РЕЧТА НА А. ГИТЛЕР на 4 май 1941г.

Историята са повторя и ето как е вървели нещата пред Втората Световна война:
На 4 май 1941 г. в 18 часа‚ Хитлер говори пред Райхстага докладвайки върху успешния поход на Балканите. Той започна своята реч с думите:

"Народни представители!

Членове на Германския Райхстаг!

Във време‚ когато делата са всичко‚ а думите – малко‚ не възнамерявам да се явявам пред Вас – избраните представители на германския народ‚ по­често, отколкото непременно е необходимо. Аз се обърнах към Вас за първи път при избухването на войната‚ в момента‚ когато поради англо­френското съзаклятие против мира‚ беше осуетен всеки опит за едно‚ иначе възможно‚ разбирателство с Полша. Най­безсъвестните мъже в днeшнo време‚ които – както самите те признават, – още от 1936 г. са били взели решението, да опустошат Райха в една нова кървава война‚ който в своята мирна съзидателна работа отново им се виждаше прекалено засилен и поради това‚ ако е възможно‚ да го унищожат‚ тези хора имаха щастието в лицето на Полша най­сетне да намeрят държавата‚ която първа се съгласи да извади меча си за техните цели и интереси. По този начин всички мои опити да стигна до разбирателствo и дори до трайно и приятелско сътрудничество именно с Англия‚ бяха осуетени от желанията и волята на една малка клика‚ която‚ било поради ненавист или от материални съображения‚ отхвърляше всяко германско предложение за разбирателство‚ с нескриваната цел на всяка цена да се стигне до война.

Подстрекателят на този колкото фанатичен‚ толкова и сатанински план – на всяка цена да се воюва – още тогава беше мистър Чърчил‚ а негови помагачи – хората‚ които днес образуват английското правителство. Тези стремежи получиха явна и прикрита силна подкрепа от страна на т.нар. "велики демокрации" отсам и оттатък океана. Във време‚ когато недоволството на народите от техните фалирали методи на управление се засилваше‚ отговорните държавници там вярваха‚ че с една сполучлива война най­лесно ще се справят с иначе неразрешимите проблеми. Зад тях стоеше големият интернационален еврейски банков‚ борсов и оръжеен капитал‚ който и сега‚ както по­рано‚ надушваше възможността за големи‚ макар и мръсни гешефти. И както по­преди‚ те бяха готови безскрупулно да пролеят за злато кръвта на народите. Така започна сегашната война! Няколко седмици по­късно беше бита и унищожена държавата‚ която първа лекомислено се впрегна в хомота на финансовите и капиталистически интереси на тези подпалвачи на войната.

При тези обстоятелства вярвах‚ че съм задължен пред нашия собствен германски народ и пред многобройните почтени и невинни хора от другия лагер‚ отново да отправим апел към разума и съвестта на другите държавници. Затова на 6 октомври 1939 г. отново изтъкнах‚ че Германия не е имала претенции нито към Англия‚ нито към Франция и че няма намерение да иска нещо от тях‚ че продължаването на войната е безумие‚ че страшните модерни оръжия ще унищожат преди всичко големи области‚ ако влязат в действие. Аз се обявих против използуването на тежката и дългобойна артилерия срещу цивилни селища‚ със съзнанието‚ че това може да доведе само до взаимното разрушение на големи територии. Посочих преди всичко‚ че използуването на въздушните сили с тяхното далекобойно действие‚ ще доведе до унищожението на всичко онова‚ което е градено в упорит вековен труд и е създадено в Европа като културна ценност.

Но‚ както остана напразен моят апел от 1 септември 1939 г.‚ така и новия беше посрещнат с един‚ едва ли не възмутен‚ отказ. Британските подстрекатели към война и стоящите зад тях еврейско­капиталистически среди‚ не намериха никакво друго обяснение за моя човечен апел‚ освен предположението за наличие на някаква слабост от страна на Германия. Народите във Франция и Англия бяха убеждавани‚ че Германия трепери пред сблъсъка през пролетта на 1940 г. и че от страх пред предстоящето си унищожение‚ охотно би сключила мир. Заявявайки обаче‚ че един такъв мир не бива да бъде сключен по никакъв начин‚ преди да бъде разгромен Германския Райх‚ а германското население така бито и изтощено‚ че в следствие на това се нареди пред походните кухни на съглашенците‚ за да изпроси от там нещо за ядене.

Норвежкото правителство‚ заслепено от дръзките пророчества на мистър Чърчил‚ заложи още тогава на идеята за едно британско нахлуване‚ и чрез окупацията на норвежките пристанища и на шведските рудодобивни райони‚ да допринесе за унищожението на Германия. Господата Чърчил и Пол Рейно бяха така сигурни в успеха на новото си съзаклятие‚ че – било поради лекомислие или под влиянието на алкохола – открито заявиха своите намерения.

Благодарение на тази бъбривост на двамата господа‚ германското правителство тогава узна за кроените планове против Райха‚ а германският народ можа да нанесе своя‚ може би‚ най­решителен противоудар в сегашната война. Защото британската акция в Норвегия беше‚ без съмнение‚ най­опасната за Райха. Няколко седмици по­късно тази опасност беше вече отстранена. Една от най­смелите военни акции в бойната история на всички времена осуети нападението на английските и френските армии против десния фланг на нашия отбранителен фронт. Тази тъй мощна германска предпазващо­отбранителна акция доведе до такова засилване на положението ни в Европа‚ че тя в статегическо отношение изобщо не може да бъде оценена достатъчно високо.

Веднага след неуспеха на тези планове‚ започна един засилен натиск на британските подстрекатели върху Белгия и Холандия. Този път целта – след като беше пропаднал ударът срещу подвоза на руда – беше‚ като бъдат привлечени Белгия и Холандия‚ фронта да бъде изнесен на Рейн и с това да се застрашат и ликвидират районите‚ където се преработва рудата. На 10 май миналата година започна може би най­забележителната битка в цялата наша германска история. За няколко дена бяха пробити неприятелските фронтове и бяха създадени предпоставските за изпълнението на онази операция‚ която доведе да най­голямото кърваво сражение в световната история. Така беше провала на Франция. Белгия и Холандия бяха окупирани‚ британските части – разгромени‚ разпокъсани и без оръжие напуснаха европейския континент.http://www.nazi-lauck-nsdapao.com/bul01.html