Истината за руския болшевизм.

[i]Сега повече от четвърт век след перестройката попаднах и на нещо уникално, поне за мене. Оказа се, че в далечната 1921 г. редакцията на мрящите като мухи директори на в. „Слово“ (Александър Греков, Никола Милев и Тодор Кожухаров) беше отпечатана една малка книжка – „Истината за руския болшевизъм“. Тя носеше като подзаглавие „Факти и наблюдения на очевидец“. Авторът й е днес никому неизвестния тогавашен художник Петър Стоянов, явно установил се във Варна след завръщането си в Родината. Не успях да открия повече информация за него, освен това което той споделя в книгата си. Може би това е бившият морски офицер и два мандата кмет на Варна, бивш участник във войните за национално освобождение и обединение, завършил Военното училище в София и Морското училище в Кронщад и репресиран след 9 септември 1944 г.[/i]

Временното правителство не можа да се справи с възложената му от съдбините на Русия длъжност; то изпусна юздите на вироглавия кон – и тълпата влезе в ролята си. Почна анархия – грабеж, изнасилвания, изтезавания, пожари и всички ужасии на кървавата революция. Повечето от помещиците, които са се намерили случайно в именията си, бяха застреляни, а къщите им – разграбени и повечето изгорени. Първото велико държавно престъпление се извърши в първите дни на революцията с приказ № 1 по войската, с който се отменяваше отдаването на чест от долните на по-горните чинове. С единх замах на перото се разложи руската армия като се превърна във въоръжена тълпа, опасна както за военните началници, тъй и за мирните граждани. Изведнъж се забеляза като в киняматографска картина голямата промяна, както в редовете на войската, така и на улицата. Войниците престанаха да се подчиняват и да слушат началниците си. Те се смееха и гавреха с началниците си и мнозина бяха бити и убити безчовечно. Множество от офицерите и генералите се изпокриха по къщите си. Които биваха съгледани на улицата, обезоръжаваха ги, а тоя който се съпротивляваше, биваше убиван. Всички полкове се управляваха от избрани между войниците съвети. Армията бе препълнена с инородци-агитатори, особено евреи и латиши. (От Латвия понемчени родственици на шведите.) По всички кътища на Петроград, особено Петроградската страна непрекъснато сновяха тълпи от войници и работници с червени флагове. В гълчавата и шумът им царствуваха еврейски крясъци. Те акламираха „свободата“ и търсеха да ловят уж шпиони, полицейски лица, контрареволюционери и монархисти. Стигаше някой, пуснат от затвора престъпник, да извика: „Ей, другари, граждани, дръжте, оногова там! Той беше стражар, таен агент, полицейска мишка! И тълпата веднага се нахвърляше на нещастника, набиваха го до смърт, или го застрелваха. – Трябва да забележа, че щом почна революцията, веднага строшиха вратите на затворите и полицейските участъци и пуснаха на свобода всички арестанти без изключение. Убийци, подпалвачи, фалшификатори, лъжесвидетели и прочее станаха агитатори и водачи на тълпи, особено на войници.

Първите дни на Февруарската революция бяха толкова грозни и страшни, щото никой не бе гарантиран дали ще оцелее до утре. По всичките къщи ходеха въоръжени банди и под предлог, че турсят царските привърженици, особено полицейските лица, грабеха, арестуваха и убиваха хора даже съвсем непричастни към политическите партии, само защото бяха знатни и богати.

Всичко това, което извърши тая революция, показа, че тя не бе руска – не послужи за защита на народните интереси, а послужи само за охрана интересите на чужденците, които я използуваха за сепаративни, лични и национални стремежи. Ред държавици се обявиха за самостоятелни: Полша, Украйна, Литва, Финландия, Латвия, Естония, Белорусия, Грузиния и Армения се отделиха, като разпокъсаха и отслабиха преднята и могъща Руска империя и така подготвиха още повече почвата за поява на по-злокачествената политическа язва – болшевизмът.

Целият текст "Истината за руския болшевизм"- http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=868%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61