Какво е да си студент в Тараклийския университет?

Понеже предстоят известни промени в Тараклийския университет и се набеляза плаха дискусия как ТДУ да стане привлекателна за бесарабските младежи, ще изложа своето виждане по тази тема. Разбира се, това ще са идеални и малко фантастични хрумвания предвид тези обстоятелства и епохата, сред които живеем. Но, както се изразяваше Владимир Илич, няма нищо по-практично от една теоретическа концепция, по която може да се гради цялата университетска програма.
Изпъром трябва да сме наясно с какво университетите се различават и кой с каква цел ги измислил? Тук чичо Гугъл няма да излъже :
"Независимость от государственной власти позволяло университетам устанавливать собственные законы. В большинстве таких первых учреждений царила демократия и свобода — студенты могли самостоятельно выбирать учителей и деканов. И даже если сообщество организовывалось вокруг религиозной школы, там также придерживались более свободных взглядов."
Излиза, че университетите са създавани с цел да се преодоляват тогавашните, средно-вековните, схоластични догмати и да се подготвят кадри за по-прагматичен и творчески живот. А студентите в стените на университетското съобщество получават тези важни качества като свободомыслие и гражданска инициативност, насочени към назрелите промени.
Точно в такова време и в много уникално място живеем и ние, бесарабци. Излиза, че класическата идея за «университета» е за нас истинско божие провидение.
Традиционните, привични специализирани учебни заведения (колежи, институти, академии и т.п) в една или друга степен са обвързани с институциите и потребностите на конкретни държави и още повече това е характерно за тези, които преживели тоталитаризъм. Но текущата глобализация налага непредвидени, светкавични промени, които хем разрушават привичното, уютно, национално мироустройство, хем засилва миграционната бъркотия и ролята на транснационалните корпорации в икономиката и клано-корпоративните групи в политиката. Това напълно стъписва пишман управниците и обществото се нуждае срочно за нови и адекватни кадри. Но такива просто липсват. Които ги има, те са «специалисти», т.е професионали в отраслите на една залязваща епоха. И тогава настъпва времето за смелите авантюристи, грабители и лъжовници, а професорите и специалистите са посрамени.
Още по-драматично е положението в Бесарабия. Синовете на Вълка привично грабват нашите жени, деца от вигвамите ни и ги откарват към Солените Води.
При такива условия студентите на ТДУ трябва за 4-5 години да придобият цял набор навици, умения и познания и да стават «универсални кадри», способни за комуникация в най-различни области на общественното ни битие. Например, в Тараклий няма хора, способни да напишат нов законопроект относно статута за национален район, въпреки, че такъв веднъж вече е разглеждан в парламента, се нуждае в нова редакция и е напълно в съгласие с евроадетите. Нямаме никакви местни авторитетни водачи, просветители, които по големите празници и митинги да ни зарадват с благостна, българска реч. Чуваме саде изтъркани, безсмислени и изкуфели фразеологизми.
Сега таман стигнахме до въпроса, как да се възпитват такива «универсални кадри» в стените на ТДУ ?
Освен учебната програма, която изисква широк набор гуманитарни знания, някаква «свобода слова и демокрация», дискусии, семинари по самостоятелно изследвани теми, а не саде скучни лекции, според мен трябва да има една практическа програма по воспитание на гармонична личност с цел выпускникът на ТДУ да бъде напълно « готов к труду и обороне» в най- сложните жизнени ситуации и способни психологически не саде да търсят късмет в по-доходни места, с професиална самореализация, но и да се захващат и за всякакви общественни роли и служби в местното самоуправление, да са способни да устраняват липсата на кадри в училищата.
Каква реална възпитателна програма може да се направи?
Какво прави всеки младеж да е социално активен? Физическо развитие, широко мировозрение и конкретни умения, както практически, така и художественни.
Физическото развитие през учебната година се осъществява чрез сериозни спортни занятия и съревнования.
Широко мировозрение, чрез редовни семинари, дискусии, диспути и публикации.
Художественото чрез редовно участие в най- различни жанрове на искуството.

Дружбата е над всичко.

В учебното заведение има неща, които и за студентите и за местното ни общество са не по-малко важни от науките и дипломите. Това са дружбата, любовта и честта. А те никак не са раждат и развиват в аудиториите и зад чиновете. Те изискват неформално общуване чрез творчески, колективни прояви, душевни и физически изпитания, идейна борбеност, лична отговорност, преданост и взаимопомощ. Само тъй се раждат водачи, местни «звезди» и другари за цял живот.
Именно по такъв начин прочутите, елитни, класически университети формируват управленските кадри за своите страни и за света. Например, партийната или корпоративната дружба с много моменти е сходна с войнишката. И държавното управление има риски, предателства и смъртни заплахи. Само университетската солидарност и памет способна донякъде да крепи висшия елит на нацията или цялата цивилизация. Там, където такова възпитание няма, идват криминалите, а управленците и «елитариите» приличат на примитивни босяцки банди, применени с скъпи костюми, цветни вратовръзки и златни часовници. Липсата на такова възпитание не е ли причината на пълната безпомощност на тараклийския и молдовския «елит»? Какви свестни инициативи можем от тях да чакаме, освен безкрайно да ги кълнем и хулим в условията на толпо-елитарното общество и да чакаме облаги и армагани ту от турци, ту от американци?

Университетът като социален инкубатор

Съгласно първородната идея, университетите са автономни, самоуправляеми съобщества от наставници и будни младежи. Едните са зрели, опитни хора със специални знания, другите са в началото и още нямат ясна представа какво са и що са, какво ги чака , с какво могат да са полезни и на какво са способни. Всичко се изяснява чрез разнообразни, всекидневни упражнения и предизвикателства, преодоляване на личностни кусури и подтвърждаване на достойнства.
Саде учебната програма малко с какво може да е полезна за възпитание на гореспоменатите качества и които чакаме от младежите с университетско образование. Става думата за изграждане на една успоредна университетска програма, която би създавала нужните условия за появяване на «универсални» личности и кадри.
Според мен, никакви допълнителни материални или големи финансови ресурси не са нужни и имаме всички условия за «внеклассна» дейност.
Единственно, което е нужно- да се оформи идейната нагласа на Тараклийския университет и неговите символи: девиз, знаме, гимн и съответни церемониални форми, освен общеприетите. Символите раждат чувство на избраност, братсво и чест.
ТДУ се намира в едно много важно геополитическо място, където ни дурдисват нашите предци по същите причини. В това място се срящат Западът, Изтокът, Северът и Югът. Един онгъл от народности, езици, адети и с преплетени исторически корени и наследия.
С това ТДУ е готов «логистичен» възел за най-различно общуване с околните страни, с което не могат да се похвалят близките и далечни съседи, намиращи се в горещи или студени противостояния и съперничество.
Всякакво значимо дело изисква три необходими елемента: идея, майсторство и организация. Ако майсторството ни харизва Русенския университет, на тараклийци се доверява идеологията, а организацията може да е по-братски обща задача.
Може тъй да се стъкми «внеклассната» програма, че тараклийските студенти от 24 май и до октомври ще са в непрекъснати творчески командировки по целия Балкански регион.
1 курс летува в яхтклубовете на Балчик, Варна и стават «моряци»- яхти, байдарки, виндсерфинг, подводно и надводно плуване.
2 курс летуват в Банско и стават «туристи», покоряват Мусала, Вихрен, Олимп и Беласица
3 курс летуват в черноморските курорти и са келнери, артисти, шофери, гидове
4 курс водят в колопоход тараклийските школари из румънските чукари и пишат оригинални дипломни работи.
Написах това съчинение и вече ми се прииска да ставам студент на ТДУ.