Анатомия на националното крушение.
Иван Даракчиев
Националната сигурност на която и да е държава е в пряка зависимост от нейната икономика. Без солиден
икономически фундамент за национална сигурност не трябва въобще да се мечтае. А когато икономическата й база е микроскопична (напр. защото е (i) недоразвита, или (ii) разрушена, или (iii) разграбена, или (iv) комбинация от горното), такава държава търси чужда закрила, понеже не е в състояние да си осигури защита от унищожаване на държавността й и ликвидиране/разпръскване на населението й. В този случай най-важното условие е закрилницата – държава или съюз от няколко държави, да подпомага по-нататъшното икономическо развитие на подопечната, инак тя ще продължава да изпада във все по-задълбочаващо се политическо и икономическо (нео)колониално робство.
България е точно такъв пример на непрекъснато влошаваща се икономическа и политическа зависимост от
натрапения на народа ни без допитване до него Европейски Съюз /1/. За съжаление рекламните агенти на ЕС (с други думи, емисарите от хранилката на Сорос) успяха да залъжат немалка част от наивниците у нас щото като влязат в “клуба на богатите” всичко ще си дойде на мястото от само себе си и едва след време всички преоткриха старата наша поговорка “Не всичко, което хвърчи, се яде”. За съжаление, ЕвроАтлантическият капан бе хлопнал и мишките нагъчкани в него се заослушваха, откривайки с ужас, че даже и това не е най-голямото им нещастие – капанът се оказа на палубата на лодка с дупки в дъното, откъдето водата прииждаше с пълна сила и бе стигнала до само две педи по-ниско от нивото на палубата...
Без да се вслушат в предупрежденията на някои от нас, националните предатели тласнаха България по
наклонената плоскост. Наистина, тези примитиви нямаха понятие какво точно правят, но невежеството не е
смекчаващо вината обстоятелство – когато не знаеш какво вършиш, но поемаш отговорност заради облагите,
които следват, ще трябва да си понесеш съответното наказание. Един ден, ако не бъде напълно затрит, народът ще проведе Народен Съд и ще въздаде справедливо възмездие на всички – за нас днес е безсмислено да определяме вина и наказания. Но трябва да определим параметъра, игнорирането на който създава виновността – това е очакването, че управата на ЕС ще се фокусира върху икономическите приоритети на България и ще инвестира сериозно в реанимиране на недоразрушената производствена инфраструктура (индустриална и селскостопанска), както и в пресъздаване на напълно разрушената и разграбена такава от времето на “прехода”.
Разбира се, профаните не можеха да знаят, че Европейската Комисия (въпросната “управа”) няма за задача да възроди силни бившите сателити на СССР, и най-малкото най-близкия, България, а напротив – да го отслабят икономически, което да го направи възможно най-силно зависим политически. Така преобладаващата част от Европроектите се отнасят до съфинансиране на козметични или ремонтни дейности около пътно-транспортната инфраструктура, градския интериор, проекти в сферата на услугите и най-вече обхващащите политическата иинформационна дейност на НПО-та...
Крайният резултат е “гръцкият сценарий”, в който България е успешно набутана – опериране на вечен бюджетен дефицит, вземане на кредит и нехаене какво следва после. Тази тактика вече вкара и ЕЦБ в дупката, но в нашия случай трагедията е сигурна, защото инжектирания в увеличение на БВП кредит не подобрява положението, понеже държавата почти няма производителна икономика и вътрешната консумация плюс сферата на услугите не са достатъчни за постигане на разумен търговски баланс. Кой спомена нещо за национална сигурност?...
Тук стигаме до шизофреничното твърдение, че националната ни сигурност се гарантира от НАТО (където
членството ни е също толкова нелегитимно, колкото и в ЕС, понеже и то е осъществено без плебисцит – защото националните предатели, които го осъществиха, знаеха, че ще получат отрицателен отговор). От момента на създаването си и до днес НАТО има за цел №1 унищожаването и подчиняването на СССР/Русия /2/. Как тазицел би могла да съвпада с въжделенията на българския народ никой не е благоволил да му обясни – нито пък защо най-агресивния военен пакт в историята на човечеството след прословутата ос Рим-Берлин-Токио бива наричан “гарант на мира в Европа”, при това “отбранителен”. И защо България трябва да очаква различно интерпретиране на прочутия “член 5ти” на Алианса от това, на което бе подложена Гърция след конфронтацията с Турция за Кипър през 1974 г., след което и досега технически смъдните две членки на военния съюз са все още във война? Доктрината за националната ни сигурност трябва недвусмислено да обяви, че единственият потенциален враг на България е южната ни съседка – не толкова поради факта, че съдържа български територии (това състояние характеризира и всички останали съседни нам държави), а по-скоро поради открито обявената й неоосманска политика, и като теория, и като практика.
И тук стигаме до констатацията за абсолютното дъно, до което е достигнала България както в икономическо
отношение, така и в аспекта на националната сигурност. Това вече е забелязано от управляващите Номенклатурчици, но те демонстрират забавяне от поне дузина години: през февруари 2013 г. народното негодувание кипна и ние отбелязахме първата революция на българския народ за 21ви век (за плашещите се от думата “революция” съм склонен да я заместя с “въстание” – но не по-долу от това!). През следващите години управлявалите предатели успяха да замажат положението и да се върнат във властта, но всички вече разбраха, че професионалните политици днес не разполагат не само с народната любов, но и с народното доверие. Резултатът, постоянна изборна активност около 30%, трябва да се интерпретира като позиционна война на Негово Величество Българския Народ срещу Номенклатурата като прослойка виновна за днешната наша трагедия – тоест, Гражданска война №2 (Гражданска война №1 = 09.06.1923-19.05.1934).
На горния фон става ясно, че борбата за подобряване на двете най-съществени (и взаимосвързани) характеристики на държавата трябва да се води с подход, който не допуска компромис в ущърб на едната заради другата. Видно е, че при всички опции въпросът за членството в ЕС и НАТО е централен; за някои от патриотично настроените българи подобрението изисква радикална промяна, тоест, незабавно излизане от тези съюзи. Представляващите статуквото професионални политици предпочиат да рекламират промяна на малки стъпки – тоест, реформиране на ЕС и оттам постигане на необходимите за въздигане икономиката на малките страни-членки реформи. Това не е невъзможно, но ако се започне от утре, предвид инерцията на институциите, този процес ще бъде завършен най- рано след 5-6 години, когато вече тези държави ще са фалирали – и доста обезлюдени (или препълнени с “бежанци” както субститут на местното население). Опитите на статуквото да се самосъхрани са ясни, но застъпниците на партийния модел следва да отговорят на въпроса “Защо вие досега кротко се облажвахте, след като с въстанието преди 12 години народът ви демонстрира нежеланието да се продължи така, и сега изведнъж се засилихте да правите промени от негово име? Не съзнавате ли, че сте част от проблема, и че вече не може да ви се довери да станете част от решението?”...
Решението на проблема с националната сигурност (който, в съчетание с обезсилената ни икономика, отрежда на България фаза от развитието й с титул “Национална катастрофа №4”) минава през радикална промяна, а не чрезчастични реформи. Ето причините за това:
1. България функционира вече 18 години в нарушение на Конституцията си. Член 1ви постулира, че държавата се управлява от народа “пряко и чрез органите предвидени в нея”, а всъщност нито първото, нито второто е спазено. На неотменимото право на пряко управление (чрез референдуми) са наложени безброй незаконни/ противоконституционни ограничения (което си е чисто престъпление на извършилите го и допринеслите за извършването), а фактът, че всичко съществено в живота на държавата трябва да се “одобрява от ЕК” е прерогатив на Брюксел (като следствие на противоконституционното подписване на Лисабонския договор, ерзац на неприетатаот европейците Евроконституция) е потърждение на второто.
2. Тъй като Европейският Съюз си присвои прерогатива да контролира и управлява всички важни функции
на страните-членки, България няма никакви лостове за прокарване на политики в полза на българите, в който и да е аспект. Презумпцията е, че ЕК вижда нуждите на индвидуалните страни-членки по-добре от самите тях и действа в името на благото на колектива. Това е една нагла лъжа предназначена за малоумници, която лъжа се поглъща с видимо задоволство от управляващите България политици, понеже техния конформизъм им носи това, към което се стремят – за едни това е кариера в световната Номенклатура, за други просто толериране на техния стремеж бързо да се обогатят за сметка на сънародниците си и след това да легитимират награбеното, за да се скатаят някъде след бурята и го консумират. За Дълбинната Клика, която чрез операторите си Сорос и Шваб диктува на ЕК “нейната” политика, това е напълно приемлив модус операнди.
При това положение, става прозрачно прозрението щото всички Номенклатурчици минали през управлението на страната през последните двадесетина години (2004-2025) и заклевали се във вярност към Републиката и нейните закони, са клетвонарушители и подлежат на Народен Съд. Тези преди тях (1990-2004) пък трябва да бъдат подведени под отговорност от същия съд за разграбването на народното имущество и разрушаването на държавата.
Колкото до следващите дузина-две месеци, Номенклатурчиците (дали вече във властта, или само с мераци да влязат) игнорират (поради невежество или просто от корист) няколко важни престъпления, които им предстои да извършат, ако не се отвърнат от “партийния модел”, оглавят гражданската война и поведат народа срещу ЕС и НАТО (виж в /3,4/): През май предстои да се институционализира “коронясването” на престъпната международна организация, корумпираното НПО с абревиатура СЗО, скоро след което то ще ни “подари” следващата “пландемия” в комплект със “спасителни ваксини”. През есента пък е планирано въвеждането на “цифровото евро”, което (както и цифровия долар) има двойно предназначение – маскира обезценяването и (вероятно) ще отложи евентуалната девалвация (която в случая с долара засега изглежда неизбежна), като в същото време ще доведе до тотално подчиняване (ако някой още си спомня за “зелените сертификати”, те сега вече няма да са им нужни)...
Наистина, подтискащо е да се наблюдава отстрани деградацията на “политическата класа” родила в крайна сметка дегенератът Номенклатура (ако за някого това е утешение, този процес започна на Запад пред очите ми в началотона 1980те /5-7/). Този дегенерат се е втренчил в статуквото и не се досеща, че както досега Еврокомисарите сипрокарваха своите мерки – къде с шантаж, къде с извиване на ръце, къде с изчакване да дойдат на ход по-гладните,точно така и ще прокара всички останали, включително тези, срещу които народът се вдига на протести, срещукоито гласува, негодува и ги псува. На този дегенерат не минава и през ум, че е станал токсичен за народа си.Напротив – вече се чуват призиви за нови партии, които да доведат “промяната”. Само не е ясно коя промяна – тази на Радойчо ли, “Пременил се Алия, огледал се – пà в тия”, или тази на Швейк “Трябва нещо да се промени, за да си остане всичко по старому”? Или може би тази на “Харвардските” помияри от “Продължаваме Промяната” – промяна, която не бе още започнала...
На тези ли конформисти, на тези ли подлоги ще разчитаме за изграждане на национална сигурност и стабилнаикономическа база? Nomenklatura delenda est!