Моите корени. Школни съчинения

0
Голосов: 0

689

Моите корени. Школни съчинения

Марина Стоева Валя-Пержей Лицей "Христо Ботев"
Моите български корени

Щастлив е човекът, който живее в българско смейство. Щастлив е този, който има майка, баща, братя, сестри, баба, дядо. Щастлив е, който бърза да си отиде в къщи и знай, че ще получи всичко, от което има нужда. Щастлив е този, който може да се усеща част на своето голямо семейство. Да са усеща една малка връзка от дългата верига на своя голям български род.
Щастлива съм, защото всичко това го имам.
Невероятно вълнение и възторг изпитвам от детството си и досега, когато майка ми произнася долгочакванете думи: «Днес е неделя- ще отидем у бабини». У бабини! Колко радост и щастие, защото у бабини много е весело, много вкусно е приготвяно ястието, много интересни истории можем да чуем за миналото, за нашите предци.
Моите български корени се започват от далечното минало, по време на българското преселване в края на XVIII начало на XIX век- това е едно трагично време за целия български народ.
Тежко и дълго приемали решението моите прадеди да напуснат земите си, спомяна дядо ми- Иван Петров. Трима братя- Велчо, Герги, Петър тръгнали за дълъг път. Герги ни го пускали от България, защото бил даскал, той се връща назад, а неговите братя напускат Родината си и тръгват към далегчната Бесарабия. По пътя на Велчо жена му ражда син, без да мислят дълго, те го наричат Герги, в памет на този брат, който останал в България и когато повече не са го видели.
«Дядо Кольо- внука на дядо Велчо, той е нашата гордост, той е герой на руско- турската война, получил награда за освобождението на Шипката» - каза дядо Иван.
Разглеждам старата снимка на дядо Кольо, тя вече много отцветяла, но виждам, че той бил много красив, висок, плещест мъж. Облечен във военна форма с бели погони, има големи мустаци и живи очи. Той е един от тези, който правил историята на България. Изпитвам голяма гордост за нашият Шипченски герой- дядо Кольо.
През 1890 г. се ражда дядо Кольо, прадядо на моят дядо Иван. По спомените на дядо Иван и баба Мика той е бил много скъп семнин, талантлив дърводелец, известен даскал- самоучка, получва образование в «руското време», дядо Кольо е бил един от най- грамонтите хора в тяхната махала. Затова го канили да учи възрастните хора да четат и да пишат. Пишели на «табла» с крида. Много хора дохождали при него той да им оправи нещата, да им пиши молби и други документи. Гордея са, че такъв грамотен, честит българин има в моите български корени.
«Без корен и пелин не расте» затова трябва да знаете от къде сте и кои сте - така казвал моят прадядо Митю. Той е починал на 7 април 1999 на един от най-светлите христианските праздници- Възвистяване, преди идин месяц до моето раждане. Майка ми, често ми разказва за него с голяма обич. Прадядо ми бил един от първите в нашето село, който получил документ на такторист. 13 години от 1948-1963 бил бригадир на тракторната бригада в село. Хората го ценили за неговото майсторство, за умението с тях да се договаря. Жена му- баба Елена била много кротка, работлива жена, която винаги във всичко му помагала. В това семейство се раждат три деца- Кольо, Мария, Иван. Иван е моят дядо. През 1944 година дядо Митю, както и много други българи го изпращат да работи в Донбаса във въглищите шахти. През 1946 година се завръща в къщи с контузия, чудом остава жив след взрива в шахтата. Идва се и продължава да работи в колхоза на предишното място. Получава награди за добър труд. Дядо Митю бил уникален конструктор. Всичко, която го издумал, той сам реализирал. Досега баба Мика преде прежда на неговата ексклюзивна хурка. Преде и мама и вече аз също се опитвам да работя на нея. Дядо Иван казва, че той направил повече от 20 хурки. Когато се събираме на гости у бабини ние сидим на неговата кръгла масса. Измислил и се направил електричеси хромел, да мели брашно. Първата стругална машина в селото беше направена от дядо Митю. Досега по селото тук там се виждам каруците за магарета, направени също от него. Радвам се, че неговият майсторлък има продължение в моят вуйчу Иван, вуйчу Слави и леко се забелязва в моят брат. Майка ми спомяна, че той много се радвал, когато се появили първите книжки на български език. Това е била сбирка на български приказки за Хитър Петър « На тоя свят». Дядо я носил със себе си, сидял на пътя и на всички , които минавали я показвал и говорил: «Книгата написана на български». Радвам се, че може да я чете, може да разказва български приказки за Хитър Петър. Възхищавам се с неговата голяма обич към нашето българско. Той за мен е пример, как тряба да обичаш ида се гордееш, че и истински българин, макар че не се родил в България. Казват,че бабата е малко родител, малко учител и малко най- добър приятел. Тази мисъл е точно за моите баби- баба Маруся и баба Мика.
Баба Маруся - майками на баща ми, всичкият живот работи физически тежка работа: отглеждаше теленца, работеше на лозята, но нейните утрудини ръце и днес могат всичко да вършат и мъжка и женска работа, да шият красиви халати, рокли, пристилки, да преде с едновремешно врътено, да плете пуловири, кофти, желетки. Аз ходя с нейните ръкоделия и се хвалям, че баба ми ги оплети. Най- главното, чет я с голяма обич ме учи на всичко това, която може и ми дава цени съвети: «Маринко,трябва да можеш всичко да правиш, ти си българка». Аз я прегръщам и я целувам и обещавам, че еще мяза на нея- баба със златни ръце.
Баба Мика от млади години и до пенсията работила продовачка в селските магазини. Днес тя е на пенсия, но успява много работа да върши. Баба Мика много вкусно готви, тя казва, че на това изкуство я научила прабаба ми Елена,която готвила по свадби, годежи, куматрии, умряла и помани. Много бабини Микини секрети за готвени вече и аз ги знам! Скоро идва Великден с нетерпение очаквам това събитие, защото ще печем с баба Мика вкусни, въздушни, ароматни паски и рулети по рецепа на баба Пашка Добрева, прочута селска стопанка, приятелка и кумшийка на баба ми. Баба Мика има още един занаят на, който научи всички деца и внуци, как да растеш разсада за домати, пипер, краставци, пъпиши и дини. Всичките тя ги посреща, обича да им покаже своята работа. На който се нуждай ще даде цени съвет за градинарството инее само за него. Тя е баба с златно сърдце!
Щастлива съм, че имам две родни трудолюбиви баби, те са съкровища за мене. Много са преживели, затова знаят всички тенкости за живота, във свяка ситуация с лекота намират правилния отговор. Те ме учат, каквото рабута да ни започна, всичката да я завършвам, дабъда упорита и надежна, а най-главното да обичам семейството си, да се годея , че съм БЪЛГАРКА.



Няма нищо по-лошо от скитането по света
Гомер

Моите български корени
Спойлер
Андрей Стайков Валя-пержей лицей


Паметта е моят клад!

Спойлер
Роман Бодур Кайраклия 8 клас
← Лиляна моме. Г. Иванов пиеса Буджакско всекидневие. А. Малешкова Н. Куртев →

Комментарии 2