Самохвалко. разказ от Петър Люленов

Пазачите

На кърският стан на лозарската бригада в колхоза «Ленинский путь» докарват работниците и заедно с тях вардача Нако, който навършва вече седемдесет и шест години.
Не да си седи дъртакът вкъщи и да си почива на стари години, ама му се иска да е сред хората.
Малко по-тежко в лозята става, когато гроздето зрее и пазачите са без смена цял месец. Затова пък, сетне си седиш до колибата на припек и чакаш да те смени напарника.
Понякога по-младите колхозници закачат пазача и му намират майна: « Абе, старчо, закво не си натискаш парцалята вкъщи?»
Нако търпеливо им отвръща, че има много причини: най-първо, тук в бригадата ба дните минават по-бързо и е по-весело, ба печели някоя рубла към манинката пенсия. А другото е това, че Нако не знае да седи без работа. Хайлазлъкът за него е непоносимо и всички в Кортен го знаят за работлив човек и мераклия.
През румънско време Нако беше мокаетен, грижлив стопанин, имаше доста земя, сръчно търгуваше и имаше голям достатък. Особенно е прочут с гроздето «Алиготе»-европейски сорт и с бялото му вино, от което имаше голяма печалба. Винаги имаше клиенти, аркадаши и връзки сред търговците в Галац, Браила, Измаил и умело боравеше с доходите, разширявайки своето производство. Благодарение на тези делови качества и природни способности Начо се нарежда сред най-заможните хазяи в село. И това е причината на по-нататъшната му орисия
Всичко се променя с настаняването на «съветска» власт и създаването на колхоза. Нако не искаше и да чува за някакво си колективно хазаюване. Известно е, че орташкото и кучето не яде…Не си дава земята, имотите, конете и е вметнат в «черния списък» за семейства, противостоящи на властта и през 1949 година Нако с семейството е «дигнат» в Сибира.
Подир реабилитацията той е най-първият, който се завръща в родното село, обаче от къщата нищо не било останало, да не казваме за имуществото. Нако и не смишляваше за него, да не стане пак лошото и новата власт му отделя едно парче място на край село до циганската махала. Там Нако си изгражда една малка къщичка и живее с жена си тихо и мирно.
Но това вече е друг човек. Не е ония здравеняк и фудулит мераклия, а е притеснен, наплашен и вече поостарял колхозник. Вземат го в колхоза за вардач, където Нако изпълнява прилежно задълженията си, нарежданията на бригадира и живее по принцип: «Никой не закачам и мене да не барат».
Тъй е. Наред с комунистическия рай имало и денджем-Сибира и там човека го преправат
През този ден Нако заместваше своят напарник Фильо, който едно време е негов комшия и почти връстник и по-малък на пет години. Обаче кортенци знаят Фильо като човек напълно различен от Нако и имаше прякор «Хвастун», защото не може да прекарва без самохвалство. Когато го подхващат заради прякора, Фильо хич не се сърди, усмихва се и смята, че може да се хваля този човек, който има с какво.
Предаването на поста между пазачите преминава с цяла церемония с преброяването на пунктове: кой дохождал, какво донесъл, какво изнесъл и какво искал. Сетне настъпва момент за най-отговорният акт-предаването на пушката. Това е стара, ловна едноцевка и се зарежда с патрони без сачми и са саде да плашат гълъбите и неканени гости, намислили да влезнат в лозето през ноща.

Тайната
В колибата навлизат две момчета да се напият със студена, изворска вода и виждат пазачите с пушката. Те, разбира се, се заинтересуваха и едно от тях взима пушката, я разглява. Вижда се, че е ловджия, сръчно насочва пушката нагоре и открехва отвора на цева.
- Пушката е стара, На места в цева има и раждясало…Опасно е да гърмите с нея.
Чувайки забележката на момчето, Фильо подтвърждава, че пушката е стара и, безбели, той я купил през 1925 година и я харизал на колхозната служба. Разправяйки за пушката, Фильо поглежда Нако и виждайки, че той премълчава, още повече се въодушевлява и Нако чува как самохвалко безсрамно лъже, но смята за по-добре да слуша и да не се намесва.
Другото момче, опипвайки пушката, отбелязва, че има избити цифри «1950» и предполага, че това е годината на производството й, буквата «г» е изстрита, а бай Фильо кяр лъже.
Обаче «Хвастуна» без да мигне му отвръща, че цифрите са номерът на пушката.
Нако започва да криви уста и да клати с главата, което предизвиква у момчетата подозрение, че в тази история има нещо скришнато и интересно.
Но самохвалко също се угажда и превзема юздите на лафа в ръцете си, запалено разправяйки, въпреки безмълвното възмущение на Нако.
- Пушките едно време са голяма рядкост и саде петима мъже в село, имаха такива и едната е моя. По-рано имаше много дивеч-не както сега. Един път тамам гръмнах един заяк и чувам да кряскат за още един. Аз без да се обръщам, гръмнах през рамото още един…
Момчетата дружно се разсмиват. Как с едноцевка може изведнъж да вцелиш два заяка?! Ясно е, че е лъжа с опашка.
Но те не прекъсват разказвача, за да чуят още нещо интересно, а «Хвастуна» вече усуква за десетки диви патки, сърни и гликани, които избивал. Месо, уж, имал за половина година и за да не се верносва, месото го слагал в саламура и държал в кадуси.
Младежите охотно подхващат Фильо и му се жалват, че сега на един заек са десет ловеца и с химия изпотрепват дивеча.
Дорде «Хвастуна» се захласва от своите лъжливи истории, момчетата забелязват, че Нако не само хич не ги слуша, ама и ядосано зърка с очите. Когато Фильо си замина, те направо питат Нако дали приказките на «Хвастуна» е право.
- Хич не му вярвайте на този самохвалко,- неохотно отговаря Нако, никаква пушка той нямаше.
Нако притиска пръста към бърните и шепнешки добавя:
- Не вярвайте! Да не беше новата власт го натъкмила за вардач в колхоза нивга Фильо нямаше да държи пушка в ръцете си. Сега, наистина, пушката е негова, ама не казва, как му се е паднала. А става негова, когато задигат «кулаците» в Сибира, а имотите им са разграбвани. И тогава Фильо си присвои пушката от едната къща на «кулаците».
Нако не смишлява, че Фильо я откраднал или я взел незаконно. Това е една болна тема за един спор, който нищо вече не решава. От речта си Нако се изчервява и дори се изпотява. Пак се озъртва, за да се убеди, че никой друг не го чува и продъжава тихо да нарежда:
- «Хвастуна» пушката задигва и я присвоява. На това го бива, но как се зареждат патроните, май не разбира.
Старецът ядосано махва с ръката, криво се усмихва, обръща гръб и напусква колибата. Сигурно, той знае много неща, за които може да разкажи на младежите, но се страхува от нещо. Саде измърморва:
- Фильо да не ми е ловджия ! Хвастун!
Но момчетата бързат да настигнат вардача и настояват да прдължи разговора и какво според него означава числото «1950».
- Това наистина е номерът на пушката, - троснато отговаря дядото и побързва да се изгуби из лозето.
Отгатката

Момчетата са наясно, че дядо Нако много неща знае за тази пушка, ама от нещо го изстрах и затова все се оглява, гледа някой друг да не го чуят.
Но тази тайна бъзикаше акъла на младите хора и те се споделят с новината с другарите си в бригадата. И тогава един от по-възрастните колхозници им приотваря булото на тайната.
- Знаете ли защо бай Нако крие истината? Работата е там, че той го изстрах не толкова от правдината, колкото от своя напарник и едновремешния комшия-Фильо. Едно време Хвастуна е активист на новата, съветска власт и такива ги наричахме «истребки».
«Истребок»-защото те целенасочено и по своя воля изтрепват враговете на съветската власт, а това са по-заможните семейства. И именно Хвастуна издава комшията си Нако и го набедява пред властниците като «враг народа» и с писмен донос предлага комшията му да е изселен с семейството си в Сибир. Самият Хвастун ръководи с изселването като уполномощен представител на Кортенския селсъвет и следеше да бъдат изкарвани до съборният пункт. Сетне той се разпорежда с имотите на «дигнатите», а по-точно, с разграбванието им. Всички знаят, че «кулаците» се изселват на «вечные времена» и връщане от там няма.
От онова време и вирее омразата между бай Нако и «истребока» Фильо. И, ако му уйдиса, Нако непременно ша си го върне на своя душманин заради кръвната обида, а тя наистина е кръвна, защото Нако изгубва и двете си деца, не издържали непривичните, сибирски студове, настанени в дъщени, премръзнали бараци.
Обаче бай Нако разбира, че ако начене да се разбира с Хвастуна, той тутакси ша излъже и ша побегне в райкома да го спасяват от заплахита на «недобития кулак» и тогава Нако пак ша го затрият или, да не дава Господ, ша го изпъдят от село. Нако десет години копнеел за родината си! Разбира, че е в годинки вече и няма да издържи повторното насилие.
Ето защо бай Нако мълчи и не иска заради справедливото отмъщение да пострадат близките му хора.
Обаче това разяснение на възрастния колхозник саде разпалва любопитството на младежите :
- А, я кажете какво ви е разправал Хвастуна. Аз хубаво го познавам , той е прочут самохвалко и този прякор много му допада.
Момчетата се изпреварват подробно да изложат чутото в колибата.
- Бря-бря! Това е истинския Хвастун! На вас той може да усуква кадели, защото не знаете за оние времена, когато Хвастуна беше на ваша възраст.
Да беше на мен това разказвал, щях в очите да го заплювам и напсувам. Но как той смее тъй безсрамно да лъже и да се хваля пред очите на човека, когото този негодник направо погуби! А, може би, Хвастуна нарочно се разприказва, за да види ша посмее ли Нако да му мсти за стореното зло или ша мълчи.
- А защо му казват Хвастун?
- Защото през румынско време ловджийските пушки са много скъпи и ги имат саде най-богатите чорбаджии, сред които и е бай Нако. За да купиш такава пушка, трябва да продадеш най-малко два коня. Откъде Фильо ша вземе пари за пушка, ако в двора му няма и диря от кон. Да не казвам за барут и сачми, които и те струват големи пари. А ловджийско снаряжение дават саде на онези, които сдават в магазина кожите от убитите зайци, лисици…Откъде Фильо ша вземе такива пари, щом е един от най-бедните хора в село ?
Разказвачът забелязва, че го слушат с ококорени очи и дзапнали уста. Това го накарва да продъжи:

Мързеланко
- Този самохвалко не саде пушка нямаше, ама преди съветската власт и гащи нямаше. Бог да ме убие! Той зиме и лете ходеше с овчи мишини. Зимно време те наистина топлят, ама лятоска се запарваш с тях и Фильо миришеше на дърта кобила. И понеже гащи нямаше, ходеше с тези миризливи и ожулени мишини.
Слушателите запосват да се смеят и хилят.
- Но трябва да се каже, че Фильо беше беден не, че нямаше земя, а според това, че и тогава и сега е мързелив от природата. Баща му оставя пет гектара. Обаче Фильо го мързи да ги работи, запуща ги да буренясат и почти никаква файда от тях не вижда. Тогава той ката година продава по един гектар, но парите да прекара годината не му хващат, защото обичаше да живее роскошно. Харчеше ги и пак продаваше земя. А когато изпродава бащиното наследство, залавя се за покъщнината и всичко ценно, каквото имаше.
Остава без коне, каруца…кравата му издъхва без зайре. Остава саде къщата, ама и тя с четире стени и продупчен, камъшов покрив.
Но какво е най-интересното, Фильо нивга не се оплаква и наинък - саде се хвали. А когато хората му намират майна, че разпродавал бащиното наследство, Фильо на всички доказва, че правил много изгодни сделки и комбинации, с които ша придобие нужните финанси и удобрения, позволяващи да получава реколта два пъти по-голяма.
Не беше глупак и разбираше, как може да ползваш парите, ама правеше всичко наопаки: парите пръска, земята изпродава дорде не остава саде с мишини, но не можеше да не се похвали, как бил намислил хитро. Оттогава му лепват прякорът «Хвастун».
И той напълно заслужава прякора си. Да изгубиш от мързел имота си, поминъка и все пак да се хвалиш с нещо, трябва да си откачен самохвалко.
Тъй той прекарваше живота си през румънско време.

Съветското време

Но ето дойдоха руските, съветската власт, отменят частните владения , производство и всички в село стават равни пред държавата и Партията .
И тук Хвастуна въкръства ! Той разбира, че сега е най-важното е да си послушен на новите, червени чорбаджии и той става техен, тукашни активист.Той настървено преследва заможните семейства, оглавя «разкулачването» и настоява да бъде «дигнат» и неговия комшия Нако. На другия ден той вече измъква от Наковата къща всичко най-ценното и пак се залавя за своето: продава, харче, гуляе, а когато се събираше на лаф с някой не изпускаше случая да се похвали, как той умно си уреди живота.
- Да бях работил на земята си както другите и печелил големи пари, щеше и аз да съм дигнат в Сибира. Я, кажете ми, къде е днеска моят комшия и богаташ Нако? В Си-би-ра !Нещо придоби ли от това, че денем и нощем работеше, къташе всяка копейка и трупаши имоти ? Нищо той не спечелва, а саде изгубва…Къде е днеска неговото хазяйство? Тю-тю…няма го!
Аз, пък навреме си изпродадох земята, живеях охолно…и сега съм добре. А Нако храни комарите в тайгата. Ха-ха. Ето ти е хазаюването и лакомията за богатство! Няма го Нако, няма го богатството! Всичко тю-тю…Празна работа.
Разпръсвайки тези хвалби, Фильо избягваше от спомена, как неговото семейство едва не измря от глад, да не беше го спасил Нако, харизвайки им два чувала зърно. Заместо да му върне зърното, Фильо пише донос.
Някой от слушателите на майтап подземват неговата просташка философия и му дават кураж да ходи наежен и горд от своята хитрост.
Обаче строгата съветска власт накарва и активистите да работят и се поинтересува у Фильо, къде е пушката на Нако. Дава му три дни да я издири или иначе ще го пратят при мечките. Хвастуна предава пушката и е назначен за бригадир в колхоза. Но щом е некадърник и мързеланко Хвастуна разваля цялата работа в бригадата и е пропъден
Настаняват го за пазач, и оттогава Фильо си получава своите шестдесет рубли и знае, че за повече не го бива.
Имаше и три жени. Първата не издържа неговия серсемлък и живот с такъв несретник, разболява се и умира, оставяйки две деца.
Втората му уйдисва с всичко: пропиват имането. Деца нямат, но заварените гледат добре и те дори обикват повторната майка, но от пукница и тя издъхва горката.
Третата жена е комсомолка, активистка и верен помощник на мъжа си в делото на уреждането на социалистическия ред. Без да чакат четиресетте дни, те с Фильо бързат да се вземат. Но е лоша жена. Често се кара с заварените и вече пораснали деца, не им готви навреме, науква ги, че не учат, не работят. Децата й отвръщат с същото и правят големи кавги. Фильо, пък застава на страната на жена си и набедява децата си, че били мързеливи.
А те направо в очите му казват, че са метнали на него. Това направо слисва Хвастуна и той още по ги намрази.
Когато започва освояването на целината, децата му заминават в Казахстан и оттам вече не се връщат. Дори не са написали барем едно писмо. Ама Хвастуна хич не бере кахър и продължава да се хвали:
- Абе, как са децата ти?
- Добре са. Имат работа, къща, хазяйство…Пишат ми да съм оставил тук всичко и да се преместа при тях. Ама аз родното село не напущам!
И макар Фильо се сещаше, че вече никой не му хваща вяра, привичката да лъже и да се хвали надделяваше. Наистина, глупакът с блянове е богат.