Чийший с очите на тараклийци

Чийший заема същото място в живота на бесарабци, както габровци у балканци. Те са символ на консерватизъм, скъперничество , мераклия и са герои на тукашните вицове. Обаче в съветското време Чийший се прояви, като истински извор на интеллигенция и творчески хора, повечето от които за съжеляване "служат" на други народи и държави.Има и още една важна причина по която се озовахме в това бележито село-то е родното огнище на нашата фамилия, род и моят баща.
Всичко започна от това, че изследвайки троянските ръпи в Гайдабулата, май закъсняхме, и да караш в тъмното по селските пътища не е твърде весело. След кратък съвет приехме решение да караме за Чийший , уж за една прозаична нощувка. Но още на края на селото сме изненадани и омагьосани от природните изяви.



Обаче най-скъпото във селото-са хората. Те ни срещаха, сякаш сме паднали от небето или като персонажите от филма "Мы из будущего". Да не е тараклийския ни лаф нямаше да повярват, че сме тукашни и сме в сегашното време. Някакви, почти дядовци, и са хукнали на бегонка из баирите и през, вцепенената от вселенска тъга, Чийшия!
Кога ли тук се задавал някой от тараклийската брезна? Обаче -ето са! Бря! Нямали за вас пашой за прибиране?! Откъде да знаят, че сме убирали пашой и чокани на няколко гектара на роднините и прятели, комшии. Кой друг? Всичките са в Москва- правят план на световните душмани.





Освен тези топли и роднински срещи обнаружаваме на чийшийският мегдан редица художествени творби на нашите хора. Ето пронзителното послание на най-скромния бесарабски поет:


Тези дървени изваяния бяха струпани в един скат и приготвени за палево. Ние ги изправихме. В тази оригинална каменна сграда, иззидана от истински чийшийски родолюбец,са мъчили да правят барче...А това простотия!

Но ето и музея:

По някаква си подбуда се напътихме и към школата:
продължение на http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/chiishiiskite-koreni.html