НЕДА разказ

0
Голосов: 0

2391

НЕДА       разказ



Никой в нашата махала не обича тази прегърбена, сухичка и болнава женичка. Едните, направо я мразят, другите разпущат клюки, че, уж била магьосница. Рядко тя се виждаше и по лафовете, което за жената е нещо, като общественно порицание. И тъй щеше да си прекара живота, да не беше Дингила Петър или официално- Петр Иванович, защото той си е наш селски интелигент, комшия и учител на пенсия. Добър, учтив, висок мъж, макар че е малко наивен и съвсем безхитростен, което в очите на нашите хора е голям кусур. Но понеже Петр Иванович изучил на математика всичките ни деца , които го уважават, и ние според това също го почитаме. Обаче жена му, едно време вземена за руска булка от Тамбов, май не го признаваше и го смяташе за "гъз без ръци".
Всичко започна от това, че мъжът на Неда, един строг и мокаетен мъж, се спомена, и тя раздели със малкият си син двора, къщата и армана.
Веднъж Неда, която през целият си живот нито думичка не прехвърлила със Петър , който и името не й знаел и не я забелязвал, макар, че ката ден минава покрай нейните порти, и ей тази женичка, забулена със черен барез го спира посред пътя и го кани в къщи на една чеша вино.
Освен това, че Петър нивга не бил влизал в този двор, той никога не бил канен от жена да се черпят, но природната му любознателност и деликатност надделяха. Също си помисли, че все пак е комшийка, останала без стопанин и, може би, пари й трябват или жалба някаква да се напиши.
Обаче Неда не бързаше да подтвърди неговите хрумвания. Тя го намести в кухничката между сандъка и масата, сложи кавърма, трушия, пача, едно гърне със вино и сетне седна, наля вино в чешите, и наченаха да се черпят.
И дорде Петър гадаеше за какво ли го е викала, Неда нареждаше за доброто, колхозното време, че останала на стари години без хазяин, че имала един бюлюк мъжки работи и тя не може сама и иска да го помоли да й помогне...и, разбира се, за пари. Упреждавайки неговото недоумение, Неда шепнешком му съобщи, че с сина си твърде не се разбират и той, безбели, хич майка си не почитал.
Петър осъзнаваше, че вече бил влязъл в къщата й, вече е почерпен и споделен със семейните тайни и как тъй да стане и да отреже:"Извинявай. С нищо не можа да те помогна."
Това би било изглеждало много безнравствено, според неговата интелигентско-учителска представа. Още повече, че Неда вече загъна едно парче кавърма във вестник, наля в едно шише вино и му ги навря в ръцете.
И Дингила Петър се залови да върше заданието: да загради сайвана между старата къща, в която живее Неда и новата на сина й. Уж, нужно и важно дело: хем снегът зимно време няма да завява входната врата, хем ще е завет.
Обаче, когато през няколко дни Петър загради сайвана и настани новата входна врата, Неда го помоли да врежи замок, и тази дърводелска акция разбуни уличните дяволи. Сега синът й без нейно разрешение вече не може да влиза в бордея, а там се бъчвите с виното.
По рано и мъжа й, и сина й редовно, почти ката ден водеха комшийските мъже. Пукаха там, в бордея по цели дни, изпиваха вино с цели казани, оплюскваха кавърмата, трушията, сиренето. На Неда й се свиваше сърцето от това варварство, ама мълчеше –имаше страх от мъжа си. Сега пък килипирът тутакси свърше и комшийските пияници побесняха от яд: откъде ще вземат пари?
Петър усети, че с него никой вече не се здрависва, крият очи и зад гърба му мръсно псуват. Чу се, че се канели да го бият.
Обаче времето е лекар. Първи не издържа Симон Цифката и си намери място за пазач на детската градина, сетне друг начена да продава сиренето на своя роднина-овчарин, трети да ходи с бригада в къра…И дойде ден, когато почукаха на портите на Неда и поскаха вино за пари. А инак какво беше? Комшиите насреща, веднъж, като се нальонкали на килипир, че като наченали да се бият. Зетът им напердашил дядото и той, като си пропил мъзгите, взел и издал зета си на полицията, и младият мъж седна в затвора на три години. Оставил жена си безработна и две деца. Сега десетгодишното му синче с магаренцето развиза на хората ба дърва за огън, ба сено. А старият кютюк сега на какво се надява?
А Петр Иванович не само, че не се наплаше от пияниците, ама и той яви един инат. Нищо, че е селски интелигент. Заместо да подвий опашка и наведе глава, той с донкихотски плам продължи да уйдисва на Недовия акъл.
Следващата точка в стратегическия план на Неда беше да се направи курник със няколко преградки за старите кокошки, младите, за урдечките и пуйките. Досега те горките се затворени по различни, с крива ръка направени, агълчета без покрив.
Макар, че никакъв свестен стройматериал в двора нямаше, инатът им помагаше. Петър изгради курника от шишета, саман, буци и два-три пъти със Неда крадеха от близката стройка камъни. Всичко това се градеше със кал от черна пръст. Накрая Петър измайстори три вратички и курника беше готов.
Всеки работен ден Неда гощаваше майстора със манджи, пилешка ихния, фасулева чорба…Подир закуската Неда разказаше за живота си, роднините, комшиите.
Хем повече Петър я слушаше, хем повече се чудеше, че той, проживял цял живот в нашата махала, ама твърде нищо не знае нито за селото, нито за хората, за българските адети и неписаните етически норми на народният живот. Даром, че бил учител и можел да разлага трехчлен и да търсе корени в уравненията. Една вехтичка жена с два класса школа му дава акъл и мерак.
Веднъж Петър отказва да пие вино и се призна , че имал хроническа язва. На другият ден Неда му подаде едно бурканче с някаква морава течност и убеждава Петър да я пие. След известно време учителят се сети, че болките исчезват и симптомите също. Уважението му към Неда неимоверно порасна, и тя не изгубва възможността с това да се възползва.
Преди няколко месеци, рано дзаранта на Неда й хрумна да поизмете пред тяхните порти, дорде комшиите-ваджии не я виждат и закачат.
Щом отвори вратичката и излезе на пътя, тя съзря едно доста големичко прасенце да се щуря из улицата и да квичи. Мяза, че е избягало от някъде си през ноща и сега вече хем огладняло, хем наплашено от кучетата. И когато Неда отвори вратичката, прасенцето, сякаш това чакало, тутакси се юрна в двора и се заби под скирдата с курай.
Какво сега да се прави? В махалата никой прасета вече не държат и кой знае от къде е побягнало. А може и господ да й го изпратил?...
Без да се двоуми дълго, тя вика пак Петър и му нареди да прави кочина. Тя нарежда-той дяла, чука, стъкмява. Минават два-три месеци и Неда пак се обажда. Петър веднага пристига.
- Петре, знаеш ли за какво искам да те помоля
- Какво пак?
-Жа трябва да намушиш халка на прасето. То, чума да го ръгне, рови навсякъде из кочината…
- Недо! Нямаш акъл!...Аз прасе саде в телевизора съм виждал…Халка жа бушкам!?
- Нищо, бре! Аз жа те науча,- Неда тутакси вади от чекмеджето едно голямо шило, ай го, жа наточиш шилото и двата края на един къс стоманен тел. Сетне от тела жа направиш халка. Петър, знаейки вече, че спорът е бесполезен, направи всичко и на другият ден се яви. Неда го поведе в кочината, подава му два ермика, с които стягат краката на прасето. Сетне учителят, с неочаквана от себе си решителност, сграбчи мусурата на прасето и му продупчва дзурлата. Неда тутакси му подава халката и той я промуши, бавно вадейки шилото. Дори кръв почти хич нямаше.
- Бря, че те привира!,- доволно изрече Неда, изтривайки ръцете си с фартата.
За пръв път Дингила Петър се усети мъж.
Сетне това чувство беше подкрепено на Коледа, когато Неда му харизва една голяма, шарена урдечка. Жена му, все такава отдалечена от селският живот, интелигентна дама, като видя този хабер, изпада в тревога:
-Как така, живо нещо и да се убива?!
Но мъжът й , хем беше малко пийнал, хем вече се променил ментално, пред очите на настръхналата жена мъжественно екзикутира горката птица със брадвата и я бушна в един издънен казан, дорде тя се прощаваше със земния живот.
Докато жена му вайкаше из къщята, Петър сложи урдечката в леген, я заля със вряла вода, я оскуби, опърли, изшекмби…В Интернета той намери рецепт за пекана урдечка със ябълки.
На коледната им, семейна трапеза жена му се реши да опита урдечката и остава впечатлена от ароматното месо. Било пикантно и вкусно. Разбира се, че вкусно- то да не е от магазинна химия. Цяла вечер тя хваля мъжа си, за което никога по-рано не имало причини.
Зимата премина спокойно, ама щом се затопли и Неда пак се обажда.
Когато Дингила се яви, тя го слиса от прага с предложението да й направи « евроремонт» в едната от стаите .
- Кой знае какво има в акъла?,- помисли Петър, може да се готви за умрело ?
Работа имаше много: трябваше да се пробива стената и да се прави пенджер. Да се вадят изгнилите дъски по пода и да се сложат нови, да се боядиса пода, белоса тавана, да се лепят тапети и да се окачи модерна люстра. От един изхвърлен на чардака диван, Петър стъкми нещо като софа. За цялата тази работа Неда се разплати, като продаде прасето. Останаха още пари, и тя взема на аренда в къра половин гектар, засят с пашой. През малко време Петър разбрал, че Неда си купила коза, а по-късно из лафа се чу, че Неда си довела и дядо.
Петър, разбира се, не вярваше на тези злобни сплетни дорде не видя, минавайки покрай техния двор, един дребничък старчо със патрица и паралия да тепа подир Неда сред техния стопански лабиринт. Друг път го вижда в ръпата да дреме на едно столче: тъй той нагляваше козата и патката с патинцата.
Веднъж , като се срещнаха на пазара, Петър направо изплюва камънчето:
-Ама, Недо! Какво се чува? Че ти са се обулчила…Вярно ли е?
Неда лукаво зърна учителя със сивите си очички и се прекърши, сякаш млада мома:
- Оф, Петре! Може ли да се живее в къщи без жива душа?
На лафа се надушкали, че дядото бил пъден от сина си, бит, гладувал и живеел в дама по причина, че не искал да приписва къщата на сина си, а искал да я дава на дъщеря си. Не се знае доколкова това е вярно, но есента лафа се стресна от друга новина: Дингила Петър си купил прасенце!
Теги: разказ
← Что нас ожидает в 2017 году? Легенда за Гайдабулата →

Комментарии