За българския късмет.

В старобългарския превод на Еврейска История на Флавий Йосиф българите са отъждествени освен с илирите и далматите и със северните траки – даките:
„илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ“ "илирите, далматите и даките, наричани българи, живеещи на р. Дунав под римска власт."
В гръцкия превод тази част е премахната.
Това означава няколко неща.
Имаме явни свидетелства, че гърци и римляни в стари времена са премахвали сведения, които свързват нашия народ с местното население. И такива свидетелства има огромно количество. По-късно това ще започнат да правят и други народи, които ще изграждат историческото си минало на база историята на предците ни. Германската историческа школа е пример за това.
След появата на Християнството, по нашите земи се появява и названието
"езичници". Заради езика Бхаджа, в който е закодиран мирогледът Балкхара, в
средновековието някои са ни наричали и "езичници". И понеже "език" и "слово" са
равнозначни, но от два различни езика – на български и на беласкийски.
"Езичниците" са новодошлите – пришълците, а "словени" са старите – местните."
Така се появиха словените > славяните

В античността името беласки беше препокрито от името траки. Така изчезнаха
беласките. С името славяни беше препокрито и името траки. Така изчезнаха и те.
Останаха славяните, ширнали се и на север от Дунава в "голямо славянско море".
Само че те самите не знаеха че са славяни. Някой трябваше да им го каже и то
убедително. Тази висока чест беше оказана на нас българите, от новия смесен
българотракийски, християнизиран и слявянизиран народ, образуван по времето на
Първото българско царство.
Така и така сме си рода с бъдещите славяни на север от Дунава по две направления,
на нас ни се отдава лесно и безпроблемно да ги християнизираме и славянизираме
допълнително, чрез "солунския диалект". Допълнително, защото там вече не са само
траките славяни, а и много племена от хунския съюз, и те наша рода. Първо
Украйна, а по-късно и цяла Русия приемат от нас християнството, писмеността и
новия единен падежен език. За Сърбия и днешна Румъния не говоря, защото те са си
част от тогавашна България и от българския народ.
Предполагам, че никой няма съмнения, че зад всичко това стой "Вселенската
патриаршия" от Константинопол, защото, когато ние свършихме "черната работа",
тя си влезе във владение на тамошните иначе "независими" църкви, та чааааак доскоро.

Много е важно, при оценката на дадени събития, да обръщаме внимание, кое е
изведено като първостепенно, първично – идеологията или човекът. Пример за
първенствуващата роля на идеологията над човека, е мантрата, повтаряна и
втълпявана ни в наши дни, че: "Източното православие е запазило българщината
и спасило българския народ, по време на турското робство". Много истини, които
са общоприети и непоклатими за обществото и не подлежат на съмнение, при по-
внимателен преглед се оказват точно на сто и осемдесет градуса от истината.
Ако поставим човека над идеологията, в случая българите над православието, се
оказва, че най-будните българи по време на турското робство, осъзнали, че
православието е единственият "легален" идеологически, политически инструмент
останал от българската държавност, са го използвали за да запазят чрез него
българщината и българския народ. Истината е, че българите са запазили
православието по нашите земи по време на турското робство, а не обратното.
Тези два начина за оценка на онези събития, не са някаква приумица, а действителен
исторически сблъсък между православието и българите. След падането ни под
турско робство, тази борба става изключително неравностойна, защото цялата
духовност и култура на българите преминава под властта на патриаршията, т.е. в
гръцки ръце. От тогава гърците унищожават методично и целенасочено всяка
българска литература до която се доберат. Не само тук, в българките земи, но и в
Украйна и Русия. По време на нашето възраждане гърците точно чрез източното
православие "за една бройка" да ни погърчат и окончателно да ни заличат от
историята. Финалният сблъсък бе по време на църковнонародните борби на
българите и по сетнешната битка между привържениците на Българската екзархия и
Вселенската патриаршия, която не беше никак лицеприятна.
Исторически, по политически причини, от средновековието до наши дни
панславизмът и източното православие са органично и неотделимо свързани в едно.
Но, докато панславизмът е във властта на Русия и работи за нейните интереси,
източното православие е под властта на вселенската патриаршия в Константинопол
и работи за нейните интереси, което означава за гърците. И затова панславизмът
беше саботиран отвътре и не успя. Но днес нещата се променят и в източното
православие.
Ето, това се чудех от доста време. Защо Русия е най-големият враг на българите, от
няколко стотин години!? Ако някой мисли, че това мнение е твърде крайно, имам и
още по-крайно. Защо Русия, беше най-големият враг от няколко стотин години и на
руския народ? Но вече не се чудя, а знам защо. От няколко стотин години, властта в
държавата Русия е била в ръцете на чужденци. Главно гърци, евреи и германци
(протестанти), ако те изобщо са били германци. Най-превилигировани са били
гърците.
Заради властта си над цялото източно православие, те са се разпореждали в руската
църква, което означава и в руската държава. Най-фрапиращият случай от историята,
който потвърждава ролята на гърците в руската външна политика, е руско-турската
война през 1828 – 1829 г. Тогава, под давлението на съветници гърци, се случва нещо
странно. Русия разгромява Турция, освобождавайки половин България, в резултат
на което Турция е принудена да даде независимост... на Гърция, а освободената
половин България, насилствено е върната отново на Турция, въпреки съпротивата на
освободените българи, под заплахата от дулата на руското оръжие срещу тях. Тогава
много българи се изселват в Молдова и Украйна, където живеят и до днес.
Знаейки това, чужденците днес се чудят и питат: "Защо вие българите, въпреки
всичко това интуитивно сте добронамерени към руснаците и Русия?" Русофилите им
отговорят: "Заради освобождението ни от турско робство", а русофобите: "Заради
насажданата ни "вечна дружба", по времето на комунизма". Но има и друга,
много по-важна причина, за връзката между българите и руснаците.
Ние, българите, през хилядолетията сме създали много държави на различни места
по Евразия, но най-мощната и непобедима държава която сме създали е Русия. А
никоя майка, не може да изостави чедото си! При никакви обстоятелства!
Първото Българско царство – какво не знаем за него? Не знаем, че само то е
българско, управлявано от български елит и според българската държавотворна
традиция. Краят му започва с насилственото ни покръстване от Бизантия, скрита зад
Борис, който загубва войната с нея и е поставен на колене. Тогава настъпва
звездният миг за Бизантия, чакан и подготвян отдавна.
В "Хрониките на Авийла", е записано как приближените на византийския император
го съветват, по какъв начин да се справи със силните българи.
„Господарю, тяхната сила е в рода им и в древното им име, с което се
наименуват, защото вярват непоколебимо, че са един богоизбран народ, който
говори единия божествен език. Воювай срещу тяхното слово с мъдро и хитро
слово, и ще ги удариш и сразиш първо в ума и сърцето. Тогава ще отслабнат
мишците им и ужас от силата и славата ти ще ги порази. Така ще ги завладееш
навеки. Защото силата е в Словото и в книгите, и в летописите, и в историята,
царю, и остава да се помни само това, що се запише в книгите и се опази и
разпространи със силата на Империята. Затова сме велик народ и велика
империя, защото това, което ние запишем в книгите, това вярват и следват
всички племена, и това подчинява народите."
Историята се пише от победителите, а там пише, че …Княз Борис, доброволно,
осенен с висше, прозрял и приел вярата Христова и т.н. и т.н. И като я приел, на часа
побързал да ощастливи и целия български народ. Бедният и добър славянски народ
приел Християнството с радост, като манна небесна, а лошите властници, които
били българи не пожелали, понеже били обладани от нечестива и бесовска езическа
религия.
Тогава са били покръстени само българите, а завареното местно население включено
в състава на българската държава отдавна вече е било християнизирано, като бивши
граждани на Бизантия. И Сердика отдавна е била световен християнски център.
Поради това, отново не е минало без съпротива, а следствието е физическото
унищожаване на голяма част от българския елит.
След покръстването всичко в България е преустроено по бизантийски образец. Дори
и имената на владетелите вече не са български. След Борис и Симеон, мощта на
държавата закономерно спада. Логично е да се предположи, че Роман е последният
владетел на България от български произход. По късно това име се появява като име
на руската императорска династия Романови.
Ако някой наистина иска да разбере какво се е случило по време на покръстването и
след него, бих могъл да подскажа какво точно е станало и какво точно се случва
винаги в такава ситуация. Същото каквото е станало след преврата на девети
септември. В цялата държавна машина на България плъзнаха комунистическите
агенти на КГБ и първо унищожиха физически (за пореден път) цялата родолюбива
интелигенция, чрез "Народния" съд. С девиза за равенство и братство овластиха
неподготвени хора от простолюдието, а във всички важни държавни институции
поставиха свои представители, без чието знание и одобрение нищо в България не
можеше да се реши или извърши. Тогава отново ни беше променен мирогледът.
Религиозната идеология – Християнството, беше заменена със социалната
идеология – Комунизма, а всичко в България се преоформи по съветски образец.
След десети ноември, Комунизмът беше заменен с още по-нова идеология –
Либерализма. И отново в цялата държавна машина на България плъзнаха чужди и
наши либерални агенти, без чието знание и одобрение нищо в България днес не
може да се реши или извърши и всичко се преоформя по американски стандарти.
Същото се е случило и по време на покръстването. А то е предсказано с думите от
старинния каменен надпис: “Българите направиха много добрини на християните
и християните забравиха...”
наши либерални агенти, без чието знание и одобрение нищо в България днес не
може да се реши или извърши и всичко се преоформя по американски стандарти.
Същото се е случило и по време на покръстването. А то е предсказано с думите от
старинния каменен надпис: “Българите направиха много добрини на християните
и християните забравиха...”
Двете гледни точки за покръстването – на победителя и на победения, са изразени в
следните два откъса. Първият е от „Житие на св. Цар Борис, Покръстител на
българите” от архимандрит Серафим, писано в ново време.
„Ала имало и люде, които не били доволни от своето покръстване. Такива били
някои знатни боляри, петдесет и двама на брой, които се гордеели със своите
древни езически родове. Те свързвали големството си и успехите си с езическата
религия и не желаели християнството, което със своята проповед за смирение и
със своето учение за братство и равенство в Христа ги приравнявало с простия
народ. Затова, недоволни, че им се налага недобър закон, дигнали бунт срещу
царя-покръстител и искали да го убият, за да могат да възстановят старото
езичество. Това означавало да се тури край на християнската вяра, благочестие
и просвета, да се държи в безправие народът и да продължи да се шири
езическата бесовска власт над душите на непросветените. Но Божественото
Провидение не допуснало това.

Заради езиците които говорят, тези народи са обединени под названието славянски.
Освен общия речник от думи, характерно за славянските езици е, че основна част в
граматиката им са падежите. Така е при всичките дванадесет езика, с изключение на
тринадесетия – българския. Само нашата граматика и то само на новобългарския
книжовен език, е различна от всички останали и не е известно защо.
Това недвусмислено означава, че има нещо различно не само в българския език, но и
в българския народ. Затова, ако искаме да разберем миналото на народа си, трябва
да го търсим и в промените и развитието и на българския език. А ако искаме да
разберем миналото на езика си, трябва да го търсим в промените и развитието и на
българския народ.
Редно е, след като говоря за език да се позова на писмените източници. И тъй като
става въпрос за българския език, да се позова на българските писмени източници, на
българската книжнина. Тя се появява по времето на Борис І. Тогава Бизантия ни
налага не само християнството, но и "солунския диалект" на тракийския
(беласкийски) език за официален църковен език в България. Той е известният
старобългарски падежен език, познат ни от средновековната българска литература.
Но освен езика ни налага и нова писменост, глаголицата. Официалното становище
на науката е, че тя е творение на Константин, но някои съвременни изследователи
считат, че философът я открива и взема при хазарската си мисия в Крим.
Ако Борис има някаква заслуга към нас, днешните българи, то тя е, че освен
българската книжовна школа в Плиска, основава и беласкийската в Охрид. Именно
там Климент връща отново в употреба старата беласкийска, тракийска писменост,
която по-късно някои побързаха, по "неясни" причини да свържат с новото име на
Константин – Кирил и я нарекоха Кирилица

На територията на Отоманската империя всички християни преминават под
религиозната власт на вселенската патриаршия и всички църковни книги и служби
са вече само на гръцки. Българската книжнина целенасочено бива унищожавана и
заменяна с гръцка. В училищата също се преподава, чете и пише само на гръцки.
Поради тези две робства, българското книжовно дело, основано на "солунския"
падежен диалект от Охридската школа, спира и изчезва. Така буквално се повтаряха
събитията и моделът с изчезването на траките, когато Балканският полуостров беше
под римска власт и траките бяха заличени от историята със същите средства –
християнството и гръцкия език.
Но така или иначе идва Възраждането и дедите ни се заемат с просвещението, като
първо и главно свое родолюбиво дело. Това е преломен момент в нашата история и
начало на съвременния новобългарски език. Тогава не се възстановява старата
падежна граматика от Охридската тракийска книжовна школа, а се налага
безпадежната граматика от българската школа в Плиска. Началото на този процес е
"Рибният буквар", написан от големият български книжовник и енциклопедист д-р
Петър Берон. Езикът в буквара е основан на "котелския" източнобългарски диалект.
След него цялата ни нова българска литература ползва тази граматика. Поради това
новият български език си остава славянски, със смесен езиков речник, но с най-
старата българска граматика, основана на езика Бхаджа. Някои изследователи
твърдят, че тази промяна е започнала още през дванадесети век.
Днес ние говорим тракийски език с българска граматика, а географската граница
между двата народа и езика от средновековието, е останала до днес като Ятова
граница в съвременния български език, преминаваща от север на юг през средата на
България. Основното различие между източните и западните говори и причина за
ятовата граница, е различната употреба на звуците Е и Я. На изток от нея казват
"няма хляб, няма мляко" и "бягай в ляво", а на запад "нема хлеб, нема млеко" и
"бегай в лево".
От произношението на гласните звуци в думите от съвременния ни език е видно, че
западните говори, основани на тракийския език са по-близо до езика Бхаджа,
отколкото източните. В Бхаджа няма двойни звуци и меки гласни. Не се използва и
звукът Ъ. В източните говори казват "мъж, път, лъже", а в някои западни части от
българските поселища те се произнасят "маж, пат, лаже".
Граматиката на съвременния български език безспорно е древнобългарска. В Бхаджа
се борави с едносрични думи, като към корена носещ основния смисъл се добавят
представки и наставки, с които се допълва основното понятие на корена. Важно
значение имат и окончанията на думите. Същите правила действат и в съвременния
български език.

Окончанията ОВ, ОВА и ЕВ, ЕВА, са от езика Бхаджа и са били окончания в родовите
имената само на българите. Примери: Иванов, Иванова, Петров, Петрова, Митев,
Митева, Гатев, Гатева. Друго българско окончание на родово име е ИН, ИНА. То се
ползва само когато бащата на детето е неизвестен и получава за родово име името на
майка си. Примери: Донкин, Донкина, Пенкин, Пенкина и др.
Окончанието СКИ, СКА, тръгва от Белаския > Македония, минава през България,
Румъния, Украйна и стига до Полша. Гледай ти! Излиза, че руснакът Чертков е
прав, като, "защитава идеята че траките са славяни и са се разселили още в
ранното средновековие чак до Балтика, естествено и в Русия".
В Украйна и Румъния, СКИ претърпява леки промени. В Украйна говорната норма
надделява и се налага и като писмена. Хмелнитски, Хмелнитска, се произнасят
Хмелницки, Хмелницка и така остават, като "различни" окончания – ЦКИ, ЦКА. В
Румъния, след налагането там на новия "румънски" език, който както казват бил
вариант на латинския, СКИ става СКУ. В съвременния румънски език няма отделно
окончание за родово име за жена. Използва се само едно, общо: Попеску, Петреску.
В западната част на Балканския полуостров, днес, основното окончание за родови
славянски имена е ИЧ. Предполагам, че идва от хърватите. То е вариант на
"индийското" окончание ДЖ, ДЖА, което е от езика Бхаджа. Примери: Радж,
Сурадж. Същото окончание днес съществува и в английските имена. Стъридж,
Фарадж, Асандж.
Поради незнание или така, на инат, в Сърбия и Македония, за да се различават
колкото може повече от нас, си добавят техните окончания след нашето – за да ги
заличат. Да не си помисли някой, че имат нещо обща с нас. В Македония Иванов,
Иванова и Петров, Петрова стават: Иван+ов+ски, Иван+ов+ска, Петр+ов+ски,
Петр+ов+ска. В Събрия няма отделно окончание за женско родово име. Използва се
само едно, общо: Иван+ов+ич, Петр+ов+ич. Да са живи и здрави. И едните и
другите. Братя сме. Младостта и желанията понякога объркват човека, но "като
пораснат ще им дойде ума в главата"

Какво се случва в България след освобождението? При учредяването на новата ни
държава, освободителите ни налагат няколко нови, но важни промени, свързани с
мирогледа и държавността. Преместват столицата, от мястото където заседава
Учредителното народно събрание – старата столица Търново, в малко селище в
шоплука, наследник на някогашната Сердика. Държавническите, политическите
подбуди са, за да е по-далече от поробителката Турция. Но скрития замисъл на Русия
беше, да бъде по-близо до Сърбия. Защо? Това се разбра по време на Съединението.
Тогава руският император нареди на сръбския крал Милан, да си изпие кафето в
София.
Другото важно нещо е, че по две причини не върнаха името на стара Сердика.
• Първо, защото Сердика е била фактор в Християнството, което вече е
забравено и не трябва да се припомня, за да нямат българите – траките
претенции в Християнството.
• Поставиха на новата българска столица мъдрото гръцко име София – атрибут
от Християнството, за да се знае, че българите са пад гръцко духовно и
културно... да го наречем влияние.
• Освен това, имената Сердика или Средец, означават, че градът е в средата на
българското землище. За това пък... шшшт, дума да не става. Сакън, да не се
разчуй.
• Но работата в тази посока не спира никога и след десети ноември, по някакви
неясни причини, избирателно някои селища в страната бяха преименувани.
Така Грудово стана Средец. Защо ли? Защото името Средец вече ще е заето,
ако в главите на българите се пръкнат еретични мисли, относно името на
София.
• Мирогледово и държавническо преименуване след освобождението също
беше, да се смени "турското", поробителското име на планината Балкан, с
авторитетното "древно" име – Стара планина.
• На новата ни държава беше поставено името България, а ние бяхме
преименувани за последен път, в българи. Откъде се появи това Ъ. От
средновековието до възраждането, в нашата книжнина винаги сме се
записвали болгари и болгалскому народу.
Преди няколко години, Институтът по български език към БАН реши да сложи ред в
изписването на българските названия с латински букви. Свърши каквото свърши, но
името на държавата не посмя да промени на Balgaria. Така било вече установено в
международен план. Че кой го установи? Пак англоезичните. Ако пазителите на
българския език бяха поправили името на държавата, сега на влизане у нас, на
митниците щеше да пише Балгария, Balgaria, а не Bulgaria – Говедарница.
Зради всчко това Вазов написа: "Нека носим йоще срама по челото, синила от
бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в
наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни;
нека...". "О, Шипка!...", остана самотен величав спомен за нашата борба. Затова всяка
година през август, хиляди се стичат на върха, за да преклонят глава пред подвига на
истинските българи.
Точна заради тях – заради истинските българи нашите врагове работят хиляди
години упорито, неуморно и последователно буквално за да ни затрият. Но тъй като
това начинание не е лесно за изпълнение, те използват различни похвати от тихия
фронт, а когато е възможно едновременно с тях и горещата или студената война.
Причина за това е и описаното в Библията, където БАЛ (Баал, Ваал) е лошият бог, а
Йехова добрият. Но Йехова е върховен бог и на юдеи и на християни и чрез
Библията им заповядва: "Да нямате друг бог, освен мене!". А Библията не е само
история на юдеите и откровенията на пророците им, но и програма, която
осъществяват. По тази причина името на бог БАЛ и споменът за него трябва да
изчезнат от лицето на земята. Заради името си трябва да изчезнат и българите или
поне само като име.
БАЛКХАР – Състои се от две думи БАЛ+КХАР и е човек, който познава, пази и
отстоява Българският мироглед Балкхара. Как стана така, че днес онова малко
паразитче, щъкащо из козината на някои животни получи точно това име, не знам?
Но заради него, никой повече не смее да се нарече балкхар – въшльо. Само
украинците и руснаците, по инерция понякога ни наричат балхари
БХУДАЛА – Означава, че Законът – Б осъществява възможностите – Х, уплътнява
ги – У и ги е поляризирал – ДА, през време на четвъртия период от кръговрата,
когато времето тече в права посока, а пространството се разширява – ЛА. Но днес
будала, винаги означава само едно – ГЛУПАК.
Към горните думи, съдържащи Б или БАЛ, може да се прибави и името на великият
пълководец от Картаген – КХАНИБАЛ. В Картаген върховен бог е бил бог БАЛ. Днес
КХАНИБАЛ е станало нарицателното канибал.
Същото е сполетяло и нашето народово име ури, известно ни от средновековието от
имената на сродните племена: хайландури, ванандури, котрагури, утигури,
оногондури и др. Някой може да възрази, че ури е само граматическо окончание от
някакъв език, а не нашето народово име. Отговорът е, че същият похват е приложен
и с нашето мирогледово име: Купи булгар, Кучи булгар, Оногхонтор булгар, Чдар
булгар. Понеже е известно какво означава булгар, изразите не са изписани слято,
като една дума, а две отделни думи, както е правилно. Да приложим и този похват в
думите с народовото ни име: Хайланд Ури, Вананд Ури, Котраг Ури, Утиг Ури,
Оногонд Ури и др. Това вече, е друго нещо.

Третото разделение на българския народ бе осъществено от "Великите сили". В края
на 1861 година, от обединените Балахия – Влахия и Молдова, на север от Дунава е
сглобена измислената държава Румъния. Дотогава там са били българи. Говорели са
български език и са пишели на кирилица, но им беше натресен и измисленият
"румънски език", както и хилядолетна история от времето на Рим и цезарите. И
отново, Честито! И остава... познайте какво... В междусъюзническата война ни
забиха ножа в гърба.
Но създаването на Румъния има и още едно, може би по-важно предназначение – да
се вбие като разделителен езиков клин, заедно с Унгария и Австрия, между южните
и северните и източни, така наречени "славяни".
Цялото така наречено "славянство" заедно с Румъния, Унгария и Албания са продукт
на българския мироглед и усилия. Те са българската цивилизация в Европа. Затова
Източна Европа е различна от Западната. Но. Има едно голямо но. Ние сме орали и
сели, а други жънат.
Както казва народът "Луд, умора няма" и гаврата с българите продължава. В
началото на двадесети век, въпреки становището на тогавашните съветски учени за
българската народност на населението във Волжска България, болшевиките
административно и подмениха името на Татарстан. Така българите там изчезнаха –
станаха татари.
И в нашата мила Родина – България, след девети септември, същите хора, от
Коминтерна, бяха на път да решат въпроса с един замах. Бяха решили от българския
народ да се обособят няколко нации – добруджанска, тракийска и македонска.
Съответно и да се ситуират техни държави. Така повече нямаше да има България и
българи и да се споменава БАЛ. Хората от Коминтерна искаха с един куршум да
ударят два заека. Бяха решили също, България да стане югославска република. И
двата плана са били задействани, като се е започнало с македонската нация, тъй като
част от нея си е била вече в Югославия още след първата световна война – след
Ньойския диктат.
Известният "македонизъм", подклаждан от православната ос Атина, Белград,
Москва, не престава да работи и след края на Югославия. Дори днес придоби
особено уродлив и кичозен вид. Заради антибългарската си насоченост, в държавата
Македония на инат придобиха и свой хилядолетен македонски език и история от
времето на Александър. Въпросът с Македония не е окончателно решен, но въпреки
това, се работи вече и за петото разделение. То е новият "тракидонизъм" – "копи-
пейст" вариант на македонизма.

Заради цялата тази историческа бъркотия, названието прабългари за нас е нещо
далечно и неясно, а съвременното българи – безродно и бездуховно. Днес ние сме
хора и държава само с нова култура и история, правени, писани и направлявани
отвън. Нашето Християнство е внесено отвън и се управлява отвън. Ислямът ни е
внесен отвън и се управлява отвън. Всички други малки религиозни общности у нас
се управляват отвън. Русофилите, германофилите, американофилите и всички други
фили се управляват отвън. Комунистическата ни партия винаги се е управлявала
отвън. Днешните "демократични" партии се управляват отвън. Финансите ни се
управляват отвън. Икономиката ни, външната ни търговия се управляват отвън.
Армията, тайните служби и науката, също. Дори и организираната ни престъпност се
управлява отвън. Едва сега разбирам, защо на старите сребърни монети от царско
време пише: “Бог, да пази България”

българи властват над българи, а робство е когато чужденци властват над българи.
Независимо дали чуждата власт е политическа, финансова, икономическа, военна,
религиозна, идеологическа или някаква друга – тя за нас винаги е робство. А какво е
дереджето ни днес?
Заради цялата тази историческа бъркотия, названието прабългари за нас е нещо
далечно и неясно, а съвременното българи – безродно и бездуховно. Днес ние сме
хора и държава само с нова култура и история, правени, писани и направлявани
отвън. Нашето Християнство е внесено отвън и се управлява отвън. Ислямът ни е
внесен отвън и се управлява отвън. Всички други малки религиозни общности у нас
се управляват отвън. Русофилите, германофилите, американофилите и всички други
фили се управляват отвън. Комунистическата ни партия винаги се е управлявала
отвън. Днешните "демократични" партии се управляват отвън. Финансите ни се
управляват отвън. Икономиката ни, външната ни търговия се управляват отвън.
Армията, тайните служби и науката, също. Дори и организираната ни престъпност се
управлява отвън. Едва сега разбирам, защо на старите сребърни монети от царско
време пише: “Бог, да пази България”.
Троянският кон не е погубил само Троя, а и много други народи. Но там където е
имало българи е възкръсвал неизменно и от бездънната му утроба са се пръквали
безброй фаустовци – отцеругатели и предатели. Чрез тях, тихо и неусетно нашите
врагове направиха така, че ние днес да порицаваме и мразим всичко свято за нашите
деди, за което те са давали дори живота си, за да го отстояват. Днес враговете успяха
да ни приобщят здраво и необратимо към своите "ценности", така, че да
възхваляваме мирогледа им, методите им, бита им, подлостта и мерзостта им,
приложени против нашите деди, а сега и срещу нас. Направиха ни неволни
предатели и родоотстъпници. Същите, които преди сто години ни нарязаха като
баница и ни раздадоха на съседите за "Бог да прости България!".
Гласът на Паисий още ечи:"О, неразумний...", но няма кой да го чуе. Поради липсата
днес на Български мироглед, нашата знаеща и незнаеща нищо по въпроса
интелигенция, поставена на автопилот, налива вода в чуждата воденица и със
завидно старание ни примъква и пробутва, отново, все по-близо и по-близо към
"светлото бъдеще". Само че там май не е толкова светло. Така мисля, заради
"прехода" и дори го написах във Фейсбук. Ще го напиша и тук.
"Кратка нова българска история (може и истерия).
Обединихме се. Стара и Нова Европа. Ура! И се сбъдна китайската прокоба: "да
живеем в интересни времена". Покориха ни и днес отново е време разделно за нас.
Дойде уж цивилизованият Запад и ни насмете още по-на изток, в ориента. Дойде уж
демокрацията, пък редът изчезна и се възцари анархията. Мечтаехме западно
благоденствие, пък обедняхме съвсем. Уповавахме се на западната мъдрост, пък ни
рекоха.
– Я да поиграем на "Изуй гащи".
И стана тя една... Голям срам! Позор! Исторически... Ама хак ни е! Врът насам, врът
натам и накрая: "Хай да вий честито членството"! Нямаше ли кой да види че то
там членове много и само нас чакат. И от Европейския съюз, и от НАТО, и от
Съединените щати, и "вся остальная сволач"... И сега, какво? Назад – ох, напред –
въх! Значи пак ляво-дясно.
– Аааааа, не щем повече да я играем тази игра, рекохме ний!
– Ми тогава – предложиха онези от Запада – да поиграем на карти.
– Дадено – отговорихме самодоволно ние, зер белота... ехеееей!
Само че, пак нещо не сме доразбрали. Картите вече били (раз)дадени и в световен
мащаб се играели нови, различни либерално-демократични, религиозни и всякакви
други игри(чки) във всички сфери на обществото и обикновено ние – българите
закономерно трябвало винаги да губим. Стана тя пак, каквато стана и сега "...от
нийде надежда взорът не види...".
Ако искаме да променим тази орисия, трябва да се научим да играем и което е още
по-важно, да (раз)даваме картите. Поне у нас. В противен случай, скоро може да се
наложи да напуснем турнира и да освободим мястото си на историческата маса за
някой друг играч (тарикат). Тогава нашите близки и далечни, стари и нови приятели
ще ни по(о)тупат за последно "приятелски" по рамото и съчувствено ще ни изпратят
с древната мъдрост: "Кьорав карти не играе!"

От всичко това излиза, че гагаузите са прави, да твърдят, че са част от аспаруховите
българи. В подкрепа на това тяхно твърдение е странното поведение на четирите
мощни военни турски твърдини Русе, Силистра, Варна и Шумен, през Руско-
Турската Освободителна война. Независимо от превратностите на военните действия
и логиката на воената стратегия и тактика, те не "помръдват" през цялата война. А
биха могли да решат изхода на войната. Защо ли? Според мен, заради валията на
Дунавския вилает Мидхад паша. Казват, че бил масон и кото такъв е знаем много
тайни и забравени истини. Вероятно е знаел, че тамошните турци – в североизточна
България не са турци. Не е изключено, като русчуклия и той да е от тях. Вероятно
поради това, в негова статия публикувана през 1878 г. той пише следното:
"... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат
нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се
установят в България. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в
исляма през епохата на завоеванията и в следващите години. Това са чеда на същата
тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има една част,
които не говорят друг език освен български."
Борис Балкх