Тайга. Елена заедно със синовете,Георги и Степан кастрят повалено дърво.Елена уморено сяда да почине. Окахърена, тя тихичко започва да напява тъжна българска песен. Децата през малко сядат до майка си. Елена вади от джоба един комат хляб, дели го между братята. Те мълчишката дъвчат. Елена нажалено ги гледа. Отзад се вижда една группа мъже –затворници
- Мамо,гледай! Нашто Марусе се сурне! -Боже.миличък! Кво й хрумнало? Гоче,Панче-тичайте да й помогнете! Тя горката затъва в снега. Момчетата през малко довидат заплахтялото сестриче. -Мамо,мамо! … Тате! - (подскачайки) Кво-«тате»? - Аз си идвах от школата и до магазина чина Колевица ме запря. Тя вика, че в Минаевка видяли тате. Един наш тракторист го познал. Чина Колевица ме заръча да те обадя, и ти, мамо, да идеш при коменданта. Той жа позвони в Минаевка, и тате жа го докарат при нас. - Въх,боже! Хайде тогава да бързаме! Г- Мамо! Вий вървете-аз оставам. Тряба смената да предам. - Как жа останеш самичък, тук в гората ! Със ония айдамаци! Нали ги виждаш. Още жа те утрепят. В тях няма нищо човешко- от тюрмите преместени. Хайде да вървим! Г- Не можа, мамо. Константин Александрович ми доверии участъка и дзарана жа ме пита за нарядите. Аз тряба да знам колко куба дърво са завалени и изпълнена ли е нормата. Отивайте без мене. Елена с децата тръгва. Георги усърдно сече клонки. Неочаквано пред него застава небръснат, рошав човек. Той сяда на поваленото дърво и кани Георги да го придружи. Гочо плахо и неохотно сяда. - Куришь? -Нет. -Правильно. Тебя как зовут? -Гриша. -В каком селе вы жили в Бесарабии? - В Каваклии -Каваклии? А фамилия твоя какая? -Демиров. - Дед твой тоже здесь? - Да. - Он, что тоже в тайге работает? - Нет. Он отказался работать… Комендант у нас добрый и не стал деда выдавать. А откуда ты знаешь моего деда? Ты, что то же из Бесарабии? -Да нет. Просто слышал ваш с мамой разговор- мы ведь с вами в одной смене. А где отец работает? -Его с нами нет.
Явяват се още двама зъки: Леший и Хмырь
Х-(към Георги) Эй,начальник! Кончай надрываться! Пиши нам двадцать кубов, и на сегодня завязываем. Завтра воскресенье и надо успеть в баньке попариться, белого взять. Магазин, сам знаешь, до семи торгует. - Как это вы уйдете? В шесть-проверка. -Это не твоего ума дело! С проверяющими у нас все схвачено. Твое дело пометочку сделать: свалено 20 кубов. Понял бессарабец? Шуруй! -Не имею права. - Чаво, чаво? Ха-ха-ха! Эй, чуваки , вы только послушайте о чем шелестит эта салага румынская! Он, видите ли, не имеет право нам 20 кубиков нарисовать! Л- Мальчик, ты, наверное, из пионерлагеря? И прямо сюда-в тайгу? Несправедливо! Здесь ведь нет пионервожатой, которая сопли подотрет…здесь одни урки и тайга. И законы здесь таежные. В тайге кто самый главный? -Не мешайте мне работать. Я должен успеть норму сделать. Х- А для чего тебе норму делать? -За добросовестный труд могут освободить досрочно… Л- Освободить? На какую свободу ты желаешь, мальчик? На свободу делать норму не в сибирской тайге, а в своей пыльной Бесарабии? Напрасно надеешься. Вас привезли сюда не на заработки, а на принудительные работы. Ты в школу ходил? Про египетские пирамиды вам рассказывали? Так вот. Мы тоже строим пирамиду. Только не из камней, а из людей. Понял? Зачем тебе эта пирамида ? Она все равно развалится от крови и лжи. И эта кровь зальет все вокруг! Х- Кончай свою демагогию, Леший! Кому ты вешаешь лапшу? Это же чурбаны из «солнечной Бесарабии». У них,говорят, дома дерьмом мажут. Это правда, мальчик? Ха-ха-ха! « Цыгане шумною толпоц по Бессарабии бродили…» Ты хоть за цыганочку успел подержаться,а? Чаво зарделся, то? Ты мужик или кто? Здесь, в тайге ,как видишь, не за что держаться. Одна радость-банька. Так, что не ломайся и ставь пометочку-20 кубов. - Не поставлю. - Ах ты, сучонок! С ним по-человечески говоришь, а он –выдрючивается. Козел вонючий,мля! Ты на кого прешь,гнида ползучая…Удавлю, ублюдок! Л- Постой , Хмырь. Сменим тактику. Ты же видишь, он не понимает изячную словесность. Ему надо по-простому, на языке межнациональных отношений. Леший взима брадвата Х- Ты,че? Мочить его будешь? -Он сам помочится…Павлика Морозова он будет из себя корчить… Гочо уплашен скача на крака. Леший се изсилва към момчето. Гочо се дърпа назад,препъва се и пада. Что,сосунок,жилки затряслись? Cейчас мы тебе баю-баю сделаем и будешь ты свободным, как ангел небесный. Леший замахва с брадвата. Досега мълчащия зък прикрива Гочо и прехваща брадвата. Л-Ты, че Благой?! Опупел?! Ты-то чё под топор лезешь? Жить надоело? Так мы сейчас вас обоих оприходуем! А, ну руки прочь, падла! Леший пак замахва с брадвата Х-Смена идет! Леший застива,бавно пуска брадвата и зъките по един се оттеглят Л- Проболтаешься-всю семью зарубим! Леший ядосано забива брадвата в дървото. Гочо лежи в снега ужасен. С бързи крачки на сцената се явява Дамян и, виждайки Гочо, му помага да се изправи. Гочо прикрива лицето си и започва да хълчца и ридае. Дамян, не разбираки причинатана плача го успокоява. -Ай го намерих ви! Толкова прагове очуках дорде ми казаха адреса ви. По-лесно беше на ония свят да стигнеш и да се върнеш. Срешнах в Минаека един тракторист-бесарабец. Той ме позна-наедно се трудихме на Урала в трудовата армия, Той таман беше завършел смената и ме подхвърли на вашия участък. А ми де е майка ти? - Мама с Панчето побягнаха в село да молят коменданта да се обади в Минаевка за тебе. Една жена те видяла и обади на Марийка. -Дядо ти , баба,ти здравии ли са? -Здрави са, ама с нас не жувеят. Тий тутакси се отделиха, когато пристигнахме. През синкото време дядо мълчеше, беше сърдит. - За него това, което се случи е голямо потресение, Той изгуби сичко, което му даваше сила и кураж. Кой знае , жа се измъкнем ли оттука?... - Аз пък ми харесва. Тука работим наедно с хората. По е весело. Тук кино показват, танци има, младежи-един бюлюк! Записаха ни на курси за шофьори и трактористи. Кво щяхме с Панчето да правим в Бесарабия? Да пасем шилетата? Тук е по-интересно. - А ми майка ти кво казва? -Разно. Някой път се развесели, даже на кино ходи два пъти. Друг път-седни до собата в кишето и плаче. Искам ,казва, птичка да стана и да фръкна. Да фръкна, казва, чак до Каваклия да стигна. Ний я слушаме- не бери кахър. Ай,го! Чули? Сигналат-значи смената идва. Гочето се взира по посоката, където се намират зъките -Эй! Андрей Петрович! Х- Ну? - Записываю вам 20 кубов. - Годится. Цыганочку мы тебе все-таки найдем. Может не очень красивую, но голую! -Шегобийци! Едва не ме утрепаха. Един от тях ме спаси. Тий и връз него скокнаха. Хубаво,че ти се яви. -Как тъй?! - Остави ги! Вече ми премина. Тий също се хора. Саде, че подивели малко. - Да не подивеем и ний тука. -Няма. Ний сме друга кръв. Ний жа живеем тука богато и весело. О! Познакомтесь-Это мой спаситель. Към Дамян наближи гореспоминатия зък и посяга ръка към Дамян. - Здравствуйте Дамян Демиров! Дамян плахо се отдръпва и се вглежда в непознатия. Зъка сваля шапката,размотава трепката-шарфа. - Иване! Благов?! И ти ли си тука?! Право да те кажа, че сичките в село мислихме, че жив вече няма да те видим… А сега кво излява? Една чорба жа сърбами? - Излява,че тъй. Как са нашите-тате,мама… - Баща ти си отиде, бог да го прости. Майка ти се премести в Кубей при сестра ти. Във вашата къща направиха склад. Единоличници в село повече няма. Както ти иска-тъй стана. Ама не разбирам, закво тогава те свалихи и те арестуваха? Ти нали поддържаше тяхната политика. - Аз и сега поддържам политиката на Партията. Ама в нея се навряха разни хора-лоши, кариеристи. На тях аз пречих, и те ме изядаха. Направиха донос- неблагонадежен. -И сега кво? - Никой не знай. Мяза, че тук, в тайгата жа прекарваме своите години. - На Гочето тук му харесва. Нали Гоце? Твоя спасител е наш човек. Квото да ни бъде-да е мир и здраве. Може и ний жа привикнем. Някак жа караме. - Да, на вас семейните е по лесно: имате деца жа пуснети корени. От работа нашия човек нивга не се плашил. Коменданта не може да се нарадва-нормите се изпълняват многократно. - Ми ти не мислиш ли да се обулчиш? Все пак много си по-млад от мене. -Саде, ако засватам някоя мецана. Аз вече свикнах с тее «эъки». Живеят тук и литовци, но тий се държат затворено и още вярват, че жа се върнат на родината. За женени никой от тях не смишлява. А пък нашите бесарабци, нали знаеш, как се отнасят къде затворниците. Осъден ли е-не ми го фаляй. Тъй че… Едно е тук хубавото-коменданта е разбран човек. Сичките живем в бараци, но от пролет на семейните жа направат къщи. Ама, хайде! Кво сме се разприказвали тук? Мотовоза чака. Излизат.Затемнение.Сменя се декора.
Картина 5 Баща и син
Тайга. Дядо Васил суши «мухлясалите» банкноти, които той се изхитри да задигне и прекара от Бесарабия. Изпъром той ги заши в кюрковете, с които беше облекан той и бабата, а сетне тук трябваше да ги къта в мазата под пода. Обаче според високата влажност банкнотите започнаха да мухлясват. Намерил в тайгата по-скришнато и слънчево място, той ги слага по пъновете и труповете. Понеже тайгата не е най-безопасното място, дядото е нащрек и с пушка. През известно време той чува характерен шум на нещо, наближаващо неговото скривалище. Дядото бърза да събира банкнотите, но не успява. Той е заварен от Дамян, Васил – Тю-тю-ю, че ме наплаши ! Дядо Васил пак започва да нарежда банкнотите, без да обръща внимание на сина си. Дамян, поразен от тази сюрреалистична гледка, е слисан и, не знаейки, как да постъпи, стои като истукан. Накрая, дядо Васил се сеща, че мълчанието е твърде неприлично, сяда на един пън и без да изпуща погледа от банкнотите буднично пита: - Как ме намери? Майка ти ли ме издаде? - Тя. - И как те хрумна да ни търсеш в Сибира? - А какво друго ме оставаше? - Как стигна? Без пари, документи…? - Иван – шуряка ми извади справка и адреса. Той нали има блат в милицията. - Има, зер. Това той издаде нашият кум през сороковата година…И теб те издал…Саде че ти си прост човек и малко струваш…Не ли те разпитвал за нещо? - Не саде ме разпитва, ама с Петър-комшията направо скачаха на лобут…да им съм казвал къде си скрил… злато. - Добре, че не те съм казвал за него. Саде майка ти знаеше, а тя също е шепнала на Елена и онае на брат си. Женски акъл-гаргашки го изпили …и от бедни семейства…завиждат. Елена нивга не връщаше своите тараклийски роднини без да не им напълни дисагите. И през голодовката ги спасихме…Не че ми се свиди…И бедняците са коварни, алчни, лоши…Властта им дава кураж, ама тези бедняци жа съсипат страната… - И какво? Наистина има скътано злато? - Има . В душника на башката. Нашият кум, Бог да го прости, беше голям търговец и ми даде акъл. Той имаше големи връзки в Румъния и, когато на властта застъпиха националистите кумът ми казва: «Василе, тези нехранимайковци, каквито се настървени срещу българите, жа те вземат имотите, и земята, и парите. Давай жа те науча как правят чифутите. И той с повечето ми пари накупи жълтици, златни гердани, обици, пръстени… - Да не пропаднат сега. - Може и да пропаднат, ако намислят да развалят къщата…Ако се върните…ама какво жа правите с златото? Може и двора , и къщата няма да ви върнат…Но ако стане…внуците ви жа имат армаган. - Защо чак внуците? - Вие жа бъдете наблюдавани, следени…и комшиите жа ви издадат. - Внуците няма ли да издадат? - Дотогава всичко жа се промени. - Надяваш се? - Инак и не може да бъде. Не може стотина милиони хора да бъдат затворници в своята страна, а най мокаетните преследвани. Този душманлък и господ не може да трае… - Такъв си станал, тате…философ. Нивга не съм чувал от теб такива речи. - Сибир е голям учител. И Сталин тук набирал акъл и други…революционери, да ги тръшка дявола…Нали и вие искахте да влезем в колхоза…и майка ти ми ядеше джегеря. - Какво ли от нас зависише ? Нова власт: тя коли , тя беси…Сами казваш, че и румънците нямаше да ни оставят на мира. - Брат ти, Димитър като остана в колхоза, по ли е добре ? Все едно, че си на каторга или трудовата армия. Чудя се, как си избягал от Урала…колкото си пъзлив. - Пъзлив- ни пъзлив. Не може човек да се смири с неволята. И не бях сами. Десетина бяхме. Те бяха по-млади от мен, куражлии… - И как не те арестували? Военно време беше и път далечен. - Ловиха ме два пъти. На московската и киевската гари. Водеха ме на разпит. И двата началници-милиционери давят ми прошка: « Я тебя отпускаю, но ты без документов и если попадешься, пристрелят как бездомную собаку». Другите мои другари всичките бяха арестувани и изпратени в затвори. - Имаш късмет Дамяне. Уж, си простичък, а пък от всякаква врява и клопка излизаш тарикат… - Душата ми е чиста и господ ме закриля…ти нали също не можеш да се оплачеш, че си твърде наказан или обезщетен ( посочва банкнотите). - Не мога. И вярвам, че и парите няма да пропаднат…а те се моят принос в този свят…за вас, за внуците. - Да не ги сменят. - Няма. Дорде е жив Сталин. Ще си иде ли Сталин, всичко жа се развали. - Да се разваля…Нали според него сме на сегашната орисия. -Не се знае, Дамяне, кое е орисия, кое е не. Трябва да измине време…Ти знаеш ли, че през 1925 година бяхме сме записани за преселване в Бразилия? Ти беше малък и не знаеш. Вече бяхме и документите сме изтеглили, когато баба ти се разболя. Можехме да я оставим у чичо ти, ама трябваше пак да преправаме бумагите. Дорде се лутахме с тях. румънското правителство забранява преселването, защото стана известно, че заминалите бесарабци попаднали в истинско робство и имало много загинали. Тъй, че не се знае какво щяхме да изпатим и там. Тук поне сме живи-здрави. Жа дойде времето и жа се върнете в Бесарабия. - Жа се върнЕМ. - Аз може и няма да доживея, а и твърде и не искам. С оният живот е свършено завинаги. А в сегашният не виждам своето място. Засега гледам парите да завардя и да имате с какво там пак да се укорените, да си изградите къщи. Без своя къща човекът е като чорлан: накъдето вятъра го подметне, нататък хвърчи… - А как сте с мама? Как живеете? - Няма на какво да се оплакваме. Един месец прекарахме в бараците и сетне се изселяхме с майка ти при един тукашен стопанин-ловец. Много сърцат и разбран човек. И те са били дигани, ама още в царското време. Дядо му бил голям размирник. Дигнал хората на бунт срещу техният помещик. Запалили му къщата, гонили го с вили…Бил осъден на изселване в Сибир. -(иронично) Най-важните хора събират тук… - Излиза, че тъй. Тук човекът е на воля. Началството и то друго. По- разбрано и по-предпазливо. - Да не си станал сибирски патриот ? Още малко и жа наченеш да хваляш и съветската власт…Какъвто беше разинатен срещу нея… - Прав си. Имах време всичко да обмисля. - Може и газети четеш? - Четя. И не саде газети. На нас е тежко да разберем, какво става в Русия и какви бели я очакват. - От тази война, която е прекарала има ли по- грозна беля? - Има. Русия няма как да я оставят на мира. Тя хем има богатства големи в земета си, хем е трън в очите с този болшевизъм…Не ще да се нагажда…има своя правдина. - Дали? Виждам, че съветските газети здраво те оправили акъла… - Не толкова газетите, колкото тукашният живот, местните хора…Виждаш ли, ние, българите нямаме такъв кураж. Сме свикнали да теглем хомота, но и живем в по- благодатни места. Тук е друго…Болшевиките подкокоросват народа сами да се командува…Без боери, царе, без политици - Дали е възможно такова нещо? - Може и да не е, ама болшевиките пораждат надеждата. - Голяма надежда! Се изпречеха срещу целият свят, измориха народа с войни, глад, арести…Може би с немците щеше да бъде по-хубаво? Те барем разбират как се хазаюва. - Може и да разбират дорде са у тях, в Германия. Ама има и други, които ламтят за руската земя и войните между тях са неизбежни… дори дребничките японци и те се заканваха. Няма как русите да отбягнат новата война и новите страдания…те нямат друг изход, отколкото да се намесят в тази световна касапница и да победят. А иначе ще бъдят изтрепени до крак. И нямат време за охолен живот. Трябва пак да се стягат за последната битка. - Защо ще е последната? - Защото се избити най-младите и харни мъже. Подир 30-40 години или Русия побеждава или завинаги изчезва. Друг път няма. - Ако изгубят последната битка? - Тя ще последна за тях…а за другите жа е поредната…Ама ние, българите, сме по вярата, езика, адетите сме най - близки с руските хора и без тях също жа сме изтрити. Жа станем румънци, турци, немци… - Ти знаеш ли, че Благов е тук, в нашият леспромхоз ? - Тъй ли? Не знаех. И него ли дигнаха? - Не го дигнаха, а направо е осъден. Живее в бараците с затворниците. Ти как разбираш тези неща? Благов агитираше за колхоз, ние, ти бяхме против, а сега сме на едно дередже… - Иван е съвестлив човек и е наше, българско момче. Не можеше той да върше насилие. А времето не трай и то още е военно. Приказите не се обсъждат. Те се изпълняват, а Иван изказваше съмнения…и значи е неблагонадежен за съветското началство. - И той тъй каза. Имало донос. А иначе поддържал линията на партията… - Прав е. Пращай му много здраве от мен. Кажи му, че не съм му обиден и господ вижда… - Че каква е тази партия, която своите коли и беси? Няма ли за нея управа? И ти нали едно време се водеше с царанистката партия? - То онова е друго. Царанистката партия, уж държеше за селяните, ама нали повниш колко бедняци имахме на село. И всичките наши роднини бяха такива. Леко-полека, ние, няколко «кулаци» щяхме да приберем всичката земя и бедняците щяха да се преселват в румънските градове, а нас по-късно щеше да ни лапне румънската държава. Вече и партия такава натъкмиха, национал-христианска. Хубави «христиани»- избиха стотици хиляди хора. Те и на българите гледаха с криво око, но нали бяха с България съюзници…И в царанистката партия нямаше правдина. Пуштаха прахоляк в очите… - Защо? Нали ходехме да гласуваме, избирахме…Не като сега –по «разнарядка». - То и тогава беше тъй, ама кой разбираше това? Хубаво запомних този урок. Мен и още двамина мъже от нашето село ни избраха от царанистката партия да бъдем гласоподаватели на партийните избори в Болград. Когато пристигнахме още в първата вечер едни едри момчета-румънци изпъром ни черпиха, а сетне ни набутаха конверти с пари да сме гласували за техният човек. Ние помъчихме да се отчепим от тях, но те ни сплашват и подсказват, че изборите ще са тайни и, безбели, никой няма да знае за нашето предателство. Ние тъй направихме, ама когато се връщахме, те ни прехванаха, съблекаха и ни взеха всичките пари. И техните, и тези които ни платиха от партията… - Това аз повна. По лафовете гълчаха, че сте яли и лобут… Ти си дойде много разядосан и ни накара с Димитър да излизаме в къра по Трифон Зарезан…Всичкото село ни се присмиваше. Право, сетне си прихапяха езиците: пролетта беше сушава, а нашите ниви успяха да заякнат. Излиза. че някой път и злото ражда добро. Кога ли друг път щеше тъй спокойно и доверително да лафуваме?...Ние с Димитър и булките ни бяхме за теб същински аргати. Саде псувни чувахме…. - Тъй ли? И ти си подхванал болшевистка зараза? Бил съм душманин, зер… - Не че си бил душманин. По-точно беше началник. Нивга с нас не сядаше на софрата, нивга не се сещаше за нас: кво сме, как сме, болни ли сме…Помня, как ти заля с вода, готовата за хляба, пещ, заквото сме закъснявали за къра…а хлябовете вече бяха се дигнали. Елена с Ана се късаха да те угодят….Голям серсемлък излезе. - Бях млад, имах кураж за стопанството, имоти. Без дисциплина това не става. Може и да съм прекалил нявгъж..може и да се покая и да искам прошка от вас. - То вече ти е простено…от Господ. ( посочва банкнотите) Другите нямаха такъв късмет. Дамян се ослушва. - Тръгвам. Сирената вуе. Проверка за втората смена. Чакай ни в неделя на гости. Дамян спешно изчезва в гъсталака. Дядо Васил, омислен начева да събира подсъхналите банкноти и ги пъха в чувала. Затъмнение
Картина 6 «Завръщане»
Спойлер
На предния план: печка, лавица,закачалка.Звучи гармония, влизат гости,окачат куфайките си,свалят валенките,преобуват се и преминават в съседната стая. На задния план танцуват двойки. До печката применен седи Дамян и пуши. Чакат кума.Омъжват Маруся Демирова-18годишната му дъщеря. Тя пребулена,хубава намира баща си осамотен. - Тате! Кво правеш тука? Гостите искат да бъдеш със тях. -Още малко жа поседа и жа дойда…много си хубава! -Е-е-е! Казват, че булките сявга се хубави. Мама хубава ли беше, като невяста? - Да. Майка ти беше красива. И не саде ,когато беше пребулена. Викаха й –«белоликата Елена». Имаше бяло лице, макар че е от бедна семейство. Тя и неска , да беше жива, щеше да надмине многото от по младите жени. - Навярно е имала много кавалерии? Защо тебе избра? - Тя не ме избира. Тате, дядо ти Васил, бог да го прости, я засвати… Тий бяха бедни и имаха пет дъщери. Майка ти беше втората и нямаше ред да чака. Една неделя дядо ти ме закара в тяхното село и там за първи път се видяхме. През месец обрахме папуря и се сгодихме. -Мама не ли те се сърдеше, че се взехте без любов? -Тогава със любов се взимаха рядко. По-често решаваха родителите. Сега е друго-се взимате на драго сърце. - Ти закво не се оженеш? Ний няма да те се сърдим. - То лесно да введеш нова жена в къщи , ама по е тежко да й намериш място в сърцето… Чуват се възгласи:Идат! Кумът идее! Къде е булката?» Посрящат кума. Той взима чешата и иска да каже наздравица. Точно в момента вбягва заплахтяна жена: -Ей,хора добри! Включете радиото! За нас гълчат.т Дават ни освобождение! РАДИО: … тысяча девятьсот сорок восьмом году из районов Западной Белоруссии, Украины и Бесарабии. Всем спецпереселенцам разрешается возвращаться в места, где они проживали да преселения. Возвращение усадеб и земельных владений настоящим указом не предусматривается. Списки и порядок отъезда составляется комендантом спецпоселения. Вы слушали Указ… Звучи съветска бравурна музика. Гостите затичаха. Многото от тях поискаха да се облечат и да бягат вкъщи. В същия момент чува се глас: Коменданта идее!» Всичките се позапряха и млъкнаха,тревожно зачакали.Изключват радиото. Влиза коменданта. - Здравствуйте товарищи спец переселенцы! Надеюсь,радио слушали? Я вас задержу ненадолго. Только что мне позвонили из воинской части и сообщили, что через наш леспромхоз проедет колона грузовых автомашин. Командир части предложил первую партию отъезжающих довезти до Томска. Поскольку здесь, у Демировых, собрались многие, я решил начать опрос с вас. Я прошу извинения перед молодоженами и гостями, но сами понимаете, сообщение о вашем освобождении не разрушит свадебное настроение. Итак, мне надо знать, кто из здесь находящихся глав семейств, готов сказать определенно свое решение об отъезде -Все! Все! -Хорошо! Сейчас я буду зачитывать фамилии. Глава семейства говорит «да» или «нет» на вопрос: « Желаете ли вы и члены вашей семьи вернуться на родину?» - Дечев? - Да! Парапанов? -Да! Жечев? -Да! Мирчев? -Да! - Демиров? … Демиров Демьян Васильевич? Я не слышу вашего ответа! М- Тате, чуваш ли? Тебе питат! Пауза. Всичките се обръщат към Дамян, който, сякаш не чува никой. Тъжен и унесен той седи до печката. Георги- Да, да! Мы согласны вернуться ! - Все товарищи, спасибо. Всем, кого я отметил, необходимо до завтрешнего вечера собрать багаж. Необходимые документы вы получите утром в конторе. И можете продолжать веселие ! Гуляджиите черпят коменданта. Веселбата затихва. Гостите един по един се разбягват. Г: Тате! Всичките мислат саде за стягане. Ний жа заведем булката у младоженека, и скоро жа се върнем. Ти помисли за багажа- кво да вземем, кво да продадем, да заколем… - Аз оставам тука! -Как оставаш тука?! Самичак? В Сибира? - Не съм самичак. Тук са погребани мама, тате, майка ви. Кой жа ни посрещне в Бесарабия? - Как кой? Чичове, вуйчове. - Не искам да ви преча: правете квото щете, но аз не се връщам. Не съм чорлан да се търкалям от единия край на света до другия. И не искам да ви тежа. Вий сте млади-жа тръгнете по школи, жа ви вземат в армията… -Гоче! Кво се бавиш? Вече излизаме! -Ида! Дамян остава сам. Става от лавицата, облича се. Сваля от стената пушката, нарамява раницата и излиза. През малко време се връщат Мария, Георги, Степан. -Де ли отишъл тате? По пътя не го видяхме. Странно… - Пушката! Пушката я няма! И раницата! Той отишъл в тайгата! Мария започва да плаче. Момчетата я успокояват. Зад тях застава човек също със пушка и раница. Това е Иван Благов. Младежите с недоумение го гледат. - Демьян Васильевич е в кантората. Той е назначен за старши по колоната. Ме помоли да ви помогна да се съберете. - Ура-а-а! Звучи валсова мелодия. Радостната Мария, още със булчинска примяна, кани Благов на танец. Нейната инициатива е поддържана още от няколко пари. Неусетно мелодията се сменяя със съветска оптимистична песен и всичките артисти душевно я изпълняват. Животът е изпълнен със прекрасна перспектива. Настъпи «политическата пролет».