"Старият глупак" А. Моравиа

0
Голосов: 0

194

"Старият глупак" А. Моравиа


Човекът, привикнал да задиря жените, мъчно забелязва, че времето му отишло и че жените вече го смятат за баща или дори за дядо. Мъчно - защото всеки мъж в напредналата възраст сякаш, има два облика: един външнен, другият-вътрешен. Отвънка-бръчки, бели коси, верносани зъби, угаснали очи, отвътре-всичко както на младини: черна и гъста коса, гладко лице, бели зъби, живи очи.
Именно тези, «вътрешни очи» и разглеждат жените, въобразявайки, че жените тях виждат. А истината е, че жените виждат онова, което е отвънка и си мислят: "И какво му трябва на този дъртак? Той какво не разбира ли, че ми е за дядо?»
През онази година парикмахерската, в която съм работил вече почти тридесет години, я разшириха-смениха огледалатата и мивките, пребоядисаха стените, долапите. И, накрая, стопанинът сметна за нужно да вземе маникюрщица. Казва се Иоле.Освен стопанина в цирюлнята бяхме троица: Амато-сериозен, мургав младеж на двадесет пет години, бивш карабинер, Джузеппе- възнисък, плешив дебеланко, по-възрастен от мен на пет години и аз.
През известно време забелязах, че и тримата упорно поглеждаме Иоле(напълно обичайно явление, когато сред мъжете се намира жена).Что е до Иоле, тя пък е от онези-от тези, които редовно са красуват из поздравителните картички: пишна, ярка с правилни черти,с черни коси. Такива като тя у нас са милиони.
Мога да кажа без всякаква хвалба, че съм хубав мъж. Имам добър бой, спортна фигура, бледно и, според мнението на жените, интересно лице. И наистина, погледът ми, особенно когато поглявам изкосо- пронизващ, нежен, пълен с чувство и малко скептичен. Но най-хубавото е в мен-косата, светло-кафява, тънка, вълниста, с блясък, остригана по последната мода и, издължени до средата на бузата, бакенбарди.
Освен това съм елегантен. Винаги съм облекан по мода. Вратовръзка, чорапи, кърпичка- задължително в тон. А халатът ми е толкова ослепително бял, че повече прилича на медицински отколкото на парикмахерски. Затова няма нищо чудно, че ми върви на жени. И понеже винаги съм имал късмет с тях, придобил съм привичка: ако дамата я харесвам, поглеждем я настойчиво с многозначителен поглед-такъв поглед струва стотина комплименти. Наближаваш я след това и виждаш, че плодът напълно е узрял-остава да посегнеш с ръката и да го откъснеш.
Що е до Иоле, най-големите опасения ме внушаваше Амато. Не толкова, че е хубав или интересен - не. Но той е млад. Джузепе не го възпремах хич: както го казах, той е по-възрастен и безнадежно грозен.

Иоле винаги седеше в кешето до масичката си, отъпяла от скуката и неподвижността. Очаквайки клиенти, тя четеше и пречиташе два-три вестника, които ни донасят или се загълвикваше с нейните нокъти.
Без сами да разбирам защо, инстинктивно, аз започнах, както се казва, да я испепелявам с очите.Случва се, влиза клиентът, сяда в креслото, аз вземам кърпата, с изящен жест- с един замах- накривам го и в същият момент хвърлям към Иоле продъжителен поглед. Или мачкам с ръцете насапунената глава на клиента-и пак погледът към нея. Или изравнявам косата с леко докосване на ножиците и поглеждам я през всеки четире махане на ножиците. Ако тя става и мързешката се насочва към долапа за някакъв инструмент, аз я следя в огледалото.
Трябва да се каже, че Иоле никак не спадаше към кокетките. Напротив, тя винаги изглеждаше сънена, начумерена, лемова като, разморен от сън, дебел котарак.
Ама нали е казано-капка камък точи: изпъром тя забеляза , че я гледам , сетне са даваше да я гледам и накрая сама започна да отвръща на погледа ми, без всякакво лукавство- то за нея хич не е свойственно – дори бих казал несръчно, тромаво. Но самият факт е без съмнение.
И тогава съм решил, че плодът е узрял и веднъж в събота я поканих да ме придружи в неделя в Остия да се къпим.. Тя тутакси дава съгласие, само чем ме помоли да не я осъждам заради плувателния костюм: през последното време напълняла и единственият костюм й стиска. Каза го това без всякъкво кокетство:
- През последното време кяр съм надебеляла. И в това няма нищо чудно: цял ден на никъде не мърдам.
Тъй за себе си може да каже съвсем безхитростно създание. И именно с това най ме харесваше.
Договорихме се да се срещнем на другият ден на вокзала Сан-Паоло. Преди да тръгна на свиданието, аз се примених и накътих: обръснах се, подредих с гъст гребен косата, за хич да няма пърхот. Косата и ризата я надуших с одеколон « Теменужка». Облеках нова риза, свободно яке и бели панталони.
Иоле се яви без закъснение: точно в два и аз я видях, как тя се провира сред тълпата изпращащи- цялата в бяло, малко тромава и приземена, но младичка и толкова свежичка. Здрависейки се тя каза:
- Толкова хора…ще се доведе цял път да стоим прави.
Аз като галантен кавалер отговорих:
- Не се кахърите, за вас място ще се намере. Аз това ще осигуря.
Тук пристигна влакът и тълпата се изсили към вагоните, сякаш я нападнал цял каквалерийски ескадрон. Всичките започват да кряскат, да викат един друг. Аз се хвърлих напред, хващам се за дръжката на вратата, подскачам на прага и едва се събирам да се промъкна в вагона, един загорял хлапак ме отблъсва и се опита да ме изпревари. Аз на свой ред не се предавам, отблъсвам го и го надминавам. Обаче той ме опъва за ръкава, аз го удрам с лакъта в корема и тичам към купето. Но според този хайдамак времето е изгубено и купето вече беше заето, оставаше саде едно свободно място. Изсилвам се към него, той също, и ние почти едновременно хвърляме на седалката аз- плувките, той якето. И тутакси се нахвърляхме един върху друг.
- Аз стигнах първи, - казвам
- Кой каза?
- Аз казвам, отговарям и натирих якето му в дзурлата.
В това време дохожда Иоле и сяда, ни лук яла, ни лук мирисала:
- Благодаря, Луиджи.
Младежът взема якето си, постоя минута в нерешителност, после разбра, че не ще може да отърве Иоле от седалката, тръгва от купето и високо изкряска в моята страна:
- Старият глупак!
Влакът тръгна. Аз стоях до Иоле, но настроението беше развалено. Бих искал да слезна и да си ходя вкъщи. Тези думи- «старият глупак» ме скъсаха. Аз стоях и размишлявах, че в думите «старият глупак» са вложени два различни смисъла. Оскорблението се таеше в думата «глупак», но именно в нея нямаше нищо страшно. Искаха да ме напсуват и ме нарекаха глупак. Но думата «старият» е казана не за да ме оскорбят: казвайки «старият», той само посочваше факта. Ако да кажем да не съм на петдесет години, а на шестнадесет, той с същият успех щеше да ме нарече « безмозъчен сополанко». Накратко казано, за него, както и за всички други, в това число и за Иоле, аз бях стар. И дали имаше някакво значение, чем съм за него глупак, а за Иоле-умен ?
Може би, и не трябваше да вардя за нея мястото- този хлапак в края на краищета все пак щеше да ми отстъпи мястото от уважение към годините ми.
Това, че не сгреших в своите размишления, подтвърди, седящия срещу Иоле, мъж и който стана свидетел на сцената. Той каза:
- Хлапак!...Барем от уважение към възраста да отстъпи.
Изцяло се вцепих и се усещах много зле и изгубен. Барайки се по лицето, мъчих се да разберя доколкова съм стар. Иоле, ясна работа, за нищо не се сещаше. Когато изминахме половината път, тя казва:
- Много се претиснявам от това, че трябваше да стоите цял път.
Не можех да изтърпя да не отвърна:
- Не съм толкова стар да не постоя половин час, - тайно надявайки се, че тя ще каже:
« Какво казвате, Луиджи, какъв си вие старец?». Но тази глупачка нищо не промълви, и аз напълно разбрах, че съм бил прав.
На плажа в Остия Иоле се съблече първата. Тя излезе от кабината такава бялотела, свежа, млада, че направо се ядосах. Плувателният й костюм направо се пукаше. Сетне в кабината влязах аз. Тутакси се спуснах към счупеното огледало, окачено на стената. И наистина, аз съм същи дъртак! Как по-рано не съм забелязвал това? Мътните очи са обкръжени с бръчки, по главата ми пълно с бели коси, кожата по бузите отпусната, зъбите жълти. Засрамих се и от това, че съм облекал тази риза, от огърлето надничаше гола, набръчката шия.
Съблеках се. Когато се наведах да облека плувките, коремът се повдигна нагоре и сетня пак висна, гаче празен чувал. «Старият глупак»- от яд повтарях си аз непрекъснато. Ето какви изненади ни поднася живота,- размишлявах аз горчиво,- още преди един час се смятах за млад- във всеки случай дотолкова, за да ухажвам Иоле, - обаче струваше да чуя две думи, за да разбера, че съм стар и минавам за баща на Иоле. И ми стана съвестно, че така настйчиво я поглеждах в парикмахерската и съм я поканил тук. Какво ли тя мисли за мен? За какъв ме смята?
А какво тя за мен мислила стана ясно по-късно. Ние се държахме за въжето (морето беше неспокойно), и когато връхлиташе вълната, едва поемах дъха и си твърдях: « Това защото си стар». А тя, сияейки от удоволствие, казваше:
- Знаете ли, Луиджи, дори не мислих, чес сте такъв спортист.
-Защо ли?-питах,- какво ли сте мислили за мен?
- Ами обикновенно хората на вашата възраст вече не обичат да плават…Този занаят е за младите.
И в този момент върху нас се сгромоляса пенлива вълна, аз падам направо връз Иоле и за да се удържа, я хванах за ръката, - ръката й плътна, кръгла, ръка на младо момиче. Устата ми беше пълна с горчива и солена вода.
- Бих можел да бъда ваш баща- изкрясках й аз.
А тя кискайки се и въргалейки се в пенливия водовъртеж, ме отговаря:
- За баща не, ама за чичо таман…
В общем, когато излязахме от морето, аз усещах такава несръчност, дотолкова ме беше изсрам, че нямах дори сили да лафувам. Ми се чинише, че в устата ми щракна някаква пружина и за да я разчекна, трябваше да мушна между зъбите желязно лостче.
Иоле вървеше отпреди, напъвайки плувателния костюм на гърдите си, хълбоците-измокрен, той стана направо неприличен. Сетне тя се плосна на брега и започна да се въргаля в пясъка. Тялото й дотолкова гладко, че пясъкът хич не се заляпаше, а се свличаше на мокри парцали.
Аз мълчишката седнах редом без да мога да мръдна или говоря. Дори Иоле с нейната слонска дебелокожност, сигурно забеляза, че не съм в себе си, защото ме попита, как се чувствам.
- Мисля за вас, -каза й, - кой у нас в парикмахерската най ви харесва- Амато, Джузеппе или аз?
Тя дълго и добросъветно размишляваше, и сетне отговори:
- Мисля , че и тримата ми допадате.
Аз настоявах:
- Но Амато е млад.
- Да, -отговори тя,-млад.
- Мяза, че е влюбен във вас, - продължих аз подир малко.
- Дали?- отвърна тя. – Не забелязвах.
Тя беше умислена и явно с нещо угрижена. Накрая заяви:
- Луиджи, стана беля- костюмът ми се разпра отзад. Дайте ми хавлията и ще ходя да се преоблика.
Аз дори се обрадвах. Дадох й хавлията, тя се загърна с нея и побягна към кабината. През половин час ние вече сидяхме във влака, в празното купе. Аз мъчих да прикривам врата с огърлето на ризата и мислих за това, че всичко е свършено и аз съм изкуфял дъртак.
В същият ден си дадох дума, че повече няма да поглеждам нито Иоле, нито други жени. Иоле беше малко учудена и понякога ме поглеждаше укоризнено. А може би, тъй ми се чинише.
Мина месец. За това време съм приказвал с нея четире-пет пъти. А между другото тя особенно се сдружи с Джузеппе. Право, той се държеше с нея по-бащински, без всякакъв намек за ухажване, добродушно и сериозно.Аз пък, повече от друг път се усещах стар, стригах, бръснах, вземах рушвет и не подавах глас.
Веднъж преди да затворим парикмахерската, когато свалях халата в служебната стая, стопанинът- той у нас е добър момък- казва ме:
- Ако не сте заете, да вечеряме днес всички заедно…Аз плащам…Иоле се сгодява с Джузеппе.
Аз надничах в залата. Иоле седеше в своето кеше на масичката и се усмихваше. Джузеппе в другото кеше, изстриваше бръснача и също се усмихваше. И тук аз усетих голямото облегчение: Джузеппе нали е по-възрастен от мен, грозничек и все пак Иоле го предпочете пред Амато!
Аз се изсилих към Джузеппе с разперени ръце и извиках:
- Честито! Горещо те поздравявам!
Сетне прегърнах Иоле и я разцелувах по двете бузи. С една дума, от всичките в парикмахерската аз бях най-щастлив.
На другият ден беше неделя. Подир обед излязъх на разходка.
Разхождайки се, аз се улових, че пак, както едно време, разглявам жените и в полицето, и от към гърба , без да препущам нито една.
← "Губерката" Г.Х. Андерсен "Великите пости" А. Чехов →

Комментарии