Как христианстовото погуби средновековна България

"Човешкият Дух побеждава със силата на вярата и с делата на мъдростта, човешкият разум изгражда със слово и с добродетел обществена крепост на Духа тук в битието на Земята. Тъй както словото представлява стройна система от звуци, букви и думи, така всички постижения на човешката мисъл са изящно подредени, нормирани и организирани, така както Божествената Идея поставя порядъка в недрата на материята и на живота. Стълб на Духа в обществените отношения е нравственият порядък /нравственост, етика, морал/, създаващ хармонични норми на общуване, на поведение, на уважение, на доверие, за разбирателство и съвместен живот между хората в един свят, изпълнен с опасности. Ето защо, нравствствената поквара, фалшивият морал, лъжата, убиват обществото, погубват хората, угасяват Духа. Силната семейна и държавническа традиция, заложена в имената на средновековните български владетели, потвърждава историческите свидетелства за висока нравственост и завидна организираност присъщи на предците ни, благодарение на които, те побеждават в безброй битки световните империи и изграждат по света своите прочути „държави на Духа”.
Наивно е да се твърди, че формалният владетел-кан в една огромна и високо институционално организирана държава, каквато представлява Дунавска България през 9 век, би могъл еднолично да издаде заповед, повеляваща поголовно покръстване. Което е могъл самостоятелно да направи е „тайно и в дълбока нощ” да покръсти себе си и приближените си, и да води задкулисни преговори с християнските империи Рим и Константинопол. Решението на този тъй съдбовен за държавата въпрос се намира в правомощията единствено на най-висшия законодателен форум на българите, многократно засвидетелстван в историографията, общия събор /общо събрание; в Русия „Земски събор”/, където в случая участват 100 висши представители на болярския елит, по 10 от всичките 10 на брой административни области /комитати/. Такъв събор, разбира се, е бил свикан в столицата Плиска, неизвестно дали от самия княз Борис или от опозиционно настроените боляри начело със стария кавхан Исбул /Габдула Карамат в „История на Джагфар”/ от рода на Билигите, узнали за християнските намерения на княза. Въпреки очакванията на славянската прохристиянска партия на княз Борис, син на „безродна славянка”, че при гласуването ще получат мнозинство, с минималното 52 гласа на 48 гласа надделяват противниците на християнизацията в България. Според суровите правила за времето си това означава сигурна смъртна присъда за княз Борис с най-тежко обвинение в опит за издаване на „лош закон”. Подучен от своите нови римо-византийски приятели князът взима предварителни мерки. Представителите на събранието гласували против са изолирани и до един избити. Така насилствената победа на християнските сили над езическото мнозинство в самото сърце на държавата, слага край на идеята за законна и справедлива власт, добродетлност сочена от всички съвременици като главна причина за българското могъществото. Мъдростта в управлението отстъпва място на лицемерния принцип за целесъобразността – целта оправдава средствата, любим на тоталитарните режими. Въпреки постигнатата неоспорима народностна консолидация около православната църква и църковнославянската книжовност, вследствие извършеното „огромно насилие” от княз Борис спрямо свои инакомислещи сънародници, средновековна Дунавска България губи нравственото си превъзходство, а с това и източника на своето могъщество. Много скоро българите изпадат под чужда политическа и духовна зависимост, обречени на демографско и териториално стопяване.
Такива са последствията на христианизацията в средновековна България. Подобно на сегашната "либерализация". Обаче срещу христианската, "гръцката" вяра вдигат бунт поп Богомил, синовете на цар Семион- Боян Мага и Михаил, Васил Врача и Иван Рилски. От България към Европата се разнесе БОГОМИЛСТВОТО, което предизвика реакция в вид на Инквизицията.

Славата на Иван Рилски се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
http://www.pravoslavieto.com/inoverie/bogomilstvo/