Поканата към рая. Част 2

Продължение. Началото https://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/besarabski-roman-pokanata-km-raja.html

Последствията на въстанието

От август 1924 година, след потушването на въстанията в Татарбунар и Килия, започват разпитите на арестуваните бесарабци. Следствието водено от осем румънски юристи върви бавно, мъчно и с оглед на международната информационна буря, вдигната от Коминтерна и левацките журналисти , писатели и даже известни учени: Ромен Роллан, Максим Горький, Поль Ланжевен, Теодор Драйзер и Альберт Эйнштейн, някои от които издигат гласа си от името на обвиняемети, а Анри Барбюсс дори пристига в Кишинев, за да стане свидетел на съдебното разбирателство, инсценирано от румънските власти. В кишиневския затвор жандармите изтезават арестуваните селяни, за да изтръгнат «нужните» свидетелства , че възстанието е организирала Москва .
Обаче Анри Барбюс в «Пресподнята на Европа» разоблачава румънския, окупационен режим и съдът над татарбунарци той нарича «символ и венец на една от най-дивите разправи през сегашната ни съвременност».
Разбирайки, че Съветска Русия няма сили за нова война, румънските окупатори, подкокоросвани от Франция, започват преднамеренна провокация.
Изпъром жандармите застрелят един селянин в село Николаевка и започват арести на «подозрителните». И тогава селяните, ръководени от ревкома запалват примарийската сграда, архива, убиват примара , двама жандарми и освобождават арестуваните. Дзаранта, на другия , пазарен ден бунтовниците правят митинг и призовават селяните към революция. Румънската полиция започва масови арести и подполните организации на съвещанието в Татарбунар вдигат възстание с надежда, че то ще захване цялата Бесарабия. Три бунтовни чети, еднато от които е оглавена от Петър Челарски се придвижват към центъра на Татарбунар, жандармите ги посрящат с картечници и винтовки, обаче бунтовниците са опитни войници. Те убиват шефа на жандармския пост и двама жандарми, а другите са принудени да се сдадат. Възстаналите захващат примарийската сграда, пощата и по входните пътища са организирани военни постове.
На примарийската сграда, лавките и други учреждения са вдигнати червени знамена и пристигат отреди от другите, близки села.
Понеже примарийските чиновници са готови да изпълняват нарежданията на ревкома, те остават на служба. Общественния ред е поддържан от народна милиция.
Народът ликуваше и на всякъде цареше въодушевление. Хората поздравяваха един друг с победата. Старците се радват със сълзи на очите, а дечерлугата тичат из улиците с крясъци:
« Жандарами вече няма да има, жа има руски болшевики!»
На митинга, свикан от бунтовниците, се събират хиляди селяни с червени знамена. Улиците се изпълнени с ликуващи хора. Провъзгласява се възстановяването на съветска власт и създаването на Молдовска република в състава на СССР.
Според това, че бунтовниците, основно, украинци и руски, не знаят румънски език, а преводачите твърде не познават юридическата терминология и лексика, следствието става истинско мъчение както за арестантите, принудени цели месеци да прекарват в каземати, така и за следователите, откъснати от привичната, столична атмосфера прекалено надълго.
След няколко месеца става известно, че виновни са признати около 300 човека и от тях повече от 80 са обречени на доживотна каторга и най-вероятно в карпатските мини.
В списъка на обречените попада Петър Челарски и двама негови бойни другари от Кубей.
Списъка е представен и на дараклийския примар с цел той да помогни на следствието и да издирят къде Челарски се крие. Един от следователите, Дорин Мокану, интелигентен офицер от Галац добре се знаеше с Игнат Михайлов и чрез него с Иван Симиновски, който му внушаваше пълно доверие със своята служебна и гражданска дейност , компетентност. Но най-главното беше, че приятел на Игнат, единствения в Дараклий човек, с когото Дорин през тези месеци на извънредно малоприятна командировка можеше да прекарва някой-друг свободен ден в приятни беседи. Понеже основната тема на техните горещи беседи е политиката, то разговорът се водеше на френски, най-удобен за образованите хора. Обикновенно те се срящат в дараклийския ресторант «Братуков» и си позволяват свободни дискусии, без да се страхуват, че някой ще ги чуе, разбере и ще доложи…
Понякога те канят в своята компания кубейския инкасатор Димитър Кардашов, с когото Дорин учи на един курс в Букурещския университет. Кардашов е член на цэранистката партия, запален либерал и с това е принципиален опонент на Дорин Мокану, краен румънски националист. Когато случва да се събират тримата, след обсъждането на текущите политически събития и редовната полемика, те се захващат да играят на преферанс. Често на карти е поканван и Иван Симиновски, който явно отстъпва на съперниците в образованост, но затова пък е добър играч и най-често печели партиите. Това , разбира се, прави впечатление на интелектуалните му партньори и те го прзнават за равен според природния ум, интуиция и расчетливост.
Когато Иван научава какво очаква Петър Челарски, на ум му дойде идеята да впише училищния си другарин в семейния паспорт на чичо си, който подава заявлението за имиграция в Бразилия.
Но сега, ако списъка попадне в Военния съд в Кагул, то излизането на Петър от Румъния ще стане невъзможно, а той ще бъде търсен под камък и дърво.
Трябваше да се предприема извънредно решение: списъкът да не попада в Военния съд до 5 януари 1925 година. Именно на тази дата е набелязано пристигането на чичовото семейство в Генуя. Но как да се изтръгне списъка от ръцете, а по-точно, от досието на следователя Дорин Мокану?
Решението обаче изникна ба наскоро, ба неслучайно. Понеже ресторантът «Братуков» търгува с контрабандна водка, целият този процес е ръководен от един от «хората на Симиновски»-този неформален, успореден на румънския, исполнителен орган на местната власт. Това е едно молдованче от Алават Михай Кондря, безкрайно предан на Иван, човек. Те се познават още от казармата в Текуч. Кондря е сирак, неженен и всъщност е почти член на Ивановото семейство, негласен негов телохранител и голям приятел на децата му.
Обаче зад привидната свенливост и услужливост на молдованина се крие една дяволска, жестока натура. Как такова е възможно да се гнезди в крехкото, човешко тяло и душа знаят саде господ и Иван Симиновски.
Освен контрабандните операции, Кондрята изпълнява и келнерската работа с цел да се прислушва за какво си говорят гостите на ресторанта: жандарми, чиновници, тукашните чорбаджии. Именно Кондрята доложи на примара, че дараклийския търговец Георги Паслар води преговори с румънските инженери да правят железнопътната гара и товарната плаформа не в долния край по пътя към Алават и до село, а да ги правят до неговите търговски складове, чак на три километра от Дараклий. На инженерите е обещаван голям бакшиш и те прправят строителната документация. И когато един дараклиец с кръчмата се осмели да направи забележка на търговеца, че е самогъзник, този човек беше същата вечер съсипан от лобут.
Иван Симиновски разбира, че не може да се тегле с Паслара, но много го заеде, че е пренебрегнат и човекът пострада без последствия за самоуправството на търговеца.
Той кани Паслара в примарията и деликатно му обяснява, че е нарушил и закона, и негласната общинска морал. Обаче фудулистия търговец едва не напсува примара и разинатен се закани да го свали от поста.
Обаче през няколко дни се запали изпъром Пасларевата машина, а сетне склада с вълната, готова за извоз. Доведе са търговеца да подвие опашката - никой не намери подпалвачите.

Ресторанът «Братуков»

В ресторанта «Братуков» в това предобедно време нямаше никой освен двамата приятели-кубейския инкасатор Кардашов и румънския следовател Мокану. Келнерът Кондря привично подреждаше масите с изпрани покривки, слагаше вази с георгини и почти не слушаше рахговора на гостите до момента, когато чу думата «Челарски», изказана с характерния, букурещски изговор.
Молдованинът настръхва и преминава да урежда, по-близките до събеседниците, маси. Нямаше на света човек, от когото би се страхувал Кондря, освен един такъв и той е Георги Челарски. Само Георги знае всичкото за контрабандата и за тяхното «румынское подполье», но по неизвестна причина той мразеше молдованина със страшна сила и ако му се падне нейде в кръчмата, Кондрята ядеше често лобут от Георгиевския кавалер.Никакви старания на Кондря с нещо да угоди на Георги не помагат и дори още по ядосват Челарски.
И сега, прислушвайки се, Кондря разбира, че Петър Челарски е намесен , загазил в бунта и е търсен. Това, че Петър, все такъв халосан, както баща си, щеше да стигне до затвор, каторга или бесилка е едно, но друго е какво ще стане с тяхното «румынско подполье», с тяхната банда и с него, Кондря и даже с примара, ако Петър ще бъде изловен, затворен и казнен?
Тогава и за тях животът ще е свършен…Трябва на всяка цена да спасяват Петър, а значи и себе си.
Обаче кубееца и румъница изведнъж сменят темата и начеват да се заяждат един друг и дори забравят да преминат на френски, а продължават своята полемика на румънски: все едно никой в ресторанта няма, а в Дараклий никой, освен примара, румънски не знае.
- Причината е руския империализм. Това е им в кръвта..- заведе се следователя.
- Глупости. Това нищо не обяснява. Най-очебийната причина на бунта са некадърните действия на румънската администрация, съставена от всякакви маргинали, невежи и садисти. Населението на този край не признава национализъм като държавна политика.
- Но признава руски империализм?!
- Имперски не означава руски. В края на краищата руския език е приет от имперския елит по малко от сто години. Российска империя като приема гръцкото, църковно Православие, царе от немски произход и имайки дворянство, което не излиза от европейските курорти и столици, тази империя нищо руско няма. Дори руския, книжовен език е от българско потекло. Собствено както и молдовския и валашския. Но нали бързате да заличите своите балкански и славянски корени в името на една измишльотина, нариччана «Романия»
- И да е «измишльотина», и да е мит. Нали Романия Маре е важен инструмент за евроинтеграция на карпатските племена и това е обективен процес. «Noi sintem romani! Si punctum!»- казал е Еминеску.
- Еминович…който подражава на своя еврейски съплеменник Гейне. И ония е такъв немец, както Еминович е румънец. И цялата румънска литература, култура е едно маймунство, криворазбрана цивилизация.
- И да е тъй. Изпъром подражание, а сетне се раждат самобитни. Национални проекти, герои и постижения. Съгласи се, че самоутвърждаването на една нация е нещо по-жизнено, отколкото «живота» в една изкуфяла, застойна империя: австрийска ли, российска ли, османска…
- Съгласен съм, че империите са с чудовищна бюрокрация , крепостничество и съсловни простотии, описани от Франц Кафка и Никола Гогол.
Но помисли…далеч не всеки народ, население или група народности имат сила, кураж и знания за да станат нация подобно на английската, френската или немската.
- Да. Не всеки е способен, но става дума за тенденция, преодоляването на феодализма. А това не може да стане без помоща на европейските по-стари нации.
- Да, да. Откъдето иде «помоща» от там ще дойде и новото робство, само, че с друго було.
- Зв съжаляване алтернатива няма на този процес. Или ти смяташ за такава болшевисткия режим в СССР?
- Не съм сигурен, че е алтернатива, но някакъв нов опит човечеството ще придобие.
- Какво е новото? Болшевишката революция минава по същия сценарий както и френската: избиват феодалната аристокрация, оцелелите бягат в Русия, казнят краля, сетне под гильотината отиват революционерите и се явява Наполеон, който стига чак до Москва. Същото става и в Русия: оцелелите дворяне бягат в Франция, царят е казнен и скоро ще се яви червения Наполеон, ще стигне до Париж или Берлин и сетне пак империя и «тюрьма народов». Управленската матрица е една и съща както и задкулисните властелини на света. Само че вместо якобинците с тяхната «Свобода.Братство. Равенство» сега използват комунистите с «Комунистическия манифест».
-Но тези интелигентни хора, които ги познаваме: Х. Раковски, Р. Ролан, А. Барбюс дали не разбират манипулацията?
- Едните, писателите-романтици не разбират, а другите подобно на Раковски или Бронщейн всичко разбират, но са убедени, че времето на империите и дори на държавите си отива. Глобализацията е обективен процес и в известна степен е библейски проект. А държавните паразити в лицето на бюрокрацията, аристокрацията, генералите, поповете трябва да бъдят сринати.
- А защо тогава същия Раковски става правител на новосъздаваната държава-Украйна?
- За него и за Коминтерна, който е рожба на английските спецслужби, е важно Руската империя да изчезне, раздробена на десетки държавици, а подновената Британска империя да остане
Единственна и световна. Трябва да бъде изкоренен самият руския болшевизъм, като идея за абстрактна, социална справедливост. Самият Х. Раковски като водач на Румънската комунистическа партия обяви за планът по разделянето на Русия: «Трябва от централните, съюзни комисириати да се отнемат девет от десетте техни права и да се предадат на републиките».
- За мен, като българин е най чудното, че Коминтерна и въобще комунистическото движение е оглавено не от французи или италианци, където са силни и организовани работнически обединения, профсъюзи, а от българи: Благоев, Коларов, Раковски. И тук в Бесарабия –Асен Христов. Странно нали? Какъв пролетариат може да има в България-една селска страна, едва се отървала от азиатски деспотизъм?
- Да. Излиза че българските кадри се използват наравно с еврейските. Мисля, че това хич не е случайно. За иудаизма и Православието комунистическата идея е естествена, а за католичеството и протестанството тя е чужда.
- Румъния е също православна страна, но май не се забелязани у вас комунистически водачи и даже Комунистическата партия е забранена.
- В Румъния православието е доста искуствено насадена църковна доктрина от гръцките фанариоти и няма такива корени в културата, както в България или Русия. Румъния не е историческа, автохонна държава, а е създание искуственно и по тази причини няма тези кусури, които имат по-старите държави. Румъния лесно ще усвои европейския опит и ще стане водач на балканския и карпатския регион, докато комшиите ще се предават на спомени за едновремешното величие. Така че вие, бесарабци, имате шанс завинаги да се отървете от татаро-монголска азиатщината.
- Но при условие, че тукашната румънска администрация разбира нещо от идеите, за които разправяш. А на практиката освен тъпо и примитивно насилие над тукашното население, аз друго не виждам. Не оправдаваи бунта в Татарбунар като безполезно, а може и провокирано средство, но това е признак на некадърно правление. Може би, по причина, че елементарно не стигат кадри…
- Ще ти се призная, че с това разследование чисто се измъчих. Вече два месеци безкраини разпити…да първите десетки бунтовници са избрани за наказание и списъка е съставен. Но аз вече не искам да бъда душманин поневоля. Искам дзарана да закарам протоколите на разпита в Кагул, в Воения съд и да искам отставка. Просто нервите не ми издържат.
- Аз пък дзарана карам парите на Кубейската казна. Таман можеш да ми бъдеш телохранител и аз няма да взимам жандармин. В Московей има хубава кръчма с прекрасно винце. Ще има с какво да порадваме кагулските ни приятели. Съгласен ли си с моят план?
- Напълно. Аз също не искам да ме водят под жандармски конвой. Ще чакам тук в ресторанта.
-Добре.
Инкасаторът и следователят повикват Кондря за да се разплатят и излизат. А Кондря през глава хуква в примарията и докладва за чутото.

Ограблението

Слухът, че кубейския инкасатор Кардашов бил ограбен и пропаднал плъзват се едва на третия-четвъртия ден след заминаването му. Следствието установява едно необяснимо и странно обстоятелство: инкасаторът тръгнал от Кубей без охранник, а в Московей го виждат в кръчмата, че е придружен, с неизвестнен за кръчмарина, домнул и с когото двамата тръгват в посоката към Кахул. Домнулът бил облекан цивилно, но белнеше, че е военен и говорят на чужд език.
През малко по лафовете се чу още една сенсация- в московейската гора бил намерен един румънец, вързан до една изоставена колиба. Когато овчарите го освободили, човекът побързал да се скрие и по описанието им бил същия домнул от московейската кръчма.
Минават се десетина дни дорде полицията намира трупът на Кардашов, отсурнат доста далеч от друма, минаващ по най-дългия и стръмен баир, недалеч от Московей.
На погребението присътства и другарят на убития, примарът на Дараклий, който със сълзи на очите кълнеше убийците и увери слисаните кубейци, че престъпниците ще бъдат непременно уловени и наказани.
Обаче другото последствие на тази буджашка трагедия и дръзко ограбление с убийство остава извън знанието на иначе разтревожената, от възможните карателни репресии, общественост.
За нарушението на инструкциите за безопасното предвижване на следователя, изпълняващ отговорно, държавно задание и довело до изгубването на извънредно важни документи, Дорин Мокану е изправен пред трибунал и е положен на съдебно разбирателство. Следствието по Татарбунарското въстание се продължи още повече от месец, чак до края на 1924 година.
Убийците на Кардашов не са изнамерени, но за изненада на всичките дараклийци примарът Симиновски е свален по настоянието на прокурора. Имаше и един влиятелен дараклиец, на когото Симиновски премина пътя.
Но преди прокурорът да подчертае, че Симиновски по неизвестна причина изгубва доверието на румънските властници, Иван успява чрез Михайлов Игнат да намери нужен адвокат, който за големи пари прави разрешителните документи за напускането на страната на семейството Симиновски, в което е включен и Петър Челарски.
Когато Иван е оповестен, че го викат в прокуратурата, неговия училищен другарин вече е на половината път към бразилския рай.
Сбъдва се мечтата и на Михай Кондря- той вече не е тормозен от георгиевския кавалер и даже е канен от него на Гергьовден.

По пътя към рая

През онази нощ, когато Зарю и Петър Челарски спят в Чушмелий пада голям сняг, виелицата затрупа къщите и друмите, а дзаранта стисна още по- силен студ. Колелата на каруцата затъват, конете газят пухкавия сняг. Имаше опасност, че могат да закъснеят за болграшката гара към урочения час. Зарю се ядосваше, псуваше, шибаше с камшика конете, но това малко помагаше.
Но ето те наближават негласната столица на бесарабските българи, вижда се вече кубето на храма и още отдалеч Петър познава баща си, който ги причакваше, яхнал черен кон. Той нетърпеливо им маха с ръката, канейки да следват подир него и през малко те стигат до една шейна. Петър с баща си сядат в нея, Зарю вързва черния кон за каруцата и маха на прощавка.
На болграшката гара Петър успява саде да прегърне баща си, да му остави кюрка и да скочи в вагона. Но в Галац той е посрещнат от Игнат и Димитър Михайлови.
- Ний не вярваме на агитацията за безплатния рай в Бразилия. Но по-добре ще бъде ти на няколко години да се изгубеш от очите на румънската полиция. Вземи тези пари. Това е помощ от дараклийското общество за инвалиди, вдовици и сираци- Игнат весело се разкиска.
Но ако сериьозно, варди ги! Може нещо няма да тръгне и ти ще можеш с тях да се завърнеш тук, в Галац и ще работиш при нас.
Братята насърчават бесарабския мигрант, връчват му плика с парите, няколко стотин долара и му пожелават лек път доколкото това е възможно в тази авантюрна кампания. Не са бесарабци първите, които търсят спасение в Америка, но, сигурно, единственни тъй откровенно пропъждани от родната земя преди сто години станала родна и спасителна за техните деди. Пустия български късмет…
По пътя към Италия Петър започва по-близо да се запознава с семейството на чичо Кольо Симиновски: той, жена му Неда, две 12 и 14-годишни дъщери Дона и Ляна, 5-годишния син Коста. Възрастните с известна тревога и обърканост преживяват това принудително пътешествие «на ония свят». Никой от тях по-далеч от Болград никъде не се ходили и изведнъж: железница, паровози, гари, чужди езици…Добре че се хранят със свое ядене и няма нужда да напущат вагона.
Децата обаче пребивават в състояние на неизразим възторг от всичко, което мержелее пред техните, жадни за впечатления, очи. Петър става негласен наставник и покровител на дечерлугата, с което много помага и улеснява тъжното пътешествие на родителите им. Чичото Кольо го чевъркаше нещо в душата: не беше сигурен, че избрал вярно решение. Не са бедни хора и, може би, му се искаше да видят дараклийци как племенника му, умело и сръчно уреди тяхното заминаване, най- първото в село, докато другите хем не се решават, хем съвсем безграмотни или нямат съгласие в семейството. Неда, като жена, научена по адета за всичко да слуша мъжа си, малко какво разбираше и нямаше ни най малка представа накъдя са тръгнали и с какво ще стигнат. Едно време жените нали следвали своите загинали или починали мъже, защото без него за какво си вече на този бял свят.
Тях и още няколко семейства от околните села съпровожда един дребничък, тарикат чифутин от Кишинев. Неговата задачае да докара мигрантите на пристанището в Генуя и да ги качи на парохода.
В Букурещ товарният вагон с бесарабци е откачен за престой, докато на мигрантите ще оформят паспорти и Петър малко се поразходи с децата по близките улици, отбелязвайки многолюдието на румънската столица, градското, модно облекло и европейската култура, пуснала вече тук корени. Дараклиецът с удовлетворение осъзна, че разбира надписите по рекламите, табелите и говоримия език. И румънци тук изглеждат напълно дружелюбни и свестни хора.
Вечерта започва обичайното вечерно шествие. Безкрайна върволица елегантни файтони, теглени от коне с горда осанка, в тръст преминава в двете посоки на тяната, извиваща се уличка. Всеки файтон вози по една или две издокарани жени, облечени по най-екстравагантен начин.
Кочияшите носят синьо, велурено наметало, стигащо до петите, лъскав пояс на кръста и уверенно направлява конете в нужната посока, разкъсвайки насрещната публика от младежи, екзотични жени, войскови офицери с униформа, окичена с позлатени гайтани, пискюли, с гиздави ботуши и шарени шапки. Повечето са дебелобузи, коремисти и посветяват цялата разходка натам-насам на техните дами. Но между офицерите и редовите войници има значима разлика, сякаш, са хора от различна раса. Войниците са нисички, но силни, набити и добре екипирани. Петър мисленно си представи, как би се бил с тях и не беше сигурен, че ще е победителят той.
Пред многобройните барове и сладкарници са изнесени маси по които сидят мъже, плъзгащи с погледа, по минаващите неслучайно пред тях, жени. Витрините на някои от магазините са претрупани с бижута и скъпи вещи.
Целият този разкошен и приказен свят Петър с децата наблюдаваше през един парков храсталак.
Още по-чудесно настроение му прави гарата във Вена, обкръжена с многоетажни сгради, украсени с причудливи каменни резби и гипсови дантели.
И тук прехвъркаше сняг, но нямаше го онзи буджашки, вцепенаващи студ и ледения вятър, духащ от безмилостното «пусто пладне» и северния здрач. Тук и климата и хората изглеждат по-миролюбиви, спокойни и изгладени. Сигурно не познават какво е няколкогодишна суша, глад, изсъхнали реки и напукана земя.
Преди да завършат своето пътуване до прочутия средноземноморски град предстоеше смаените бесарабци да видят и такова чудо-Алпите. Невероятно потресваща гледка за хора, израснали в «Гетската пустиня», както наричаше Буджак разядосания изгнанник Овидий.
Дори Неда с отворена уста разгляваше фантастическите планински пейзажи с заснежените скали, гори и селца. Бесарабци просто нямаха и представа, че има такива места по земята и по тях живеят хора. И в такова смахното, побъркващо умонастроение семейството Симиновски рано дзаранта пристига в град Генуя.
Тук изобщо нямаше зима и ласкавото слънце прозираше през небесно-сивата маряна, издигащата се на морската шир. На пристанището до парохода « се роише огромен мравунек от хора, които се катерят по траповете, сурнат багажа. Децата и дъртите баби и дядовци. Матроския екип на парохода кряскайки разделят човешкия поток на два: едните подбутват надолу в трюма, другите настаняват по палубата. Вижда се. че хората са повече отколкото позволяват размерите на кораба и той хич не е приспособен за пасажири. Но кой в тази суматоха, гълчава и бутаница ще дава сметка за неудобства или да търси правдина?
Първото изпитание за дараклийци е да направят верния избор: да се бутнат надолу в трюма или да останат на палубата. Естественно е, че изгубили всякакво самообладание в този страхотен върволяк от възбудени хора и багаж, Симиновските се осланят на по-юначния Петър, който сграбчил децата, преправаше път и когато се издигат на палубата, той решително се запира в средата й до едната от пароходната коминова тръба, от която се издигаше бледно-жълт пушек.
- Настаняваме се тук, - рече командирски Петър и накара децата да насядат по вързопите.