Поканата за рая ч.18 "Тайната война"

Прозрението

След целонощния разговор в къщата на учителя от Благоево, от когото гостите чуват най- грозни хули и обвинения спрямо разстреления бившия прокурор Раевски, землякът и младежкият кумир на Иван Симиновски-Краснов, трябваше няколко дни майорът на НКВД да прекара в самотни, напрегнати размисли. Иван изпитва едно покъртително безсилие пред тайните на «съветския» живот. Това, което той научава през няколкото дни на престой в Киев и Одеса не може да се намести в някаква разумна мирогледна картина. Обратно е. Той наблюдава някаква изуверска вакханалия, оформена чрез всякакви укази, распоряжения, съдебни решения и свидетелски показания, по които се разстрелват, изселват, заточават сотни хиляди обикновенни жители. Това си е някакъв злокобни абсурд и уродлив гротеск и пародия на държавно правление. Такова впечатление, че първата пролетарска държава е захваната от някакви подземни или извънземни демони и те внушават на обезверените човеци с остървенение да се преследват едни други. Какво става с православното милосердие, внушавано от най-първите стъпки по тази грешна земя? Религията била опиум, а поповите служители на царската охранка. Царят бил предател и британски агент, а Ленин германски шпион . Болшевиките са душмани на селяните и всякакви собственници, които в други страни са темелът на един цивилизован, уреден живот. Имало несправедливост за бедните в тази цивилизация и трябвало властта да се предаде на тях-бедняците. «Вся власть Советам!», «Диктатура пролетариата». Но това е една лудост и противоречи на цялостния човешки опит….
Може той, Иван, нещо не разбира в текущото мироустройство? Какво той тогава дири в такава държавна структура като Народный комиссариат внутренних дел СССР и какви са тези наркоми, на които той е длъжен да се подчинява? Това са съвсем случайни хора: Ягода, Ежов и сега Берия. Първите двата вече са разстреляни и няма съмнение, че и третият ще ги последва.
Те точно тъй нищо не разбират, но търсят облаги, статут, почитание и за да ги имат укрепват своето положение, преследвайки възможните конкуренти. И това кърваво боричкане няма да има край, дорде някаква по-яка и могущественна сила не наложи своята воля.
И бай Георги Челарский, румънския сенатор на срещата им в Москва и съветския нарком Раковски на допроса смишляват за властелините на света- най-богатите, старинни фамилии. Те колят, те бесят , налагат правилата и избират царете. И дали Сталин е избран, Ленин – устранен, а Троцки списан ? Световния икономически кризис се оправя чрез индустриализация на Германия и Съветски Съюз и значи са нужни държавни диктатори, а не революционни оратори. И за «съветска власт» тук никакво място няма. Но има очебийна заплаха от фашистката Европа, която се озъби срещу испанската Република , набра кураж и войната вече е на прага…
Иван можеше да се сподели със своите хрумнования саде с двама човека-с новият украински нарком Серов и с новият другарин-Мишо Хаджийски. Но още от първата среща с генерала майорът Краснов се убеди, че Серов въпреки будния си ум, смелост и организаторски способности има намерение преданно да служи на товарищ Сталин, защото освен Иосиф Висарионович други достойни, високопоставени хора в правлението той хем не вижда, хем знае, че най-лошото е анархията. А тя се заражда там, където няма единомислие поне по най-важните за народа цели. И като доказателство на неговото интуитивно, вярно мислене става неотколешното изпъждане от страната най-главния комунистически идеолог и демагог- Троцки.
Колкото голям акъл да ни има някой интелектуал, той не е господ и няма сила да промени естественния живот на живите хора и още повече да ги натири в някакви пропагандистки калъпи. А естеството на живота в Русия се прояви в бунта на населението срещу некадърното правление на царската фамилия, а сетне и на временните самозванци. А сега самозванци ли са или не? Както да ни е, но пътят за назад е преграден с милиони загинали жертви…

« Българите в Таврия»

Подир срещата с учителя в Благоево Мишо Хаджийски заминава за родното си село Инзовка за да докара своята ръкопис «Българите в Таврия» с надежда, че Иван чрез Васил Коларов ще уреди издаването й в България. Именно по тази причина майорът Краснов се задържа в Киев и неволното бездействие поражда, вредоносните за службата, душевните смущения и размисли.
Обаче с завръщането на Мишо тези неуместни терзания още повече се задълбочават и това, което бесарабецът научава за българските колонисти в Таврия направо го слисва.
Според фактите, изложени в ръкописните страници на Хаджийски, българските преселници в, така нареченената, Новороссия са подложени на едно необяснимо и жестоко обезбългаряване, което с нищо не се различаваше от османско-гръцкото потисничество. Това преселване от Балканите било хем провокаторско, хем, както се казва, от трънка на глог. Стигнало до това, че царската власт забранява дори селските хора и свиренето на гайда. Влошаването на отношенията между управленците на княжеството България, преминало под «немски» чадър и императорите на Россия направо засяга българските поселения в Северното Причерноморие. Сега те, българите, вече не са «славянски братушки», а племена от една страна, която се изпречва пред волята и интереса на империята към Проливите.
Има и други прозрения. В резултат на руско-турските войни, водени по земите с българско население, независимост през 1830 година получава Гърция, а България си остава Източна Румелия, бунта на Мамарчев усмиряват казаците, а многото наплашени българи се изкарани в Таврия. Защо ли? Гърците били по-мили, по-драги на российските царе…Нали са Романови и мечтаели за една Велика Романия, която през древността е «България». Излиза, че името «българи» и «България» могат да объркат цялата имперска кауза. Сигурно, неслучайно, в Ньой през 1919 година, където се решаваше, как да окастрят България след Световната касапница, представителят на Съветска Русия Троцки предлага България да е разделена между Гърция, Сърбия и Румъния. И само авторитетното слово на американския президент Вилсон спасява България от заличаването й.
Но империята на Романови рухва и настъпва анархия, чужестранна интервенция и Гражданска война. И сред тази убийственна врява българите в Таврия създават самоуправляем район с собственна военна организация, съюзна на «батька Махно», който добре се знае с тукашните жители и говори български. Отредите на Махно помагат на Червената Армия да бият деникинци, врангеловци, но по-късно и те са обявени за «враги советской власти». След оттеглянето на врангелистите и Махно в селата в Таврия настъпва нова анархия. Те стават жертва на различни разбойнически банди, които върлуват чак до 1922 г. Някои български села са почти изцяло разорени. Особено силно са пострадали селата Ботево, Инзово и Коларово. За да се защитят от разбойниците, българите са принудени да се самоорганизират. Българинът по произход полковник Малаков от село Ботево заедно с други български офицери, организира полк за самоотбрана - т. нар. Малаков полк със седалище в Бердянск. В него влизат главно студенти и бивши анархисти на Н. Махно, обединени от своето национално чувство. Този полк, който е бил въоръжен с картечници и полски оръдия влиза в успешни боеве с разбойническите отряди и ограничава мащабът на техните жертви. Съдбата на този полк е трагична. Малаковият полк не се изтегля с врангелистите в Крим. Барон Врангел има враждебно отношение към полка и въоръжените българи и не допуска никаква българска автономия. Разоръжава българските легионери. Остатъците от полка са разгромени при атаката на Перекоп. Хиляди таврийски българи загиват в битката при Перекоп. От ноември 1920г. цяла Таврия е вече съветска. Болшевиките веднага посягат на старите придобивки на местните българи. Премахват техните изборни кметове, писари и стража по селата. На тяхно място са назначени комисари комунисти и предимно руснаци. Започва "червен терор" над "контрареволюционерите". Тъй наречените тройки от комисари нахлуват из българските селища и издават присъди над "враговете на съветската власт".Помамагат на комисарите и тукашните «бедняшки активисти». Такъв е Иван Манолов - едно зловещо име, известен с прякора "Мужичок" замесен в много убийства без съд и присъда.
М. Хаджийски се опитва да обобщи данните на жертвите сред сънародниците ни за периода 1917-1922 г. :" Накрай село Инзово, на брега на Лозотовка, при лозята и до ден днешен (към 1943-1944 г. - б. м.) личи Братската могила - гробът на 32 незнайни души, разстреляни от тройката. В Куца - Бердянка и в Дюнево има също такива гробове, но те са дело на Дроздовия наказателен отряд. Самотни гробове чезнат по баирищата и деретата. Гробове на знайни и незнайни души. На Петровден бащи и майки тръгват из степта да дирят последните леговища на синовете си. На Петровден тихата пустош бива поливана със студена и изворна вода. Гробове, гробници, могили… те не са малко: 10 000 души изгуби Таврия за шестте размирни години. Съветската власт в Украйна се ражда с много кръв и масов глад и това е трагичният исторически факт, който не може да бъде скрит. Болшевиките следват политика на т. нар. военен комунизъм. Тя се характеризира с принудително изземване на храните от селяните. При отказ да се предадат излишъците се прилага масов терор. Съпротивата на местните селяни е силна и е предопределена и от някои специафични особености на региона. Почвите в Украйна са едни от най-плодородните и поради тази причинаселяните са свързани тясно с пазарните принципи. Те печелят добре от продажбата на своята реколта и заради това въвеждането на принудителното изземване на храните драстично удря върху стандарта им на живот. Друг проблем е, че през 1919 г. квотите за припаси, събирани от населението, са многократно повишени. Това често оставя селяните не само без излишъци, но и без зърно за храна и посев за следващата година.Тази политика на болшевишката власт в комбинация с лошата реколта през 1921 г. ражда първият в съветската история масов глад, характерен за годините 1921-1922 г. За приазовските българи това са години на небивал глад и мизерия. Гладът през 1921-1922 г. отнема живота на милиони украинци и на голяма част от местните българи. Броят на покосените от глада остава обаче и до днес неясен. В началото на 1921 г. икономиката на бившата империя е разбита напълно. Населението гладува. Промишленото производство е замряло. Селски бунтове разтърсват бившите плодородни губернии. Дори в бивши болшевишки крепости като Кронщат моряците вдигат бунт с лозунг "Съвети без болшевики!" Тази обстановка налага спешна промяна на политиката на болшевишката власт и отказ от "военния комунизъм". През март 1921г. се провежда X конгрес на РКП (б), който обявена т. нар. НЭП (новата икономическа политика). Същността й се изразява в това, че вместо изземване на зърното се въвежда поносим данък.
НЭП-ът по селата се прилага в края на 1921 и началото на 1922г. Но масовият глад, който обхваща южните области на съветска Украйна в 1922г. отлага с още година и половина нормализацията на обстановката в селското стопанство. Политиката на НЭП има положителен ефект за селското стопанство и удовлетвоява украинските селяни зърнопроизводители, много от които след революцията през 1917 г. са се сдобили със земя. В градовете преходът към НЭП-а протича по-бързо, отколкото в селата. Разрешена е частната търговия. В частни ръце преминават доста дребни и част от средните промишлени предприятия. Възобновяват дейността си кооперациите. Освободени от административния контрол, те се развиват бурно. Преодоляна е инфлацията. Връзката на доминираната от държавен сектор промишленост със селския производител се осъществява чрез усилване на ролята на пазара. В условията на НЭП е ликвидирана трудовата повиност и са разформировани трудовите армии. Извършена е парична реформа. Заменено е заплащането на заплатите от натура в пари. Разрешена е свободната продажба на стоки за широко потребление, която заменя централизираното разпределение на храни с купони. Годините на НЭП (1924 - 1929) съвпадат с известна либерализация на режима в отношението му към българите. През 1924г. въз основа на националния принцип в съветска Украйна се провежда административна реформа, която трябва да осигури права на националните малцинства.
В Таврия (Мелитополски район) са образувани два български национални района: Романовски (по-късно Коларовски) и Цареводарски (преименуван в Ботевски). Благодарение на Кръстю Раковски, посетил българските села в Таврия през 1922 г. се появява указът на украинското съветско правителство, подписан от него за създаване на народни (начални) български училища в Украйна, в които се преподава на български език. В Преслав е възстановена дейността на гиманзията, наречена вече "Български педагогически техникум", където започват да се обучават кримските българи и дори българите от Одеса. До 1936г., когато е закрита тя става важно просветно средище и истинска опора на българщината. В Инзово, Ботево и Коларово се отварят и средни училища - гимназии. През 1924 г. в Украйна има 43 български училища с 4314 деца и 98 учители. Година по-късно училищата са 74, броят на учениците нараства до 7185, а учителите - до 109. Така почти 90% от българчетата са обхванати от образователната система. Преподаването се води на български език по специално подготвени учебници по български език и литература, физика, естествознание и география. По-късно, през 1931-1937 г. се появяват и други учебници на български - по математика, ботаника, зоология, анатомия. Пак по това време е създаден Българският театър в Одеса. В Харков възниква издателство за литературите на националните малцинства, в което има и българска секция. Издават се вестници и списания на български език. В УССР преходът към НЭП започва веднага след решенията на X конгрес на РКП (б). Извънредната сесия на ВУЦИК на 27.03. 1921г. приема закон за замяна на изземването на зърното с данък. Излишъците от пшеницата селяните пускат на пазара. Освен това НЭП-ът развива кооперативното движение. Позволява се арендуването на земята. През 1925г. в Одеския край се създава третият район - Голямбуялъкски (Благоевски). През 1927г. е създаден четвърти български национален район - Олшански. В Крим възникват 9 национални селски съвета. Мнението на повечето изследователи на историята на българската диаспора в Украйна е, че в периода след революцията през 1917 г. до началото на масовите репресии в средата на 30-те години българите получават своеобразна административно-културна автономия. Тъй като живеят компактно (предимно в Южна Украйна), те са обединени в няколко национални района: Ботевски и Коларовски (около Запорижие), Благоевски (около Одеса) и Олшански (около Кировоград). Съгласно редица решения на украинската власт се създават държавни структури, които се занимават с националните малцинства.
Суровите изпитания пред тях обаче тепърва предстоят. След смъртта на Ленин през 1924г. започва борба за власт сред болшевишката върхушка. Постепенно на власт идват привържениците на централизация начело със Сталин и това в края на 20-те години означава отказ от НЭП. Обявен е нов курс на индустриализация с форсирано развитие на тежката промишелност, както и насилствена колективизация на селското стопанство. Към края на 1932 г. в Украйна са колективизирани почти 70% от селските стопанства, които обработват над 80% от земеделската земя. Този процес засяга силно и селата в българска Таврия. За богатствата на таврийските български селяни, на които посягат болшевиките и за своето родно село Инзовка М. Хаджийски разказва следното: "Селото е разположено на десния бряг на Лозотовка, в равнище. По брега на реката са орманджийските лозя, които заемат една площ от 15 000 декара. А общо селото има 80 000 декара удобно землище. До 1917г. селото имаше повече от 120 конни и моторни вършачки, до 500 жетварки. Всяка пролет инзовци изкарваха на пасището в Толоката 50 000 овце. В Инзово имаше десетки селяни с по 2000 - 3000 декара земя, с 15-20 коня в обора.Това приказно богатство, разбира се, дължи на упорития труд, на обичта към майката земя, на каквато е способен нашия българин." През 1932 г. болшевишката власт секвестира цялото зърно на селата от Запорожието. Заможните селяни в тази богата и плодородна земя масово са обявени за кулаци, а по-бедните - за подкулаци, защото отказвали да станат колхозници. За да се сломи съпротивата на селяните, властта използва всякакви прийоми. Започват с проверки и репресии по домовете на българите и украинците за скрито жито, което според издадените разпоредби е престъпление. Българите, като по-безхитростни хора, както разказват очевидци, сами посочвали къде са заделили храната на зимата. В резултат на разкулачването стотици български семейства са изселени в Сибир, от където повече никога не се завръщат, а имуществото им е конфискувано. Това е ново преселение, само че организирано по политически причини и то като жестока форма на репресия на властта. През 1932-1933г. милиони хора в Украйна, включително и българи, умират от глад. Масовият глад в Украйна (1932-1933) е известен в украинската история още като "Голодомор". На Украйна той е много голям, заради жестоката разправа на болшевиките с масово съпротивляващите се селяни и безпощадното изземване на храните. Масова практика, въведена от болшевиките в тези години е на т. нар. "черни дъски." На тях са били изписвани селата, които не изпълняват "зърнозаготовките". Поради неизпълнението на плана за предаване на зърното непокорните украински села са обкръжавани от въоръжени отряди, които не допускат под заплаха от разстрел неговите жители извън своето село. Така гладуващите селяни са обричани на сигурна смърт. Изследователите на Голодомора констатират, че гладът е започнал в края на лятото на 1932г. Той достига своята кулминация до началото на пролетта на 1933 г.и приключва в началото на лятото на 1933 г. Цели ешелони хора от Русия и Беларус са преселвани на обезлюдените украински земи в Одеска, Донецка, Харковска и Днепропетровска област заедно с коне, крави и други домашни животни. През 30-те години на XX век на територията на Запорожка област в Украйна има два български национални района - Коларовски и Цареводарски. Сталиновата политика срещу националните малцинства води до тяхното ликвидиране, съпроводено със зловещи репресии и геноцид над интекелтуалния елит на българската общност. Ликвидирана е културно-просветна автономия на българите. Насила е прекъснато интензивното културно развитие на българската диаспора в Украйна. Населението е подложено на масова русификация на комунистическа основа. Преславският български техникум става руска гимназия. През 1936 г. в сградата му е открито десетокласно руско училище. Неговата богатата българска библиотека е изгорена. Болшевиките унищожават дори портретите на българските национални герои будители и революционери като отец Паисий, Христо Ботев и дори стари български картини, донесени от първите бежанци в Таврия и съхранени от техните потомци в продължение на десетилетия. Подобна на Преслав е съдбата и на останалите български училища в Украйна. Съветското правителство закрива всички български училища, забранява изучаването на български език, затваря българските театри и забранява издаване на български вестници. Сталин включва българите в Украйна сред "враговете" си подобно на останалите национални малцинства в империята му. Обучението на роден език се възприема в националните училища като опасно, защото създава предпоставки за укрепване на национализма на местните хора, което би подклаждало сепаратистките им тенденции. Особено вредна роля за разпалване на терора в Таврия имат политическите емигранти българи комунисти, изселили се в СССР от България след събитията от 1923-1925 г.Те стават предани сътрудници на болшевиките, които на свой ред им поверяват властта в Таврия. От тези емигранти комунисти дунавски българи се набират част от управленският елит на Таврия. От тях назначават служители в милицията, директори на училища, кметове, дори журналисти във вестници.
Типичен пример е редакцията на българския вестник "Колективист" в град Харков. Журналистите там се занимват с клюки, клевети и доноси пред съветската власт, с което засилват сами репресивната вълна. Описват българите в Таврия като "разбойници" и "бандити" и разпространяват лъжата за съществуване на "нелегално антисъветско правителство" в Таврия. Скоро вестникът е спрян, но поради доносите му и клеветническите материали в 1936-1938 г. в Таврия са били арестувани 5000 българи. Вълната от репресии над българското национално малцинство в Украйна достига своята кулминация през 1938 г. На 1.02.1938 г. народният комисар по вътрешните работи Н. Ежов подписва указ за началото на операция против "българите и македонците." Новоизлюпените "македонци" са създадени с декрет на Коминтерна през 1934 г. като нова нация и репресивната машина на НКВД няма как да не се съобрази с този акт на другаря Сталин. Започват нови масови арести и физическо унищожение на лица с български произход. На арестуваните са повдигнати скалъпени обвинения за участие в антисъветски заговори, шпионаж, подготовка на терористични актове и други всевъзможни противодържавни действия и престъпления по съветския наказателен кодекс. На жестоки гонения са подложени видни представители на българската интелигенция - писатели, журналисти, учители. Унищожени са българските обществени дейци и интелектуалци в Украйна, Приазовието и Одеска област. Истинските мотиви за репресиите над тях са преди всичко тяхното устойчиво и неподдаващо се на асимилация национално съзнание. Българите са съдени и заточени в трудово-изправителните лагери в Сибир, Магадан и Соловки. Целият колектив на Педагогическия техникум в Преслав е репресиран и обвинен в съчастие в измислена българска националистическа организация.
Тайната война
В кабинета на заместника на наркома Берия майорът Краснов влиза със свито сърце, и полковникът не се забави това да отбележи.
- Сегодня у вас несколько потерянный вид. Видимо, наша мирная жизнь, в отличие от испанской наводит на вас хандру .
- Вы считаете, что она мирная? После своей поездке по Украине, я пришёл к выводу, что Гражданская война продолжается и при этом в самой коварной форме-без видимого фронта.
Полковникът, който винаги на предишните срещи с Краснов изглеждаше весел и доброжелетелен, изведнъж пусна глава и погледна мйора изпод вежди съвсем с други очи. Погледът му изразяваше явна почуда, примесена с настръхналост.
-Это ты точно подметил, что фронт невидим. Но и мы, же, солдаты невидимого фронта. А войны всегда ведутся на нескольких уровнях и фронт со стрельбой и канонадой всего лишь часть этой войны и то самая примитивная.
- А какая же главнее и искуснее?
- Мировозренческая. Вот, ты- Иван Краснов во имя чего воюешь? Кого или чего ты опасаешься?
- Моя и наша задача-безопасность Советского Сюза.
- Кто же на нас покушается?
- На данный момент почти вся Европа во главе с Германией.
- Почему же мы оказались противниками самых цивилизованных стран и у них под боком?
- Видимо, потому что нарушили их главный интерес-грабить.
- По-научному это называется «неэквивалентный обмен». Они опередили нас в развитии производительных сил и имеют возможность навязывать нам свою волю. А победителей не судят…
- То есть, по-вашему, мы должны принять их условия и подчиниться их правилам?
- Почему бы и нет, если европейская жизнь во всех смыслах и проявлениях более разумная и привлекательная на текущий момент?
Какво означаваше тази провокационна реч от страната на заместника на най-грозния началник в СССР и по времето, когато за къде по- невинни съждения или съмнения следваха арести и разстрели? Обаче, по неизвестна причина, Иван вместо да усети смразяващ и парализиращ страх, какъв-то изпитват жертвите на репресивната машина, той е овладян с едно странно и страстно желание да се хвърле с главата надолу в страшната пропаст, но да изпитае вожделеното чувство на свободен полет. Сигурно, има в характера си този коварен кусур-да познае неизвестното дори с цената на физическото битие.
- Что же нам мешает эту передовую европейскую жизнь принять, внедрить и развить? Разве кто-нибудь против? Почему надо было миллионы крестьян убивать, только потому, что они мечтали быть фермерами, как в Европе?
- В том-то и дело, что все разумные люди в Советском Союзе хотят и не против, а также никто не желает войны. Но есть среди нас и среди европейцев неразумные люди и для них важнее не устроение справедливой, по нашему обывательскому, православному разумению, жизнь, а мироустройство, в котором они бы властвовали по-ихним представлениям, а не по- советским.
- Вы имеете ввиду идеологические разногласия?
- Не только. Идеология-это набор мировозренческих понятий, доступных обывательскому сознанию. Например, советская, большевисткая идеология, а по-сути, христианско-православная проповедует уважение и внимание ко всем божьим созданиям, потому что мы все единое целое с Всевышним Созидателем. А вот, буржуазная, европейская идеология проповедует уважение, прежде всего к сильным, потому что только они способны управлять, созидать и развивать…Им это, де, ниспослано Господом такое предназначение и способности- вести народ по пути эволюции, в то время как православные святые кроме пассивных, нравоучений ни к чему народ не подвигают. Слабые должны естественным образом отпадать, как отсыхающие ветки дерева жизни…Социализм и народная демократия ведут общество к застою из-за засилия посредственных и слабых людей в правлении и они же являются обузой для бюджета. Ты бы согласился с такой идеологией? Она же разумна, хотя и претит нашим человеческим чувствам, совести…Но есть люди, которым эта идеология не претит и они не воспитаны в православной вере.
- Вы имеете ввиду еврейских олигархов? Но ведь именно евреи, прежде всего несут красное знамя коммунизма, интернационализма…
- Несут…но не красное знамя, а кровавый саван, предназначенный для гоев.
- А как же Маркс, Ленин…Группа «Освобождения труда» . Неужели все эти люди лицемеры и пособники демонов?
- Пособники…но невольные. Основные положение о коммунизме у Маркса сложились в молодости, как следствие увлечения гегельянством и диалектикой. Она, как известно, отражает идеалистический характер мышления, а Маркс приложил её к социальным явлениям. Он рассматривал коммунизм, как непрерывный процесс продвижения человечества к своей, как он назвал, родовой сущности, а для нас, православных, понятнее к божественной сущности, т.е возможности жить единым человечеством, освобождаясь от государственных, религиозных и экономических предрассудков, ограниченностей, превращающих божественные создания в некие куклы, машины и личины. То есть в слове «коммунизм» суть восхождения Человечества, растянутое во времени на века, а не некую бредовую социально-экономическую формацию и структуру.
- Но почему же, тот же Ленин, понимал марксизм не как вы, а как руководство к социальному переустройству?
-Я считаю, что это чистая интеллигенщина. Интеллигенция, то есть работники умственного труда это люди, уже оторванные от земной жизни, изолированные в городах, кабинетах, лабораториях. О жизни они судят сквозь призму умозрительных концепций, идеалистически, хотя и называют себя материалистами. А еще раньше, во времена Французской революции они называли себя волтерианцами и мечтали об просвещенном абсолютизме и господству Разума. При Наполеоне было создано правительство из самых знаменитых ученых во главе с Деламбером-энциклопедистом. И что? Через полгода малограмотный корсиканец их разогнал за неспособность управлять даже самим собой. Каждый интеллигент мечтает быть востребованным в обществе и получать свою долю почёта и благ, и в этом они не менее тщеславны, коварны и жестоки, чем бабуны в своём стаде. Вот интеллигенты и пробуют свои познания внедрять не только в лабораториях, в технической сфере, но и в жизни дюдей. А это всегда пораждает и будет пораждать большие человеческие жертвы, потому что учёные не боги.
- Выходит, макрсизм для Советского Союза неполезное учение?
- А кто вам сказал, что марксизм учение? Полное название его главного труда «Капитал. Критика политической экономии», т.е Маркс, прежде всего, критик существующих представлений о политэкономии и по главному пункту об источниках богатства он утверждает, что это следствие эксплуатации живого труда, т. е наёмных работников, а не столько предпринимательские способности капиталистов или земельная рента. И в этой эксплуатации буржуазное государство на стороне капиталистов. А то, что поздний Маркс написал «Коммунистический манифест» лишь подтверждает мою мысль о тщеславии интеллигенции. Марксу не терпелось проверить на практике тезис об диалетическом противоречии, обнаруженном им как «капитал-труд» и объявил, что пролетарии являются полноценной стороной производства и имеют право на часть прибыли, а не только зарплаты и проходить по статье «расходные материалы». Вот только «пролетарии 19 и 20 веков объективно не способны разделять успешность заводов и фабрик с эксплуататорами. А безработные пролетарии мечтают, чтобы их взяли в эксплуатацию, да не всем это удаётся. В будущем, с развитием производительных сил и «пролетарии» будут иного качества и эксплуататоры тоже. А нынешние профсоюзы в Европе и «диктатура пролетариата» в СССР мало чем способствуют развитию производства и даже мешают промышленным капиталистам в конкурентной борьбе, как между собой, так и с финансовой, уже международной, мафией. И как нам объяснил товарищ Раковский на допросе, где ты присутствовал, властелинами мира являются богатейшие фамилии, которые, преследуя свои корыстные интересы нанимают банкиров, учёных, идеологов, журналистов , генералов и наших коллег из спецслужб. А все эгоистические устремления этих олигархов в итоге способствуют глобализации и продвижению человечества к гуманизму, что и является коммунистическим процессом, о чём нам поведал молодой Маркс. И он сам же критиковал мелкобуржуазных социалистов, принимавших за «коммунизм», то социал-демократическое государство, то азиатский способ производства, где не было частной собственности. Разумеется, что эксплуатируемые пролетарии и целые страны имеют природное право бороться за лучшие условия эксплуатации и в этой борьбе совершенствовать себя , общество и даже Вселенную, но не всем людям и странам эта борьба посильна. Многие падут, исчезнут и будут забыты.
- А Советский Союз?
- Ну, во-первых никакого Союза Советских Социалистических Республик не существует и значит падать нечему. Эта была утопическая надежда пламенных революционеров Троцкого, что к Союзу пристроятся европейские страны и тогда…Но в Баварии и Венгрии коммунистические восстания были задавлены сразу, а в Испании позже уже «фашистким интернационалом». Троцкисты и Коминтерн свою задачу не выполнили и власть в СССР им полностью захватить не удалось. Тайная война внутри сменится нападением на СССР « Фашисткого интернационала».
- Во-вторых, будем изпользовать традиционное, историческое название «Россия», как имперское образование. Оно же появилось не случайно, а как элемент продвижения мировой цивилизации на просторы Евразии. До известного времени без России вполне обходились, хотя и задевали, но теперь пришло время её включать в глобальный процесс перестройки цивилизации. А кто будет этой перестройкой заниматься в России, как не властелины мира и их боевой отряд-еврейство. Они же для того и «избраны», чтобы продвигать капитализм и осуществлять эту сложную работу. Не русские же дворяне и помещики за это возьмутся, хотя некоторые и помышляли или чиновники с генералами? Вот и прислали товарища Троцкого с большим отрядом «пламенных революционеров» и «латышских стрелков» из Бронкса на помощь местным евреям из партии Бунд. Они, естественно, устроили «красный террор» и везде засели. В сущности «Советский Союз»-это первое в мире еврейское государство. В этом нет ничего обидного для русского населения. Оно и в царское время было под «немцами». А когда появится своё русское или «славянское» правление и появится ли, вообще, трудно сказать. Многое зависит от товарища Сталина. Он единственный, кто за русских. Они с товарищем Ежовым немного потеснили «избранных» с внешнего контура, но всё равно Ежов схватку проиграл и теперь укрепился кавказский клан с нашим уважаемым Лаврентием Павловичем. А есть еще латышско-немецкий, украинский…А русским нельзя. Это, видите ли, имперский шовинизм….
-Вы хотите меня убедить, что та невидимая война, с которой мы начали наш разговор, это война кланов?
-Да. Война кланов за право служить и быть эксплуатируемыми властелинами мира.