Поканата за рая ч.19 "Синовете на царят"

« Синовете на царят »
Пристигането на театъра «Шекспир» в Лас Бренас на Великден се очакваше с голямо въодушевление на тукашната българска община. Никоя друга европейска, емигрантска общност не може да се похваля с театрална група, което всъщност е знамето на колективната душа. Театърът е по-сложно изкуство отколкото народните песни, музика или черковни хор. Театърът, сигурно е наследник на древните мистерии и позволява на зрителя тракотрайно да се премести в един илюзионен свят, моделиран на сцената с помоща на въображението и идеята на автора, режисьора и живата, реална емоция на артистите, която разтърсва душата намного по-чувствително, отколкото дребните събития и случки на размеренния, привичен живот сред всекидневното материално благополучие. Човекът може цял век да съществува без всякакви значими битови драми и дори да се гордее, че бил доста предпазлив, досетлив и предвидлив да избягва всякакви бели на своя глава. Може ли един разумен живот да е безусловно предимство пред такъв, изпълнен със съмнения, грешки, тревоги, несполука, победи, любов и омраза ?
Такива философски размисли, изнесени на театралната сцена, не може да роди и кинематографа, защото той преследва целенасочени пропагандистки или забавни творения на масовата култура - този извор на големите печалби, спекулирайки на човешката природа. А самодейният театър «Шекспир» представи необикновенно за тукашното население зрелище- историческа драма «Синовете на цар Семион». Не е класическа, английска «шекспириада», а от българска история, която хем е съвсем малко позната на простото население, хем си има не по-малък принос в европейската цивилизация. Става думата за съдбоносен момент на средновековното Царство България, едното от трите империи, препокриващи тогавашната Европа и затисната между Франкска и Византийска. В момента Царство България постигна своето величие не само пространственно, но и със своята култура: книжовност, архитектура, черковна независимост, а цар Семион е често провъзгласяван като «император на българи и ромеи». Обаче това величие е постигнато с извънредно напряжение и умора на българското население според непрекъснати войни. Самият цар Семион е образец на истински Правител: високообразован, надарен престолонаследник, готвен за гуманитарна, просветна дейност, но по волята на обстоятелствата е принуден да се възкачи на трона, което изисква и военни, дипломатически, административни способности, без които в новото, европейско общежитие скитската България би била обречена на претопяване и заличаване.
И ето славния Цар умира…Изведнъж се изострят държавните недъзи, затулени със славата на Семион и известните управленски проблеми, свързани с наследника. И тук се изиграва драмата, изнесена в спектакъла. Семион има четири сина: Боян, Иван, Михаил и Петър. И всеки от тях не само имат различни природни способности, душевни нагласи и разбиране за мироустройството, но и различни майки и възпитание. Михаил и Иван са синове от куманка, а Петър и Боян от византийка. Това различие на царските наследници олицетворява четире насоки, които трябва да избире Царството и българския народ. Ясно е, че тези четире пъти не могат да се равнозначни. Ако изборът на наследника ще е верен, възходът на България ще продължи, ако ще е погрешен- предстои упадък и крушение. Пред зрителите се разгръща една семейна, царска орисия, определила съдбата на една империя, към която всеки в залата има, макар косвено, но родственно отношение и в известна степен османското иго и техния емигрантски късмет, може би, е някакво следствие на тогавашния, царски избор или е кармическо наказание. Първия отказва да се възкачи на царския трон и да продължи делото на баща си най-малкия и най-образования за тази служба Боян. Наричат го и Боян Мага според неговите психофизически практики и окултни познания. Боян на младини учи в Египет, а сетне и в прочутата Магнаурска школа и Багдад. Това е напълно в съгласие с българската, скитска традиция, когато Правителят е посветен в тайните на битието , царят да е мъдрец и вещ в духовните тайни на мирозданието, т.е има познания недостъпни за придворните, родови боляри и с това носи пълна отговорност за последствията на правлението и понякога с цената на живота. През скитския период по времето на правлението на царския род Дуло, болярите получават награди от царската казна за военни подвизи, успешна служба по крепостите, градовете, митницата, а казната се пълни от външни доходи благодарение на митнически данъци по търговските пътища, морски и речни пристанища, планински проходи и участие в военни кампании по наем. Благодарение на гаремите всеки болярски род има голямо влияние върху държавната политика и получава възнаграждение за конкретни успехи на рода в правлението или на бойното поле.
С преминаването в христианство с съпружески двойки влиянието на отделно болярско семейство същественно намалява и по тази причина болярите са в пълна икономическа и идеологическа зависимост от Царя и Църквата. Това обстоятелство поражда известно противостояние и принуждава болярите да създават клановост, която накърнява едновремешната сплотеност около кана, а няколковековното културно влияние на Византия все-повече увлича българските боляри и към обладаване с земелна собственост, което е гаранция за тяхното вече христианско, семейно благополучие и подчертава социалния статут, подобен на ромейските патриции. Това явление неотвратимо разяжда скитската, родова сплотеност за да пропука след смърта на Семион. А Боян Мага е способен да прозрее, че България е на път към гибелта и с никакви царски усилия набелязаното противостояние между болярите, царя и народните маси от най различен произход невъзможно да се устрани и царят все повече става зависим, от вече разделените на кланове, боляри и все повече е отстранен от живота на простите хора, които са подложени на тежък аргатлък от същите преродени боляри. А това напълно противоречи на христианската идея за всеобщо братство и равенство на божиите творения. Всякаква йерархия предизвиква подчинение на едните и охолство за другите и това поражда вселенско зло, защото светът е създаван от Господ като гармония както в природно-животинския свят, тъй и в човешкия. Човекът е надарен със свободна воля, има право неволно да греши, но има воля да се оправя, чрез познание. А той, Боян е посветен в божествения замисъл и значи е духовен водач на народа, а не да е избранник на болярското малцинство.
- На трона Мойсеев отново седнаха книжници и фарисеи! Те не служат за Слава небесна. А за свой търбух, за своите кесии и земни удобства. Говорят името Христово, ама са продали душите на Лукавия. И това царство на Лукавия ви държи в робство, страх и мрак. Тези фарисеи са лъжеучители на народа-вместо да ги побратимява в името на Христовата любов, те сеят вражда и гибел чрез Христовия кръст и това е истинска политическа чума!
Боян Мага заедно с поп Богомил и Васил Врача противопоставят на официалнато църковно Православие богомилството – първохристианско учение без попове, литургии, църква, която нагло обявява, че царете и болярите са естественни наместници на Господ и заслужават особенно почитание, послушание и предназначение. Естественно е , че тази «ерес» предизвиква у римското папство и константинополската патриаршия гнев и преследване. По тази причина Боян никак няма да бъди признат за цар, колкото да е син на Семион. Всичко това той обяснява на брат си Петър, който го моли да не се отказва от царското наследство, признавайки достоинствата на брат си.
Другият брат Иван напълно разделя възгледите, поведението и мисията на Боян, но бъдейки по натурата самовглъбен и отдалечен от дворцовите, вече византийски адети и обноски, избира необикновенен протест-отшелничеството. Той намислил в дебрите на Рила да създава калугерско братство с духовни практики.
Третият брат Михаил, роден с български, скитки характер на воин решава подобно на дядовия му брат Расате да възвърне в страната Българския дух с силата на меча и с тази цел става правител на една област в планинска Македония.
Петър е обречен да бъде цар. Майка му, византийка, прави всичко синът й да прилича на ромейски велможа. Той расте като безхарактерен прахосник и коварен интриган. Обичащ златото, пировете, жените, властта и славата и, сякаш, тези кусури наскоро ще го погубят. Но тук се намесва неговата съпруга Ирена, също византийка. Ясно е, че тя неслучайно е негова жена, но как тя умело впряга мъжа си в хомота на царската колесница. И именно Ирена я играе Райна Пенева. И когато тя в царската спалня разпалено разправя на своя съпруг, че неговите братя са пълни идиоти и нищо друго не ги чака освен всеобщо порицание, презрение, а може и наказание. Те са заразени с някакви блудкави, мистириозни фантазии, напълно разминаващи се с практичния, материален живот.
- Боже, каква лудост да се водиш с всякакви просташки хорица, които те дзапат в устата само защото си царски син и ги облажаваш с лъжовни надежди и братска обич сред мизерия, несретност и умопобъркване! Твоите братя са израснали под крилото на великия си баща и нищо не разбират от истинския живот и не знаят какво е власт и защо е нужна. Власт-това е умение да подреждаш нещата, хората и събитията, а те се меняват, съпротивляват всеки миг! И няма нищо трайно, завинаги вярно…А брат ти Михаил иска едновремешните , изкуфяли, скитски адети, които вече непочитани дори от болярите. Гледали нас, ромеите…Че защо да ни гледат, щом ромейските патриции излъчват финес, благородство и богатство. Имало, де, бедни христиани…и това било противно на някакво истинско, всеобщо човеколюбие. Пълни глупости. С такива размисъли ще дочакаме поредното нахлуване от човекообразни орди от север или изток, които ще изколят тукашните христиани- и вярни и невярни и никакви молби към Господ няма да помогнат. Държавата затова е «държава», че опазва и крепи, в това число и с черковната организация.
Слушайки този страстен монолог, насочен за ушите на царя, неговият адаш, Петър го поема в свой адрес и му се чини, че Райна от сцената продължава техния разговор в ресторанта, когато тя засегна неговото комунистическо увлечение и сега го напътства да признае сегашното буржуазно правление като една обективна неизбежност. Нали адаша Петър, слушайки умната си жена, царува цели 42 години, известен с дългото си управление, мира с Византия и издигането на Българската патриаршия. Последователите на Боян Мага са изгаряни на кладата в самият Цариград, а Михаил губи воинствената си глава, убит от византийски шпиони. Богомилите на Боян и неговото дело, може и послужило за полза на човечеството, но чак през два-три века. А трябва да се живее и днес.
Буенос Айрес
През няколко дни след спектакъла подтикнал Петър Челарски да се примири с правилата на текущия живот бесарабецът е поканен на делова среща с Оливер Снайдер, хазяина на памучната латифундия. Сигурно, по някакви въпроси относно автопредприятието, в което Петър и Емил са шофьори. Обаче ставаше дума за друго и доста изненадващо. Без много предговори Оливер Снайдер се споделя с неговите делови планове. Той изрично отбелязва, че в Европа стават тревожни неща, защото Германия и Полша нахлули в Чехословакия.
- И това означава, че световната войната започва,- подчертава холандецът, но Петър още не може да проумее, защо трябвало да го вика и да му разправя тези новини. Но Оливер продължи:
- Явно е, че транспортните и търговските пътища ще се разпокъсат и европейските мануфактури ще се рушат. Обаче има едно благоприятно за нас последствие: армиите ще се нуждаят за текстил неограничено, но и най-главното, за барут. А той се направя от памук, събиран ръчно, както при нас. Излиза, че ако създадем една текстилна или барутна фабрика в Буенос Айрес , можем да станем милионери.
Петър продължава с недоумение, но търпеливо да изслушва възбудения холандец.
- И тук стигаме до причината, по която те извиках. За една фабрика да работи успешно е нужен специалист-механик, който да поддържа в идеално състояние. И този специалист ще си ти.
Виждайки ококорения поглед, Оливер уточнява:
- Безусловно, че е важно твоето доброволно съгласие. Според мен, ти имаш светла глава, още си доста млад, но вече е време да имаш солиден доход…Значи тъй…ти ще си устроен в една американска, тъкацка фабрика, неотколе отворена в Буенос Айрес като ученик и помощник на механика. През половина година аз получавам сведения за твоята придобита квалификация. Ако ще е похвална, ти ставаш мой компанион в създаването на наша фабрика. Добре обмисли моето предложение. Възможно, то е щастлив шанс за твоята житейска кариера.
Всъщност, никакъв друг избор Петър нямаше, но за приличие изчаква няколко дни, през които му хрумна още една странна, закачлива мисъл, а сетне прави и решителна крачка. Той заминава за родното градче на Райна Пенева и уж случайно я сряща, но забелязва, че тя изпитва към него видима симпатия. Това окуражва бесарабеца и той предлага на Райна заедно да се преселят в Буенос Айрес, където той ще усвоява новата си професия, а Райна може да се настани в някой ресторант или кафене, а може да има късмет и за театрална самодейност. Райна и тя все по-често се замисля да напусни провинциалното си битие, но не намираше подходяща причина. И при това Петър не настояваше за някакво интимно сближаване и съвместно квартируване. Както ще се сложи. Но би искал да има барем един родствен човек в столицата. Това става успешна дипломатическа крачка на бъдещия съвладелец на планираната фабрика, а Райна с интусиазъм приема предложението да стават столични жители в един от най-екзотичните градове в двете Америки.
Новият живот
Трудоустройството на Петър Челарски минава лесно, защото е уредено със съдействието на Оливер Снайдер. Настанен е в гостилницата към фабриката, за която плаща също холандеца. След две седмици в Буенос Айрес пристига Райна, посрещната на гарата от Петър. Тя също прекарва няколко дни в тази гостилница дорде търсеше работа. Накрая, почти случайно, тя получава място на костюмер в един ресторант. в който имаше естрада, джаз-банда и артистична стаичка, където Райна нощува и се надява да изчака място на повар с откриването на нова зала. Неусетно дните се нижеха в еднообразна суетност и рядките срещи с Петър, който се отбиваше в ресторанта след напрегнатата фабрична работа. Тук Райна им осигурява удобно място и меню. Лека-полека Петър освоява модното танго и тези мигновения разкрасяват неделните им вечери и предпазват Райна от излишните ухажвания на музикантите. Но вече през половина година водовъртежът на столичния живот напълно променя не само професионалната дейност, но и външния вид и обноските на едновремешните обитатели на аржентинската провинция.
Веднъж, когато Райна вече се стягаше за спане, някой почука на вратата и тутакси я отвори. В стаята влиза синът на директора на ресторанта Маркос, един млад, наконтен, високомерен младеж и многозначително застива посред стаята. Райна със стиснато сърце на всеки случай отстъпва зад стола.
- Утре към десет часа ще трябва да ме придружиш за една делова среща. По неписания етикет с мен трябва да е секретарка. Но понеже такава нямаме ще бъдеш ти. Нищо няма да говориш-само ще ни поднесеш кафе, ще посидиш, ще прибереш документите и толкоз.
Райна с облегчение кимва с главата.
- Как да съм облечена?
- Нещо тъмно, скромно...и Маркос излиза, без да прикрие вратата.
На другият ден Маркос и Райна влизат в разкошната, ресторанна зала за особенни гости и срещи. Райна върви след Маркос, усещайки, как роклята от артистичния гардероб й стиска в раменете, а високите токове на обувките се подгъват. Зад масата седят двама: набит, едър мъж с тежки клепачи и юрист с папки. Мъжът намусено плъзва с очите по снагата на Райна и забучи погледа в менюто. Юристът и глава не дигна. Райна сяда, сложила ръцете на колената и става невидима. Не й за пръв път да играе роля.
Мъжете говорят за срокове, логистика, графики, цифри. Маркос изглеждаше уверен, сръчен и без спънки. Едрият мъж слуша, клати с глава, но в очите му е затаена настороженост. Храната Райна не пипаше, поглеждаше към прозореца, слушаше с половина ушо.
Накрая, по сигнал на Маркос Райна поднесе кафето с десерт и пак седна.
Юристът изважда от папката контракта и го подава на Маркос. Той набързо го прегледа и кимва
- Всичко е наред.
Сега по канцелярския адет секретарката трябва да чете текста на глас. Юристът я поглежда и се усмихва.
- Може да не чете целият текст. Нека поне този параграф, - юристът посочи листа към Райна и упря пръста в нужния ред.
В гласът му се чуваше толкова злобност и надменност, че Райна усети, как й се сви душата. Не от страх, а от яд. Тя да не е вчерашна. Бидейки администратор на театъра, Райна редовно си имаше работа със всякакви договори, протоколи и юридически документи. И сега тя е в ролята на една кукла, която я проверяват може ли да чете.
Райна взема листа и чете без да се спъва, с ясен, твърд глас, както свикнала да изнася речите на героите от сцената. Сетне тя слага листа на масата и поглежда юриста.
- Имам въпрос. Защо в раздела за доставки на стоката не е отбелязано какви са дните-календарни или работни?
Юристът се намръщи:
- Няма значение.
- Има. И голямо. По закона, ако не е отбелязано, дните са календарни. Обаче в следния абзац пишите за работни. Излиза, че доставките могат да се отложени почти на три месеца, и формално никой договора не нарушава.
- Маркос замръзва. Мъжът се изправя, а юристът хваща листа, пак го преглежда и лицето му посърня.
- И още,- добавя Райна, - в пункта за митницата е посочен регламент,отменен преди година. Ако направят проверка, ще глобят и двете страни за невалидно основание.
Настъпва една плътна тишина, че се чуваше, как в съседния бар местят бокалите.
Мъжът бавно сяда и осланяйки се на облегалката, поглежда юриста.
-Я, сега обясни ми, какво излиза и защо?
Юристът саде дзапва, но нищо не каза. Мъжът става, закопчва сакото и се обръща към Маркос:
- Добре. Ще се обадя, когато ще намериш юрист. Засега сделката ще я отложим.
Той си тръгва. Юристът сграбва листата и се юрна след боса, без да сбогува. Маркос седеше омислен, втренчен в празната чиния. Райна мълчеше. Сетне той вдигна глава и я погледна тъй, сякаш я виждаше за пръв път.
- Откъде ти всичко това знаеш?
- Имах работа с такива документи, понеже работих администратор.
- А защо сега си тук и си костюмер ?
- Защото ми трябват пари, които в нашето градче никога няма да спечеля.
- Ти спаси нашите партньори от големи загуби и те сега трябва да ни целуват краката. От днес ти си мой щатни секретар. От утре в девет часа си на работното място в моят кабинет. Твоето жилище също ще уредим до вечерта.