Картина 1 Болград Къщата на Стефан Панов. Из стаята шета слугинята Тодорка. Неделя е. Чуват се звънците на болграшкият събор. Обажда се комшийката.
К: Тодорке! Тук една жена ви дойде. Пита за Лимпи. (към жената) Флявай, ма! Кво толкова се стискаш?
Влиза селска жена, облекана със шарен кюрк, с дисаги. Тя е най-голямата сестра на Олимпии и Павел Панови-Уляна.
У: Аз съм от Шоп Тараклий. Неска сме на пазар и се отбих да видя Лимпи и Павльо. Аз съм тяхната сестра, отколе не сме са виждали…и те не са довадали в Тараклий. Как ли тук прекарват, горките? Без майка, без баща…( нажелява се)
Т: Кво толкова им береш кахър? Живи-здрави са момчетата. Олимпии вече се учи в Букурещ. Сега е на ваканция. Той отиде да срещни Павел от гимназията. Почакай ги. Съблечи се. У: Оф! Няма га, май да чакам. Нашия заръча да се обърна накушия. Вече се свечерява…дорде стигнем… Т: Че не можете ли у нас да пренощувате? Място имаме. У: Не! Не можем. Един бюлюк добитък и гадини…трябва да се нахранят…Кой ли иде?
Влиза Стефан Панов. Уляна му целува ръка.
С: Бре-ей! Кой ни дошъл на гости? Улянка! Как сте там, в Руското Царство- в Тараклий? Аз тук. в Болград вече румънец ставам. Защо не се събличаш? Васил де те чака? Няма какво! Ще останете у нас! Колко години не сме се виждали? Две, три?! У: Откакто сте в Румъния. Чухме че не били рахат. И, кяр ни беше малко изстрах да дойдем, бумага трябваше да вадим от старостата. Тае пуста граница… кой ли я дурдисал тук да разделят народа ни? По-рано, дойде ли неделя-де отиваме? На пазар в Болград. Весело време беше. Сега, гледам, хората се в земета гледат. Не се виждат чийшийци, троенци, пандаклийци..Какво ли е станало? Казват, че много нашенци се дигнали в Русия. Оф, чичо, хич не ме харесва времето. Все ми се чини, че голяма война жа има. Отколе врънкам на нашия: « Впрягай каруцата и да идем в Болград да видим нашите. Той все се инатеше, ама сетне тръгнахме. Сега кой знай, как псува…Въх! Лимпи! О: Како! (целува ръката й) У: Мале, че си пораснал! Га щях да те позная?! Вече цял ерген си станал за женене. Имаме в майлата кдна мома-Неда. Жа те сватувам. Стига тва учене-прибирай се в Тараклий! Бате ти, Димитър как се прибра …учител е сега в село. И ти тъй направи. Той чичо е лесен. По-учен човек от него няма, ама за една булка в къщи да доведе, акъл не му стига. Ей! Не се черви толкоз! Шегувам се. Тичай на пазара и извикай бате ти, Васил, че жа има какво сетне да ми яде джегеря и да таралосва цял път. А ми Павльо що се бави? О: Той се отби на пазара за халвички. У: Бря! Аз съм ви взела и халвички, и ковричета…Баба ти, Кина ви изпрати сушени дзардзалий. Помниш ли я? Тя се си спомня, как сте крали от тяхната фидана. Как ви гонила с мотиката чак до Ботьовия геран…Наместник съм опекла, кървавица. Хай, да те почерпя от нашето винце. Сръбни, да имаш повече кръвчица, да се поизчервиш. О: Како, аз вино не пия! У: Въх! Как не пиеш? Брей, братче, то бива ли тъй? Да знаеш от мене, че без ройно винце и люто миюнче човека вейне! Хайде, моето момченце, сръбни си! А тъй, моето братче! Да те дава Господ здраве!...Тю-ю! Нашия се сурне! В: А, ма! Ти като дойдеш в Болград и се забраваш! Гаче майка си се заровила тук! У: Хайде, хайде-не врънкай! По-хубаво, виж, какъв ерген съм надирила. Това е наш род-Пановски! Все са учени хлапета! Не като твойте: саде аргати. Чичо, я да сложим една софра! С: Улянке, защо да не минем в гостната? У: Не, не! Аз не ми привира да се катеря по вашите столове и маси. Тук да сложим софрата. Жа хапнем малко, жа се почерпим и толкоз. Като ви видях здрави и читави, душата ми се отпусна и на сърцето ми отлекна. А я, Лимпе, кажи ми на какво ви учат из школите? «Ень, цвей, дрей»?
Олимпии, заразен от природната енергетика и жизненност на сестра си, декламира патриотическо стихотворение за България.
В: Е, България си е България. Била едно време. Ний да си гледаме кефа. Земица имаме, добитък…Кво трябва още на човека? У: Радост му трябва, Василе! Да му фърчи душата. Да не става самичък на говедо!
Уляна запява и всичките подхващат песента. И-и-и! Време е да се фаштаме дърмите. Ти, Василе, гледам,май клепеш. Хайде, ставаме!
Прощават се. Изпращат тараклийците. В стаята се връщат Олимпии и чичо му. Под впечатленито от срещата Стефан взема от полицата един български емигрантски вестник и рецитира, напечатаното в него стихотворение.
О: Чичо, ти защо си останал тук, в Болград? Имаш такъв авторитет! Имаш един бюлюк познати и приятели в Русия… С: Да. Моите бивши началници-министри и приятелите са в Петербург, Одеса. Мога да отида и там на голяма служба, но аз оставам тук и сами не зная ясно, какво ще правя…ама Болград не напущам. Оттук ще тръгнем да освобождаваме България. Това време ще настъпи по-скоро, отколкото ние си представаме сега. Знаеш ли какво каза дядо ти Пано на баща ти, когато умираше, пребит от башибозуците? « Умра ли аз- един ден да не се бавиш тук. Оставяй всичко на леля си Мария, вдигай се и върви в Бессарабия. Заклевам ви, дето и да ходите, квото и да правите-България да не забравяте! Русите пак жа дойдат. Тръгнат ли към Балкана, тръгвайте и вие с тях…Ако русите закъснеят, вместо вас с тях да тръгнат синовете ви и внуците…» О: Какво сетне стана с дядо? С: През няколко дена той почина. Баща ти пристига в Болград, при мен. Аз му помогнах да се настани в Шоп Тараклий. О: Ако България скоро ще бъде освободена, ти ще изпълнеш ли заповедта на дядо? С: Да. А ми ти? О: Не знам. България за мен е една мечтана, но непозната земя. Защо да не си живеем тук, в Бесарабия ? Това нали е новата ни родина. С: Родината- това не е само територията, на която си се родил. Това още е идеалът и символът на кръвното и духовното ни единение…и не саде с живите, но и с мъртвите, с героите на нашият народ…с неговите царе, пророци, закрилници. О: Добре, но ако твоят народ не разделяя твоите идеали и постъпки? Или не ги разбира? Къде е тогава Родината? С: В сърцето е…То ще ти подскаже къде е. Тук, в Бессарабия, живот за нас няма да има.. Ние, българите, сме вмъкнати в една голяма, геополитическа провокация. Ето, Русия отслабна и дойдоха румънци. Сетне пак ще се върне Русия, но и на нея не й трябва население с българско самосъзнание. Тя иска от нас да станем…русские мужики. И за руснаците, и за румънци ние сме трън в очите, сме чужденци. Всеки народ трябва да си има своя къща-държава. Горко на ония, които я нямат! О: И къде ще е нашата къща? С: Нашата къща-държава е срутена, но в паметта на будните българи е жива старата България. Не сме най-долните в Европа: и държава сме имали, царе прочути, словото Христово сме дали на Света. О: Това съм го чувал и чел! Но сега къде са храбрите и великите българи?!.. Да, чичо, длъжен съм да те кажа нещо важно. С: Слушам. О: В Букурещ аз се запознах с някой друг от българите-емигранти, патриоти…Накратко казано, аз съм член на Българския Революционен Комитет. Аз съм много благодарен за твоите грижи…но не виждам смисъл да оставам в Болград. С: Ти искаш да тръгнеш с Ботев? Пауза О: Откъде знаеш? С: Моето служебно положение, като съветник на префекта, позволява ми да следя дирите на твоите новите другарчета: Каравелов, Цанков, Паничерски, Пеев и, най- много на Ботев. О: С какво той не те харесва? С: Той е страшен човек, моето дете. Той е жив факел от саможертвенност, омраза и обич. Той може да освети пътят на другите, но пламъкът му е смъртоносен за околните…Той ще ви изгори! О: Ако можеш, изкажи се по-ясно. С: По-ясно ? Христо е един патриот-авантюрист и романтик. За него животът е героичен роман, който той сами иска да го напише и да изиграе в него главната роля. Запомни ми думите: Христо Ботев ще стане национален герой и скоро ще загине според поредната си безразсъдна авантюра, но това нито на миг няма да приблизи срока на Освобождението. О: Христо, може би, е единствени, който ни напомня, че сме българи…че трябва да имаме собственно достойнство. С: Съгласен съм. Но кой чете неговите вестници? Саде шепа студенти, като тебе, хъшовете из румънските кръчми и руската тайна полиция. Освен достойнството народът има инстинкт за самосъхраняването, който не позволява на всеки да хвърле мотиката и да грабне пушката. Ботев и Левски не могат да разберат, че Освобождението на България не е възможно със провоцирането на вътрешни размирици. Драмата е в това, че и Европа, и Русия ламтят за нашите исторически земи и българските патриоти са поддържани от тях до, само им известни, предели. Когато целта ще е постигната, патриотите ще бъдат изолирани или ликвидирани. Освобождението е по-сложен и многослоен процесс, и за него повече се нужни не революционери-терористи, а образовании, профессионално подготвени хора, които ще поемат на плещите си устройството на новата България, когато му дойде времето. Без такива хора политическата свобода е едно бълнуване. Именно по тази причина болграшката община предложи твоята кандидатура за следване…в Париж. Инженер по строителството на мостове. Твоето място е там- в световният център на културата, а не в румънските кръчми. О: Как в Париж?! Вие приехте решение без да питате моето мнение ! С: Общинският Съвет те избра за отлични успехи в гимназията и училището. Ако ти ще се откажеш, румънското министерство ще набута свой човек и Болград, и България ще изпуснат шанса да имат европейски образован човек. На тебе ли да разправям, как нашите неграмотни хора страдат от безсъвестните чиновници и продажните депутати? Засега ти си надеждата на бесарабските българи, Олимпе. Стефан бащински прегръща Олимпии, галя го. Звучи хорово изпълнение на възрожденска песен.
Картина 2
Париж
Латински квартал. Звучи музика съответна на епохата. По сцената се разхождат парижани, студенти. По авансцената време от време пробягва вестникарче и се провиква: « Последните новини! Възстанието в България е потушено! Османската Порта закри границата! България е залята с христианска кръв! Последните новини!». Появилия се на сцената, модно облекан господин запира вестникарчето и нахално грабва вестника от ръката му. Това е Минковски- бесарабец, комерсант.
В: Мсье! Как вие мислите, докога ние, европейците ще търпим тези издевателства? Знаете ли, че турците за 500 години се изклали 60 милиона българи, и сега остават само 5 милиона! Ние, французите, спасяваме дивите урдечки, а пък цял народ няма кой да спаси! Месье! Това за нас нали е позор?! Жалко , че аз нямам пари. Отколе щях да съм на Балканите. Тези турци аз бих щял да ги късам с зъбите,
М: Мисля, че ти веднага ще останеш без зъби, и тогава каква полза ще има от тебе…без зъби?! В: Аз знаех, че Вие, именно, така ще ми отговорите. Вие сте един пъзльо! Ви е изстрах да останете без зъби? За какво Ви са? Да захапите някоя дамска буза ли? Ах, французите само за това ни бива! М: Лъжеш! Ти забрави коммунарите. В: Не барайте коммунарите! Аз говоря за Вас-за богаташите, които забравят за всичко, освен парите и жените. М: Този път ти каза истината. Само, че аз нямам никакво отношение към богатите французи. Аз, изобщо, не съм французин. Аз съм българин. В: Ох! Извинявайте, мсье! Защо веднага не казахте?! Аз…аз.. М: Имаш възможност да ми помогнеш. В: Готов съм, мсье! М: Знаеш ли къде живеят студентите-българи? В: Знам. Кого да повикам? М: Панов Олимпий. Кажи му, че го чака човек от Бессарабия. В: Ясно, мсье. Дръжте ми вестниците. Можете да почакате, ей в онае беседка.
Музиката менява съдържанието си. « Публиката» се трансформира в студенческа группа българи, която посряща пратеник от Букурещския Революционен Комитет. Той е докарал «Политическа програма», отразяваща решението на Народния Събор, и която трябва да се преведе,и да се разпространи по парижските вестници. Важността на заданието, студенческия темперамент и необузданност, модната по онова време «революционност», създават атмосферата на политическа сходка или «маёвка»: пламенна, политизирана риторика, рецитиране, песни и безкраен оптимизъм. Едновременно с пристигането на куриера, се внася щанд, на който са налепени плакати «Свобода или смърт», «Боже пази България», триколор с лъв и т.п. Изнасе се кръгла маса, столче, на което сяда О. Панов- организаторът и преводач. Чете първият тезис:
О: « Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция» Започва полемика: - Каква Конституция?! Какво те дрънкат? Нашият народ е още див и неграмотен…живее заедно с козите по колибите. - Но и французите по-рано не са били по-важни! - Французите винаги са имали своя аристокрация, търговци, генерали…А какво имаме ние, българите? - В Северната България черкезите третират нашият народ, в Тракия- турците, в градовете-гърците! - Черкезите трябва да се изпъдят! Турците-също! И тогава да се мисли за българска държава. О: Нищо подобно! Когато ние искаме независима държава, която ще има свое правителство, своя войска- всичко в ръцете си, то било срамота 5 милиона българи да се страхуват от 200 хиляди черкези. Сега те се страшни, защото властта е турска. В една независима България черкезите ще мирясат, както и турското население и гръцкото. Ако се оставим да се правят само някакви формални реформи, без България да получи независимост, тогава-да. Тогава българското население ще е терроризирано. - Кой ще управлява тази «независима» България? Овчарите и пъдарите ?! - И как ще извоюваме независимостта? С голи ръце? Вбягва един възбуден студент С: Господа! Важна новина! «Московские ведомости»: 29 октября Его Высочество Император Александр II заявил, что если Турция добровольно не улучшит положение подвластных ей православных народов, то Россия заставит её это сделать силой…» - У-ра-а! Спонтанно младежите запяват «Марсилиеза», сетне минават на «Българиьо». Един студент се качва на масата, взема триколора и размахвайки с него рецитира: «Стани, стани, юнак балкански!...», другите маршируват около масата. Сетне заиграват хоро-строго и насърчително. Влиза вестникарчето, жестикулира. Хорото спира.
В: Кой от вас е Олимпий Панов? О: Аз съм. Какво има? В: Вас ви очаква един човек от Бессарабия. О: Добре, тръгваме.
«Манифестацията» се пръска. Затемнение. Олимпий излиза на авансцената, където го чака Минковски.
О: Здравей! Много те прилича да продаваш вестници! М: (предавайки вестниците на вестникарчето ) Когато България стане свободна, жа продавам вестници на болграшкия пазар. Имаш хабер от болграшката община: те докарах стипендията за три месеца. Примарията ме прати. Вади плик А това е…много ти здраве от кака ти Уляна. О: Парите повече не ми трябват. М: Как тъй?! О: Сега е време да бъдеш войник, е не инженер. Чете ли? Стяга се опълчение в Кишинев. М: За какво ти е това опълчение? Ние сме бесарабци. Нито ти, нито аз не сме стъпвали на Балкана. На кого ние там трябваме? О: На кого трябваме ли? На дядо ми. Той искаше ние, внуците, да се върнем и да направим България свободна. Аз си дадох клетва, като Васил Левски: изпъром свободно Отечество, а пък сетне и патките да пася. М: Вие, учените винаги си мътите главата с калпави измислици и затова накрая оставате без глава.. Ай, го, сега ти чети! Ботев го издават своите-българите. Колко години той ходи по бесарабските села и подкокоросваше младоците да скачат мрещу турците! Де са сега? Гонят ги из горите гаче зайци. О: Ти затва ли се досурна? Да ме опяваш и да чуя какъв си благоразумен? Мязаш на вуйчо си: ние го избираме за депутат, а той се продава на румънските чорбаджии. По негова вина и болграшката гимназия остава без земя. Няма го Христо, и няма кой да отворе очите на хората и да видят, как се търгува с доверието, с родолюбието. Или по- твоему това са интелигентски измислици? Защо аз да се връщам в Болград? Да служа инженер, да градя мостове и да правя пътища за полза на твоят вуйчо и неговите румънски покровители? Моето учение свърше. Прощавай! Адью!
Звучи набат (бият камбани). От всичките страни на сцената се събират български патриоти и пеят хорова песен от епохата на Освобождението. Същевременно зад пеещите, се установява декора за третата картина. Тази част на представлението може да продължи със стихове, песенни попури и т.п. След 10-15 минута отново бият камбаните и известяват за Русинският бунт. Сцената опустява, а декора посочва, че тя се трансформира в затвор-«Мантовата гробница». Дикторски текст: След Освобождението българското правителство на Стефан Стамболов отказва сътрудничество и покровителство на Царска Русия и се обръща за помощ към Европа. Группа български офицери-русофили се опитват да направят държавен преврат, но техният заговор е разкрит и те са арестуване. Олипий Панов пристига от Румъния в Русе за да се намеси и предоврати трагедията, но също е арестуван.
Картина 3
Русе. «Мантовата гробница» Двама войници влачат Панов, смазан от бой. Главата му е окървавена, превързана с ластар от шинелата му, по лицето му синини. Бос. Воиниците оставят Олимпии и излизат. През известно време се явява хубав, добре облекан, франтовит господин. Това е Минковски. Застава над телото на Панов. Олимпий мъчително повдига главата и обръща лицето си към дошлия.
М: Господин Панов! Имате възможност да продължим нашият диспут. Помните ли? Париж, Латински квартал… О: Помня. Ти се събираше да продаваш вестници на пазара в Болград. Какво продаваш сега? М: Олимпии! Тук съвсем не е мястото да се караме. Още повече, по политически мотиви, в една страна, която нас, бесарабци, не признава за свои, макар, че ти си готов и живота си да жертваш за нейните идеали. За съжеляване, сега са на власт твоите недоброжелатели, но учитвайки Вашите заслуги пред Отечеството, Вие имате право и възможност за помилване. Достатъчно е да подпишете Молбата и да се откажете в съучастието в бунта…Доколкото аз зная, ти стана жертва на една коварна провокация и нямаш отношение към заговора… О: От чие име ме правите тези предложения? М: От свое, като ваш земляк и от името…на един влиятелен ваш приятел. О: За съжеляване, аз не мога да се възползвам от вашите съвети. Този бунт стана и по мое внушение. Аз не мога да се откажа от своите другари и да се измия ръцете. Аз не съм Понтий Пилат, аз съм Олимпий Панов! М: В такъв случай нали знаеш какво те очаква…Олимпи. Ако Председателят на Народното Събрание е твой отколешен приятел и съратник, а пък ти си Герой на Сръбската война (Сливница), това не означава, че няма да бъдеш разстрелян.
Минковски разгръща вестник и чете М: «На всички офицери-смъртна казън. Да се разстрелят в 24 часа.» Вие ще бъдете разстреляни за назидание на българската войска, независимо кой от вас е виновен. О: Защо тогава правиш този спектакъл? М: Защото ти си един от последните герои на Освобождението и въпросът на твоят живот-проблема е общонационална и морална. О: Сега е проблемът не моя живот, а съществуването на България. М: България някак и без тебе ще се оправе. Спасявай си, братко, кожата! О: Нивга не съм мислил за кожата си и, още повече, за своята кариера. Това са суетни неща. Не мен трябва да спасявате, а Отечеството! Без него ни един българин, където да ни живее, нищо не струва. Не помниш ли, как в Бесарабия румънските солдати стреляха и тършуваха их болграшките дворове! Уж, търсели бунтовници! А сетне колко наши хора сред зимата побягват в Таврия. Пак скитане, пак дива земя. Колко може?! Днес една власт, дзарана друга… Изпъром ни галят, сетне кожата ни свалят. Защо да скитаме по света, като имаме от Господ дадено място- България. И сега вие със Стамболов искате с Отечеството ни да правете пазарлък. Какво стана с някогошния мой приятел?! Вчера той, български революционер, пееше «Не щеме ний богатство…», а сега за няколко години заграбва имение в Бургаско, гори в Балкана, присвои имотите на Рушид-бей в Свищов! И сега пред очите на европейските монарси и разядосаният руски император натъкмихте вчерашния овчарин Стамболов за български Наполеон? Това ли е «чистата и свята република», която завещаваше Апостола? М: Всяко време избира свои хора. Саде ти оставаш непроменен… Идеалист! Има време да се биеш с пушка за народните идеали, а има време да събираш имоти и да трупаш пари. Кой ти е крив, че не разбираш очебийни неща?! О: Я погледни народа, с чието име вие непрекъснато се кълнете и погледни себе си! Турските бейове и паши не са имали толкова, колкото вече имате вие! М: Завиждаш ли? О: Аз затова поддържах бунта! За да ви спра! Не може да се гради държава от хора, които са толкова алчни и бесъвестни! Ако Правителите бързат да грабят, не почитат нищо свято, може ли да се роди национална държава? С какво тогава душманите-българи са по-хубави от османите? М: А ти какво, искаш министра да управя страната с гол задник? Днес той министър, а какво ще прави дзарана? Ще пасе патките? Това, може би, е романтично, но не е практично. О: В такъв случай трябва да признаем, че България е в ръцете на банални грабители и авантюристи. Вие ще развратите нашият народ и ще го превърнете в едно стадо егоисти, които злобно ще са трепят. Не заради такава България ние се бихме! М: Стамболов иска да те спаси. На заседанието с министрите той им запуши устите. Стефан им каза: « Панов има заслуги пред България много повече от вашите и дори пред моите! Той беше другар и съратник на Левски и Каравелов, които вие въобще не сте виждали! Той членува в един комитет с Христо Ботев. Олипий се би на Шипка и показа изключителна храброст на Сливница. Най-после той е мой приятел и аз го обичам.
Пауза О: И как отговориха министрите? М: Ако не те разстрелят, те подават отставка и България се разваля. О: А Стефан? М: Той беше смазан. Всичките министри излязоха. Останах саде аз. Стефан от яд скърцаше зъби. - Робството,- каза той, ни събираше, а свободата ни раздели. Борбата ни прави братя, а властта-врагове. Защо, Господе, на Левски подаде въжето, на Христо изпрати куршум, а мене ме бутна на властта? На тях такава смрът, а на мене такъв живот! Против волята си да разстрелям Олимпи, най-обичаният от мен човек! И да остана сам. Безкрайно сам!» Сетне той се сети за мен и ме прати да те уговоря да подпишеш Молбата за помилване и, че се откажеш от Русия. О: България не може да съществува дълго без Русия или против нея! Не може! Нашите национални интереси най-добре се съчетават с интересите на Русия. Трябва човекът да е кьорав или слабоумен да не разбере разликата между България на Сан-Стефано и окълцаната България на Берлин. М: Да не би Русия се навирала на Балканите, България щеше да получи свобода от Европа и в естественните си етнически граници с Македония, Беломорска Тракия и Северна Добруджа. Европа също няма интерес към една изкуфяла Порта. Всеки втори министерски чиновник и военен чин в Стамбул е от български корен. Българите биха способни да заемат важните позиции и дори да доминират в новата, европеизирана Турция. Това не ли те идвало на акъла? Руската държавна администрация ще прави на Балканите същото каквото и на Кавказа. Твоят чичо, Стефан става Управител в Измаилския окръг след скандали и бунтове на българските колонисти срещу безпределната корупция на царските чиновници. След смърта на генерал Инзов, те се нахвърлят да смучат кръвта на нашите хора. Моят вуйчо, на когото гледаш с криво око, е истински джентльмен по сравнение с руските управници. О: Стига! Вие не разбирате, че Русия е нещо велико и свято! Тя е нашата съдба! Няма значение кои са и какви са конкретните правители й. Има нещо, което е над императорите и политиката. И това е руския народ! М: Олимпи, аз разбирам твоите чувства към руските солдати и офицери, с които ти се би на Шипка. Но тези чувства те замътиха ума. Руският народ, когото ти боготвориш, сами се нуждае в Свобода. И, може би, през десетина-двайдесет години в Русия ще стане същото, което ние вече преживяхме.Сега ние сме свободни да се равняваме на по-цивилизованите народи. Това е пътят на България. Русия я очаква съдбата на Османската империя. Струва ли още веднъж да се навираме в ярема? Аз съжелавам, но ти с твоята идеализирана преданост къи Русия и със своя авторитет сред офицерите , наистина, си опасен за България човек! Минковски бързо излиза и след малко влиза поп Иванчо
И: Сине божи! Покай се за своите прегрешения! О: Аз няма за какво да се кая! Никога не съм престъпвал през съвестта си. А тя е единствени съдия на човека. Никога не съм ламтял за богатство. Ето, това е всичкото моето състояние… Олимпий сваля кръстчето и изсипва на дланта си няколко дребни монети от вехтичкото портмоне. Подава ги на попа. Предай ги на брат ми Павел…Аз не ща никакво помилване. Кажи на Стефан, че ние скоро ще се срещнем там, където няма политика и там пак ще бъдем другари. Кажи на Стефан, че го чакам. Излизайки, поп Иванчо се позапира на авансцената и се обръща към зрителите
И: На кой ли Стефан да казвам ? Те са толкова…
Панов остава сам. Търсейки в паметта си нещо светло, скъпо и нежно, възпаленото му съзнание «материализира» една женска фигура на селска жена. Това е сестра му Уляна…Звучи текста на писмото й, което Олимпи го получи в Париж от Минковски: « Скъпи Лимпе! Що сестрино не ни пишеш? Откогато си заминал в тое пустия Париж все те мисля. Да не се подведеш с някакви лоши нехранимайковци! Завърши школата и се прибирай при нас. Ако щеш в Болград, ако искаш в Тараклий. За моите деца не ме боли толкова сърцето, отколкото за тебе, мили братче. Все ме се чини, че няма повече да те видя. Чакаме те на Гергьовден, а ти, ако можеш, ела си по-рано. В Тараклий се стягат да градят нова, каменна черква. Там, на баирчето, дето вие с Павлето пасехте шиленцата. Може и да те венчеем в новата черква. Тъй ме се иска да те видя с булка. Много ти здраве. Кака ти Уляна.
Музикално крещендо. Женската фигура исчезва. Зазвучава « Марселиеза». Олимпий, отчаян, се изсилва към изхода и с расперени ръце увисва на кена на вратата. Изход няма! Звучи «Българиьо…» в изпълнение на «парижските студенти» и Панов бавно се слузва на колене. Неочаквото гръмна пушка. Песента и музиката секват. Гълъбът Панов се свлича на пода. ГЕРОЯТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО И РАДЕТЕЛЯТ ЗА «ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА» Е УБИТ ОТ МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА МАШИНА!
