Общежитие за двама. Новела

0
Голосов: 0

234

Общежитие за двама. Новела

Призовката
Главният конструктор на мостостроителната компания «Freyssinet» Кевин Стюарт, четиредесет годишен левент и парижски денди, завръща се от поредната командировка в Камбоджа, разплаща се с шофьора на таксито и замалко се позапира пред старинната сграда в стил на френското бароко , недалеч от улицата Муфтар.
Вече се стъмняваше, но последните лъчи на залязващето, есенно слънце осветява с ярко-турунжева светлина камбаниерията на католическата църква Сен-Медар и няколко от по-високите сгради, запазили със своя изискан, архитектурен облик онази неповторима живописност на френската столица, заради която един от прочутите писатели искал поне да види Париж и тутакси да издъхне тук.
Потъмнелите от мокрите листа и кора кестени бавно се изгубват в тъмносинкавия здрач, тук там разскъсван от рекламните светлини и стоповете на луксозните коли, сменили фаетоните, изписани по картините на Писаро от стародавното време.
Собственно, именно писателите-романисти и живописците – импресионисти са най- големите зидари на облика на Париж-едновремешната световна столица.
Кевин Стюарт е роден в едно малко и скучно ирландско градче през 80-те години. Той е последното поколение на деца, които още четоха , ходеха в библиотеки и книгите още не отстъпваха позициите пред нахлуването на компютерните приставки. Обичаното му произведение «Клетниците» на Виктор Юго, допълнени с романите на Дюма, Балзак, Зола дотолкова грабват душата и въображението на ирландското момче, че никъде освен в Париж той не искаше да живее, и най-малко на родината си. Към това се добавяше известната омраза на ирландците към вековните потисници-англосакси, а Франция е символ на свободолюбие.
Кевин успешно издържа матурата в Политехническата школа и прави големи усилия да стане истински парижанин. И сега, след тримесечния престой в тропическата Камбоджа, той с наслада вдишва влажния, тръпкав въздух на Париж, слушаше гальовната гълчава на търговската улица и душата му се изпълваше с умиротворение на юнака в разцвета на живота си.
След като се наслади с гледката на вечерния Париж, Кевин тръгва към подлеза на сградата, в която се намираше двустайния му апартамент на третия етаж. В този старинен дом е запазен реда, според който няма домофони и до входната врата има швейцарска стаичка,в която вече десетина години опазва комфорта, на живеещите тук хора, един и същи възрастен мъж, в миналото армейски капрал.
В главата на капрала се наредени невидимите файлови с досиетата на всичките обитатели на подлеза, семейните тайни и околосемейните клюки. Ето и сега. Не успява Кевин да престъпи прага на входната врата, а месье Фаброн вече излиза от своята килийка и връчва на младия инженер голям плик с всякакви пощенски пратки: основно платежни, банковски уведомления, покани на презентации, банкети, рекламки, които се натрупали в пощенската кутия.
- Благодаря ви, месье Фаброн. Какво ново има в нашия, обичания град?
- О, месье Стюарт, какво ново може да има в Париж?! Цените и тарифите подскачат гаче планински козели, всяка неделя – протестни демонстрации, а най главния козел, този глупчо Макрон иска да ни вмъкне във война с руснаците…Направо се чудя как тези глупаци стават президенти !
- Нали ние ги избрахме.
-Кой «ние»? Избират ги «черните» и богаташите…Да…съвсем забравих… имате още един важен хабер, - и привратникът пъргаво тичва в стаичката и изкача оттам, носейки в ръката малко пликче.
- Това е съдебна призовка. Канят ви като свидетел.
- Бря! На какво да съм свидетел, като ме нема цели три месеци?
- Не знам, месье. Съдебният пристав беше тук преди два часа и искаше да ви чака…
- Откъде той можеше да знае за моето пристигане?
- Не знам. Сигурно, се обаждал на вашето началство…Но аз го убедих, че ще ви предам призовката и дори се подписах. Но това няма голямо значение. Вие нали може тази вечер да сте и на друго място…Всичко се случва. И още…Приставът настоява да пристигнете поне половин час преди заседанието.
- Ще помисля…,- Кевин машинално пъхва призовката в големия плик и си тръгва по стълбата.
За да проветри жилищито си от застоялия се въздух, Кевин отваря вратата към чардака, излиза на него и пак, пленен от вечерната магия на града, поседя на стола, радвайки се на тукашната тишина. Вече сутринта ще започнат да се обаждат отвсякъде, и смартфонът му безспир ще бръмчи и светулка. Кевин мислено изгражда планът на утрешния живот и пристъпва към банските процедури.
И чак когато измит, разпарен, загънат с домашния халат, той съгледа пощенския плик и изсипва съдържимото, го поразрови, младият инженер тутъкси съзря малкия плик със символиката на министерството на юстицията. Ба! Покана на съдебно заседание…И то утре!
Кевин нервно разгъва още едната, вложена хартийка и замръзва втрещен в нея: «по делото за убийство, извършено от …неговата бивша съпруга Луиза Таулер !»

Луиза Таулер

Луиза заклала новия си мъж с кухненски нож. Забила го право в гърлото му.
Адвокатът й само разперва ръце пред Кевин и с това иска да изрази пълното недоумение от случката, но храни надежда, че поне бившия мъж на престъпницата някак ще проясни нещата и с това може би ще е възможно скъсяването на затворническия срок. Нали е това целта на всеки адвокат.
А Кевин, когато слушаше изложението на адвоката, саде едно му се въртеше в главата: мисълта, че той щеше да е в положението на клетия, заклания мъж. И това щеше да се случи неизбежно. Може би нямаше да е ръчнат непременно с нож, защото в тяхната кухня нямаше нито ножове, нито вилици и въобще каквото ни било, свойственно за една кухня. Луиза нямаше никакво желание да готви, а то нямаше и голяма нужда.
Младия ирландец се запознава с Луиза малко преди да завърше Политехническата школа. И таман преди да защитява дипломния си проект, той неочаквано става победител на градский конкурс сред парижските архитектори. Неговият оригинален проект за реконструкция на римски акведук в корсиканското градче Бастия единодушно е признат от авторитетното жури за инженерна сенсация.
По времето на представянето на проекта, награждението и банкета в негова чест Кевин отбелязва искреното възхищение към него от една негова съкурсница. Тяхната беседа на банкета дотолкова впечатли младия инженер с диапазона и дълбочината на мислите на хубавата елзаска Луза Таулер, че ирландецът решава техните срещи да стават по- чести.
През това време беше увлечен с езотерическите произведения на Густав Юнг, Блаватска, Гурджиев, Рерих и се нуждаеше за сведущи събеседник. Неговите студенчески приятели, основно технократи и рационалисти, щом чуят нещо за тайните на битието, само вдигат очи към небето , въртят показалеца по слепоочието и съветват на Кевин да се оплаче на психиатъра. Това се казваше уж на шега, но много дразнеше честолюбивия ирландец и го отчуждаваше, от иначе напълно приятелска, младежка компания.
А Луиза, израснала в Елзас, в протестанско семейство сериозно се интересуваше с тайните на външния и вътрешния космоси. И тя е вапцан гарван в своята моминска компания, а срещата с Кевин е направо съдбоносна за нея.
В стремителното сближаване на дисиденти имаше и доста меркантилна причина от страната на младия инженер. Той на всяка цена иска по-скоро да получи френско гражданство и възможния брак с Луиза ускорва тази процедура. А иначе неговата мечта да стане пълноценен парижанин след дипломирането става призрачна.
Но всичко се изреди по най-сполучлив начин, а успехът на конкурса позволи да получи предложения от няколко фирми.
Малко след дипломирането, те с Луиза се представят изпъром на нейните, пуритански родители, а сетне и на неговите. Свадебната вечер минава доста скромно, но в приятелска
компания на съкурсници и когато още е жива паметта за прекараното, най-щастливото време.
Изпъром Луиза и Кевин живеят под наем няколко години в малък, мансардов аппартамент.
По-късно, благодарение на успешната кариера, Кевин трудоустроява жена си като секретарка в конструкторското бюро, в което тай става водещ инженер.
Луиза се отличаваше с изключителна отговорност, извънредна акуратност с документацията и умно поведение с началството.
Работта и пътуването да офиса на компанията от преградието Сент Жермен, където живеят Кевин и Луиза, почти не оставят време за къщно времепровождане. Щом се върнат късно вечер до гнездото си, тутакси се прибират в леглото, за рано дзаранта пак да бързат към близката метростанция.
Всичко започва да се променя след това, когато Кевин се завръща от първата си продължителна командировка от Бахрейн. Там той печели големи пари, които му позволяват да купи двустаен апартамент в централната, историческата част на Париж. Сега офиса на мостостроителната фирма отстои само на половин час ходене.
Пътят на работта и от офиса към дома става поводът за катадневни естетически преживявания и олицетворението на сбъдналата се мечта на едно ирландско момче от дълбока, най-западноевропейска провинция.
Недалеч от дома си, съпрузите прекосват улицата Муфтар, която още сутринта гъмжи от търговци на дребно и сувенири, туристи и парижани, започващи деня по многобройните кафенета, бистро и веранди. След малко Кевин и Луиза прекосват Ботаническата градина по алеята с екзотични дървета, подобно на аурикариите, докарани от Нова Каледония. Лятно време тук редовно се изнасят концерти, конкурси и други забавления, характерни за градския живот.
Подир Ботаническата градина се стига до Сена и на оттатъшния бряг Кевин и Луиза си изпиват обичайното кафе с пухкавите кифли, с които се слави Париж. А оттам до офиса оставят няколко минута разходка. Обядват и вечерят те в същото ресторанче и в къщи никога не готвят и дори нямат кухненски съдове. Имат саде барче с напитки и малък полупразен хладилник.
Но веднъж, след един случай, тази гармония в супружеския живот се разваля.



Раздялата

Едно време Кевин е нагърбен с един проект, изискващ да работи в бюрото докъсно, няколко месеци и почти без почивни дни. Връща се вкъщи уморен и никъде от дома не излиза. И през този непривично дълготраен престой в стените на апартамента, той неочакванно започва да забелязва, че жена му има досадна привичка да му прави наставления за най-дребни неща: не прибрал чашата от масата, не притворил вратата към чардака, не сложил чорапите в пералната, ризите оставя по столовете, забравя да изключи прекъсвателя в тоалетната…
Да е някой друг мъж или да не беше омалял от работа, всичко щеше да се размине с леки, иронични, шеговите оправдания. Но Кевин от малък раснал в семейство с единственно дете. Майка му, счетоводителка в супермаркета никакъв интерес към възпитанието и шетането не проявяваше. С баща си, шофьор на камион, имаше саде две допирни точки: генетическата омраза към ангосаксите и гореща обич към «Манчестер Юнайтед», където едно време царуваше Джорж Бест- ирландския футболен магьосник.
От малки години Кевин е напълно свободен да прави каквото си иска в момента.
Луиза пък, получила строго пуританско възпитание в многодетно католическо семейство, в която бащата е непререкаем авторитет и цареше дисциплиниран ред при който всеки предмет си знае мястото и всяко действие е обстоятелно планирано заблаговеренно.
И веднъж се случи неизбежното.
Кевин се връща от офиса по-късно от обикновенно, преминава тутакси в спалната и се плосва на леглото малко да се свести.
Ама Луиза с настървен глас се развайка и започва да нарежда…Разядосания мъж й отвръща с доста интелегентни думи и се изправя, седнал на леглото. И в този момент той вижда, как лицето на Луиза заприлича на зловещна смъртна маска и тя с чудовищна омраза в очите се нахвърля върху мъжа си , се вчепка здраво в гушата му с двете ръце и начена да го души, с неимоверна за нейната снага, сила.
Наплашенният мъж трябваше да приложи цялата си мъжка сила да се отскубни и да тласне обезумялата жена. Тя отлита към стената, пада и се удря с главата в нея.
Кевин с ужас наблюдава как женското, познато лице изказено с лудникаква гримаса и започва да прилича бесовска мутра от филмите на Хичкок.
Но това траеше кратък миг, след който Луиза все така изведнъж омеква, сгушва се, сетне стана и излезе. Тази нощ те спят разделно, но дзаранта става нещо още по-покъртително. Сякаш нищо не се случвало, Луиза меко стъпва, бавно и тихо говори, с нищо не противоречи и готова да изпълнява каквото й каже мъжът.
И не е известно кое повече слисва Кевин: вчерашното луду избухване или сутрешното подозрително спотайване и кротуване. Имаше чувство, че е дебнат от таен и затаен звяр, заселился в тялото на жена му.
През няколко дни това чувство изчезва, но предишните интимни отношения между съпрузите стават невъзможни.
И сега, когато Кевин разправя цялата история на адвоката, той по-ясно осъзнава в кой момент се оформи крайното отчуждение между съпрузите.
След случилото се, Кевин е изпращан в поредната командировка и се завръща таман преди новогодишните празници. Той е посрещнат доста искренно и радостно, те с Луиза гостуват у двете пари родители и мязаше, че семейната пукнатина зарасна. Кое ли семейство минава без къвги ? Но имаше едно обстоятелство, което гаче трън се заби в съзнанието на Кевин, когато той случайно научи в родната къща на Луиза, че нейната, по-голямата сестра вече с години обикаля наркотически и нервни диспансери, а по-точно-лудниците.
Разговорът

Но именно през едната от новогодишните вечер неизвестно какво опъна Кевин за езика и той изплюва камъчето:
- Чувай, Лиз…Ние сме заедно вече десетина години, имаме свой апартамент, доста сме напреднали финансово…Не е ли времето…
- Не
- Ти дори не искаш да чуеш…
- Не искам нито да чуя, нито деца!
- Защо ли?
- А защо ни са?
- Как защо? Нали…
- Всичките тъй правят? Вече не е тъй. И ако искаш до знаеш по-точно в историческата част на Париж, в която и ние живеем са 2 милиона французи и на три семейства две са бездетни…и хич си нямат кахър
- Но съгласи се, че има нещо неестественно в това…
- Има много и други неща, изглеждащи неестественно, но кой е този авторитет, който ще ни убеди ? Цивилизацията променя привичните неща и поражда нови форми на общественното устройство.
- Без деца?
- Ми, да. В мегаполисите няма нужда за тях и тук е навъзможно някакво семейно възпитание.
- Тогава и семействата са безсмислени тук?
- В известен смисъл-да. Семейството е една традиция, запазена от миналия, селския частен живот. Там са нужно бащи, майки, деца, роднини.
- Но в такъв случай, без семейства и деца ние доброволно слагаме краят на родовата ни еволюция с уникалния набор на индивидуални качества.
- Какво е уникалното? Интелекта, волята, тялото ? Всичко това лесно се пренаса на електронни носители. Вече има цели отръсли, където роботите и научни изследования правят, и управляват с цели производственни комплекси.
-И хората стават ненужни ?
- За техносферата да, но за биосферата и космоса може и да се нужни, но кой сега това може да разясни? Дори има луди, но влиятелни, предлагащи лишното население да се «утилизира».
- Нали има учени, философи?
- Оф, остави се. Какво може да обясни един тесен специалист в науката? В историята има случай, когато Наполеон Бонапарт създава правителство изключително от учени и начело с ненадминатия Даламбер-философ, математик, енциклопедист. И какво? През три месеци Наполеон ги напъди. Ако съберем един съвет от учени специалисти, те просто не се способни да говорят помежду си, защото всеки от тях има свой понятийни език и оскъдни, случайни познания на мирозданието. Учените се ползват с умозрителни теории и модели както инвалидът с кокилите за ходене.
- И какво сега излиза? Че човечеството е обречено да загине от своя Франкенщейн-техносферата?
- Изцяло да. Сигурно, ще оцелеят някакви групи в това число и неслучайни…Това нали не става за пръв път, а е цикличен процес…Може би «Тайната доктрина» е достоверно послание и новата раса се явява не като следствие на еволюцията на предишната, а като ново «семе»-монади, излъчвани от центъра на Вселенната.
- А ние, представителите на залязващата раса какво сега да правим?
-Това вече всяка група на човечеството или дори отделни индивидууми следват програмата скалъпена от по-тарикатите, наречени жреци или според наложилите се обстоятелства.
- И пак пяма никакви признаци на индивидуална свобода ?
- Разбира се, че няма и не може да има по принцип. Но Маркс нали подсласти хапчето, давайки определение на свободата, като осъзнана необходимост, т.е свободата не е лесна работа, а е напрегнато интелектуално и духовно творчество


Отчуждаването

Обаче този философски разговор отношенията между Луиза и Кевин в тяхното «общежитие за двама» ни най-малко не ги направи по-душевни и не ги сблизи. Интелектът и мъдрите разглаголстования никак на това не способстват. Оставаше последната надежда- «основния инстинкт», но в контекста на заличаването на семейните традиции и важната роля на майка-жена, еротическите упражнения бързо се прияват, стават двусмислени и, накрая, или се нуждаят във всякакво разнообразие, свойственно за еротоманите или прекъсването на този вид забавление между съпрузите.
Отчуждаването ставаше неизбежно. Изпъром в леглото, а сетне изцяло: всеки живее в своята стая, на работа вече не ходят заедно. Кевин продължава по-старому, но Луиза предпочита с кола. Стигна дотам, че Луиза премина да работи в друг отдел, а когато Кевин се завръща от редовната командировка, Луиза го посряща с предложението за развод.
През малко време той научава, че бившета му жена става съпруга на един инженер с прякор «Кавани». Има такава модна забава в тяхната компания да лепват прякори според приликата на някакви известни личности. Эдисон Кавани едно време е главната звезда на парижские футболен клуб, а самият Кевин е известен с задочния прякор « Трамп», защото прилича на този американец на млади, шоуменски години.
Луиза изчезва от живота му тъй, сякаш никога не я бивало. Просто не остава никакви драскотинки в душата му.
Но колегите и началството мислят инак и искрено са обеспокоени от семейното крушение на главния им инженер. В условията на жестоката конкуренция личните неуредици на водещия инженер могат сериозно да вложат положението на цялата фирма и нейните работници. Добре, че има кой да мисли за това. А той е председателят на акционерския съвет месье Ерван Лотар-една невероятна жизнелюбива и предана на компанията личност.
Този 65-годишен бретонец излъчва нужните енергия, оптимизъм и воли, позволяващи стройкомпанията да е в челните редове в световните класации.
Изключително влиятелен, обаятелен и обичан навсякъде, месье Лотар благодарение на снажното, дородно телосложение, учудващо добродушно, селско, червендалесто лице сред масата хитри, тарикати и коварни персонажи на световния бизнес, винаги покорява аудиториите, събранията, делегациите и винаги е председател, представител, началник.
Имаше месье Лотар и един естравагантен кусур, но прощаван от всички по умолчание и още повече през тези разпутни времена.
Този възрастен и обаятелен парижанин през целия си живот обожаваше всякакви еротически приключения. Понеже имаше бисексуални наклонности, той с еднаква методичност меняваше както секретарките, така и личните шофьори. Не отбегна вниманието му и новоустроения Кевин, но тук косата удари на камък и за пръв път месье Лотар е категорично срязан. И от кого? От вчерашния студент.
Обаче да изтърве перспективния инженер заради своите еротомански прищевки е несусветен серсемлък , здравомислието надделява и бива наградено с нагледните успехи на Кевин Стюарт.
Но най-забавното е това, че месье Лотар цял живот живее с една пълнотела италиянка, има четире деца, дванайдесет внука и три правнука. Ето такивата жилави, родови кланови, може би, и ще спасят Франция от националното й заличаване.
И ето сега, водещият инженер, към когото месье Лотар изпитва двойственна обич, изпада в семейна криза… Да чака, хич не е в характера на председателя на акционерския съвет, и Кевин получава съобщение да се яви пред очите на Главния.

Заданието.

Главният посряща Кевин Стюарт с целия си набор началнически символи: шикозен кабинет, изпълнен в ретро стил, самият хазяин, сякаш, излязъл от картината на Рубенс, окачена зад царственото, червено кресло. Но месье Лотар не седеше в него, а стоеше на половината път към вратата, когато Кевин прекрачи прага. Без всякаква церемония месье Лотар горещо прегръща инженера, бащински го погаля и му предложи да седнат не на началственната, величествена маса, а в една стаичка, направена за почивка и всякакви тайни свидания. Председателят на акционерския съвет дори си сваля сакото, за да изглежда като истински роден чичко, пристигнал от село да види градския си племенник, загазил в някаква гъдълична история.
- Най-първото, искам да сме наясно между нас двамата. Формално не е моята работа да те се бъркам в личния живот, но ти нали не си редов работник, а в известна степен си лицето на компанията. И не става думата за някакви старческо морализаторство, а за устойчивостта на нашата фирма. И тук е важното ти да усещаш нашето внимание към теб.
- В какво ли това ще се изрази?
Месье Лотар заразително се разсмива, но бърза да успокои Кевин:
- Ха-ха! Не в това, за която си помислил. Било каквото било. Сега ние сме отговорни хора и зад нашия гръб са няколко хиляди французи.
Ти, може би, вече си успял да научиш за диверсията на Кримския мост?
- Как?! И това ли дочакахме?! Не съм преглеждал тази сутрин новините. Нещо сериозно?
- От военна гледна точка нищо сериозно, но имиджа на нашата компания…впрочем, хай, изпъром да прегледаме какво се е случило…
Месье Лотар пъргаво излита от стаичката, за през малко да се върни с лаптоп. Упряни рамо до рамо Главният и инженерът внимателно разглеждат ролките с кримската диверсия.
- Освен тези ролки от мрежите, аз вече разполагам със снимки от космоса. Още сутринта ми се пратени от секретаря на президента.. Ръководството на страната ни се нуждае за обективна експертна преценка на станалото, защото от реакцията на френския президент в голяма степен ще зависи поведението на другите страни от Евросъюза.
Според теб, какво точно се е случило на моста?
-Добре. Аз сега не на думи, а нагледно ще ви покажа, какво е станало.
Кевин сръчно от канцелярските предмети моделира фрагмента на моста и показва как могли плитите на друма да рухнат и при това опората на моста да остане непокътната.
- Камионът в тази диверсия е само съпътстващ, вспомогателен елемент и е нужен повече за ефектна «картинка», с които се ползват режисьорите на информационните баталии, - започва своята експертна реч водещия инженер.
За плитите да рухнат по такъв начин, както стана, е възможно само тогава, ако зарядът е заблаговременно е заложен точно под плитите там, където те са легнали на опората. Експлозията на камиона по никакъв начин не можеше дори да ги мръдне.
- И какво излиза?
- Излиза, че зарядът под плитите е заложена от самата охрана на моста или по нейно нехайство или съдействие, защото тази акция изисква време и специалисти.
- Получава се, че руските воюват едни срещу други и в самата Русия.
- Именно. Там върви необявена гражданска война подобно на Френското Съпротивление през Втората Световна война, когато правителството и олигарсите капитулират пред Хитлер, а народните маси организират Съпротивлението начело с де Гол. Само че в Русия Съпротивлението оглавя президента Путин, а колоборантите правят саботаж, диверсии и дават пари, ресурси на украинските сепаратисти и натовските наемници.
- Да не те познавах, бих си помислил, че си станал комунист и Мари ле Пен е твоята близка приятелка.
- Не съм. Но вие нали искахте обективна, експертна преценка? А какво ще доложите на президента си е вече ваша работа. Все пак цялата отговорност ще носите вие.
- Да-а…Тук има над какво да се мисли, но хич нямаме време за това. Трябва да бързаме!
Месье Лотар наскоро се облича и те с Кевин карат към Елисейския палас.
Обаче, наближавайки Булонската гора, те обръщат внимание на жандармейската кола подозрително дълго следваща след тях, а преди да свият към паласа пътят им пресича полицейския патрул и тяхната кола е притисната и спряна. От жандармейската кола излизат трима субекта с характерно поведение на спецназовци, безцеремонно измъкват месье Лотар и го водят към полицейския патрул, а Кевин е натирен в жандармейската кола.

Посолството

На следващата сутрин в офиса на компанията плъзва слух, че свалят от председателството месье Лотар. Към пладне този слух се прероди в обява за срочно събрание на акционерския съвет. Но най-грозния хабер достигна ушите на работниците към вечер: месье Лотар е госпитализиран след сърдечен удар, а инженерът Кевин Стюарт пропадна.
Самият Кевин, докаран в американското посолство, още веднъж се убеждава кой е хазяин в тяхната страна и защо народа нарича президента –«Микрон». Този великовъзрастен младок нищо тук не решава и таралосва само това, което му казват англосаксите. Но не успява ирландецът да кипне от генетическата омраза, той е поканен на «събеседване» в един от многобройните кабинети на безкрайния, кръгов коридор на американското посолство.
В кабинета го посряща строен, наконтен офицер, връстник на Кевин и с типичната американска усмивка на супермен, но в обноските е прост и предупредителен.
- Мистер Стюарт, извинявайте за беспокойството, което ви причиняваме. Обаче, сведенията които получихме от мистер Лотар ни карат да предприемем драстични мярки.
Виждате ли, вашата експертна версия доколкото е изненадваща, дотолкова и е опасна за цялата планета. Аз хич не преувеличавам и не се шегувам -повярвайте ми.
Ние, американци единодушно искрено съчувстваме на украинци и им помагаме да отстоят своя суверинитет. И с нас е солидарен целият цивилизован свят.
И тук, вие обяснявате, че в Русия върви гражданска война и Путин оглавял национално-освободителното, антиглобалистко съпротивление, а Украйна е само мястото, където тази гражданска война избухна с цялата си жестокост. И излиза, че ние, американци, неволно са оказахме душмани на руснаците, онези руснаци, които на времето помагат на младите североамерикански щати да се освободят от британския диктат. Не всичките американски офицери и население са готови да игнорират този исторически факт заради украинския сепаратизм. И, най- главното, този сепаратизм, според вашето мнение е подготвен и подхранван с парите на руските олигарси, противостоящи на Путин и неговата групировка.
- Но «руските олигарси» нали са отгледани и тачени от американската ви администрация и воля? Защо вас сега ви смущава тяхната позиция?
- Защото «руските олигарси» дотолкова са американски, колкото и самите американските кланове. И едните и другите са подчинени на по-могуществени финансови, наднационални групи и следователно руското национално-освободително движение при должното разяснение ще получи широка поддръжка и сред американците. А това вече ще породи гражданска война в самите Щатите и целият свят ще потъне в хаос.
Освобождението от глобалистите е обективен процес, но трябва да се прави с фини инструменти, а не с руска брадва. По тази причина ние сме принудени да не допуснем вашето експертно заключение да стигне до ушите и очите на президента ви. Хич не е времето Западния Съюз да се разпадне, както и НАТО. Известно време ще потрябва да сме заедно. Поне до момента, когато Русия или ще се оправи или ще рухне завинаги, неспособна да преодолее вътрешните противоречия.
Съгласете се, че нашата помощ на Украйна обективно провоцира Русия към вътрешна мобилизация и значи възможното Възраждане като значима геополитическа сила?
- Може и да е тъй. Но с какво аз мога да бъда полезен на вашата страна и концепция?
- С мълчанието си, което в дадения случай е по-скъпо и от златото.
- Добре, аз ще мълча, но какво ще стане с нашата компания, която загуби най-голямата опора в лицето на месье Лотар?
- О! Има и наша вина, но не толкова голяма. Мистер Лотар се оказа прекалено…чувствителен. Но аз ви обещавам, че вашата фирма ще получи добър и млад ръководител.
- Засега свободен ли съм?
- Да, напълно.
Продължението следва долу в коментариите
← Предисловие к настоящей войне. ессе Тараклийски район ?.... Петър Воденски →

Комментарии 3