Родината на българите. Н. Тодоров

Балканските корени на българския народ
(извадки от книгата)

Предговор
Тази книга е плод на многогодишен изследователски труд и размисъл. Тя е опит за скромен принос на филологическата дисциплина към знанията ни за това, какво в действителност са писали и мислели стари автори за произхода ни като народ и за древното ни минало. За съжаление, не са много професионалните историци, които винаги ползват оригинални ръкописи – в повечето случаи се ползват издадени и обработени от стари филолози, и утвърдени от тях извори, а вече там откриваме грешки, разночетения в различни варианти на ръкописите, а също и откровени фалшификации. Най-много са манипулациите при тълкуването на имената, коментирането, и особено много – при преводите на изворите от един език на друг, включително и на български. В интерес на истината, при издаването на ръкописите по-стриктните издатели и редактори в бележките под линия привеждат варианти от различни ръкописи на едно и също произведение, и разночетения, но те рядко се радват на вниманието на историците. Ако ние имаме основание критично да се отнасяме към тъй наречените автентични извори, поради споменатите по-горе причини, то много повече причини и основания имаме да се отнасяме критично 1 към историческите изследвания, коментари и анализи на по-късни автори. Основният извод, до който се стига при съпоставяне на тези категории източници за историческа информация със сигурност ще е неприятен за мнозина историци, но трябва да се формулира ясно и недвусмислено: картината на древното ни минало, която ни се поднася от съвременната историография, в много случаи категорично се разминава с данните, които се съдържат в писмените извори.
Закономерен е въпросът: що щат славянобълкарските имена Загора и Загорци в Палестина, Арабия, в Понта (Мала Азия), в Персия, в Скития ?
Ако вярваме на приетите от днешните историци локализации на гореизброените земи-недоумението е логично. Но внимателната проверка показва, че тези локализации никак не се препокриват с представите за значенията на горните хороними и на изброените топоними в хронографите на древните автори, които са ги употреблявали. И ако трябва да сме по-точни, анализът на текстовете на антични автори води до следния извод: тези текстове описват изключително балкански събития и реалности, съответно всички ( не част-а именно всички) топоними,споменаванм в тези текстове (включително и тези, които се тълкуват от късни коментатори като азиатски-в днешния смисъл на думата Азия, африкански-в деншния смисълна името Африка) в действителност имат отношение само и само към Балканския полуостров, най-вече и към южната му и юго-западна част (днешна Албания, Епир, Тесалия, Македония, Тракия). Именно в тази част на Балканския полуостров античните и средновековни автори са локализирали земите, наричани от тях Скития, Сарматия, Арабия, Понта, Палестина, Сирия, Юдея и др.)
Освен горе отбелязаните „съвпадения“ на скитски и балканските топоними и етноними е по-долу ще приведа и редица други, които също не могат да бъдат случайни.


Източна Адриатика Скито-Сарматия, Кавказ, Понта
Топоними
Аракс (река в Тесалия) Аракс (река в Кавказ)
Дардания Дардания
Истър река в Илирия Истър река в Скития
Кария в Епир Кария в Скития
Каркине в Епир Каркине в Скития
Керкинитис в Macedonia Керкинитис в Скития
Лик (река в Епир) Лик (река в Скития)
Пеней река в Тесалия Пений в Скития
Плакия (град в Тесалия) Плакия (град в Скития)
Халкида (Епир) Халкида (Скития)
Ялис в Адриатика Ялис в Скития
Албания Албания (Кавказ)

Гореизложените факти водят до логично заключение, че стара Скития, Кимерия (Кимерийския Босфор), Таврия, Кавказ, сочени като местонахождение на Стара Велика България не са се намирали на север и на изток от днешно Черно море, а в юго-източна Адриатика. Там ще е била и прародината на племето Българи, водителите на което още в древността са обединили всички славянобългарски (тракийски, илирийски и др.) племена и са създали на Балканския полуостров голяма държава, наричана България и Загорие. Според византийски и древнобългарски източници тези Кимери са били предци на Българите.



Апокалиптичните картини, изобразяващи огромни етнически маси, едновременно движещи се по земната повърхност като птичи ята или насекоми по въздуха, нахвърлящи се едни срещу други едва ли не с голи ръце и взаимноунищожаващи се, са произведение на мракобесни мизантропи, живеещи в затворени помещения, непознаващи и ненавиждащи живота,
живеещи в затворени помещения, непознаващи и ненавиждащи живота, и същевременно безсилно копнеещи за абсолютна власт и контрол върху народите, която власт те, не можейки да осъществят реално, осъществяват виртуално, манипулирайки произволно тяхната история. 31 Можем да сме сигурни, че античните хроники не боравят с народи в днешния смисъл на думата, а с племена, най-често принадлежащи към един и същ народ. Териториите, върху които ставали описваните събития не ще обхващали цели континенти, а ограничени малки територии, намиращи в рамките на един континент, дори само на част от континента – най-често това е бил Балканския полуостров, а участниците в тези сражения не ще наброявали десетки, стотици хиляди, че и милиони, а най-много няколко стотин души. Народностното самосъзнание, явяващо се като необходимо условие за създаване на национална държава, която пък на свой ред е условие за развитието на национално самосъзнание и формирането на нация като политическо и културно обединение , е късна политическа реалност.

За Кавказ и Индия

„Кавказската планина откъм северния и западния вятър стига до Илирите и Траките, а откъм юг и изток до проходите, по които живеещите там хунски племена влизат в земите на Персите и ромеите; един от тези проходи се нарича Цур, а от старо време наричат Каспийски врата. Тук живеят Хуните, които се наричат и Сабири (Савири, Савери, Севери) и други хунски племена.” (Прокоп Кесарийски, Война с Готите, ІV)

Още едно категорично локализиране на Кавказката планина и Каспий на територията на източната част на Балканския полуостров. За това имаме два ориентира – Тракия и Илирия. Съответно Персия също на Балканите 36 . Следващият откъс е още по интересен, тъй като има пряко отношение към дискутирания въпрос за произхода на българския народ. „Старите Хуни, които са се казвали още и Кимерии, са заемали тази територия и са имали един цар. Имало е при тях един цар, който пък имал двама сина, единият се казвал Утургур, другият Кутургур (варианти: Утугур, Утигур, Кутригур). Така и в мое време едните се казват Утургури, другите Кутургури. …От другата страна на Меотийското езеро и устието му в Евксинския Понт, живеят от древни времена Готи тетраксити, а доста по-настрана от тях Готи-Визиготи, Вандили и всички останали готски племена. В старо време те са били наричани още и Скити, тъй като всички племена от тези местности се наричаха Скити; някои от тях се наричаха Савромати, Меланхлени и др. Територията край Меотийското езеро са населявали от древни времена Хуните, които са и Кимери. Съответно нито Хуните, нито Кимерите са били пришълци от някъде, а са автохтонни в Скития, която е на юг от Истър и недалеч от балканската планина Кавказ. Също така са стари жители на тази Скития и Готите, които са били наричани и Скити, тоест Готите, както и Хуните са стари скитски племена, съответно стари тракийски племена. Затова нищо чудно няма в това, че византийските автори почти единодушно твърдят че Готите са Гети, старо тракийско племе. Хуните се делят на две племена – Кутургури и Утургури. Тези Кутургури и Утургури са предци на Българите, населявали според византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор Стара Велика България край Меотидското езеро, намиращо се, повтарям, в Скития на юг от Дунава. Че Скитите са едно от имената на трако-илиро- българските племена, се потвърждава и от по късните византийски източници, в които чак до ХІV век Българите упорито биват наричани Скити, ср. „ Василий водеше борби с предводителя на скитите – прехрабрия Аарон... Скитите, наричани по-рано Номади, а след това преименувани на Българи”. (Михаил Псел, Хронография).

Скитите
Скитите се поставят от Херодот и други антични и средновековни автори на север от Кавказ. И ето тук пак опираме до методологични проблеми, до една общоразпространена методо - логична грешка, допускана при локализирането на географски обекти, наричани от античните автори и от съвременната географ- ска традиция с едни и същи имена: не се поставя под съмнение, че тия топоними и в древността са имали същото значение, както и днес. С други думи, не се поставя под съмнение, че например Азия от древните източници – това е днешна Азия, или най-малкото днешна Мала Азия, античният Кавказ е днешният Кавказ, античното Каспийско море е днешното Каспийско море, антична Индия е днешна Индия и др. Но имаме ли основания за това?
Струва си обаче да проверим, къде все пак се е намирала планината Кавказ според представите на древните Гърци. Отговор на този въпрос намираме в другия мит, преразказан от Аполодор – мита за аргонавтите, чиято крайна цел, както се знае, е била Колхида на Кавказ, където се е намирало златното руно. И така, нека да се опитаме да проследим пътя на аргонавтите така, както го описва Аполодор за митичната история с златното руно:
Аргонавтите тръгват на север, като стигат в Тракия. Оттам продължават на север, през Мизия. Много е интересен обратният маршрут на аргонавтите. Връщайки се от Колхида, те преминават през земята на Келтите и Лигурите, и реката Еридан. Тази река се споменава и в мита за пътуването на Херакъл в страната на Хипербореите. От контекста на този мит става ясно, че реката Еридан се е намирала в съседство със земята на Илирите. След като прорицателят Финей (тракиец) показал пътя на аргонавтите, те са движели по брега на Понта на север до устието на Истър, и след това по Истър са поели на запад (за да стигнат земята на Илирите и реката Еридан, те трябва да са се движели на запад, а не на изток). По-такъв начин става ясно, че според представите на древните балканци Кавказ е планина, която се намира в западната част на на Балканския полуостров, където съответно се е намирала и земята на Колхите - Колхида
Също така от текстовете, в които се преразказва староелинската митология, може да съдим, че и названието Индия старите Елини са употребявали за една балканска област. Това много ясно проличава от мита за Дионис: „5, 1 Дионис открил лозата и понеже Хера му пратила лудост, бродел из Египет и Сирия. Пръв го приел Протей, царят на египтяните. После отишъл в Кибела във Фригия и там бил очистен от Рея. Дионис изучил обредите на мистериите, облякъл одеждите на Рея и тръгнал през Тракия срещу Индите. Най-напред проявил високомерие Ликург, син на Дриант и цар на едоните, които живеели около реката Стримон и го изгонил от земите си. Дионис потърсил убежище в морето при Тетида. ...Като прекосил Тракия и цяла Индия, Дионис поставил стълбовете и отишъл в Тива.
И още…Фисон… преминава край Етиопия и Индия, гдето я наричат Ганг. Гърците я именуват Истър и Инд, илирите и рипианите, които живеят край нея - Данувий, а Готите – Дунавтис. От горния цитат може да се извади заключението, че Инд и Ганг са всъщност една и съща река, която е и Истър и Дунав. Забележително е, че Готите наричат Дунав точно така, както го наричат и Българите – едно от многото доказателства за това, че Готи и Българи са един и същ народ. По такъв начин, дори от анализа само на една антична книга черпим информация, която показва, че смисълът, който старите балканци са влагали в познатите нам още от училището географски термини Азия, Либия, Кавказ, Арабия, Индия и др. съществено се различава от този смисъл, който ние днес влагаме в същите термини – всички тия географски обекти са се намирали на север от Гърция.




История с географией

Недавно мне приснился кошмарный сон. Вижу себя в кабинете товарища Сталина, не то в роли Геродота, не то в роли его личного переводчика. Присутствуют все члены Политбюро, обсуждается важный политический вопрос – издание перевода на русский язык книги Геродота „История". Закурив свою знаменитую трубку, и устремив свой желтый проницательный взгляд на Геродота, Сталин обращается к нему:
С т а л и н: Товарищ Геродот, Ви написали хорошую и полезную книгу – „История". Но в ней, как вияснил наш переводчик Г.А. Стратановский, Ви допустили некоторую, будэм надеяться, случайную (Как Ви думаете, товарищ Берия?) оплошность, которая, учитывая сложную международную обстановку, может иметь непредсказуемые последствия. Речь идет о Скифии. В своей книге Ви почему-то поместили ее совсем не в том месте, где ей положено бить – не на северо-восток, а на юг от реки Дунай. Ви понимаете чем это пахнет? Вместо того, чтобы помочь пролетарскому государству, Ви льете воду на мельницу международного империализма.
Г е р о д о т: Так ведь Скифия на самом деле находилась на Балканском полуострове, товарищ Сталин. Я лично там побывал. Кроме того, когда я писал книгу, пролетарского государства еще не было.
С т а л и н (недовольно поморщившись, с некоторой досадой): Это нэважно гдэ она находилась на самом дэле. Если она находилась не там где надо, тем хуже для нее. И для Вас, товарищ Геродот. Вся международная научная общественность считает, что Скифия находилась на нашей территории, а только Ви один такой умный, что помещаете ее совсэм в другом мэсте. Получается: все идут не в ногу, а только один Ви в ногу. Это нэхорошо, товарищ Геродот. Ми поручили нашему переводчику, товарищу Стратановскому, поправить Вашу политическую ошибку. А Вам ми решили дать возможность хорошо подумать на чистом воздухе. Товарищ Берия, у Вас найдется мэсто для товарища Геродота в местах не столь отдаленных?
Б е р и я: Конечно, товарищ Сталин. Есть одно очень хорошее учреждение в Якутии, недалеко от золотых приисков, там отдыхает вся наша талантливая интеллигенция. Найдется место и для товарища Геродота.
С т а л и н: Хорошо. До свидания, товарищ Геродот.
В это время входит охрана, и взяв под руки трясущегося от страха Геродота, выводят его из кабинета Сталина.

Проснулся я весь в холодном поту. Стал лихорадочно искать информацию о Скифии. В первую очередь, обратился к одной из самых авторитетных энциклопедий - Британской. Статьи о Скифии там нет, но зато есть статья о скифах. Вот что в ней написано:
…member of a nomadic people originally of Iranian stock who migrated from Central Asia to southern Russia in the 8th and 7th centuries Bc. Centred on what is now the Crimea, the Scythians founded a rich, powerful empire that survived for several centuries before succumbing to the Sarmatians during the 4th century BC to the 2nd century AD.
Но не зря, же мне приснился Геродот.
Честно говоря, содержание данной справки вызвало у меня некоторое недоумение. Во-первых, непонятно, как могли эти скифы, которые 30 лет не могли справиться с какими-то неорганизованными, и скорее всего, пешими киммерийцами, с ходу захватить огромные территории, на Ближнем Востоке и в Малой Азии. Во-вторых, если они могли противостоять персидскому царю Дарию, то как могли допустить, чтобы их „мощную империю" разгромили какие-то вшивые сарматы, которые и государства-то толком никогда не имели! Кроме того, мне трудно было представить себе кочевого золотых дел мастера, который изготавливал бы произведения ювелирного искусства, трясясь в кибитке по бездорожью во время очередного похода на Сирию или Иудею.
Из справки непонятно также каковы же были границы Скифии, после того как персы выгнали их из территории Ближнего Востока и Малой Азии? Задав себе такой вопрос, я решил обратиться, в первую очередь, к самому Геродоту – ведь согласно Британской энциклопедии, именно он является основным источником информации о Скифии, и даже лично там побывал. Персонально, так сказать, жал руку товарищам скифам, лицезрел их вельмож, увешанных скифскими произведениями ювелирного искусства.
Но наиболее неприятным для меня, привыкшего уже к тому, что Скифия – это наша Украина и юг России, является следующий отрывок: «Северные части Скифии, простирающиеся внутрь материка, вверх по Истру, граничат сначала с агафирсами, затем с неврами, потом а андрофагами и, наконец, с меланхленами.»
Бред какой-то: получается что северные части Скифии находятся к западу от устья Дуная! А где же тогда находятся западные части Скифии, южные, восточные, наконец? Ведь если нарисовать квадрат, и за его северную сторону взять Истр, или даже его левый берег, тогда получается что сам этот квадрат этот ни под каким соусом на Украину не затащишь. Наверняка переводчик что-то напутал.
Наш братушка, болгарский переводчик П. Димитров перевел это место Геродота следующим образом: „От Истър вече е крайбрежна Скития, разположена към юг, срещу южния вятър, чак до град, наречен Каркинитис.»

Нехорошо как-то получается. Вроде бы свои люди, братья славяне, а вот как только дело дойдет да истории - тянут одеяло на себя. Если верить болгарскому переводчику, то Скифия (конечно не вся, а только часть ее, та что у моря – слава богу хоть не всю Скифию себе отхватили братушки, и то хлеб!) находилась к югу от Дуная.
Ладно, с болгарами все ясно, а вот интересно румыны как перевели это место. Тоже наверное, наврали с три короба. Раздобыл румынский перевод:
Trecînd de Istru si pîna la orasul Carkinitis, spre miazasi si vîntul Notos se întinde partea Scitiei, scaldata de apele marii.
Ну что такое! И эти то же пишут – к югу от Дуная! Но с какой стати из-за каких-то румын или болгар мы должны отказываться от своей родной украинской Скифии?
С этими балканцами спорить нет смысла, тем более, что с ними в науке не особо и считаются. А вот англичане – те врать не будут. Слишком себя уважают. Найти английский перевод в сети в наше время не проблема:
At once from the Ister begins this original land of Scythia, and it lies towards the midday and the South Wind, extending as far as the city called Carkinitis.
Черт побери! И этот туда же! Антанта проклятая! Дался им этот Истр, этот Дунай, эти Балканы! Мало того, английский переводчик утверждает, что к югу от Истра находится не часть Скифии, а вся эта страна – ведь определенная членная форма the original Scythia именно это и означает – вся эта исконная Скифия!
Можно, конечно возразить, что Истр – это необязательно река Дунай. Но тогда какая река имеется ввиду? Ведь Геродот называет Истр скифской рекой, русло которой при впадении в море обращено на восток. А все реки, которые находятся на территории Украины и вливаются в Черное море, текут с севера на юг.
А что же тогда делать с многочисленными скифскими находками в Крыму и на Украине?
Не знаю. На них ведь не написано, что они скифские. С другой стороны не исключено, что скифы, или вернее, некоторые скифские буйные головы, проникли и на эту территорию. Только вот прийти они сюда могли, скорее всего, из своей исконной страны, а страна эта, исконная Скифия, согласно Геродоту, находилась к югу от реки Истр, которую если не все, то все-таки абсолютное большинство специалистов идентифицируют с рекой Дунай. Ни о какой Центральной Азии, как исконной родине скифов, исходя из текста Геродота, и речи быть не может. Яка втрата, проте!