Не прашете началниците ! Д. Балтажи

0
Голосов: 0

415

Не прашете началниците !     Д. Балтажи

Времената бяха прости…колхозни.
Отделен слой върху историческия разрез е такова понятие като колективно земеделие или с проста дума- колхозите. Сега наричаме тази съвместна селскостопанска работа инак– Общества с ограничена отговорност, селски (т.н. крестянски) стопанства, макар че същността е една и съща - да се отсеят заедно, да се събере реколтата навреме…Много колективи имат свои собствени трудови традиции, свои ярки личности, както в работта, така и в мързеливостта, свои собствени шеги и подигравки. Без хумор, без морално отпущане по времето на тежък физически труд е невъзможно да се поддържа добри отношения. И тук трябва да се отбележи, че преемствеността от колхозния живот е запазена. И това е добре. Сигурен съм, че колхозниците и специалистите в селата пазят в паметта си и все още предават от уста на уста стотици и стотици забавни приказки от близкото минало. Това е и нашето културно наследство, един вид фолклор. И така, нека се върнем към произхода на колхозния фолклор от Твърдица, за да не се забрави нищо
Не прашете началниците
Един от пионерите на развитието на колхозите в Твърдица, Дмитрий Петрович Ш. беше много активен ръководител на едното от четирите малки колективни стопанства. Когато колегите му започнаха да сменят конния транспорт с моторни превозни средства, за да успяват по безпокойната си работа винаги и навсякъде, Дмитрий Петрович също премина на триколесен мотоциклет. Казват, че времената са били достатъчно прости, и не всеки мотоциклетист имал шофьорска книжка или тъй наречените - „права“.
Но се минало време и всичко се променило. Изискванията към мотоциклетистите също са се променили. Всички трябвало да минат изпит. Дмитрий Петрович също трябвало един ден да се яви пред проверителя и да отговори на въпроси относно правилата за движението. Въпреки това, като е човек, който е много зает в управлението на стопанството, Правилата не са били научени от него много внимателно. Още от първите въпроси екзаменаторът разбира това, но от уважение към ръководната роля на началника и от съзнанието, че мотоциклетът за Ш. е важно средство за изпълнение на неговите функционални задължения, полицаят реши да даде още един шанс и задава последният си въпрос: „Кой ще премине пръв еквивалентно кръстовище – «волга» или мотоциклет отдясно на кръстовището? - Волга, разбира се, Волга - извика Дмитрий Петрович,-защото шефовете седят там! И мотоциклетистът ще почака. Къде ша се навира той пред шефовете да ги праши?!
Най-интересното е, че Дмитрий Петрович получил „правилно“ с неточен отговор. Полицаят също е разбран мъж. Той се засмя на находчивостта на нашия герой, разбра го и му даде възможност за оправи, без да го лиши правото да ползва превозното средство. Времената бяха прости, колхозни.
Талигата от председателя
В първите години на колективизацията, в Твърдица бяха организирани четири колективни стопанства. Всяко от тях имаше свой председател от местните жители. Всички бяха, както се казва, с икономическа проницателност, уважавани от хората, но всеки, както обикновено, имаше свои отличителни методи за ръководство и човешки взаимоотношения с подчинените. Николай Иванович Пасков беше особено запомнен и бе отбелязан от шегаджиите. Когато за в неделя колхозниците искаха каруца, за да отидат в Чадир-Лунга на пазара, той неизменно отговаряше, че тази неделя каруцата отивала до пазара в Романовка. Който се нуждае, моля. Следващата неделя колхозниците искат да отиват в Романовка, но този път, за съжаление, председателя запланирал талигата за Чадир-Лунга. Който се нуждае, моля.И тогава изтърканите любители на пазари започват да искат обратното. Когато се наложи да отидат до Чадир-Лунга, те искали талига, за да отидат до Романовка и, след като получавали очаквания отказ, се съгласявали с предложеното пътуване до Чадир-Лунга. Но с родилките било по-драматично. Когато някой съпруг набързо влизал до председателя и започвал да иска каруца до Чадир-Лунга, за да закара жена си в родилния дом (това не е „мека газела» на асфалта), той беше обезсърчен от отговора на началника си: „ Няма да караме каруцата в града само за една родилка. Когато са съберат две или три, тогава моля! В края на краищата председателят пускал един смях и насочвал талигата до града.
За комунизма
По принцип селските хора са мъдри и внимателни в преценките си. Трудният живот учи на ефективност, прагматизъм и весел подход към всякакви сблъсъци. Във винаги запомнящите се години от изграждането на развития социализъм (60-те - 80-те години на 20-ти век) парторгът на колхоза и, по стечение на обстоятелствата, роднина на известния свиновъд, дядо Георги, дошъл да посети последния. Говорили по свой начин за това и онова. Преди да си тръгне, идеологът на новия живот с подигравка решил да попита стария трудолюбивец, кога, според него, ще дойде комунизмът в съветската страна? На това дядо Георги, не желаейки да противоречи на партийната линия и да развива дискусия за мъглявите перспективи, лаконично казал: „Виждаш ли моите царвули пред вратата? Когато царвулите на Брежнев ще застанат до мойте и ние ще пием чаша вино с него тук, тогава комунизмът вече ще е близо “.
Ше промените своето работно място
Михаил Яковлевич Вакаренко е легендарен окръжен полицай от края на миналия век в три села едновременно - Твърдица, Кириет-Лунга и Бешгиоз. Бивш фронтовик, той винаги носеше ботуши на службата, караше триколесен мотоциклет с кош и успяваше да разкрива тежки престъпления и леки правонарушения. Но основното му работно време не беше отделено от разкриването, а включава и профилактиката и работта с населението. Когато забелязваше, че някой е склонен към дребни пакости, той го предупреждаваше със сериозения си глас за страховит полицай, да не мисли за бели, а да се захваща за полезна работа. Често използваше нецензурни думи и кяр псуваше. По отношение на особено тъпите нарушители той можеше да използва обувката си по мекото място. Тогава времето и законодателството не се фокусираха върху подобни „дреболии“ и позволяваха на представителя на властта да обучава населението, използвайки и подобни възпитателни методи. А и самите „възпитаници“, то ест същите нарушители, даваха повод за изпълнението на служебните задължения на участковия комисар и, мърморейки от разочарование, че са хванати- въпреки това уважаваха Михаил Яковлевич.
Веднъж, когато видял мъж с тежка колхозна торба в ръцете, районният полицай разбрал, че той носи нещо от работното място и спрял мотоциклета близо до него.
-Ти где работаешь? - заплашително попита капитан Вакаренко.
„На токууу“, - промърморил крадецът.
- Ооо, на токууу ?! Не ходишь на тютюн, и ... майко, а работиш на тока? Влизай в коша! - заплашително заповяда полицаят и откара треперещия мъж ... вкъщи.
- Така, че за последен път те срещнах с пълна чанта, в противен случай ще смениш работата! - каза милиционерът на смаяния колхозник и се сбогува.
Такъв предупредителен разговор се превърна в поучителен урок за последните, а също така влезе в веселия, фолклорен жанр на Твърдица.




Лиса и Григорий
Спойлер
Не прашете началниците !     Д. Балтажи



Дърводелец

Твардица в разни години не си е оставала без горе-долу хубави майстори дърводелци. Някои от тях бяха прочути както отвътре така и отвън селото, другите пък добре се прехранваха на място.
Начевали като ученики и правели отначало гладки сновалки и рязани хурки за пъргави булки, малки столчета и удобни точилки (де за милина, де за възпитание на някое немирно внуче) за старите баби. Подир лека-полека се потапяли в тайните на майсторлъка.
Истинските майстори правели със своите златни ръце много разни добри неща за съселяните си. Ама и печелели хубавичко. Години и години майстора събирал опита и чак тогаз му се е връщало трудолюбието. Нали се казва че времето е сетъй пара.
Но неужели един честолюбив и енергичен твърдиченин както дядо Герги, който има широк жизнерадостен поглед на живота, на когото вървежа му лек и отправен към известна цел ще позволи да се изгуби толкоз време за дерводелска наука, че чак тогаз да са наеме да направи за нуждаещите се някакви плотницки работи? Дядо Герге не е от тях хора.
Гостувайки по Великден в Арса (Евгеновка - също българско селце през три хълма от Твардица) ненадминатия шегаджия изглеждал като преуспевавщ майстор по каква ли да не е работа. Облечен макар че с малко вехтичка жилетка, ама със нови димиени панталони, с нова паралия от Букурещ, сандали от изтънена скърцваща говежда кожа… Той си поддъражеше секрета на неговото амплуа. Придобито с многогодишно отработване то трябвало да дава резултат без каква ли да е засечка. Сал да не се угади замрежената жертва.
Думите му биле сладки и подредени, както песента на славей. Използувал в разговора си де анекдот, де шега, де просто импровизирал, само да задоволи събеседника си и той да се повдигне на една добра почерпка. Знаел си работата нашият герой. За шега ли, за лъжа ли смятайте дядово Гергювтя хитрини, ама целта той си достигал веднъж, защото бил ненадминат по тази част.
Ей сега мисля че стигнахме до случката в Арса. Както е било почти тъй ще ви го раскажа. Но хай може малко ще добавя и то за поточно изясняване.
Бъбрел си в Арса дядо Герги с един познат, та разговора дошел до оплакване на арсенина. Дърво си имал, ама майстор-дърводелец не можел да си намери. Врати и джамове искал да си направи, защото през лятото нова къща искал да издига и то как без врати-джамове къща мой да стане. Никак.
Ха, че нали вече мой да се угадим накъде тутакси обърнал посоката в разговора дядо Герги.
--Че неужели Харса няма добри дърводелци?
-- Имами си някой-друг, ама те заети година занапред, -отговарял харсенина и съвсем не знаел в каква интрига го въвличал този добродушен и емоционален твърдичанин.
--То да ти кажа, и аз съм зает чак май до еснта, ама за бързина и само за такълзи хубав челяк като тебя ще изкроя някой ден и друг.
--Свато, (тъй често си казват двама доброразположени бългаина, макар че и да не се истински сватове) сайки и ти работиш по дърво?! – учудвал се олутия на дядовата Гергюва кука другоселеца.
--Времето май не стига, канят ме всеки ден де бъчвичка вехта да закърпя, де нова стена от въхт камък да издигна, де нов телевизор още по нов да го направя. Пък се май нощя не давам на рендетата си да ръждясват и тогаз полеко се работи сложната работа. Какво да се прави като имат хората нужда и аз не могам да ги връщам?
Светнало лицето на клъвналия. Ето как една мила лъжа правела човека да е щастлив.
Дядо Герги бил него ден най почитания гост в малкото селце, където не достигали плотники.
Разплата
Пошегувал се. Вкусил напълно от шеговитата си работа и тутакси, като пристигнал в Твардица, забравил за туй дело.
Само харсенина не можел да забрави удачната среща по Великден, защото яйце, както казват, му се пекло на едно известно място. Не се бавял дълго. Натоварил дърва та и един ден хайде към Твардица: на дяда Гергя печалба да направи и своя кахър да отбие.
Посрещнала го баба Пена.
--Проклетия та му с проклетия!, - почнала да ругае мъжа си, едвам узнала за какво го търсел дядо Гергя тоз огрухан от дълък път другоселец. –Как си го повярвал бе, ти добър челяк? Аз над двайсет години го зная , ама не само врата, но едно криво грездейче не съм го видела да направи. Аз ще му покажа как да лъже хората за една чеша вино. Запомни ми словата, че ще си изпати днес хубаво като си дойде от фермата.
Не можел него ден да срещне харсенина с дядо Гергя, ама разплатата все едно пак настигнала лъжовника.
Дълъг е летния ден ама и той има край. Връщал се по месечина «великденския плотник» от краварника. Весел, закачлив, защото бил крепко «стъпал на лозова пръчка». Баба Пена му опънала калая още до прага. Ухилнат, със дълбоко нахлупена паралия шегаджията не можел още напълно да възприеме сериозността на жената.
--Какво мари, Пенке, си разперила крилата като фиток, - предприел едно контрнастъпване дядо Герги. Да не бях аз те намерил ух Балтажиитя и се оженил за тебе, щеще и до днес да ходиш със закърпени момински ленти.
…?!
Метлата както светкавица преряза камората и издигна някакъв си прахоляк от дядово Гергюва гръб. Виноватия си втегна вратъ чак до ушите под огърлието на куфайчицата и престъпа прага навън.
Ноща беше дълга и тежка, макар че наближаваше русалската неделя и от вечерните петли до сутришните имаше едва ли и шест часа. Лъжовника дремеше седейки до една каца, захлупена под кичестата скамбала в двора. Тъз каца беше оставена тука да се измирисва още от когато се изяля последната киселата диня. Всичката нощ му миришеше на кисела чорба от динитя и дядо Герги с голямо удоволствие щеще да изпие малко от нея да я имаше за да си погаси махмурлъка, ама миризмата сал дразнеше и още повече правеше ноща дълга и безсънна.
Чак подир няколко недели дядо Герги откри тайната на тази нощ преди приятелите си. Разказа всичкото както беше, ала за съня си малко подправи разказа. Каза че нея нощ му се спало леко и хубаво под чистото летно небе и сънищата му биле леки и приятни
Едни му повярваха, пък другите, които му бяха яли попарата се съгласиха формално. В душата си те смятаха, че това е ново художественно измишление, което има и друго название – красива лъжа. Дори и този път дядо Герги си останал верен на занаята си.
В Индия за добитък
Твардишкия колхоз, който съществуваше още преди няколко години, носеше името на «В.И.Ленин» и беше прочут със своята сполучлива и ненадмината стопанска дейност. Всяка бригада, всяко звено придобиваха рекордни урожаи от година на година и постоянно търсеха възможност да ги издигнат още повече.
Дядо Герги, както вече отбелязах, доеше кравите на колхозната ферма. Макар че беше ненадминат шегаджия и голям любител да изпие някоя и друга чеша с добро винце, ама кравите му винаги биха грижливо вчесани и навреме издоени. Според шегите вървеше и работата му.
Всяка сутрин пода под кравите изстърган до бяла дъска. Навоза напълнен в кошниците и изхвърлен на ръка. Кравичките издоени и сресани. Млякото натоварено и отправено по адрес. Че нали тогаз дояра можел да се погрижи малко и за душата си.
Дядо Герги заговорнически подмигнал и със показалеца поканил комшиията си по група крави да наближи мълчешком. Защо да не дойде. Идвал.
-Вече няколко деня наред си мисля и струва ми се, че ти си таман тоз челяк, който ще ми трябва за едно ответственно дело, - начевал леко и оптимизтично ненадминатия. –Гледай, каквото ще ти кажа сега друг никой да не знае.
Лъжата полека начевала да тече пред слушащия, под краката му, отзад него и се дигала чак над главата му. Тя както гъста мъгла обхващала околната действителност и в нея потъвали дъвчащите крави заедно със синджирите, олуците, подпорите на тавана и той самия и даже големия плъх, който пътувал по негова работа по гредата, сетай потъвал в мъглата. Извивайки се тя протичала под големите порти на краварника, излизала отвън и по нататък, близо до навозните грамади бавно се изтънявала и като лека сребърна струя поемала посока към далечната Индия. Там, както се знай, кравите се свещенни и затуй, по дядово Гергювта мисел, са най едри и млечни. Те още- по ще повдигнат славата на колхоза, ако ще се купят понапред от конкурентите.
-Тошу (тъй казвали на тогавашния председател на колхоза Антон Ивнович Папуров) ми поръча да намеря двама надежни и разбрани челяка и аз веднъж помислих за тебя. Чакай, ама винце носиш ли си днес на работа? Давай го насам. Ще пием по една, и аз ще ми е по леко да ти разкажа каква работа нас ни чака.
Уловеният с мъгливата мрежа донасял една грелка (гумен съгревател) и с голямо удоволствие черпал лъжовника. Та нали заедно ще отиват в Индия за крави. Тошу ще им даде много пари, една бъчва вино и пет чувала опушен салам. Другата храна може да се изпорти по време на многодневното пътуване.
Парите за да купят добри млечни крави в далечната страна, пък виното и салама за ядене и пиене цял месец като ще карат чердата от Индия до Твардица. Колхозния шофёр Колю Циганчока, на който му прякора Буйвол вече си стяга камиончето, че сал той знай пътя и ще возе говедарите-купците до индийските пазари, а назад ще кара подир чердата с виното и салама.
Виното в грелката свършвало и дядо Герги му кандивсало да си мъче фантазията. Той заръчал на излъгания да отива вече да си плете нов и красив камшик, защото там в Индия говедарите по камшика ги познавали.
На другия дет лъжата отново начевала в краварника пътя си към Индията, ама вече виното си харизвал друг претендент на безплатен салам и индийски приключения.
Всичкото се разкрило, когато един от излъганите не се стърпял и отишел право при Тоша за да уточни кога точно ще се тръгва за Индия.
Голям смях предизвикали дяово Гергювтя шеги тогаз. Но и днес те не остаряват, защото нема-нема и пак ще се намери още някой простак да клъвне на подобна или друга лъжа и от душа да почерпе някой пряк последовател на Илийчув-Колюв Гергя.
Не оставала Твардица никога без шегаджии, ама «телемайстора» от Горния край все пак си остава ненадминат.
← Александр Кочев - вор в законе В. Корж Златната скрепка →

Комментарии