърветата в нашия двор и отново се изкачваше на покрива на съседите. Като начало се изгуби петелът. Намерихме го без глава, тялото му беше абсолютно непокътнато. Невестулката не се плашеше от хората, обратното, гледаше ни от високо с интерес. Други загуби нямахме, но се изгуби стопанинът на фамилията. Почина съпругът ми. Съседите дружно повярваха, че тя идва да предупреждава хората за нещо лошо, което ще се случи в техния живот. Иди, че не вярвай след тази случка.
Дмитрий Балтажи
При нас в Твардица на невестулка казваме "Байнува булка". За да запази домашните животни и птици от байнувта булка моята майка слагаше в обора една вехта хурка превързана с червена нишка. И наистина нямаше загуба. Самсаря едруго - той е по голям и по безхитростен. Струва да му научиш пътеката и той лесно се лови на капан. Имам опит. Байнувта булка е по дребна. И при нас има същи отзиви, както в разказа на г-жа Манолова: тя преде на конете гривата, прави злини, ако не е почитат или я прогонват...
Българското самосъзнание на гагаузите в България е категоричен факт – толкова категоричен, че оспорването или поставянате му под съмнение по принцип води до обида от страна на самите хора. По-различно стоят нещата при гагаузите в днешните държави Молдова и Украйна, които, въпреки тесния досег с голямата общност на бесарабските българи, в продължение на повече от век са поставени в друга обществено-политическа среда, която им диктува специфичен път на развитие. Както стана дума, тяхната „гагаузизация“ е дълъг процес на относително отдалечаване от вековното българско самосъзнание, протичащ под въздействието на различни фактори – чуждата власт с вечното правило „разделяй и владей“, обособяването в собствени селища и относително хомогенна среда, израстването на местен елит, интелигенция, случаите на скрити или явни противоречия с местния бесарабски български елит и т.н., и т.н. При това изграждането на гагаузко самосъзнание, по едни или други причини, е насърчавано от руските, румънските и съветските власти в продължение на десетилетия. Не на последно място са културните и политически влияния както от страна на Турция, така и на тюркоезичните републики в състава на бившия СССР. Въпреки всичко, независимо от създаването на гагаузка идентичност сред българите тюркофони в днешните държави Молдова и Украйна, въпросът за генезиса на „гагаузкото“ у българите гагаузи остава открит. Игнорирането на българите и България при изследването на тази тематика е не само неправомерно, но и ненаучно." https://bulgarianhistory.org/proizhod-na-gagauzite/
0 Курлиец #
16 августа 2022 в 10:14 → "Дунай, Дунай,а ну узнай..."
Речь идет о кладе периода позднего бронзового века, вошедшем в мировую науку под названиями Бородинский или Бессарабский. Такое название объясняется тем, что найден он был в каменоломнях у села Бородино, которое в тот момент (1912 г.) входило в состав Аккерманского уезда Бессарабской губернии. https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/kak-drevnie-bessarabcy-s-pobeditelem-minotavra-voevali-62faa7496991f30ae93ee6b5?fbclid=IwAR39k-NDsdc4TkJh_07nNwvxG0KJhPpdVQE90iGJH_MBsyKps2TeT9uCRs8
0 Курлиец #
24 июля 2022 в 12:57 → Тараклия футбольная
Вова Медников был лепшим другом Вити Шаган. А где сейчас вы живёте?
0 Любовь #
24 июля 2022 в 09:22 → Тараклия футбольная
Мой брат, Медников Владимир, тоже играл в футбол и был в команде Тараклии во времена Робсона. А чтоб Тунанов играл, я не помню....
През 2019 г. се срещнах с една от верните помощнички на Маруся Костова при превода и в цялостната организация по пребиваването на фестивала в Балчик на състава от гагаузкото село Казаклия, Чадърлунгски район, Молдова. Това беше Зинаида Головчук, с моминска фамилия Боева, която през 1976 г. се омъжва в българското с. Нови Троян, разположено отново в Бесарабия, но в нейната украинска част, в сегашния Болградски район.
И така, заживявайки в българско село, Зина научава езика (от комшийката през пътя, баба Степаница) и както самата тя се изрази – скоро става българка. Когато синовете й са още малки, тя отива на гости в родната Казаклия, а там чува от баща си, който си играел с децата, да им припява следната детска залагалка: "Хоро, хоро пипиляна. Твойта риза до коляна". Зина споделя, че баща й пеел това стихче, но сам не разбирал за какво става дума, просто го е чул от някъде... Чул или пък го е запомнил? Навярно от предците си!?
И ето на – най-вероятно случай на запазена следа от предишно българоезичие у гагаузите, останала в говора им, преповтаряна, но вече неразбираема... Не е ли това повод да се замислим, защо пък тези коло 150 000 души гагаузи в Молдова и Украйна, които освен всичко останало (близки и родни нам обичаи, традиции, музика), нямат друга прародина, а само и единствено България, откъдето тръгват преди 200 години, заедно с българоезичните си събратя, днес трябва да срещат откази за българско гражданство?!
В края на речта ми, произнесена по времето на Извънредното събрание на българите на Република Молдова (от 6 юли 2022 г.), прозвучаха следните думи: „Нашият и вашият глас заедно правят сила”. И ето днес можем да бъдем сигурни, че нашите гласове не останаха като „гласове на викащите в пустинята”. Днес, на заседанието на Правителството на Република Молдова, беше решено да се изключи Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак” от списъка на университетите, които трябваше да бъдат ликвидирани чрез поглъщането им от други големи кишиневски университети (Проект на Правителството на Република Молдова: https://gov.md/…/attachmen…/subiect-15-nu-462-mec-2022_0.pdf; Заседание на Правителството: https://www.youtube.com/watch?v=asDISVNX2Bk).
Ние, българите показахме за пореден път, че само заедно можем да защитим правата си. Днес всички защитихме едно от нашите национални културни средища – Тараклийския държавен университет. Това трябва да стане като ярък пример, как в бъдеще с един порив, използвайки потенциала на общноста, трябва да се борим за истината. Днес тази истина беше на наша страна. Но не трябва да спираме дотук, Тараклийският държавен университет трябва да стане още по-силен и привлекателен за студентите. Надяваме се, че в най-скоро време Република Молдова и Република България, чрез преговори и след публични консултации с българската общественост в Молдова, ще стигнат до ново междуправителствено споразумение относно Тараклийския университет.
Благодарим на всички, които от първия ден се включиха в борбата за запазването на това висше учебно заведение в Тараклийския район, сред които са: администрацията на Тараклийския район и на населени места от района, обществените и културни организации на българите от Република Молдова, Украйна и България, преподавателския състав и студенти (настоящи и бивши) на ТДУ, Посолството на Република България в Република Молдова, министър-председател в оставка Кирил Петков (който е имал телефонен разговор с президента на Молдова по въпроса), Антоанета Цонева, председател на Комисията по политиките за българите извън страната, Правителството на Република България и неговите структури: Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Народното събрание на България, депутат Костадин Костадинов („Възраждане”), български депутати в Европейските структури, депутат Ангел Джамбазки, Русенския университет „Ангел Кънчев”,
Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец”, Асоциацията на българите по света и всички хора с добро сърце. Специални благодарности испращаме на Президента на България г-н Румен Радев, който се отзова на призива, изпратен от Извънредното събрание на българите на Република Молдова (от 6 юли) и вече на следващия ден проведе телефонен разговор с Президента на Република Молдова. Благодарим и на Президента ни – г-жа Мая Санду, а също така и на представителите на Правителството на Република Молдова и Министерството на образованието и изследванията, а и редица депутати от Парламента, които чуха и приеха нашите стремежи, молбата на гражданите на държавата, която е наш общ дом.
Моля да ме извенете, ако някой съм испуснал днес, но уверявам ви, че Историята никого няма да забрави....
Иван ДУМИНИКА, доктор на историческите науки,
Это фото тараклийских старшеклассников школы №2 сделано когда мне было 10 лет. Однако мы так уважали их, что знали их в лицо и по именам. Вот теперь, спустя 60 лет я почти всех узнал: самый колоритный, с характерной болгарской внешностью Иван Киосе, ныне еще работает конструктором авиадвигателей в г. Жуковский. Благодаря такому старшему, советскому поколению удалось спасти Россию и "отматывать назад". В заднем ряду Шурик Балтаков-веселый, добрый парень и отличный гимнаст, далее будущий директор школы Тунанов и рядом, преподаватель физики-Груняш. В центре, постриженный налысо-отец Олега Косых- Анатолий.Его брат Сергей Косых (Робсон) был знаменитым вратарём. Здесь же Слава и Саша Рожновы, моя соседка Тамара Челарская.
В советской историографии такое административно-территориальное разграничение Бессарабии считалось безальтернативным: ведь в центральной части междуречья преобладало молдавское население, а на юге и севере — славянское. Однако анализ содержания советской прессы свидетельствует о том, что был вполне реален и иной статус этого региона. А именно его включение в состав Украины целиком.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/kak-kishinev-edva-ne-stal-ne-stal-ukrainskim-62c075398891784cf0b3d6dc?fbclid=IwAR1Fby1m9_y06LESIejpY5QxEyxACorDDkjsAxQt6K4h-tiVAo7ImSJBY1s
0 Елена #
Я жила во дворе той самой парикмахерской, а мой папа даже какое то время работал в фотоателье... Танасов Иван Васильевич, позже он работал в доме быта, и мама там же, Людмила Григорьевна Танасова... Во двор вела маленькая тропинка между парикмахерской и музыкальной школой... Я помню променад молодых болгарский по мостовой в разноцветных платьях, очень колоритно, а описали вы всё так талантливо, что детство вспомнила!!!
Реакция Бухареста на сводки из Бессарабии 28 июня свидетельствуют о том, что столь стремительный обвал всех государственных институтов королевства в регионе шокировал румынское руководство.

За исключением населённых пунктов на Днестре, которые первые встретили Красную Армию, Румыния утратила контроль над бессарабской территорией и инфраструктурой ещё до подхода советских войск. Кишинёв фактически контролировался ВРК с утра 28 июня, а части Красной Армии достигли его лишь поздно вечером. В Придунайский край советские войска проникли лишь 29-30 июня, когда там, в целом, уже победило восстание.

Июньские события в Бессарабии 1940 г. имеют много общего с «бархатными» революциями в восточноевропейских странах, произошедшими спустя 50 лет.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/bessarabiia-1940-cvetnaia-revoliuciia-pod-krasnym-flagom-62bafdd7f5537f0b52f9f5e6?fbclid=IwAR3Q8yqF6yhHFdekAaZBAs342U4ejXUP5MSJXrtNIA8B_1mj3HO_-rzruxE
0 Любовь #
Очень интересно читать и "следовать" за автором по интересным местам Тараклии, вспоминая своё детство и юность
ФЕРДИНАНД l - масон от Малтийския орден
Масони от Малтийския орден, са насърчили цар Фердинанд, да атакува Чаталджа за да превземе Цариград.
Атакуваме столицата на Османската империя, а дори нямаме числен състав да я окупираме!!!
Това е извън споразуменията с Великите сили за Балканската война - и Николай ll не ни е виновен за нищо! Не той разпали последвалата безсмислена Междусъюзническа война и не той разцепи изградения Балкански съюз.
•••••••••••••••
През октомври 1912 г. масони от ложата на Малтийския орден са насърчили българския цар Фердинанд да наруши договореностите с Великите сили и да тръгне да превзема Цариград - ход, довел до безсмислени човешки загуби във войската и отнел стратегическото предимство на България в Балканската война.
Обещавали му да възстанови Византийската империя със столица Константинопол, а той да се възкачи на престола като византийски император.
Всъщност, интригата и целите са били, да се разруши изграждащия се проруски Балкански съюз на православните държави, преди началото на ПСВ.
В последно време в този контекст излизат все по-любопитни документи от архивите на Великобритания, Гърция, Сърбия, че и от турски архиви.
От тях става ясно, че българският владетел Фердинанд, както и държавните глави на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния са били членове на едни и същи масонски ложи.
В тях са членували и младотурците, а връзката им със Синедриона - евреите Гелфанд, Жиботински и Троцки, е станала ясна.
Фердинанд Кобургготски е членувал в Малтийския орден и е бил пряко подчинен на Великия майстор на тази ложа - краля на Гърция Константин.
Друг интересен факт, който изскочи от прашасалите архиви, е, че бабата на Фердинанд - Мария Антоанета, е принцеса Фон Кохари.
Тя е дъщеря на Франц Йосиф, принц Кохари - покатоличен унгарски евреин, който е бил един от най-богатите хора в Европа.
Той си купува благородническата титла, също като „барон” Ротшилд.
Самият внук, Симеон Сакскобургготски в интервю пред израелското списание „Фар” потвърждава еврейската линия в рода си.
Не е случаен фактът, че дълго време в семейното имение - замъка „Кобург”, се е укривал евреинът Адам Вайшоп, идеолог на масоните илюминати, контролирани и финансирани от Синедриона чрез банкерите Ротшилд.
През есента на 1912 г. Балканската война е в разгара си, но нашите не спират до Одрин, където свършва православното население, а по заповед на Фердинанд войските ни продължават на юг.
На 29 октомври 1912 г. Турция иска примирие, но
Фердинанд скрива този факт
от своите генерали и от съюзниците, а военните действия продължават.
Фердинанд дори заповядва да му се докара от Търново сребърната каляска с четири бели коня, с която се венчали с царица Елеонора през 1908 г. Така той иска победоносно да влезе в Цариград с доспехите на византийски император, ушити във Виена. И всичко това е, поредната му лъжа за пред обществото, защото и той самият знае, че няма как да превземе и окупира Цариград, няма с какво!
Въпреки, че вече в цяла Европа го нарича Лисицата, той извършва "фатални грешки" и издава безумни заповеди, граничещи с престъпления.
В края на 1912 г. при достигане на позициите около Чаталджа, само на 40 км от покоите на султана, той отхвърля новото предложение на турците за мир при много изгодни за България условия.
Този отказ отново изненадва българските генерали - достигнати са основните цели на войната по присъединяване на българските земи в Тракия, а повече на юг, родните ни войски работа нямат.
Дори и да влезем в Истанбул, ние нямаме числения състав да окупираме града.
МИРЪТ БИ ДАЛ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ВОЙСКА В МАКЕДОНИЯ, А НЕ ДА СЕ ОСТАВЯ ПОВЕЧЕ ОТ 5 МЕСЕЦА БЕЗ БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ.
По това време армията ни е с много висок дух - само 8000 са жертвите, а стопанството на България е непокътнато.
На 4 ноември 1912 г. обаче Фердинанд заповядва атака на силно укрепените турски позиции, в които са съсредоточени голяма част от имперските войски.
Резултатът е 25 000 български жертви
изтощаване на армията, удължаване на войната с 5 месеца, през които съюзниците гърци и сърби се укрепват в Македония. Въпреки това безсмислие на Фердинанд, сключеният на 30 май 1913 г. в Лондон мир, е много добър за нас.
Турция отстъпва на съюзниците всичко на запад и на север от линията Мидия - Енос. България се разширява до 179 999 кв. км, които никой не оспорва - наши са плодородните южни земи на Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония. Имаме само една спорна зона със сърбите във Вардарска Македония от около 15 000 кв. км, но за това е предвиден арбитраж на руския цар.
На 16 юни 1913 г., без да се консултира с правителството и Народното събрание, Фердинанд решава да сплаши сърби и гърци и заповядва на две наши армии да настъпят на запад и на юг.
Разбира се, Румъния и Турция се намесват и България се оказва сама срещу четири държави. Макар и непобедена, армията е принудена да капитулира.
В края на юли 1913 г. идва катастрофалният Букурещки договор, който дава началото на Първата национална катастрофа.
Губим Източна Тракия, Егейска и Вардарска Македония, както и Южна Добруджа.
Равносметката е над 400 000 избити българи - мирно население и войници.
Над 250 000 бежанци се стоварват на изнемощялата вече българска икономика.
Тъжната истина е, че
безумните престъпления на Фердинанд
са планувани и диктувани от масонските ложи в останалите воюващи страни, както и от Великобритания.
След изтеглянето на българските войски от Одринска Тракия нашият народ преживява най-големия геноцид, извършван някога над него.
На 9 юли 1913 г. Енвер паша реокупира Одрин.
Започва масово изтребление на населението в десетки български села. Буквално е заклано населението на Булгаркьой, Лезгар, Харлагюн, Чопкьой, Търново, Ерменикьой, Чомлекьой, Ново село, Залъф и други.
На 10 юли турците влизат в Мустафа паша (дн. Свиленград). Жителите, които не успели да избягат, били събрани в салханата (кланицата) до брега на река Марица. Наредени в колона по един, те са чакали реда си да бъдат заклани като животни и хвърляни в реката.
Показателно е, че гръцкото население от Мустафа паша също се включило в кланетата и грабежите.
Турците изсекли всички дървета в околността и запалили и разрушили града, след като разбрали, че съгласно мирния договор градът остава в българските предели.
На масови убийства и палежи са подложени още селата Аладаг, Ения, Мезек, Куртулен, Деведере, Чермен. В Лозенградско 25 селища били подложени на сеч, грабежи и опожаряване.
По думите на очевидци, записани от професор Любомир Милетич, същата планирана процедура се повторила в десетки български селища в Бунархисарско, Люлебургазко, Бабаескийско, Малкотърновско, Василиковско и Ортакьойско.
И всичко това, заради военнопрестъпника Фердинанд,
Отдаленным эхом установлений Александра I можно рассматривать движения за создание Гагаузской автономии в Молдавии, а также за сохранение преимущественно болгарских Тараклийского и Болградского административных районов на территории Республики Молдова и Украины. Ведь в центре их внимания были и остаются вопросы самоуправления потомков задунайских переселенцев с учетом национально-культурных особенностей.

В марте 1801 года Россию возглавил император Александр I. Его жизнь теснейшим образом была связана с Бессарабией, а одним из успешнейших предприятий стала организация массового переселения в Пруто-Днестровье болгар и гагаузов, создание на юге региона самоуправляемой провинции задунайских переселенцев.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/russkii-car-i-bolgarskogagauzskoe-samoupravlenie-v-bessarabii-62b989bbfbb0220179c1b82a?fbclid=IwAR0MyvcNqQIulCXGUk910jW5nNm72UEDwOc48wCaXxxvfnUJ5xsYMzueRVc