Протоколът на разпит. И. Думиника

0
Голосов: 0

1116

Протоколът на разпит. И. Думиника



Историята на бесарабските българи е тясно свързана с етапите
на историческото развитие на Република Молдова. Както и всяка
държава, така и нашата има свои бели петна, свързани с темите, ко­
ито до сегашното време по политически причини бяха табу за изсле­
дователите. Сега, след като държавата разкрива тайните архиви, за
нас стават достъпни документи, описващи сложни и нееднозначни
страници от историята ни. Такива са страниците от периода на по­
литическите репресии през 40-те години на XX век. Те не отминаха
и жителите на Тараклия.
Отделни трагични истории от живота на
хората през това време са били скрити в досиетата, пазени като стро­
га тайна в Комитета за държавна сигурност. До неотдавна тези из­
точници не бяха достъпни за изследователите. Само след 9 ноември
2010 година документите за политически репресии (15000 досиета)
са били прехвърлени от архивите на Службата на информация за
сигурност към фондовете на Националния архив на Република Мол­
дова
. За съжаление, днес научният работник може да има достъп
само до 3 000 единици от този род документи.
. Въпреки това, ние сме получили възможност да проучим документите,
които засягат директно съдбите на българите от Тараклия. Тези документи са про­
учени от двама изследователи – докторант Иван Думиника и доктор
хабилитат на историческите науки Николай Червенков – при под­-
готвянето на втория том на монографията „Тараклия – 200 години”.
Документите отразяват различни човешки истории, когато по
политически причини (принадлежност към румънската партия,
отрицателни изказвания за съветската власт, положителна харак­
теристика на живота през румънско) мнозина от тараклийците
бяха репресирани и изпратени в Сибир, в изправителни трудови
лагери. Източниците показват, че тази репресивна машина, пряко
или непряко, засегна почти всички жители на Тараклия. На стра­
ниците на едно от досиетата намираме информация и за тараклий­
ския краевед Петър Афанасиевич Кайряк. По това време той е на
тридесет и две години.
Делото както следва: На 25 февруари 1946 година началникът на отдел Държавна
сигурност към Министерството на държавната сигурност МССР,
окръг Тараклия, капитан Михалев постановява: „За принадлежа­
ността към агентурата на румънските наказателни органи и пособ­
ническа дейност да се арестува и привлече към наказателна отго­
ворност Семьон Витков”
.Основанията за арестуването му стават показанията на седемте
свидетели за това, че Витков през периода на временната окупация
наТараклия „ …е работил в местното кметство като писар, тормо­
зил местното население, изказвал заплахи по адреса на еврейското
население, доброволно се присъединил към отряда за борба срещу
съветските парашутисти и дал на жандармерията обязателство за
тайно сътрудничество с нея”
. В допълнение, в къщата му са намерени документи, датирани от 1944 годината, които, предполага се, написани са от него лично и свидетелстващи за връзките му с
румънската жандармерия.
След ареста Семьон Витков е хвърлен в затвор № 8, град Кахул.
В същото време започва и разследването на случая.
За Семьон Витков се знае, че той завършва шест класа в тара­
клийското училище. След жененето си през 1920 година той е от­
делен от родителския дом и живее в собственото си домакинство.
По произход той е от селяни-средняци. През целия си живот ра­
боти в селското стопанство. През 1924 година той е мобилизиран
в румънската армия и служи в 3-ти пехотен полк със седалище в
гр. Болград. През 1940 година работи в бюрото „Паспортна служ­
ба” към кметството като заместник-началник. От януари до април
1941 година той е член на селския съвет на Тараклия, а после, до
22 юни 1941 г., е секретар на пътната служба на същото кметство.
По време на румънския период отново се задоволява със земедел­
ска работа. От септември 1944 г. до 25 февруари 1946 година е из­
биран за член на селския съвет на Тараклия и работи като пред­
седател на комисията по земята. Неговата функция е разпределяне
на земя на селяните.
Случаят на арестувания Витков е възложен за проучване на сле­
дователя от Отдел държавната сигурност окръг Кахул на Министер­
ство на държавна сигурност (МДС) на МССР – лейтенант Красно­
полски. Разпитан като обвиняем, Витков не се признава за такъв.
По етически причини не представяме имената на тези, които свидетелству­
вали против С. Витков. Също поради това някои фамилни имена са шифрирани
На Витков бяха предявени две писма, намерени у дома му от
жителя на Тараклия К.Г.Ф. Първият документ е изготвен от името
на кмета на Тараклия, в който той моли разрешение да е приет на
нощна работа срещу съветските парашутисти. Посочва, че агентът
ще работи „с Румъния в сърцето и в случай на нещо, ще се евакуира
в Румъния”
.Вторият документ е изготвен на 10 април 1944 година. Това е
упътване на таен агент на румънската жандармерия. Упътването
е съставено от шефа на поста на румънската жандармерия в Тара­
клия. В него се посочва, че таен агент по време на изпълнението на
служебните си задължения трябва да е облечен в цивилна форма, с
лично оръжие, носено от дясната страна и заредено. Той е офици­
ално предупреден да не се напива, да не псува, да не говори високо,
да е облечен с летни дрехи, да е внимателен, „с очи да следи враго­
вете и ушите към коменданта”
.Съшо той е обвинен, че от 1930 година е бил член на пронацист­
ката Кузистска партия. Свидетелите казват, че виждали как Вит­
ков носел върху ръкава си значка във вид на свастика. А по време
на изборите той агитирал за тази партия. Ръководител на партий­
ната група на тази партия в Тараклия, собственикът на мелница­
та А. Стойчев, избягал през 1944 година в Румъния. През януари
1937 г., в резултат на предизборната кампания, в Тараклия пристиг­
на кузистски представител Савищенко. Проведе се среща с избира­
телите близо до мелницата на Стойчев, украсена по този случай с
килими. А по това време местните евреи се страхували магазините
и къщите им да не бъдат потрушени, както често се случвало при
идването на кузистите.
Въз основа само на документите, намерени у дома на Витков и
показанията на доносниците, без участие на допълнителни сви­
детели и без графологична експериза на ръкописния текст, сле­
довател Краснополски само два месеца след ареста, на 25 април
1946 решава да приключи разследването и изпраща делото за по нататъшно разследване в следствения отдел на МДС на МССР.
От своя страна, следователите на отдела се отнесоха към този случай
много сериозно. Това, по наше мнение, отрича изказваните от ня­
кои историци твърдения за масови репресии, при които делата на
обвиняемите не са били разглеждани сериозно. Документите по­
казват, че следователите от Кишинев провеждат подробен преглед
на доказателствата. Като резултат, на 3 юни 1946 г. било взето реше­
ние случаят да се подложи на по-нататъшно разследване, тъй като
„разследването е било проведено много бегло”
.На 14 юли същата година, делото отново е поето от лейтенант
Краснополски. Той моли прокурора на окръга Кагул за удължаване
на разследването и задържането на обвиняемия в арест до 19 юли
1946 година. Поради недостиг на доказателства, арестуването му
пак е удължено до 11 октомври 1946 година9
.Източниците сочат, че през този период Краснополски отно­
во не провежда задълбочено разследване. Той повторно разпитва
Витков, който отново отказва да се признае за виновен. Били при­
зовани допълнителни свидетели (неговите колеги) и те, от страх,
дават показания в подкрепа на обвинението. Междувременно на
11 септември 1946 година намерините у Витков документи са из­
пратени на графологична експертиза, която не установила точната
идентичност с почерка на Витков в посочените документи.
Въз основа на тези доказателства следователят изпраща дело­
то обратно до Кишинев. Там случая бил преразгледан. След това
на 14 януари 1947 г. военният трибунал на войските на Министер­
ството на вътрешните работи МССР осъжда Витков на затвор в
Поправителния трудов лагер за 10 години, с последващо ограниче­
ние в правата за 5 години и конфискация на имуществото.
След три дни, на 17 януари 1947 година Витков подава касаци­
онна жалба. В нея той пише, че като член на селския съвет през
1944 година той участва в разпределянето на земя на селяните и
следователно във връзка с това може да има недоволни от работата
му. И точно затова, по лични подбуди, той е обвинен. Той напри-
мер съобщава, че свидетел К.С.Ф. е настроен враждебно към него
с мотива, че през 1945 г. при разпределяне той получава 7 хектара
земя. А след това, при съставянето на списъците за данъчно обла­
гане на земята, К.С.Ф. е скрил от селския съвет 3 хектара и записал,
че има само 4 хектара. Витков, като председател на комисията по
земята, открил тази измама и земята била обложена с данък. По
тази причина, заключава Витков, възможно К.С.Ф., който е наме­
рил в къщата му писмата за сътрудничество с жандармерията, да ги
е направил сам.
Въз основа на тази жалба на 25 март 1947 г. военната колегия на
Върховния съд на СССР отменил тази присъда, връщайки случая
за ново „изчерпателно разглеждане” от стадията на предварител­
ното разследване.
На 21 май 1947 година следователят на МДС на МССР старши
лейтенант Склински подал петиция до главния военен прокурор
на въоръжените сили на СССР за удължаване срока на разследва­
нето до 21 юли 1947 година. След положителния отговор в същия
ден случаят бил пренасочен към УО-Кагул на МДС на МССР за
по-нататъшно разследване. То е поето вече от главния следовател
старши лейтенант Бочкин.
В хода на допълнителното разследване било установено, че Вит­
ков, живеещи в периода на окупацията в село Тараклия, за кратко
време работил като чиновник в кметството, но с никаква активна
пособническа дейност не се занимавал.
За да свидетелстват по „случая Витков”, органите на МДС изви­
кали допълнителни свидетели, които познавали Витков или са ра­
ботили с него. Но те всички декларирали невиновността на Витков.
Така, например, Ф. Паничерски заявил, че обвиняемият се заемал
със селско стопанство и за кратко време работел в кметството и
то като помощник-секретар. А В. Танов казал, че Витков бил при­
вличан в кметството да изпълнява само техническа работа, просто
защото бил грамотен.
Сред распитваните бил и Петър Афанасиевич Кайряк. На раз­
пита от 13 юни 1947 година той се държал достойно и утвържда­
вал, че по време на румънската окупация Витков е работил в кмет-
ството в село Тараклия, но никакви противоправни постъпки не е
извършвал.
Ето преводът на оригиналния документ от разпита.
Протокол на разпит
13 юни 1947 година село Тараклия
Аз, следователят от УО–град Кахул на МДС, старши лейтенант
Бочкин, разпитах свидетел Кайряк Петър Афанасиевич, роден през
1914 г., родом и жител на село Тараклия от същия район на МССР,
етнически българин, гражданин на Съветския съюз, безпартиен,
образование 9 класа, по произход от бедни селяни, служещ, женен,
не осъждан.
За отговорност за лъжесвидетелстване е предупреден по пара­
граф 89 от Наказателния Кодекс на Украйна.
Въпрос: На какъв език искате да давате показанията си?
Отговор: Искам да давам показанията си на руски език.
Въпрос: Познавате ли жителя на село Тараклия Семьон Витков?
Отговор: Семьон Витков познавам добре, тъй като сме от едно
село.
Въпрос: Какви са отношенията между вас?
Отговор: Отношенията между нас са нормални.
Въпрос: Разкажете на следствието за дейностите на Семьон Ви­
тков в периода на немско-румънската окупация на територията на
Молдова, т.е. от 1941 до 1944 година.
Отговор: Семьон Витков по време на немско-румънската оку­
пация живееше в село Тараклия и бе зает в селското стопанство,
собственото му стопанство е като у средняци. В същото време той
работи в кметството като квартален дежурен по село Тараклия.
Въпрос: Какво знаете за връзките на Семьон Витков с румън­
ската жандармерия?
Отговор: За връзките на Семьон Витков с румънската жандар­
мерия нищо не ми е известно.
Въпрос: Какво можете да добавите към показания си?
Отговор: Към своите показания не мога нищо да добавя.
Протоколът от моите думи е записан вярно [Кайряк].
Разпита: следовател от ОУ−Кагул на МДС лейтенант [Бочкин].
В същото време, на 15 юли 1947 ръкописите на Витков са били
изпратени за повторна експертиза в отдел „Д” на МДС на СССР. И
в този случай експертите дават отрицателен отговор относно иден­
тичността на почерка на обвиняемия с този в документите, намере­
ни в къщата на Витков. Също така и почеркът на К.С.Ф. не съвпада
с този в документа.
Освен това, следствието установи, че действително между обви­
няемия Витков и доносчиците наистина имало враждебни отноше­
ния. Предполага се, че Витков като ръководител на комисията по
земята открил при някой от тях скрита земя, подлежатаща на данъ­
чно облагане. Според следователите, по тази причина показанията
на тези свидетели предизвикват съмнение в тяхната достоверност.
В допълнение и другите жители на Тараклия, сред които е и Петър
Афанасиевич, заявяват пред следователя за невиновността на Вит­
ков. Те го характеризират само положително.
Въз основа на нови доказателства по случай на 22 юли 1947 го­
дина следовател от ОУ−Кагул на МДС лейтенант Бочкин официал­
но завършва предварителното разследване и го изпраща в Киши­
нев. На 23 август 1947 година делото е отхвърлено поради факта,
че показанията на бившите свидетели за престъпната дейност на
Витков са неоснователни. Обаче голям брой свидетели не са били
преразпитани и взаимоотношенията им с обвиняемия не са били
изяснени. С това е установено, че определението на Върховната
Колегия на Върховния Съд на СССР от 25 март на 1944 година не е
изпълнено, в резултат на което делото в частта на доразследването
получило продължителен характер.
Във връзка с това, за да се ускори по-нататъшно доразследва­
не, в ОУ−Кагул на МДС бил изпратен старши следовател от след-
ствения отдел на МДС към МССР капитан Пономарев. Но тъй
като периода на разследването е изтекъл на 30 август 1947 година
и следствените действия се нуждаят от допълнителен срок, капи­
тан Пономарев решил да подаде петиция до военния прокурор на
войските на Министерството на вътрешните работи на МССР за
удължаване на срока за разследването до 20 септември 1947 година.
Военният прокурор дава положителен отговор.
В хода на по-нататъшното разследване било установено, че
Витков, живеещ през 1941−1944 години в Тараклия, бил за кра­
тко време нает да работи като чиновник в кметството, но не бил
извършвал никаква дейност за подпомагане в полза на жандарме­
ристите. В допълнение към това се установява, че между Витков
и свидетел К.С.Ф., който открил в апартамента на Витков доку­
менти за секретните му връзки с жандармерията, отношенията са
били враждебни. В основата на такива отношения лежи фактът,
че Витков по време на работа като ръководител на поземелната
комисия намира скрита от К.С.Ф. земя, подлежаща на данъчно
облагане. По тази причина показанията на К.С.Ф не приличат на
правдоподобни.
Въз основа на нови данни следователят капитан Пономарев на
23 септември 1947 година решава да приключи разследването и об­
виняемият да бъде освободен. Веднага било решено да се премахне
арестът на личното имущество на Витков и да му се върнат доку­
менти, иззетите по време на претърсването в къщата му.
На 30 септември 1947 Витков е освободен от ареста.
Представеният материал ясно показва, че репресивната машина
счупи съдбите на много хора, но в същото време трябва да се от­
бележи, че не всички пострадали са били предадени от своите при­
ятели. Сред тези верни хора е и Петър Афанасиевич Кайряк. Под
риск да бъде наказан за съучастие, той поддържал Семьон Витков,
като не дава фалшиви показания срещу него. По време на разпита
той не поддава на заплахите и отстоява мнението за положителния
образ на неговия сънародник.
← А был ли Измаил? Пеперудата Ели. приказка →

Комментарии