Златната скрепка

0
Голосов: 0

282

Златната скрепка

Младият кандидат за депутат в парламента ликуваше: хората в залата, изправени на крак ръкопляскат, и това преминава в овация. Никога досега не се чували толкова ясна и аргументирана реч от многобройните омръзнали и лъжливи кандидати. Това беше първата публична изява на този оратор и зашеметяваще успешна. По всичко личеше, че пътят към парламента му се отвори и предстои триумфалното възнесение. Ама…
Скрепката, която крепеше листата на написаната блистателната реч, негодуваше и береше яд заедно с листата, захвърлени в «дипломата» тутакси след завършването на срещата с избирателите.
Младият кандидат светкавично става прочут из цялата малка страна, и е поканван на многобройните ток-шоута, интервюта и срещи. И навсякъде- славословия и гальовно внимание.
А скрепката с листата дълги дни след триумфа прекарват в тъмнината и задуха, заключени в пустия «дипломат». Оскърбителното чувство, че се използвани по най-груб начин и се захвърлени, преследваше тесния колектив от буквите, листата, дописките начело с тяхната «желязна леди»- скрепката.
Именно тя винаги им втълпяваше важността на дисциплината и сплотеността в името на достойната цел- техният стопанин да стане депутат в парламента. От това зависише и глобалната задача, надхвърляща тяхното канцелярско-епистолярно битие. От тяхното дружно съдействие и изпълнение на ролята си зависише и съдбата на цялата страна, затънала в лъжи, коррупция и чужеродно насилие.
И ето, когато е направена първата сполучлива крачка в тази посока с цената на безкористното съдействие на канцелярския колектив, кандидатът вече няколко дни ги оставил на заточение, обикаля студии, ресторанти и конференции без да се сеща за тях-скромните творци на неговата кариера.
Скрепката започва да гради план на отъмщението. През няколко безрадостни дни тя го споделя с листата. Планът беше единодушно приет, и подготовката към диверсията възпламени техните сърца с магически, бунтарски плам. Основното достоинство на техния стопанин пред неговите съперници беше фактологията, с която той направо късаше своите опоненти пред очите на електората.
Той, млад журналист, политолог, историк добре познаваше миналото и настоящето, но имаше един голям кусур- безхаберието и нехайството с ръкописните материали, които винаги са пръснати, подредени как да е, често подправяни, дописвани. Когато той ги събираше за доклад, се чудеше как да борави с тези листа, без да загуби скъпоценното време пред аудиторията и хода на речта. Освен това предишната скрепка беше много мека, дребнава- листата често се изплъзваха и излагаха хазяина и го поставяха в положение на некадърник и неумеха.
Всичко чудесно се променя, когато начеващия кандидат се реши на първото интервю пред столичната студия. Известно е, как на студиите трепетно следят времето- техният главен ресурс и той не бива да се харче за щяло и нещяло.
Обаче, когато нашият герой извади своите бумаги, той направо се обърка в тях, започва да гъка, мъка и водещата, хубавата журналистка Наташа прекъсва записа и помага на несретника да си подреди материалите, изхвърля слабата скрепка, бръква в своята чантичка и с вид на магьосница изважда от там скрепка. Но каква?! Златиста, много по-голяма и от ръбат тел, което позволяваше да държи листата здраво стиснати.
Оттогава речите на кандидата пред камерата и аудиторията стават без излишна суетност и опасения, че листата могат да бъдат изтървани, объркани, изгубени.
Стопанинът тутакси оценява заслугата на новата, златна скрепка. Тя винаги лежеше до монитора на компютера и това й позволяваше да знае всичките световни новини, събития, персони и диспути в соцмрежите. Това беше истински, пълноценен живот на една канцелярска скрепка. И когато хазаина събираше листата на поредния доклад, те безропотно приемат диктатурата на новата скрепка. Нещо царственно извираше в нейното поведение и обноски.
И ето - стигна до заговор, вдъхновен от най-близкия помощник.

През десетина дни, след общественото признание на новата политическа звезда, дойде време да бъде подготвен нов доклад, подновен с нови факти, аргументация и философска афористичност.
Както обикновенно, стопанинът подготви нужния материал и едва сега му хрумна за скрепката. Той изважда старият доклад, освобождава листата от скрепката и ги пъхва в чекмеджето, а скрепката я слага да крепи новите листа. Обаче няколко листа от стария доклад са преместени в новия, и с това беше направена фаталната грешка. Старите листа тутакси започват агитацията, разправяйки, как лошият стопанин ги експлуатирал, ги държал в заточение и при първата възможност ще ги изгори, когато ще стане депутат. Известно е, че депутатите не оставят писмени следи за да не бъдят компрометирани.
Агитацията минава успешно и листата зачакаха часът «Х».
С голяма помпа беше провъзгласено за новата реч, на популярният вече обществен деец, и една вечер почти цялото население на страната се възря в екраните и мониторите да чуят новият просветител. Той величественно сяда на студийната маса. Мониторът е включен и прякото излъчване започва.
Кандидатът, разкрил папката, вади листата на доклада и небрежно ги подхвърля на масата. Обаче става конфуз. Листата се пръсват, лъзгайки се по стъклената масса и подхванати от студийния вентилятор, се разлитат по цялата студия.
Така се случва още няколко пъти и студите престават да канят този некадърен кандидат, сигурно случайно получил популярност.
Безуспешно той мъчеше да разбере причината на тези злоключения. Той редовно опипваше скрепката и се убеждаваше, чет я остава все тъй упруга и яка. Но защо се пръскат листата в студията не можеше да проумее.
А истината се таеше в миналото на златната скрепка. От там е нейния фудулизм и накърненото достоинство, довели до катастрофата на политическата кариера на стопанина й.
А историята на златната скрепка е следната.
Гореспоменатата журналистка Наташа неочаквано се влюбва в един саудитски принц. Този принц имал другарин, бизнесмен от Турция. Търсейки места за перспективни инвестиции, този принц научава от турчина, че имало такова многообещаващо, забутано място, наричано Бесарабия.
Съзвучието с името на родната му страна, дотолкова впечатлява енергичния принц, че той тутакси дава съгласие да посетят това европейско кътче, което му домиляло дори с името си.
Деловите хора и още повече, такива милиардери и аристократи, като принцът Хамдан решения приемат светкавично и ето през известно време те кацат с собствения самолет на Кишиневското летище.
Известието, че саудитски принц-милиардер има намерение да инвестира в южна Молдова ,направо полудява молдовския истеблишмент: парите идват самички. Но кой ще посряща и съпровожда високия гост? Единодушно е утвърдена кандидатурата на Наташа. Тя перфектно говори английски и турски, хубавица и най-добрата журналистка.
Принцът е очарован и слисан. Той, образован и възпитан с духа на ирано-арабската антична поезия, която за еталон на женскато съвършенство и красота признава само хубостта на българката- тук , на летището я вижда наяве: кръшна, с гарванова коса, белолика и с небесно-лазореви, бадемови очи. Това е нещо невероятно!
Принцът Хамдан е бивал и в самата България, но там той не само не намира въплощението на онзи поетичен образ на българката, но и напълно е разочаруван от европейските обноски на онези жени. В това те се единомишленици с турския си другарин. Европейците са изпаднали в разврат и само налагането на халифата би могло да спаси техните загубени души.
Но тази бесарабска българка е съвсем друго: скромна, не пуши, но образована и секси.
След няколко дни от съвместни обиколки из Буджака, където принцът пак изпада в почуда, чувайки как турчинът се разбира с тукашното население, сякаш дошъл на гости в родното си село, някъде в Кападокия.
Накратко казано, принцът-милиардер прави извод, че Бесарабия това е армаганът, изпратен от самият аллах, и пристъпва към решителни крачки. Малко след тяхното заминаване, съпроводено от многобройната тълпа министри и депутати, журналистката Наташа я намира адвоката на саудитския принц. Той обяснява на учудената бесарабска българка, че принцът я иска за съпруга и й праща брачен контракт на подпис. Наташа наистина горещо се влюбва в този екзотичен, четиридесетгодишен мачо. Такива аристократични, обходителни и уверени мъже тя никого и никъде не е срящала. Израснала в бедно семейство и възпитана в традиционно послушание и скромност, тя не познаваше мъже от такъв царствен сой. Без дълго да мисли, Наташа дава съгласие на драго сърце, но от приличие поиска няколко дни, за да обсъди своето щастие с родителите си. Та това да не е шега. Принцеса ще е!
Обаче Наташа имаше тайни поклонници и в секретните структури, и те й обясняват, че принцът имал вече четири жени и тя ще е петата. И няма никакви гаранции, че ще е любимата. Безбели на принцът му е зор да си има в гарема жена и от Източна Европа, каквито другите шейхове нямали. И би било полезно да потърси в контракта пункт, обговарящ условието за развод, ако нещо няма да тръгне или се случи форсмажор.
Наистина, такъв пункт нямаше и Наташа, макар и със свито сърце, благоразумно отказва да бъде жена, на иначе много достоен, мъж. И адвокатът замина.
Окахърената Наташа, размишлявайки за превратностите на живота, неусетно започва да къса листата на контракта, да ги мачка и хвърля в боклучната кофа, дорде не се угади, че в ръката й останала златната скрепка. Тя си въобрази, че това е талисман и го слага в дамската си чантичка, за да й напомня за една романтична, ориенталска авантюра.
Обаче,съвсем други чувства изпитваше клетата скрепка- тя направо се задушаваше сред чудовищните миазми на помада, духи,мастило и затисната с маникюрните ножици и най-вече с пилката за нокътите, която нахално я жулеше. И дори,когато хазайката изтръсваше всичко от чантичката, скрипката не можеше да изкочи и оставаше на дъното, за да бъде пак затрупана с нови аксесуари и зловония. Според този непоносим живот,скрепката направо почерня и придоби бронзов вид. Добре, че се яви този несръчен кандидат, че я освободи от тази орисия.
И какво сега излиза? Тя е предала човека, благодарение на който, тя-златната скрепка, се отървала от онзи парфюмерския душманлък и имала достойно служебно положение, комфорт, главозамайваща перспектива. И според собствената си безоснователна фудулия и амбиции сега всичко изгубва!
Е! Посидя с листата малко в тъмното. Но нали нямаше тъй да бъде вечно я. Нямаше ли право стопанинът да се нарадва на своят успех?
Горчивото разкаяние обхваща душата на скрипката, но какво вече можеше да стори? Няма нито глас човешки, нито сила да спре социалното падение на хазяина.
Ето, той, пиян до безпамятност, къса последните листа… В треперещата му ръка остана саде скрепката. Стопанинът на миг се сети, че върше нещо катастрофично…стисна за последен път скрепката и я пусна безволно в кофата.
Кофата беше изсипана в контейнера и клетите листа заедно с златната скрепка и цяла кутийка с по-дребни скрепки са извезени на боклучника извън града. А там- същински армагедон! Пожарът неотстъпно погълваше струпаните тук дребушлъци: изгаряше, стопяваше, пърлеше, изпаряваше. Нямаше никакви шансове нито за листата, нито за скрепките, загазени в жълтата пръст. Ако не огъня, ръждата же ги язеде…И край!
Но и този път тактическия ум на златната скрепка я спасява.Тя дава акъл на дребните скрепки да се закачат на верига и да се протеглят по близо до пътя, минаващия покрай боклучника.
И през известно време покрай боклучника прекарваха сюрия овци и тъй да се случи, че каишката на хлопката на коча-водача се претръка от старост, се скъсва и хлопката жалостно издрънка под краката на овчарчето, водещо сюрията.
То я повъртя в ръцете, на миг се замисли и му хрумна да закачи хлопката алис с златната скрепка, а другите скрепки ще изпъняват ролята на каишката.
Овчарчето бързо стигна коча и му сложи пак хлопката.
Златната скрепка, макар вече доста потъмняла, пак ликуваше: пред нея се простираха степните баири и долища на буджашкия кър, заляти с вечното и ослепително слънце, напомнящо й картините от предишният живот в Арабия.
Нищо, че мирисът на овча кожа и вълна, барбошки, тезек на пердето понякога й вземаха акъла. Златната скрепка вече усвои здраво житейското кредо: от доброто добро не търсят.
Теги: скрепка
← Не прашете началниците ! Д. Балтажи "Губерката" Г.Х. Андерсен →

Комментарии