Птичките. Детски мюзикъл

0
Голосов: 0

990

Птичките. Детски мюзикъл

Декорация: Клонесто старо дърво с голямо дупло. Пред дуплото издигната площадка със две-три стъпалки към основната сцена.

Утро. Зора. Музика. От дуплото изкача птиченце и започва да прискача и «чурулика»:

Ето слънцето изгря
И крилцата ми съгря.
Колко може да гълчим?
Ми се иска да хвърчим!

Изкачат още два-три птенеца. Играят и пеят:

То е във гора голяма
На едно високо дърво.
По –добро от него няма
От топлото, нашо гнездо
Припев:
Пи-пи-пи Скок-скок-скок
Няма какво да чакаме!Пи-пи-пи! Скок-скок-скок!
Хайде по клоне да скачаме!

Слънце прекрасно свети
Пеперудки да има, мушички.
Хайде и ний да летим!
Свободни защото сме птички!
Припев

От дуплото излиза майката-птичка. Тя настоява децата да се приберят и да не напущат гнездото:

В гнездото ни тихичко сейте (седете)
Чакайте майка си , мили деца.
Врява не вдигайте, песни не пейте-
Нека заякнат вашти крилца

Искам, деца да запомните вие-
Броди в гората коварната котка,
Ястребът грозния в небето се вие,
Гаргашката хитра ви дебне със клопка!

Майката прибира децата в гнездото и заминава. Тутакси започва шлагерна чалга (попса) и на сцената се явяват Гаргашката с кардебалет от папагалчета, който кара златна клетка. Клетката спира, кардебалета танцува. Накрая музиката спира и Гаргашката обявява:


- Внимание! Внимание! Уважаемые птенчики! Объявляется конкурс на лучшего песенного исполнителя. Победитель конкурса будет включен солистом в наш ансамбль, с ним будет заключен контракт и он сможет выступать во всех уголках нашего огромного леса и даже в городах людей. Не упускайте свой шанс, милые мои птенчики! Жизнь гораздо интереснее, чем целыми днями гоняться за мухами или высиживать яйца. Пусть этим занимаются ваши сестры и братья, которые могут только чирикать и пищать.
Итак! Есть ли желающие в этом гнезде участвовать в конкурсе? !
В гнездото се чува караница, боричкане. Накрая, едното от птенците изкача от гнездото. Неговите братя със смесени чувства наблюдават събитията. Гаргашката приветства смелото птиче и прави знак на кардебалета. Заиграва танго. Гаргашката дава на птичето микрофон и кардебалета придружава пеенето на изпънителката:

Падне ли тъмна и сладостна нощ
Аз тебе те чакам любими!
Твойте черни очи и погледа лош
Хич не ме плашат, любими!

В тази грозна гора
От целувки горещи
Светна цяла зора-
Освети нашти срещи.

Но дошъл този ден
И ми тръпна пердето:
Твоят поглед студен
Ми попари сърцето.

Не искам да виждам аз бялият свят
За мене любов вече няма.
Душата залята с отрова и яд,
Обичта си погребах голяма.

По времето на изпълнението Гаргашката обажда се по мобилника. В момента, когато песента завършваше, иззад дървото излиза грациозен Которак. Птичетата, надничали от гнездото с ужас и писукане се крият. Птичето-певицата също се уплаши и понечи да се скрие в дуплото, но пътят му е отрязан..

Мяу,мяу, мяу-у-у!
О-о-о! Вас, мадам, я понимя-у-у!
Сидеть в гнезде-тоска какая!
Когда кругом-весна такая!

О-0-0! Мяу, мяу, мяу-у-у-у!
Вы не знакомы мне, я замечаю-у-у!
Но сколько можно слушать маму-у!
Ведь вы уже-такая дама-а-а!

О-о-о! Мяу, мяу, мяу!
Свою вам дружбу предлагаю.
Мы будем здесь гулять вдвоем
А может песенку споем?

Котаракът, преследвайки птичето, я насочва към клетката. Гаргашката открива вратичката и заедно с кардебалета пъхва птичето в клопката. Пак звучи чалга-попса. Гаргашката плаща на Которака и той изчезва. Но прилита разтревожената майка-птичка. Тя лети към гнездото, сетне излитва от там, притичва към клетката, вижда детето си и се изсилва към Гаргашката. Започва да я «скуби», но гаргашката успява да се обади по телефона. На сцената изкача Котарака и със свирепият си вид подгонва птицата-майка, която успява пък да напердаши Гаргашката. Като вижда Котрака, майката «отлита» към гнездото, яда на края му и започва да плаче заедно със децата си.
Музиката млъква. Затъмнение. Кардебалета папагалчета дружно заспиват. Осветен е само единият край на клетката . където се свило ридаещото, заловено птиче. То хем е гладно, хем му е студено, хем наплашено от клетката. Гаргашката окача табелка «THE BIRDS FOR SALE”.
От тъмното се досурва ПРОСЯКИНЯТА, облекана с дрипи. Куца, опирайки се на тояга. Зад гърба й виси китара. Минавайки покрай клетката, тя забелязва плачещето птиче и сяда до него.

• Можно я здесь, возле тебя посижу? Вместе согреемся. Вот, угощайся. Это семечки-они вкусны и питательны.
• Спасибо . А что у вас нет гнезда?
• Нету, родненькая.
• А где же ваше дерево?
• Моё родное дерево далеко отсюда. Я помню –на нем была радостная веселая жизнь…Но однажды подлетела Сорока и объявила конкурс певцов. Я его выиграла, меня увезли в золотой клетке и с тех пор у меня не стало своего гнезда…На родном дереве меня уже никто не помнит и не знает. Не было у меня и своих птенчиков…
• А почему вы не остались жить в золотой клетке?
• Сначала клетка мне нравилась. Я прыгала по жердочкам и целыми днями разпевала песенки. Но однажды я затосковала по лесу и больше в клетке жить не могла. Я притворилась мертвой и меня выбросили на мусорку. С тех пор я на воле.
• Но у вас такой жалкий вид. Может не стоило убегать из клетки?

Просякинята нищо не отговаря. Тя взема китарата и започва да пее:

У каждого доля своя-
В жизни устроено так:
Одним милость нужна твоя,
С кем-то ты спел не в такт!

Серой мглою стелются дни,
Если ты беден и болен.
От райского сада остались лишь пни
И нету надежды на волю.

Алые маки в зеленой степи,
Белые гроздья акаций.
Это лишь сон и всего лишь мечты,
А есть только жизнь без оваций.

Тутакси се чуват овации, както от «гората», така и от очарованите от нейното пеене Гаргашката, Ястреба-босса.
Неочакванно Просякинята сваля дрипите и се превръща в Принцеса:
Сердце принцессы свободно бывает,
Но не свободна принцесса весьма :
Слезы печали и мысли скрывает-
Что будет завтра не знает сама.

Может быть явится принц из-за моря,
Может судьба подарит ей счастье.
А может настичь величайшее горе
И царский исчезнет дворец в одночасье.

У принцессы такие же девичьи грезы,
Что у пастушки простой на душе.
Такие ж горячие, жгучие слёзы
В свадебный капнуть могут фужер.

Ястребът, Гаргашката и Котаракът нещо обговарят между си, и когато Феята завършва, Ястребът я наближава, й целува ръка.

-Мадам! Вы покорили моё сердце. Я прошу вашей руки и благосклонности! Я предлагаю вам Золотую клетку !
• Золотую клетку? Вместе с этими желторотыми пташками? Вы издеваетесь?
• Я их вышвырну оттуда. Вы только скажите «да»!
• Сначала освободите клетку и потом продолжим разговор.
Ястребът стремително открива клетката и пъди птичките. Папагалчетта се прибират до Гаргашката, а пък майката-птичка тутакси сграбва своето чедо и го натирва в гнездото, като го смуши няколко пъти заради прекараните ядове.

-Мадам! Клетка свободна. Вы обещали сказать «да».
• Но вы столь стремительны! Мы ведь даже незнакомы. Вы могли бы проявить галантность и пригласить на танец, хотя бы.
Босса прави знак- зазвучава валс. Феята, танцувайки, го завлича в клетката.
• Пожалуй, наше знакомство состоялось. Остался последний штрих. Прежде, чем сказать «да», я хотела бы это сделать при свидетелях и здесь, где я буду жить.
Боса кани Гаргашката и Котарака

-Как будущему Хозяину и в знак благодарности, я хотела бы вам приподнести маленький сюрприз. Возьмитесь за руки с вашими коллегами и крепко держите их, чтобы они не смогли раньше вас ухватить сюрприз. Так. Теперь на минутку прикройте глаза и когда я скажу «Готово»- вы их откроете. Договорились?
-Хорошо. Я закрыл глаза.
Феята бързо изкача от клетката и я залоства. Като се угаждат, че се измамени, злосторниците започват да се мятат от злоба. Но птиците дружно избутват клетката от сцената и правят финалната сцена . Кадебалетът долу, а птичките от дуплото горе придружват пеенето на Феята с китарата.

В жизни земной бывает всегда,
Что злодеи нам жизнь оскверняют.
Но это случается только тогда,
Если друзей не бывает.

Надо тропиночку к сердцу найти.
Взглядом поищем приятелей.
Вместе по жизни легче идти-
Дружба сразит неприятелей.

Добрые феи, эльфы и гномы
Нас не оставят в беде никогда.
Из сказки чудесной они нам знакомы
Примчаться готовы напомошь всегда.

Край.
← Язык поменяем, но веру сохраним! Джавахарлал Неру. В. Стафидов →

Комментарии