ТАРАКЛИЙСКИЯТ ПРИМАР- УБИЕЦ

Когато кубейският инкасатор Кардашов наближи Марандата- най-дългият баир към Кагул, и когато конят позабави вървежа си, от горичката край пътя излязоха трима мъжа. Кардашов добре ги познаваше-те бяха тараклийски момчета, право, както се казва, «малко откачени», с репутация на хайдамаци, но са приятели на неотколешният тараклийски примар Иван Семиновски. С него инкасаторът още вчера се почерпиха в московейската кръчма. По тази причина кубееца не бързаше да вади револвера.
Конят, като видя хората, излезли от гората, се изплаши и понечи да ускори хода си, но единият от мъжете го хвана за юздите и ядосано го шибна във челото. Конят рипна назад. Кардашов изгубил равновесието, килна напред, мъчейки се да извади револвера от кобурата, защото ясно вече разбра, че ще го грабят.
Той возеше голяма сума пари- данъците от кубейската община. Объркан от това, че нападателите са му познати, инкассаторът изгуби момента за да се подготви за отбрана и да се спаси.
Кардашев взима юздите от ръцете на каруцаря, се изправи на крака и гръмна нагоре. Изплашеният кон хукна да побегне, но висналите на юздите разбойници му пречеха и тогава, яростно цвилейки, конят се изсилва настрана-към горичката. Кардашов се страхуваше да гърми по мъжете, защото те се укриваха зад коня, но и да слезне нямаше ред- наплашеното животно насилваше бедарката към крайпътния ендек. За да не се обърне, инкасаторът се мъчеше да управи коня, но когато бедарката наближи ендека, Кардашов изкочи от нея и посочи револвера към единия от бандитите.
Обаче от горичката пламна огънче и кубееца с продупчена глава се търкулна в ендека. Понеже юздите останаха в ръцете му неговото тяло се сурнеше по земята. Полуделият кон прави рязък завой, от което бедарката се свлече в ендека, се обърна и захлупи каруцаря. Не по-малко от коня наплашените хайдути на време изгубиха самообладанието и страхливо поглеждаха шосето. Беше време да се зададе и тараклийският инкассатор. Ако ги види-край: румънските жандари наскоро се разбират с престъпниците и , особенно, от «неблагонадежните народности».
От горичката се зададе Иван Семиновски. Тези калпазани от неговата «дружина» се оказаха некадърници и могат саде да тършуват из тараклийските бордеи и лавки. От яд Иван едва расчекна уста със змийско съскане:
- Какво се пулите, говеда със говеда?! Распрягайте коня и го скрийте в горичката. Да бъде вързан там, дорде извадим бедарката. Ако се зададе някой-крийте са. Хайде по живата, мамка ви аз…
Конят беше отведен и вързан. Когато мъжете пристъпиха към бедарката из-под нея се дочу стенание на оглушеният от падането каруцар. Когато повдигнаха бедарката и я изправиха, разбойниците виждат черните, пълни със ужас очи на човек, молещ за пощада. Неволно, горкият, бил сложил ръцете си на гърдите, сякаш, се приготвил да отива на оният свят, и саде очите му крещяха: « Не ща да умирам!».
Семиновски скръцна зъби и с погледа приказа на настръхналият «съдружинник» Шпаков да умъртви каруцаря със нож. Шпаков пребледня и неволно отстъпи. Каруцарят беше роднина на Семиновски и с това трябваше да влезе в доверие на кубейският инкассатор, който познаваше Иван по примарската му работа. Семиновски се изчерви и настръхна като пуяк: още миг и той щеше да изтрепе всичко живо около себе си- такъв имаше инат.
Времето спря. Защо да убиват човека? Какво сега ще правят с тези пари? Пак ли ще бъдат препратени в Аккерман в полполният болшевишки комитет, с който Семиновски си имаше някакви шмекерии? Когато Иван беше тараклийски примар се залъга да прави в село «ячейка» и да се борят срещу « румънските експлуататори» и за освобождението на Бесарабия. Неговата «ячейка» тук-там грабеше някоя чифутска лавка, но да убиваш човек, наш българин и още роднина?!
Шпаков вече се тъкмеше да побегне, когато неговият съобщник Кондря заби камата в гърлото на каруцаря и преданно погледна командира си. Това хлапе се прибило в Тараклий от кой знае какви краища, беше обикновенно мълчаливо и дори срамежливо, но изпие ли две-три чеши вино, сякаш дявол се пробужда в душата му, и няма спасение от неговата злоба. Вампирин и толкова. Пролятата кръв го възпламеняваше: Кондрята ставаше суетен, като болграшки чорбаджия.
Окървавените трупове бяха измъкнати , съвряни в една дупка и засипани с шума и сухи пръчки. Изтеглиха бедарката, пак впрегнаха коня и, когато свършиха тази работа Кондря, Бишир и Семиновски се угадиха, че Шпаков избягал. Наплашил се човекът. Семиновски дава указание на Кондрята да откара бедарката в по-скрито и отдалечено място и да чака там дорде се стъмни. Дорде жандарите ще намерят труповете може да се премине оттатък Днестра.Какво вече да се дири тук, в Бесарабия? Семиновски знаеше, че инкасаторското сандыче имаше около 300 000 лева, защото сам предишната вечер помагаше на Кардашов да опакува парите в няколко пакета. Откакто беше свален от примарството, Иван се чудеше с какво да се заеме. Той беше деятелна натура: освен примарията оглавяше дружеството на инвалиди и пострадали от Световната , поддържаше връзки с аккерманският подполен център, направи школа в горният край на Тараклий. Имаше дедекторни приемник, единствени в село, по който следеше събитията в Русия. Иван се доби Тараклия да стане районен център в жудеца Траян, но все пак нещо не му хващаше на неговата буйна натура сред тараклийският живот и румынска неволя. Сигурно, румънската сигуранца нещо надушка и предприе нужни крачки да отдалечи този амбициозен българин от държавните работи.
Веднъж, играейки на карти с кубейският инкасатор в кръчмата, Иван му хрумна, че може да грабне касата и да се прехвърли в Одеса. Кардашов през последната им среща сам предложи на Иван да го придружи до Кахул. Това подтикна Симиновски да изгради планът на грабежа и той великодушно предложи на Кардашов за кочияш своя роднина Антон Карамалак. Но планът трагично се развали и сега има два трупа.
Пресмятайки, как сега да заличи злодеянието, Семиновски се угади чак когато бедарката се раздруска по калдъръмният път. Беше вече стигнал Стойчевата машина. Тараклия се стягаше за спане. Още тук-там се чуваха из дворовете детски писъци, крясъци, сърдито мърморене на майки и баби. Софрите се прибираха, настъпваше есенна, но още топла нощ. Силната миризма на манджа и мерудия напомни на Иван, че той няма с кого да седне на софра и няма с кого да сподели своите тъжни мисли. На кого той сега трябва? Убиец. Конете спряха. Беше стигнал до двора си.
Епилог
«Осенью того же года убийцы были арестованы несмотря на сверхцинизм и сверхнаглость Семиновского, явившегося на похороны своих жертв и во всеуслышании проклинавшего убийц. Глава «дружины» был осужден на 25 лет тюрьмы, где он и умер. Это событие потрясло тараклийцев настолько, что нашло отражение в песне, составленной чабаном Георгием Петровичем Ризовым (Листрака)