"Поканата за рая" ч.13 " В обръча на НКВД"

Парадът –прощаването на интербригадите в Барселона завършва с пламенната реч на Долорес Ибарури и дълго още нейните възвишени думи, извиращи от душата на героичната испанка, ехтят в главата на Иван Симиновски, както и многолюднните овации и викове на барселонци, благодарни, но и тъжни: републиканските идеали и каталонското национално освобождение са отлагат на неизвестно време, а отъмщението на фашистката хунта ще настъпе незабавно.
Долорес тъжна и уморена се изказва: « Невъзможно е вече да спасим републиката и жертвите ще са напразни. Трябва да завардим хората, те направиха всичко, което са в сила. Предайте моето мнение на командира на партизанския корпус».
Заданието на Симиновски е да закриля Долорес и инкогнито през Франция да я достави в Гавър на парахода «Ульяновск». Обаче на парахода я познават и Пасионария става любимица на пътуващите, докато параходът ни пристигна в Кронщадт. Тук Долорес е посрещната от ленинградската партийна организация, с духов оркестър, пионерски дружини с цветя и организиран митинг.
Симиновски предава своите служебни задължения на колегите си от Лениградския ОПУ и сам попада в прегръдките на жена си и двамата сина, 8-годишния Антон и 6-годишния Коленка. Те с възхищение посрящат, прегръщат, целуват баща си, опипват войнишката му униформа, ремъците, кобурата с нагана. Ана и тя, с искрящи очи и ласкави милувки по-женски се радва на благополучното завръщане на обичания мъж.
Тук в предградието на Ленинград, в един от санаториите, Иван с семейството си прекарваше първите си дни под мирно и синьо небе. Ваканцията траеше цял месец, но те , сякаш са знаели, че скоро такива щастливи, мирни дни няма да им се падат. Нито Иван, нито Ана, ни другите почиващи не могат и да си представят, че скоро този прекрасен град ще е обсаден от хитлеровски орди.
След завръщането си в Москва, Иван е определен на работа в едно от управленията на НКВД. Живее човекът семеен живот, ходи на служба по вече родните московски улици, радвайки се на столичния блясък и деловата врява на огромния град. Спомня си неотколешните събития на испанската война и бележите хора, с които му се доведе да се сражава…
Но с всеки изминат ден на службата Иван започва да усеща едни странни за военна организация двусмисленни отношения, недоверие, подозрителност и недоисказаност. Не отбягва от погледа на Симиновски и появяването на група млади офицери, нямащи никакви признаци на армейска подготовка и съответни обноски и познания. Тези младежи никога не противоречат на началството и винаги са готови да изпълняват и най-съмнителните задания.
Радостното, опитимистично настроение на Иван, свързано с награждението, получаване на по-високо офицерско звание-майор, семейното благополучие и нагледнато преображение на Москва, бавно се разваляше, за изведнъж напълно да се промени.
Случайно на Казанския вокзал той почти се сблъсква с един старец, който съвсем неочаквано го хваща за ръкава сред тълпата хора, изригвани от метрото.
- Зазнался что ли? Не признаёшь началство?...- изрече старецът, задържайки учудения майор на НКВД и което пред очите на минувачите изглежда като светотатство или умопобъркване през времената, когато само появяването на офицер от НКВД предизвиква паника и страх.
- Я твой бывший начальник…Андрей Трошин.
Иван още повече изпада в почуда. Неговият първия началник в Замоскворецкия РО МВД, на три години по-млад, идеен, енергичен и талантлив оперативник бащински настаняваше и вграждаше стажанта на Висшета партийна школа- него, Иван Краснов в суровия московски свят на бандити, аферисти, непмани и, пристигащи от гладните села, бездомници. А сега Иван вижда пред себе си измъчен, изпомачкан старец с набръчкано лице, подпухнали, избелели очи. Никога не беше го познал, да не беше Андрей сами да го спре.
- Как же так?…, Иван и не знае с какви думи да изрази изненадата.
-Понимаю. Старый я стал …и вид печальный.
- Но…Я не могу поверить.
-Никто не верит, но это случилось…долго рассказывать. У тебя, я вижу, всё благополучно…
- У меня да, но я хотел бы знать, что стряслось с тобой и, может, чем-то смогу помочь.
«Старецът» изведнъж се отдръпва и започва да се оглежда.
- Кажется, я зря к тебе пристал и это может тебе повредить…, и старецът побърза да се оттегле, но Иван го прехваща.
-Что за чушь ты несёшь, Андрюха!? Как ты можешь мне навредить…Я ничего не понимаю, и ты должен мне всё объяснить!
- Тогда поехали ко мне домой, и я всё тебе расскажу.
Дорде карат, в претъпкания с работници и колхозници, вагон до станцията Мытищи, Андрей и Иван нямат как и дума някоя да разменят. Къщата на Андрей е сгушена недалеч от платформата в гората, която настъпва на градчето от всичките страни. Къщата е дървена, вехта, но още здрава. Мярна се и стопанка, една млада чевръста жена, дъщерята на Андрей. Когато тя забелязва, че към двора наближават баща й, придружен с офицер от НКВД, тя тутакси прибира двете деца, тичащи из двора и побърза да се изгуби из стопанските постройки на задния двор.
- Вот. Я здесь живу с дочкой и зятем.
Влизат в къщи, където Андрей се разшътва, слага мезе от кисело зеле, варени картофи, солени гъби и към тях добавя едно голямо шише с мътна самогонка. След като изпиват по половин стакан , Андрей запушва папироса «Беломорканал» и започва своята повест.
- Всичко започна след убийството на Киров. Тогава, ако помниш, за нарком назначават Генрих Ягода, който го познавахме като добър хазяйственик и издигнат от самият Дзержински. Ти в това време си преместен в центъра към Коминтерн и се готвеше за специалната мисия в Испания и не можеше да наблюдаваш, как се променят нещата в страната с «диктатура на пролетариата».
Веднъж началникът на районното ни управление Мосин свиква общо събрание на всички правоохранителни подразделения и ни слисва с специална директива, подписана от Сталин: « «О необходимости усилить борьбу с правотроцкистами, являющимися шпионами и агентами иностранных разведок, совершившими злодейское убийство товарища Кирова». Първото време и самият Мосин никакво особенно внимание към тази директива не обръща и дори отпущаше всякакви шеги в адрес на политиците и тяхните безкрайно и многодишно взаимно трепене. Всичкото приличаше на поредна, пропагандистка акция, която както и многото други ще заглъхне в недрата на бюрократическата, служебна машина. Мосин дори са подсмиваше над малоумието на авторите на тази калпава директива. Тъй траеше почти две години и един ден се чу, че Ягода е свален именно по причината на нехайното изпълнение на тази сталинска директива. Наскоро осъждат Ягода и го разстрелват. На всички ни става ясно, че не е шега работа. За нов нарком е назначен Николай Ежов и за по-ефикасно изпълнение на зловещата директива са създават специални комисии, наричани «тройки», съставени от партийни работници. «Тройките» получават от самото Политбюро и с одобрение на Сталин списъци на неблагонадежни хора, живеещи в района с цел да са изселват в лагери или направо да се разстрелват. Представяш ли си такова зверство…да избиват хората по подозрение и по разнарядка ?!
А на поредното събрание в нашия район пристига самия Ежов и нарежда: «Не ме гледайте, че съм нисък на ръст. Ръцете ми се корави-сталински…Ще ми стигне сили и енергия да приключа с всичките троцкисти, зиновьевци, бухаринци и друга паплач и терористи», - и той стиска юмруци. Сетне подозрително поглеждайки към нас, продължи,- Най-първо трябва да очистим нашите органи от вражески елементи, които по мои сведения, смазват цялата борба с враговета на народа…Предупреждавам, че ще затварям и разстрелвам всички, без внимание към ранга и чина, които ще посмеят да пречат на борбата с враговете.
След малка пауза Ежов започва да ни оповестява за приблизителните цифри на наличие на «народни врагове» по краищата и областите, и които подлежат на уничтожение. Чувайки тези цифри, всичките на събранието онемяхме. На съвещанието присътстват стари, опитни чекисти, располагащи с прекрасна агентура и много добре познаващи положението на местата. Никой не вярваше, че изказаните цифри са реални. Всички замръзнахме на местата си и не знаехме, как да реагираме на тези заплахи.
И тук нещо ми се случи: изпъром усетих в тялото силна горещина, главата ми пламва, като пред бой и аз направо подскочих от стола. Но когато пристъпих към масата, зад която седеше Ежов вече спокойно и решително казвам: « С цялата си отговорност заявявам, че в нашия район няма толкова троцкисти и народни врагове. И, въобще, смятам недопустимо и чудовищно предварително да се набелязва числото на хора, подлежащи на арест и разстрел. Това е омерзително варварство!» И тутакси, прекъсвайки ме, изкрясква Ежов: « Ето и първият враг, който сами се издаде!».
Той повиква коменданта и ме арестуваха право на събранието. На всички става ясно, че да изказваш съмнения в действията на Ежов е равносилно на самоубийство. И няколко от неговите заместника предпочитат да се застрелят сами. Два денонощия след арестуването нищо не пих и не ядох. Не, че обявих голодовка, просто нищо не ми влизаше в гърлото. Мъчеше ме мисълта, че мен, който в царското време го очакваше сиромашко, полугладно съществуване, който цял живот съм борил за съветската власт, която ме издигна на такава служебна височина, ме затирват в затвора като « народен враг». Стражарите всеки пет минута отварят вратата и надничат в камерата, страхувайки се, че ще се самоубия, въпреки, че такива възможности нямаше. Главата ми се пръскаше от размисли. Не можеше Ежов без санкции отгоре да се разправя с ръководящите, партийни работници и дълбоко в душата вярвах в непогрешимостта на Сталин, когото, по мое мнение, заблуждават кариеристите от органите на госбезопасност. Това с нищо неограничено доверие към генералната линия на партията и лично към Сталин можеше да бъде разклатено само у тези комунисти и съветски хора, които попадат в затвора , бъдейки заклеймени с епитетът «народен враг». Те на своя личен опит и на опита на другите другари по орисията се убеждават, че повечето от «враговете» са абсолютно невиновни хора, предани на комунизма и на партията. И тогава пред всички нас се изправяше страшния, неразрешим въпрос: заради какво? защо? по чие зла воля се погубват най-добрите синове на старата ленинска гвардия, цветът и гордостта на нашата партия?
Веднъж вратата се отваря и стражарът кротко пита готов ли съм за разпит и очите му излъчват ужас. Двама други стражари ме водят към следователя, млад лейтенант на НКВД. Следват първите му приветсвенни думи:
- Ну, фашисткая блядь, покажи свои руки, обагренные кровью Кирова.
Понеже попаднах на разпит за пръв път, ядосано му отвръщам
- Как ты сопляк со мною разговариваешь?!
Обаче следователят подскочи и преди нещо да разбера, той с цялата си сила ме удря с юмрука по ушото. От удара ми се зави свят и, за да не падна, се хванах за масата.
- Сядай!,- извика душманинът, - и разправяй за шпионската си правотроцкиста и вредителска дейност.
Няколко минута той не ме бараше, а аз си мислех: има ли още съветска власт или вече в страната е станал фашистки преврат? Но над главата на следователя висеше портрета на Сталин.
- Как можеш да седиш под портрета на Сталин и да се издеваваш над комунист ?
- Ага. Вижда се, че с теб трябва да се приказва инак, -казва следователят и се обажда по телефона. През два-три минута вбягват петима млади мъже с форма и следователят им казва:
- Този откачен фашист не ще да се признава. Към него най уйдисват думите на Маркс « Битьё определяет сознание».
«Битиёто» траеше два часа , но аз се отказвах да говоря. Тогава следователят вдига слушалката и разговаря, сигурно, с началник и сетне обявява:
- Сега с теб ще поговорят в друго място, и водят ме в друг кабинет. Влизаме, а там седи моят бивши колега от прокуратурата.
- Ей, здравей Трошин! Защо мъчиш момчето? Ти нали си умен човек. Трябва всичко да разкажеш и никой няма да те бие. За теб разпитва един висок началник и ми каза, че ако ще признаеш своята шпионска и троцкистка дейност, ще получиш 25 години и ще си запазиш живота. А там ще минат година-две и ще пуснат. Помисли над това.
- Аз не мисля, че на този високия началник му се нужни лъжливи показания, но ако ще има решение с подписа на Сталин: « Да се предложи на другарю Трошин да даде лъжливи показания»-тогава ще подпиша какво да е.
- Така си знаех, че си фашист и провокатор!, - извика началникът и двамата започват да ме ритат.
След известно време, те ме оставят на друг следовател и той ме запитва кога и как бях завербуван от японска, немска и полска разузнавателни служби и как съм завербувал Коля Шведов, моят другарин и заместник. Аз, разбира се, всичко отричам. Тогава той ме пита:
- На своя другарин Шведов доверяваш ли?
- Да
- А как мислиш, може ли той да те изложи?
Аз клатя отрицателсно с главата. Тогава следователят вади право от печатната машинка протокол на разпит и ми предлага да го прочетя. Още от първите редове усетих, че земята са люшна и аз изгубвам съзнанието. Не можех да повярвам на очите. Моят другарин Коля Шведов дал следните показания:
«Как-то в разговоре Трошин сказал мне, что считает неправильной политику партии в колхозах и что вообще вся политика ЦК партии неверна. Любыми способами надо бороться с политикой, проводимой Сталиным, вплоть до террористических актов против Сталина, Ежова и других руководителей. Поскольку я был агентом японской разведки, то стал прощупывать Трошина о возможности его использования в японской разведке. Но при последующем разговоре Трошин мне сказал, что является резидентом немецкой и польской разведок, и предложил мне сотрудничать с ним. Я дал согласие с условием, что Трошин будет работать и на японскую разведку.
В одной из бесед с Трошиным я ему сообщил, что японская разведка требует организации диверсий и что для этой цели нужны денежные средства. По заданию Трошина я должен был вербовать в качестве террористов-диверсантов находящихся в заключении уголовников. Кроме того, мы решили взорвать железнодорожную магистраль Москва — Владивосток, и для этой цели Трошин тут же при мне вызвал начальника финотдела УНКВД и милиции Гормана и приказал выдать мне 100 тысяч рублей.»
Аз, естествено, обявявам, че написаното е едно бълнуване и искам очна ставка с Шведов.
- Това е съвсем излишно. Ти преди каза, че доверяваш на другаря си, а сега, когато си хванат, искаш свидание. Пиши признание и няма да те бием.
В това време в кабинета се връща моят бивш колега и още от вратата запитва:
- Ну, что фашисткая блядь еще не призналась?
- Сам ты блядь фашисткая! Ублюдок и мразь! , и дорде двамата душмани осъзнават чутото, аз хващам стола и с всичката си сила го праснах в главата на влезналия.
Няколко дни съм бил без съзнание. Но моето краткотрайно свестяване предизвикваше ужасни страдания и беше по-добре хич да н есъм в съзнание. Имах начупени ребра, не можех да ходя и главата ми се пръскаше. Към всичко това се добавя кървав понос. Бях настанен в затворническа килия с все тъй осакатени хора. Но аз почти не ги чувах и през рядките часове на съзнание, аз, убеден атеист, се молих на господ да ме измъкне от този ад. Но най-често в болезнения ми сън се явяваше Сталин. Той нищо не казваше, а саде ме гледаше изпитателно и смучеше лулата си. Според мнението на моите клети съзатворници това бил злокобен признак на неизбежният разстрел. Обаче на мен ми падна друг късмет. Веднъж се пребуждам от едва доловими, но познати гласове и виждам мъгливите силуети и лица на Молотов, Каганович и Булганин. Изпъром помислих, че това е сън, но по мръдването на бърните им и мимиката на Молотов, който най познавах, разбрах, че ме пита какво ми се случило. Можех саде да кажа, че съм японски шпион и изгубих съзнанието.
Завръщането от небитието отново ме изненадва. Намирам своето безчувствено тяло проснато на бели чаршафи в светла стая и без компаниони. Този път съм преместен в гражданска болница и прекарвам там три месеци. Лека-полека научих се да тепам с патрица, слухът ми се подобри, но единият бъбрек ми го изрязват. Когато се пооправих и започнах да четя вестници, разбрах, че съм имал късмет да попадна пред очите на комисия, изпратена с проверка след свалянето на Ежов. Сега е Берия, но малко какво се промени. Мина се цяла година след арестуването ми, разпита и осакатяването. Изгубих всичките връзки с едновремешните другари и близки хора, и ти, Ваньо си първият, на когото разправям за моята орисия.»
Изведнъж, Андрей се разхълцва, упира челото в рамото на Иван и започва да плаче: мъжки и с ядни псувни и проклятия. И двамата вече са доста пиени, самогонката е изпита. Иван помага на Андрей да се настани в леглото и излиза от къщи във вечерния здрач, за да тръгне към железопътната станция.

Раковски
Наутре е неделя. Ана развълнувана, време от време, наднича в спалнята. Нещо я подсеща, че с мъжа й нещо се случило. Никога не го виждала такъв пиян, какъв-то се яви нощеска и сега лежи гаче мертвец. Накрая, към пладне, Ана заварва мъжа си с отворени очи, втренчени в тавана.
- Ваня, что с тобой стряслось вчера? С кем ты напился?
- С Андреем Трошиным. Помниш, он у нас на свадьбе играл на баяне и пел частушки? Так вот, я случайно его встретил на вокзале и совсем не узнал, Он сам меня остановил. Оказывается, он был репрессирован и в живых остался случайно, но покалечен…
- Ужасно! Я так боялась тебе что-нибудь рассказывать, про то, что у нас здесь творилось, пока ты был в Испании, чтобы хоть немного оттянуть момент, когда ты сам об этом узнаешь. И вот, это случилось…, - Ана, нажалена припада на гърдите на мъжа си, го прегръща и заплаква.
- Ну, что ты Анечка! Меня же никто не трогает.
- Не говори так. Ты не можешь знать, что тебя ожидает в любой момент.
И Ана е права. Вече през два дни Иван получава нареждане да се яви към заместника на наркома Берия. Зловещото предчувствие изпълва душата му и той си спомни разказите на Трошин с особенна острота. Трябваше да стегне цялата си воля, да не изглежда пред заместника на Берия наплашен и изгубил акъла си. Но всичко тръгна по друг сценарий. Заметникът, доброжелателен полковник, с интелегентно лице и обноски бързо рзсейва подозренията на Иван и го разполага към доста откровенен разговор.
- Товарищ майор Краснов! Дело, по которому мы вас вызвали, напрямую связано, как с известной директивой по борьбе с троцкисткими элементами, так и с вашей деятельностью в Испании.
Краткото успокоение от първото впечатление мигновенно изчезва и в душата на майора започва да е стягана от студен, безпощаден, змийски обръч от страх и безпомощност.
- Как моё пребывание в рядах интернационалистов имеет отношение к сталинской директиве?
- А самое прямое, - и полковникът великодушно се ухилва, но нищо застрашително в очите му и гласа нямаше.- В известно смысле вы и есть прямой автор и зачинщик этого постановления. Другое дело, как директива исполнялась… тут вашей вины, разумеется, нет. Ваши шифрованные донесения из Испании тщательно анализировались и передавались в Политбюро и Сталину. А ваше образное определение «пятой колоны» стало открытием и заняло почётное место в политологической риторике. А если по существу, то вы и донесениями и «пятой колоной» глубоко озадачили и напугали наше верховное руководство, кроме, разумеется, Иосифа Виссарионовича. Он, конечно, тоже был разстроен падением Испанской республики и торжеством фашисткой Германии, но ему не впервой вступать в бой. И он вступил. Теперь конкретно о вашем предстоящем задании. Вопреки многим неудачам, перегибам и служебным преступлениям предыдущих наркомов НКВД, всё же, есть и определенные достижения, как бы это цинично ни звучало. И одно из них связано с арестованным Ежовым известного партийного оппозиционера Христианом Раковски. Сей , безусловно, умный и влиятельный троцкист, второй в иерархии после самого Троцкого, неожиданно для нас, согласился на собеседование с работниками НКВД, хотя на предыдущих допросах, категорично отрицал какую-либо свою виновность. Кроме этого его арест вызвал огромный политический скандал и шумиху, что навредило имиджу Советского Союза больше, чем устранение такого высокопоставленного троцкиста. Видимо, Раковски, будучи умницей, желает без тупого насилия и допросов спасти свою жизнь в обмен на полезные для советского государства сведения. Но при этом, он оговорил одно условие-он будет разговор вести в основном на француском с тем, чтобы быть наиболее ясно понятым. Собеседование с ним будет вести известный нам врач и коммунист, колега Раковского по первой профессии и также по учёбе в Париже, хороший знаток Маркса и умелый полемист. Однако нам, работникам НКВД нужен свидетель этого собеседования между двумя интеллектуалами и суть их разговора не всякому по силам понять и, тем более, по-французски. А в нашем ведомстве, кроме тебя никто на должном уровне не владеет. Видите ли, товарищ майор, судьба вновь к вам благосклонна и, видимо, ты родился в рубашке. Возможно, сведения, которые нам сообщит убежденный троцкист будут столь же важными для нашего руководства, как и понятие «пятая колона»
- Спасибо за доверие. Готов приступить к исполнению задания.
- Вот и прекрасно. Я был осведомлён о твоих подвигах и очень рад, что ты нас не разочаровал.
Събеседването с Раковски е уредено в обикновенни министерски кабинет, което хем е привично местообитаване на Раковски, хем удобен за настаняване на специална звукозаписваща аппаратура в съседната стая. Иван Краснов заварва Раковски, вече седнал на обикновенни стол, и весело приказващ с доктора Полански. Цялата фигура, лице и обноски на Раковски можеше да се охарактеризува с една дума-порода. Природата дарява на човечеството такива естествени водачи, на които простите хора доброволно се подчиняват. Иван също. Той се здрависва, сяда малко настрани на един стол и през целият разговор мълчи. Не, че не знае какво да каже. Няма такова ораторско умение и нужното владение с езика на световно прочутите философи и учени.
Известно време Полански и Раковски говорт на руски без да обръщат някакво внимание на влезналия майор., а Иван си помисли, че би могъл да се разбере с единият от тях и на български, и на румънски.
Накрая Полански насочи разговора в практическо джерело.
- Товарищ Раковски, как преценявате сложилото се около Съветския Съюз пълно и враждебно обкръжение, изолация и злорадство след военното и моралното поражение в Испания?
- Признавам, че положението е много тежко и бих казал почти безнадежно за нашето ръководство . Според мен, има само един реален начин да се отложи неизбежния сега край на СССР на две-три години.
- А сетне?
- А сетне войната с Германия, а по-точно, с цялата Европа, може да промени съзнанието на сталинистите, така и на населението.
- В какъв смисъл?
- В прагматичен. Сталинистите ще разберат, че с насилие добър живот не се гради, а населението ще осъзнае, че без неговото активно съучастие обществения живот ще прилича на социалистическа казарма, която в крайна сметка ще е завладяна от чужестранна и по-силна власт, а страната ще е разделена. Доколкото съм осведомен, сред сегашното съветско население има много желаещи да сменят сталинския режим и чакат освобождение по испанския вариант. За нас, троцкистите, разпадането и раздробяването на Съветския Съюз е неприемлимо и хич не разбираме защо е тази калпава, антитроцкистка кампания. Сигурно, от страх. Изведнъж Сталин и окръжението му осъзнават, че нямат никакво доверие и подръжка от широките маси население и е достатъчно една външна провокация, за цялата сталинска управленска машина да се разсипе. А, може би, този страх е пресилен, а репресиите са очебийно саморазрушение.
- Но да се върнем към началото на нашият разговор. Какво сега трябва да се прави?
- Какво ли? Да се подпише договор за ненападение с Хитлер.
- Договор с Хитлер?! Как вие се представяте договорът с фашистите ?
- Оставете тези празни думи…идеологически клишета без съдържание,- и тук Раковски минава на френски.
- Хитлер както и Сталин вършат една и съща полезна за човечеството и за нас троцкисти-комунисти, работа. Единият гради национал социализъм, другия-държавен социализъм. А какво е думата «социализъм»? Тя е латински синоним или калка на френската-«комунизъм», които на руски се превеждат «общественни» и никаква същностна разлика между тях няма. Излиза, че и ние троцкистите, и вие, сталинисти и те-гитлеристи вършим една и съща работа и вървим по една програма, която самият Маркс я нарича «движение към гуманизма чрез комунизъм», сиреч чрез обобщените и развити производителни сили. А какво може да е по-нагледно развитие отколкото индустриализацията в Германия и Съветския Съюз, осъществявана с силата на американските и европейски инженерни кадри.
И най-забавното…гледайте да не паднете. От научна гледна точка и Германия и СССР са завършени фашистки държави. Доколкото помните, опитът на Сталин да внедри Конституция и демокрация се завърши с гореспомената директива и съставянето на разстрелните списъци. Ако искате да знаете, гестапо по сравнение с НКВД е пионерска дружина. Така, че оставете тези агитационни термини за глупавите журналисти. И така. Сталин и Хитлер подписват договор, а сега таман му е времето след Мюнхенското съглашение и умиротворение на Хитлер от страната на Франция и Англия, но с жертвоприношение на Чехословакия. Хитлер като войник през световната война добре помни унижението на германския народ от предателството на правителството и коварството на английските политикани. И сега той гори с желание да им отъмсти. И да мсти. Но му трябва да има надежен и безопасен тил от Изток. И Сталин ще му осигури това. Когато с Франция и Англия ще бъде свършено, Хитлер ще се изсили «нах остен». Но това ще е след две-три години, а наплашените от разгрома на Англия, американци ще побързат да подкрепят Червената Армия. Хитлер ще е бит, а американци ще окупират Западна Европа и пак за е за нейно добро.
- А Съветския Съюз?
- Благополучно ще се развали, но без насилие по естествен начин: сталинистите ще остареят, омалеят от извънредно пресилване, а бюрокрацията ще довърши болшевишката партия и държавата, както червеите изгризват плода отвътре.
- Тогава защо да воюват с Хитлер, да избиват хората, ако краят е същи?
- Защото има такова нещо като социален инстинкт за самосъхранение и вяра за по-добър живот. Правителите и режимите се сменят, а народът, нацията продължават да живеят и да противостоят на всякакво външно налягане. С какво завърше, така наречената, Френска революция, окичена с лозунга «свобода, равенство, братство» ? С въстановяването на монархията. А защо требало да се избива толкова народ и тези наполеоновски походи в Африка, по Европа и към Россия? Всичко това е програмата на властелините на света, които не само знаят и разбират повече, но и са властимащи. А какво е властта? Това и е знания, и религиозни механизми, но особенно е материалното богатство: собственост и капитал, които ни са явяват пред взора и ума във вид на пари, ценни книжа, злато и скъпоценности. Но най- главното е невидимо. Това е безструктурното управлението с народите и държавите. Например, знаете ли, че индустриализацията в СССР е финансирана от Рокфелеровските трастови фондове с златото на семейството Романови. Да-да. Тези Романови, които царуват триста години в Российска империя и е най- богатото семейство в света, а Рокфелерите са техни управляющи. Истинската фамилия на «Романови» е Готторп-Гогенцолерни, а императорите на Россия, Англия, Германия-са братовчеди, да не говорим вече за князете и кралете на България, Румъния, Гърция…Сега разбирате ли защо жените на российските царе са германски принцеси?. А товарищите Сталин и Берия добре се познават с Рокфелеровските «приказщики» още от бакинската история с изпъждането на семейството Нобиле от нефтедобива. Именно Джугашвили е главния организатор на стачките и на «борбата на работническата класа срещу капиталистическата експлуатация на живия труд». Както виждате, Сталин с партийните си другари успешно помагат на Рокфелерите да изтръгнат властта от нас, които бяхме пратени от другите приказчици – Ротшильдите. А Коминтерна, марксистите са техните пионки…Сега разбирате ли, как е опасно и неразумно да се хващате и да отстоявате всякакви социални теории, лозунги и идеологеми. Това са банални инструменти за манипулации с наивните и невежи маси, подкокоросвани на войни, революции и всякакви безредия. А каймакът убират властелините.
- Според вашето виждане в Съветския Съюз рано или късно ще се реанимира капитализма.
- А той никога не умира. Това, което вие наричате социалистическа икономика, е банален държавен капитализъм. Само, че управлението с тази държавна корпорация се осъществява чрез наддържавни финансови структури от Лондон, Берн или Нью Йорк.
- А как се случило, че има «властелини на света», а другите са им подчинени?
- Това вече е природно явление. В основата му е естествената необходимост хората да се «хранят» от природата и да встъпват с нея в «товарни» отношения. Изпъром това са първобитни форми на пряко потребителство, но и тогава вече се появяват по- умеятелни, енергични и смели ловци, воини, които се издигат над останалата маса и я ръководят. С развитието на търговията, сила набират търговските кланове, а промишленото производство обогатява нов клас- едрата буржуазия. Финансовите кланове и промишлените започват да делят световния мегдан с революции, преврати, войни и яростна идеологическа пропаганда. Намесват се и старите аристократически, земеделски кланове и Ватикан с армиите на католическата паства. А ще дойде времето и на откачените исламисти или китайските комунисти.
- Но не ми е ясен този стремеж към материалното богатство. Какво е това нещо?
- Аз мисля, че по-активните хора трупат богатство с илюзия за кратък миг на свобода, т.е възможността да действаш по собствена воля, да последваш своите страсти, идеи, свершения…Има място и социален инстинкт за статут и гарантирана безопасност.По-често това остава илюзия, а парите остават на наследниците, които стартират от по-високо ниво, но с същата илюзия, но със страст към напредване, доминиране. И на тези хора държавните граници, национални особености, традиции са пречка на тяхните «творчески планове», а милиардите хора са техни заложници, но и извор на богатството им.
- А как ще се разреши известното противоречие между труда и капитала?
- Но не така, както в «Комунистическия манифест» и в «Интернационала». Тези лукави «произведения» са насочени от финансовата мафия срещу промишлената, за да я срине с помоща на пролетарските сдружения. Ясно е , като бял ден, че наемните работнически маси, без «експлуататорите» бързо ще опънат търнаците и голодовките в Съветския Съюз е най-красноречива илустрация на това безразсъдно поведение, а сталинската партия, изпълняваща ролята на обобщен «експлуататор» също бързо ще се превърне в реална експлуататорска супер корумпирана мафия по сравнение с която традиционните «буржуи» са душечки.
Майор Краснов взахлас слушаше удивителните речи на бившия диктатор и създател на Украйна и не можеше да си представи, как Раковски би разговарял и се чувствал на допросите пред изтезателите на Андрей Трошин. И дорде Иван във въображението рисува тази покъртителна картина, неочаквано вратата на кабинета се разтваря и влизат трима войници и офицер. Без да чака някакво нареждане, Раковски изведнъж става и тръгва към изхода, съпроводен от конвоя. Изуменият майор преди да ги последва, обърна погледа към доктор Полански. Познавачът на Маркс продължаваше да седи и приличаше на захвърлена, разрошена кукла.