ПАША ХРИСТОВА - ЕДНО БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ

+1
Голосов: 1

1230

""
Изображение уменьшено. Щелкните, чтобы увидеть оригинал.



Един от най-светлите образи на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – приятели, роднини и близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния й талант, за магичното обаяние на великолепния й глас. Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша. В следващите редове ние от „Българска история“ разказваме нейния невероятен живот – как едно младо сърце пленява цяла България за изключително кратко време.[/b]

Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г., в квартал Княжево, София. Тя израства в големия град и още като ученичка за пръв път усеща тръпката и атмосферата на сцената. Слушателите изпадат във възторг, когато тя се качва на подиума и запява. Съвсем малка е, а гласът й сякаш покорява. След като завършва училище, съдбата не я повежда веднага по пътя на музиката. Няколко години работи в института за електрокари. Певческият й талант обаче продължава да търси своята публика и по абсолютна случайност момичето се озовава в радиото. Там животът я среща с големия композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 г. и едва на 20 г. й се отдава възможност да издаде първата си песен. С помощта на „Студио 5″ Парашкева изпява песента „Щъркелът пристигна пак“.

Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Дарбата на момичето проличава – тя е самороден талант, който с лекота овладява всякакви стилове. В близките години Паша се развива изключително много, а репертоарът й става все по-разнообразен и труден. През 1967 г. тя печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“. Тази година е и много плодородна за певицата. Малко по-късно се записва за участие във Фестивала на забавната песен в Сочи и заминава за Русия. Там взема златен медал и музикантите в родината са удивени.

След завръщането си в България започва работа като щатна певица в оркестър „София“. Благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва голям успех и придобива популярност в страните от социалистическия блок - Русия, Чехословакия, Унгария, Сърбия, Германия. Българските композитори с радост правят песни за младата изпълнителка. Сред тях са „Морето се завръща“, „Пет часа“, „Среща в неделя“, „Остани“ и др.

Софийското момиче е наричано от много от изтъкнати музиковеди „универсална певица“. Тя има страхотни интерпретаторски умения

Паша Христова след фестивал
Паша Христова след фестивал с Борис Годжунов
в рамките на силовото и драматично пеене. Отличават се изпълненията й в трудната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните „Попътен вятър“, „Кажи ми“, „Утрото ще ни срещне пак“ и др. Често момичето експериментира с творби на чужди, предимно италиански изпълнители, за да внесе разнообразие в собствения си репертоар. Известни са кавърите на Серджио Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфилд – бялата кралица на соула.

В последните две години от живота си заради упоритата си работа и великолепни постижения Паша получава най-голямото си признание. През 1970 г. след конкурса „Златен елен“ тя грабва 3-та награда, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. През същата година отново на „Златният Орфей“ изпълнителката пее „Повей, ветре“ и „Една българска роза“, с които взема последователно голямата награда и първото място на конкурса. През следващата 1971 г. песента „Dziwny jest ten świat“ на полски й донася постижение на международния фестивал в Сопот. За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“.

Уви, скоро след огромния й успех голяма трагедия сполита България. На 21 декември 1971 г., 25-годишната изпълнителка заедно с оркестър „София“ трябва да пътуват за Алжир, където има дни на българската култура. Съветският самолет, който извършва полета, току-що е излязъл от ремонт. Поправките му обаче не са извършени качествено. На летището в София машината набира скорост и излита. Появата на силен страничен вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва и самолетът е обгърнат в пламъци. От 73-мата пътници смъртта си срещат 28, сред тях е и Паша.

Обгърнала България в цялата си любов, тя губи живота си едва на 25 г. Множество нейни почитатели присъстват на погребението й, като засвидетелстват уважението и любовта си към загиналата певица. Година след трагедията голямата българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. На 21 декември 1971 г. от света си отива един уникален талант, който безспорно би могъл да даде още много за своята родина.

Паша Христова е жертва на високопоставлени мафиоти.

[/b]
Естрадният ветеран Борис Годжунов също е пътувал с фаталния "ИЛ-18" за Алжир.

"Отивахме там за дните на българската култура. Катастрофата е била планирана. Но това го разбрах чак след 6 години от един мой приятел, чийто баща работеше в МВР. Приятелят ми вече не е между живитие, почина и жена му, която също беше в този самолет. Всъщност, защо да крия кои са те. Това са Мария Нейкова и нейният съпруг Ники. Истината е, че е трябвало да умре вторият пилот. А за да умре той, трябва да умрат всички. За да не се усъмни никой. Умират 76 човека, с тях и този, който трябва. Оказва се, че е имало страхотни далавери.

Толкова са били назрели вече нещата с черните полети, с пари и кражби в Мека и Африка, че този пилот е поискал среща с Тодор Живков, за да разкаже как стоят нещата. И понеже мафията, начело с някои генерали, е надушила, са решили да го ликвидират. Сменят самолета и всички се бутат в сменената машина", разкрива Годжунов.

Две години след кошмара на летище София ДС арестува "бащата" на "Златният Орфей" Генко Генов и по съшито с бели конци обвинение в шпионаж го вкарва за близо 20 години в Старозагорския затвор. Един от свидетелите по делото срещу него е известният естраден композитор Петър Ступел. От документите става ясно, че той очерня не само Генко, но и необяснимо защо хвърля кал и по паметта на загиналите Паша Христова и Николай Арабадижев-Фучо.

"През 1971 г. в Белград се проведе фестивал "Европейска купа на песента". Там Генов накара участниците от нашата група да му пренесат през границата 10 каси с уиски. Тогава той дойде от Париж и през Белград замина за Атина. Когато се отби при нас, направо накара Паша Христова и Николай Арабаджиев да пренесат стоката през митницата. Тук искам да изясня, че И ТЕ НЯМАХА НИЩО ПРОТИВ ДА МУ УСЛУЖАТ. Генов за мнозина от нашите певци, композитори и други лица, е човек, който им урежда на базата на личните си отношения награди и проправя пътя на успеха им...", услужливо "напомня" на органите Петър Ступел. И тъй като мъртвите няма как да се защитят, доносът е приет без "повече доказателства". За жалост, нито един от колегите на Паша не е имал доблестта да защити паметта и доброто й име.

Ако беше жива, най-добрата приятелка на Паша Христова в гилдията – Мария Нейкова, щеше да навърши 64 години. Изпълнителката на “саундтрака”, както бихме го нарекли сега, към шедьовъра на Методи Андонов “Козият рог”, за жалост, се пресели в отвъдното преди 60-ия си юбилей.

Родената в Плодвив певица скача от горящия самолет и оцелява, въпреки че години наред след това се цери от тежките физически и душевни травми. Според колегата й Христо Кидиков тя била много привързана към Паша и години след трагедията твърдяла, че нейната покойна дружка й говори от отвъдното и непрекъснато й се явява насън. “След участие в провинцията музикантите и певците се събирахме в ресторанта, но Мария се качваше горе в стаята си. Беше потисната и тъжна, личеше си, че скърби за Паша...”, довери Кидиков. Роденият в Града на тепетата изпълнител има своя версия за катастрофата, която чул от мъжа на Мария Нейкова.

“Тогава са искали да ликвидират Тодор Живков, но той в последния момент не се е качил на самолета",

хвърли бомбата първо пред "ШОУ" Христо Кидиков.
“Пашка ме вика горе при нея! Чувам гласа й!”, повтаряла няколко месеца преди смъртта си Мария Нейкова. По едно време пък съвсем сериозно твърдяла, че душата на мъртвата й приятелка се е вселила в... котенце. Оттогава се пристрастила към пухкавите домашни любимци и дори на една от последните си снимки позира, гушнала новородено коте.

Синът й Цветан и досега няма обяснение от какво точно е починала майка му. Малко преди да си отиде, популярната певица загубва мъжа си Недялко, на когото всички викат Ники. Блестящият математик зарязва амплоато си, за да се посвети на своята гласовита съпруга. Двамата са младоженци, когато се разиграва огненият ад на летище София.
В болницата и след това, в дългия период на възстановяване, Ники е плътно до половинката си. Краката на красивата певица са обезобразени, никога повече тя не слага пола, излиза дори на сцената с панталон.

Мъжът й става неин импресарио, двамата винаги пътуват заедно, когато Нейкова има участие извън София или страната. След 10 ноември обаче преданият съпруг проявява признаци на тежко психическо заболяване. При един ремонт на покрива на кооперацията на столичния бул.”Руски”, където живее семейството, той се подхлъзва – поне така гласи официалната версия, пада долу и загива на място. Техни общи близки обаче смятат, че Ники се е самоубил в поредния пристъп на лудост. Истината така и не бе назована публично, но след кончината на мъжа си Мария съвсем загубва ищах за живот. Повалят я грипове, имунната й система се срива... Краят не закъснява и тя най-после отпътува за отвъдното, където я чакат сенките на любимите й хора.
← РАЗКАЗ ЗА ЕДИН НАШЕНЕЦ КРАСНЫЕ ЖЕНЩИНЫ РЕВОЛЮЦИИ →

Комментарии