Л.Н. Толстой и българите.

През 1910 година 83-годишният световно прочутият писател тайно напуща своето дворянско имение за да бяга от баналните семейни кавги…в България при условие, че Лев Николаевич владее 16 езика и има безчет пари.
Обикновенно такива безрассъдности правят младежи, спасявайки се от «идиотизма на селския живот», родителски тормоз или ги подтиква романтичния сърбеж за пътешествия и босяцки приключения. А възрастният писател още в началото на своята странна авантюра
настива и почива на една безвестна железопътна станция.
Изпъром Лев Николаевич напълно осъжда цивилизационния живот и след няколко опита да го пооправи чрез собственни усилия стига до мисълта да го напусне. Разбира се, че не буквално, а то пък да стане именно тъй.
Но защо именно България? Най-първо, защото името «България» по онова време е символ на панславянофилската, освободителна идея, с която е одухотворена тогавашната руска интелигенция и търсеща приложение за своята нараснала духовна, творческа сила.
Тургенев създава образа на Инсаров, а Вронски тръгва да освобождава Сърбия, въпреки настойчивото пожелание на издателя да тръгне за България. Обаче Лев Николаевич е категорически против. Той не иска «освобождението» на България въпреки, че е участник на руско-турска война и е свидетел на безчинствата на османския режим срещу българското население. Сигурно, това е хем неговото прочуто кредо: непротивление злу насилием, хем разбирането, че сърбите имат свой аристократически родове-Карагеоргиевци, Обреновичи а българите нямат нищо, освен хъшове, запалени революционери, непрактични попове , блудкави чорбаджии и търговско съсловие. И той предполага, че в «освободената» България ще се установи един нов ред, а по-точно безредие, което ще погуби многократно повече българи отколкото това става през османско, имперско време. А идеалът за «чиста и свята република» ще е потъпкан от същите революционери чрез една безкомромисна, межпартина междуособица.
Л.Н. Толстой не е писател-белетрист, а е писател – наставник, просветител дотолкова, че неговите мирогледни становища намират пристанище именно сред българската интелигенция в най-вече «освободената» България преди балканската, трагична касапница.
Европейско образованата българска интелигенция търсе своето, оригинално, национално лице и се нуждае за образец на родственно духовно и литературно водачество.
Френските романи и идеали може и да се добри, но те са порождение на романския гений, а българите копнеят за свой: православен и славянски. И таман през това време е разцвета на «златния век» на руската словесност, а Лев Николаевич е «зеркало русской интеллигенции» и при това добре познава България и говори български. По-сполучлив пример не може и да се измисли.
Това увлечение с мирогледните установки на Толстой сред българската, възрожденска интеллигенция се материализува в такова общественно явление като толстовски общини.
«Толстой, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с Бога - когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна. За него беше безразлично къде ще отиде, стига да намери покой за душата си, да бъде далеч от миналото, от София Андреевна. И ако в неговото бягство от Ясна Поляна, което е и бягство от живота, се е мернала пред погледа му България - то не е, защото България е обетована страна за отшелниците, или защото Толстой е имал някакво изключително родство с нея. - България го е привличала като най-близката славянска страна, преди всичко. Но колкото и да има значение чисто практичната изгода за по-лесно избягване от Русия, не може да се не признаят и някои по-интимни подбуди, които са внушили на Толстоя да се упъти именно към България. От нея той има лични спомени: като млад артилерийски офицер през време на Севастополската обсада той взема участие в атаката срещу Силистра, впечатленията от която се запечатват болезнено в душата му и играят може би сетне решителна роля, по време неговия нравствен прелом. След освобождението ни, той се интересува живо за България, за нейната управа, за нейния народ, разпитва посетители и поклонници, които отиват от тук при него, и мечтае да види нашата страна като една Швейцария на Балканите. А освен това в България има толстоистки колонии, вестници и списания, с които той е във връзка, с които кореспондира, праща им свои ръкописи. Той знае, че в България все пак има една по-голяма свобода и идейна търпимост, той знае също тъй, че в нея има издигнати общественици, които не се страхуват да изповядват, че са негови ученици, че бивш министър и виден водач на политическа партия е превел „Война и мир”.

Когато през 1907 г. Христо Досев - един от най-симпатичните и строги последователи на Толстоя у нас - посещава Ясна Поляна, дава следната атестация за режима в България по онова време: „В България има пълна свобода на печата. Ний печатаме всичко, което искаме. Против нас имаше поход само от страна на реакционния печат... Но правителството не послуша съвета на своите доброжелатели. Ний продължавахме и продължаваме своята работа.”
Колко хубаво е всичко туй! - възкликна Толстой. - А у нас това е невъзможно...”
Ето тия по-интимни подбуди, безсъмнено са имали голямо значение, когато Толстой е решил да бяга към нашата страна...»
«Животът и значението на Толстоя обаче се изясняват у нас и за писатели и за общественици едва в първите десет години на сегашния век. Тогава се заражда и една системна, организирана проповед на неговите идеи, която продължава и до ден днешен. Създават се колонии, общества, вестници, списания и цели издателства, които разпространяватТолстоевите и изобщо анархистично-християнски идеи, и по този начин движението добива един постоянен приръст. И по влиянието си върху българската интелигенция след 1900 г. Толстой има у нас само един съперник: Карл Маркс, както до 1900 г. му съперничеше Юго, който с „Клетниците” и „Парижката Св. Богородица”създаде цяла епоха. Разбира се, по численост Толстоевите привърженици далече не могат да съперничат с тия на Марксовия комунизъм. Но докато масовото увличане подир марксизма беше и е много външно, повърхностно и случайно и се дължи на чисто политическа проповед и демагогия - без да заляга дълбоко в идейното и религиозно съзнание на всички последователи, движението на толстоизма, който предполага лични предразположения, просвета и съзнание на подвиг и жертва, в името на едно колкото човешко, толкова и божествено добро, макар и да не достига големи размери, си осигурява едно постоянно и непоклатимо възмогване. Освен това, идеите на Толстоя, които се разпространяват чрез един тъй внушителен агент, каквото е неговото творчество, което по вдъхновеност и художествена ясност съперничи с евангелията, имат вечност - един живот, който не зависи от политическите и икономически условия на десетилетията. Тия идеи търсят приют в човешкото сърце и в чистата мисъл, те не търсят външен ефект и временна победа; за тях политическата облага е чужда - там е обречена вечността и към нея е устремен техния непретенциозен унес...
В 1907 г. вече се образува ново свободно общество наречено „Възраждане”. Тук се събират неколцина млади и талантливи хора, които създават свое земеделско стопанство в село Алан Кайрак, Бургаско, не далече от тогавашната турска граница. Колонията започва да издава свое списание „Възраждане”, печатано лично от тях в селото и то с една ръчна печатница, която не е по-модерна от тая на Гутенберга. Душата на колонията са: Хр. Досев, Димитър Жечков и Стефан Андрейчин. Първите двама младежи със своята идейна и нравствена чистота правят чест на цялата българска интелигенция. Те са синове на милионери - но напускат семействата си, отказват се от богатството си, за да търсят утехата и смисъла на живота само във физическия труд и в приближаването към природата и Бога. Това общество става известно на Толстоя и той скоро влиза във връзка с него.
Примерите, които наведхме до тук, са достатъчни за да дадат представа за онова масово влияние, което е имал Толстой у нас - влияние, което се простира далеч зад личния живот, далеч и зад отявлените строги последователи на толстоизма и достига до цели организации и до върховете на обществения живот. Ето защо, може да се каже, че от всички славянски страни, след Русия, най-голямо влияние Толстой е упражнил в България. Българинът, със своята склонност да търси разумно обоснование на всеки факт преди да го признае за полезен, със своята прекалена разсъдъчност е естествено предразположен към една религия, като тая на Толстоя, гдето е прочистена всяка мистика и екзалтация, гдето истината на Бога и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени.» (В. Кръстев)