ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

  • Опубликовано:
  • Блог: Пенджер към света
  • Рубрика: История
  • Редактировалось: 2 раза — последний сегодня в 10:58
0
Голосов: 0

938

ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ


«…и ме омая тоя дух
тъй древен, български и силен,
А дядовци наперват слух:
- Той българин е ,от Русия !»


Вазов

Статия на Елена Хаджиниколова към(25-годишнина на групата «Етнология на българите»в Центъра по етнология на Института за културно
наследство, АНМ и 20-годишнина на Научното
дружество на българистите в Република Молдова), включена в книгата "Бесарабските българи..." под научна редакция от Н. Червенков



Олимпий Панов /1852−1887 гг./ е роден в град Тараклия, българска ко-
лония в Бесарабия. Родителите му се преселват от Плевен в областта през
руското-турските войни в началото на ХІХ в. Ол. Панов е виден деец на Бъл-
гарския Революционен Централен Комитет /БРЦК/ в Букурещ, сътрудник
на Любен Каравелов, Киряк Цанков и Христо Ботев. През 1872 г. той се из-
дига до секретар на БРЦК и заема този пост до 1875 г. Завършва Болградска-
та гимназия, учи в Букурещ и Париж. Възпитаник е на К. Цанков. През 1876
г. той се свързва с БЦБО в Букурещ, а делото му в тази организация изиграва
решаваща роля в бъдещата му политическа кариера. Макар че в историогра-
фията не се поставя въпроса за неговите връзки със славянските комитети,
тези връзки издигат българина до високия пост в организацията.
Работата на Ол. Панов в БЦБО е част от политиката на славянските
комитети в Русия към борещите се славяни в Сърбия, Черна гора, Босана,
Херцеговина и българските земи. Ол. Панов се свързва с БЦБО, защото е
от средите на „младите”, оформили в края на 60-те години, създавайки ли-
берално течение в българското освободително движение. През Източната
криза /1875−1878 гг./ той се посвещава на славянските комитети, които ор-
ганизирват българските доброволчески чети в сръбско-турската война от
1876 г.
До 1875 г. Ол. Панов е секретар на БРЦК и заема този пост в организа-
цията като представител на Болградския революционен комитет. В цялата
своя работа по-късно в БЦБО той запазва връзките си с Болградския коми-
тет. Още през 1874 г. той включва в ръководството на революционния коми-
тет видните бесарабски българи Димитър Ямболски, Димитър Радионов и
Михаил Паничерски, за да укрепи „младите” в него [2, 207-208; 7, 235-239].
Така Ол. Панов влиза в БЦБО не само като представител на болградските
българи, но и на „младите” от бесарабските български колонии.
През март 1876 г. Ол. Панов се включва в преговорите на Л. Каравелов,
П. Калянджи и К. Цанков за създаване на българското доброволческо дви-
жение през очакваната сръбско-турската война. Това става след като се от-
правя покана до Ол. Панов от К. Цанков, за да участва в разговорите, водени
в Букурещ , в дома на К. Цанков. На срещата присъства П. Калянджи като
представител на бесарабските българи в Русия и на тяхното Кишиневско об-
щество за грамотност. Обмислят се със сръбския полковник Драгашевич не
само условията за българските доброволци в сръбската армия [7, 50-52]. На
тази среща се договаря и създаването на БЦБО в Букурещ.
Ол. Панов е част от политиката на славянските комитети към българите
в Бесарабия след избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през Из-
точната криза /1875−1878 гг./. По тази причина той поддържа чрез болград-
ските българи връзка от Париж с Панайот Хитов в Белград. Той подкрепя
българската емиграция в Сърбия, която иска да се сформира доброволческо
движение. От друга страна, той се осведомява подобно на редица болград-
ски българи, че свои планове за доброволците има и четата на Филип Тотю.
Той също научава, че Николай Минков и Тодор Балдурски от Болград дават
2 000 франка за складираните вече 2 000 пушки при Хитов в Белград. Ко-
гато П. Хитов иска от него пари за още 20 000 пушки, Ол. Панов отива да ги
събира при българите в Одеса. Той обаче не получава никъде необходимите
средства [3, 197, 207].
Съществува нов документ, според който в Кладово на 18 юни 1876 г.
българската емиграция в Сърбия образува Отбор/комитета/, в чийто състав
влизат Петър Мишайков /от революционния комитет в Турну-Магуреле/,
Петър Икономов /от Браила/ и непознаният ни все още „Н. Панов” [21, 272].
Комитетът се създава, след като в Браила идват Владимир Йонин /от Петер-
бургския славянски комитет/ и Петър Енчев /ученик в пансиона на Тодор
Минков в град Николаев, до Одеса/. След това посещение на Вл. Йонин Бра-
илският комитет веднага свързва славянските комитети с Българското чело-
веколюбиво настоятелство в Букурещ [21, 87, 252, 272, 274]. В същото време
комитетът в Браила и в Турну-Магуреле формират в Кладово Отбора, който
започва да се грижи за снабдяването на четите в Сърбия с оръжие.
В случая е важно, че с мисията на Вл. Йонин в Букурещ се заангажир-
ва и революционният комитет в Турну-Магуреле, който е съпричастен към
политиката на Българския Революционен Комитет от 1875 г., възглавен от
Христо Ботев. Турну-Магурелският комитет, заедно с революционните ко-
митети в Гюргево и Александрия, се заемат с подкрепа на плана на Стефан
Стамболов и Филип Тотю за въстание в българските земи през сръбско-тур-
ската война [8, 685]. Ол. Панов е осведомен за намеренията на Ст. Стамболов
благодарение на революционния комитет в Александрия [5, 685]. От друга
страна, революционният комитет в Александрия го определя да се включи в
Отбора в Кладово, благодарение на неговите връзки с болградчани.
Ол. Панов се избира за член на БЦБО на 28 август 1876 г. [25, 2]. Това
става след като „младите” в организацията изгонват на 7 август с.г. Иван
Грудов и неговите привърженици. Тогава Ив. Грудов обединява съмишле-
ниците на благотворителните комитети в Крайова, Слатина и Плоещ
Останалите благотворителни общества на БЦБО в Румъния се сплотяват
около новия състав на „младите” в БЦБО.
Участието на Ол. Панов в Отбора в Кладово, още преди да влезе в със-
тава на БЦБО, се доказва чрез спомените на Т. Алтънов, утвърден член на
Обора /комитета/ в Кладово. Според Алтънов отборът се създава още през
април 1876 г. и веднага, още тогава, в него влиза Ол. Панов [14, 2-3]. Беса-
рабският българин иска да се организира самостоятелна бойна единица от
българските чети в сръбската армия и започва борба за осъществяването на
тази идея. В своята политика той се подкрепя от ген. М. Г. Черняев и от Вл.
С. Йонин.
Т. Алтънов е стар деец на БРЦК в Букурещ. Той е заедно с Венко Набо-
тков – член на Браилския революционен комитет, подкрепящ през 1876 г.
Вл. Йонин. Идеите на Ол. Панов за самостоятелен отряд в Сърбия стават
неосъществими. В Кладово той се сблъсква с противодействията на сър-
бите, които не допускат самостоятелност в българските действия, отдел-
ни от сръбската армия. Идеите на Ол. Панов стават невъзможни, защото
българите не получават от Русия оръжие за четите, което би им осигурило
самостоятелността. Българите в Сърбия очакват оръжие от Владимир А.
Махачка .
На 10 юли 1876 г. Московският славянски комитет дава на БЦБО 15, 792
франка, предназначени за българското участие в сръбско-турската война,
за вдовицата на Христо Ботев и за пострадалите от Априлското въстание в
българските земи [16, 1-2]. Тогава Вл. Йонин дава лично на организацията 1
000 рубли. От своя страна българите започват да очакват от Виена оръжието
на Махачка. До края на август К. Цанков взима 8 906 рубли от сумата, пре-
дадена от Московския славянски комитет /15, 792 рубли/, които използва за
БЦБО .
През юли-септември 1876 г. Ол. Панов все още работи в Отбора в Кла-
дово. Той поема по този начин основната работа, свързана с получаването и
преноса на оръжието за българските доброволци, очаквайки и оръжието на
Махачка [15, 7-10]. През тези месеци БЦБО запазва своя нов състав, офор-
мен след изгонването на Ив. Грудов. „Младите” в БЦБО тогава още по-силно
се сплотяват около славянските комитети, около Вл. Йонин и около руското
командване, представено от М. Г. Черняев в Сърбия. Тези среди в БЦБО под-
държат и наблюдават работата на Отбора в Кладово
В действителност, оръжието от Махачка става важната предпоставка за
успеха на доброволците, защото това оръжие ще се предаде лично на чети-
те. Това оръжие заангажирва също Ол. Панов, П. Мишайков, Д. Икономов
и Т. Алтънов в Кладово . Те очакват, че пратката ще пристигне чрез
благотворителния комитет в Турну-Магуреле. После отборът в Кладово ще
я приеме и ще я предаде на българските доброволци и на ген. Черняев [19,
. Пари за оръжието дава също Тодор Минков, а по-късно то се стоварва
в Кишинев [21, 310]. В ръководството на БЦБО задължението по преноса на
оръжието още от август поема Павел Хр. Висковски, член на БЦБО и на Мос-
ковския славянски комитет, а също на Браилския благотворителен комитет
Има данни, че оръжието на Махачка се задържа от властите вТемешвар и не се допуска да отпътува към Румъния . Въпреки тази
обстановка, Ст. Стамболов продължава да отстоява необходимостта от орга-
низиране на самостоятелен български отряд в Сърбия, който ще подкрепи
въстание в българските земи .
В края на август Петър Стоянов, виден деец на доброволческото дви-
жение в Сърбия, идва в Турну-Магуреле, очаквайки оръжието на Махачка,
искайки да го прехвърли в Сърбия [21, 358]. В действителност този план на
българите пропада. В тази обстановка Ст. Стамболов установява, че е невъз-
можно да се постигне някаква договореност между БЦБО и сърбите. Той ре-
шава, убеден също и от проявената враждебност към плановете на Ив. Ки-
шелски, че ”…трябва да работим самостоятелно” [20, 1-8]. Тогава с преноса
в Сърбия на очакваните пушки от Махачка се включват дейците на рево-
люционните комитети в българските земи. С този пренос се заангажирва,
чрез БЦБО, Русенския революционен комитет, представляван в румънската
рганизация чрез Тома Кърджиев.
Според трите официални документа, свързани със създаването на
БЦБО, Ол. Панов не присъства на учредителното събрание. Той не участва
в изработването на „Устава от 10 или 1876 г.”, на „Протокола” и на „Акта
за избиране на членове на БЦБО чрез представители на частните комите-
ти, повикани от Вл.Йонин”. Той обаче подкрепя през юли 1876 г. „Апела на
БЦБО за събиране на помощи . Това е единственият документ,
който свидетелства за съпричастността на Ол. Панов към най-ранния пери-
од от съществуването на БЦБО в Букурещ. Този факт е също свидетелство,
че през юли-септември той е член на БЦБО и е връзката на организацията
със славянските комитети.
Когато на 8 август 1876 г. в ръководството на БЦБО се включват Иван
Вазов, Антон Теохаров, Димитър П. Иванов, Константин Бонев, Константин
Палаузов, Райко Жинзифов и др., секретар на организацията става Иван Ва-
зов . Промяната се извърша бързо, защото на 3 август идва теле-
грамата от Махачка, че „стоката” /оръжието/ трябва да е в Букурещ [13, 60].
Не е известно обаче дали Махачка знае, че пратката от Виена се задържа
от властите в Темешвар. Важното е в случая, че очакваното оръжие сплотя-
ва „младите” около идеята за самостоятелни действия на българските чети
в сръбската армия. На 25 август в Сърбия идва за преговори със сръбското
правителство и Махачка, който е приет враждебно от сръбското правител-
ство .
Оръжието на Махачка отново става актуално при формирането на Бъл-
гарското Опълчение. През април 1877 г. посредникът между Махачка и К.
Цанков, при предаването на „стоката”/оръжието/ на българите става Антон
Теохаров, член на БЦБО и на Московския славянски комитет. Тогава Вл.
Махачка идва в Букурещ, за да организира отряд от български добровол-
ци, придружен от 22 български офицери. Той носи вече голямо количество
пушки, фураж и облекло. Тогава Ол. Панов влиза в ръководството на БЦБО
и на 21 септември 1876 г. се избира за подпредседател на организацията .
Така „младите”, представители на бесарабските българи постигат успех.
Те обаче не успяват да осъществят своята идеята за самостоятелна българска
армия в Сърбия, която да има свой план за действие и свое знаме [13, 66-68].
В процеса на формирането на БЦБО, още през март 1876 г. П. Калян-
джи и Ол. Панов се обявяват срещу българското участие в сръбско-турската
война. Когато войната избухва, П. Калянджи се свързва с Болградския рево-
люционен комитет и чрез комитетите в Галац, Браила, Гюргево и Букурещ
иска да осуети българското участие чрез чети в Сърбия . К. Цанков
тогава запазва мълчание към тази политика на бесарабските българи. Така
славянските комитети успяват да формират БЦБО, а сръбската пропаганда
получава възможността да говорят за „Стара Сърбия”. В същото време, спо-
ред П. Калянджи и Ол. Панов, Ив. Кишелски успява „да преследва други
цели” .
През целия период на работата си в БЦБО Ол. Панов се подписва като
„…делегат на Болградското общество и член на Централното общество в Бу-
курещ” . На 22 септември 1876 г. Ол. Панов вече се подписва като
подпредседател на организацията и отправя призив за въстание от името на
„…дейците на Априлското въстание” [13, 161-164]. Въстанието се иска да бъде
самостоятелно от действията на сръбско-турската война. Въстанието ще се
осъществи чрез навлизането на български чети от Румъния в българските
земи. То ще се подчини и на намеренията на славянските комитети в Русия.
То ще се подкрепи от чети, които ще навлезат в българските земи през Румъ-
ния и ще внесат от Русия оръжие и боеприпаси.
В българските земи трябва също да навлезе от Южна Русия голям бъл-
гарски отряд, чиято численост ще е около 1 000–2 000 души .
Отрядът ще притежава оръжие и ще предостави възможност на ген. Черня-
ев да подкрепи четите. Черняев има готовност и знае за тази операция. По
тази причина той започва още през август – септември да формира в Сърбия
самостоятелен български отряд, възглавен от руски офицери, дейци на бъл-
гарските чети.
Ол. Панов, след като през септември 1876 г. се избира за подпредседа-
тел на БЦБО, се заема да реализира самостоятелните действие на българ-
ския народ в Сърбия. По тази причина К. Цанков и В. Наботков /от Браи-
ла/ отиват в Одеса, за да представят на руското правителство новия план на
БЦБО за българското въстание .
Този план отново не се осъществява, защото Ол. Панов, веднага щом
поема ръководството на БЦБО, започва да се грижи за набавяне на оръжи-
ето на Опълчението, закупено със средства от славянските комитети в Ру-
сия. Най-голяма част от тези средства са вече получените 15 792 рубли, от
които се дават и за оръжието на Махачка . Ол. Панов получава
допълнително от славянските комитети още 5 000, а в негово разпореждане
преминава и задължението да се платят и да се раздадат 10 000 пушки на
българите .
Ол. Панов работи през юли – декември 1876 г. с клона на БЦБО в
Болград, председателстван от Павел Тодоров . Той следи също
работата на женското дружество в града, което набира средствата за в. „Бъл-
гарски глас” . Той знае, че с парите на женското дружество и на
в. „Български глас” се разпорежда П. Тодоров . Ол. Панов е недоволен, че в Болград се разпространява в. ”Стара планина” и че болградчани
не знаят, че в. „Нова България” е „…нашия орган” – Ол.
Панов счита печатния орган на БЦБО в. „Нова България”, вестника на Хрис-
то Ботев.
***
Ол.Панов е виден деец на българското революционно движение през
сръбско-турската война. Той е носител на идеите на Българския Революци-
онен Централен Комитет от 70-те години на ХIХ в., възглавен от Л. Кара-
велов и Хр. Ботев. Той работи с БЦБО през 1876 г., защото се ползва с дове-
рието на славянските комитети в Русия към бесарабските българи. По тази
причина той участва в комитета в Кладово /Сърбия/ веднага щом като Вл.
Йонин идва при българите в Браила и в Букурещ. Когато славянските коми-
тети подготвят българите за участие в пердстоящата руско-турската война,
Ол. Панов отново става най-преданият помощник на славянските комитети.
Той се грижи за оръжието за Българското Опълчението.
← ОПЕРАЦИЯ "ХАН ТЕРВЕЛ" СРЕЩУ ТУРЦИЯ през 1989г. NO PASARAN SOBRE UKRAINA ! →

Комментарии