Болеста като сигнал от подсъзнанието

0
Голосов: 0

934

""
Изображение уменьшено. Щелкните, чтобы увидеть оригинал.

Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за които е готов в определения момент. Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя ПЪТ. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него. Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също. Много хора постоянно са недоволни от себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх. Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му и във формирания му мироглед.

Една от причините за страховете е вкопчването силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/ към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.

Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел. Подтискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия.
Read more: http://www.bulblog.com/%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%b5%d0%ba%d0%b2%d0%b8/#ixzz31Hu4Od11
← Царский Прометей ("От разорения к достатку") БОЛГАРЫ ВОЕВАЛИ ЗА СОВЕТСКИЙ СОЮЗ. →

Комментарии 2