Българите и гагаузите в Сфатул Цэрий.

След Февруарската революция и прекратяването на военните действия между Русия и Централните сили в различните губернии на бившата империя, включително и в Бесарабия, са били свикани множество конгреси на представители на различни социални групи или професионални организации, за да се обсъди бъдещето на страната. На срещи в Бесарабия делегатите излизат с декларации за териториално-политическа автономия на този край. Временното правителство в Петроград не е било способно да влияе на ситуацията. Положението се изостря на 24 октомври 1917 г., когато избухва Октомврийската революция и болшевиките вземат властта. В тази обстановка на 23-27 октомври 1917 г. в Кишинев се провежда Първи всеруски молдовски военен конгрес. Делегатите провъзгласяват автономията на Бесарабия в рамките на Руската федеративна демократична република. Също така се обявяват за създаването на временен законодателен орган Сфатул Церий (Съвет на страната), който трябва да работи до свикване на Бесарабско учредително събрание.

Още отначало се подчертава, че в Сфатул Церий (СЦ) ще влизат представители от „всички организирани групи на революционната демокрация на отделните народности и органите на местното самоуправление”.

На 21 ноември 1917 г. е обявено създаването на Сфатул Церий. Трябва да отбележим, че първоначално бесарабската общественост положително оценява дейността на бесарабския парламент. Тя вижда в СЦ един от инструментите за борба с анархията, която е характерна за времето след Февруарската революция и болшевишкия преврат в Русия. Образуването на СЦ открива пътя към провъзгласяването на Молдовска демократична република (МДР). Този акт е официално провъзгласен на 2 декември 1917 г. Известието за създаването на МДР е прието с ентусиазъм сред българите в Болград. Това личи от телеграма, изпратена в Кишинев от Болградския комитет на земството. В посланието се подчертава, че със създаването на нова република „се основава залогът на безпределното щастие на Бесарабия и на района на болградското земство…”.
Интересен е въпросът за българските представители в Бесарабския парламент. Ще отбележим, че още на заседанието на Бюрото по организацията на СЦ (от 6 ноември 1917 г.) е приета схема за разпределяне на местата на депутатите в този бесарабски парламент. Съгласно схемата 105 (70%) места са отделени за молдовците, а 45 (30%) – на представителите на националните малцинства, от които: 15 – на украинците, 13 – на евреите, 7 – на руснаците, 3 – на българите, 2 – на гагаузите, 2 – на немците , и по 1 на поляците, гърците и арменците.

Обаче списъците на депутатите показват, че броят на българите и гагаузите е по-голям от предвидения според горепосочената схема. Обяснението е, че много от тях влизат в СЦ, делегирани от различни обществени наднационални организации. Така например Петър Кунчев, Иван Глуган и Мирлич са делегирани от Третия земеделски конгрес на Молдовската демократическа република (18-19 януари 1918 г.), а Георги Демиров – от Първи Молдовски хусарски полк. В СЦ Демиров влиза в състава на българо-гагаузка фракция. Димитър Мълдов, Фьодор Кирилов и Фьодор Куртев са избрани в СЦ от районните земства. Известно е, че Мълдов и Куртев представляват Болградското, а Кирилов – Измаилското земство. Организацията на държавните чиновници делегира Стефан Баламез. От страна на кооперативите в СЦ участват Михаил Русев и Антон Новаков. Българо-гагаузката организация изпраща в СЦ Михаил Стоянов, Димитър Топчу и Кръсте Мисирков. В депутатската си анкета К. Мисирков е записал, че членува в Българската национална партия и в Съюза на учащите се на гр. Кишинев. Българска кръв тече и в жилите на депутата Кирил Сберя, който е делегиран от Молдовския военен конгрес (20-27 октомври 1917 г.) и в СЦ се включва в Молдовския блок. Баща му е молдован – свещеник Стелиан Сберя, а майка му е българка – Ана Ямбулова – от гр. Болград. Самият Кирил се жени за болградчанка Надежда Пашева. Източници посочват, че българин е и Алексей Кулава (Кулев), който е родом от Ердек-Бурну, Измаилски уезд. В СЦ той е делегиран от Третия земеделски конгрес, в бесарабския парламент е член на Земеделската партия. Според гореизложеното в СЦ са участвали поне 16 депутати от български произход.
Баламез Стефан Стефанович, род. в гр. Кишинев.
Глуган Иван Георгиевич – род. в с. Девлетагач, Акермански уезд.
Демиров Георгий Георгиевич – род. в с. Хасан Батър, Акермански уезд.
Кирилов Фьодор Иванович – род. в г. Измаил.
Кулава Алексей Петрович – род. в. с. Ердек-Бурно, Измаилски уезд.
Кунчев Петр Георгиевич – род. в с. Валя Пержей, Бендерски уезд.
Куртев Фьодор – род. в гр. Болград
Мисирков Кръсте Петков – род. в с. Постол, Османска империя.
Русев Михаил Миронович – род. в с. Кубей.
Сберя Кирил Стельянович – род. в. с. Колибаш, Кагулски уезд.
Стоянов Михаил Степанович – род. в гр. Кишинев.
Топчу Димитър Димитриевич – род. в с. Томай, Бендерски уезд.
Родното място на следните депутати неизвестно е:
Кара, Мирлич, Мълдов Димитър, Новаков Антон.

В Сфатул Церий, българските депутати влизат в различни фракции. Така например е известно, че И. Глуган е член на Социаистическата фракция на земеделските депутати. К. Мисирков, Г. Демиров, Ф. Кирилов, Д. Топчу – Фракция на националните малацинства, П. Кунчев и А. Кулава – Земеделска фракция, К. Сберя – Молдовски блок.
По време на работата на СЦ в младата република започва да се увеличава влиянието на Съветите, които се създават от бивши военни от руската армия, завърнали се от Румънския фронт. Тъй като СЦ не е имал никакви административни или финансови възможности да поддържа обществения ред в републиката, лидерите му започнали преговори с румънското правителство за въвеждането на войски в МДР. Следствие на това в началото на януари 1918 г. румънците преминават река Прут. Един от първите, който протестира против това, е Кръсте Мисирков, който заявява: „Румънските войски дойдоха в Бесарабия не по покана и не според условията на Сфатул Церий, а по собствена инициатива и без никакви условия”. Обаче ръководството на Молдовския блок в СЦ отива по-нататък и в Яш започва да води преговори с румънското правителство по въпроса за обединяването на Бесарабия и Румъния. В резултат на преговорите е разработен план, според който въпросът за присъединяването трябва да бъде решен от Сфатул Церий.
Съдбоносното за Бесарабия заседание се провежда на 27 март 1918 г. Открито е в 16,15 ч. Председателстващ е Йон Инкулец (Молдовски блок), а в състава на президиума влизат: Пантелеймон Халипа (Молдовски блок), Кръсте Мисирков, секретарите Борис Епури (Молдовски блок) и Йон Буздуган (Социалистически блок). В залата присъства целият състав на Кабинета на министрите на Молдовската демократическа република. Тук са също представители на Румъния: министър-председателят Александру Маргиломан, военният министър Константин Хиржеу и др.
Откривайки заседанието, И. Инкулец го нарича „историческо за нашата нация”. След това дава думата на румънския министър-председател А. Маргеломан. Румънският политик прочита Декларация на правителството, в която се посочват редица гаранции за Бесарабия, ако тя влезе в състава на Кралство Румъния. Едната от точките на документа засяга и националните малацинства и посочва „гаранцията за съхраняването на придобитите от тях права”. След прочитането на „Декларацията” министър-председателят, заедно с колегите си от румънското правителство, напуска заседателната зала. По предложение на Молдовския блок на трибуната се качва румънският професор от бесарабски произход Константин Стере, който признава, че независимо от гласуването на депутатите, Румъния няма да се откаже от своите исторически искания и националните си идеали, които я принуждават да търси път към морето „и тогава” – заключава професорът – „тя ще бъде принудена да присъедини Бесарабия без нашето съгласие…”.
По въпроса за бъдещето на Бесарабия се изказват всички представители на политическите групи в СЦ. Представителят на Молдовския блок Йон Буздуган прочита Декларация на Молдовския блок, която поддържа „возсъединението на Бесарабия с майката си Румъния”. Представителят на Земеделската фракция Владимир Циганко отбелязва, че въпросът за бъдещето на Бесарабия трябва да се решава на референдум или Учредително събрание. Мнението се поддържа от представителя на немското малцинство Роберт фон Леш, от украинското население – Аркади Осмолавски и от Лига на руската култура – Александър Грекулов. Полякът Феликс Дудкевич се обявява за присъединяването на Бесарабия. Накрая се разпада и Земеделският блок, честина негови депутати казват, че ще гласуват за предложението на Молдовския блок. Думата е дадена и на Кръсте Мисирков, който се изказва от името на българите и гагаузите: „Българо-гагаузската фракция ме упълномощи да обявя, че тя в никакъв случай не смята че има право, без специалните правомощия на българското и гагаузкото население на Бесарабия, да разглежда и решава въпросите за присъединяването на Бесарабия към която и да е съседна държава.Според фракцията въпросът за споразуменията с чужди страни, ограничаващи политическите права и независимостта на Бесарабия, може да бъде разглеждан и разрешаван единствено от народното, свободно избраното, Учредително събрание на Молдовскта република. Следователно българо-гагаузката фракция се въздържа от гласуване по въпроса за присъединяването на Бесарабия към Румъния при всякакви условия”.След изказванията и на другите фракции е поставен въпросът за това как да бъде проведено гласуването: открито или тайно. Молдовският блок предлага първия вариант. Предложението му поддържат 82 депутати, против гласуват 27 и 16 – въздържали се.След това става открито поименно гласуване за резолюция на същия Молдовски блок по въпроса за присъединяването на Бесарабия към Кралство Румъния. Резултатите са следните: за присъединяване гласуват – 86 депутати, против – 3, въздържали се – 36, отсъстващи – 13 човека.Трябва да отбележим, че сред тези, които гласуват против присъединяването на Бесарабия към Румъния, е българинът Стефан Баламез. Въздържали се – Мисирков, Кунчев, Кулава, Кирилов и Мълдов. Отсъства Новаков. В същото време Топчу, Глуган, Демиров, Куртев, Мирлич, Русев и Стоянов изобщо не фигурират в списъците от 27 март 1918 г. Единствено гласувал за присъединяването е Сберя, който, както е известно, влиза в Молдовския блок.
По-нататъшната съдба на българите и гагаузите, депутати в Сфатул Церий, е различна. Мисирков, който е категорично против акта от 27 март 1918 г., продължава да се бори за правата за българите. На 8 юни 1918 г. той пише писмо до Васил Радославов, Министъра на външните работи и изповеданията на България, в което подчертава следното: „… актът от 27 март 1918 г. за присъединяване на Бесарабия към Румъния изглежда ще остане без ревизия и изменение, без специално уговаряне и гарантиране с международен договор правата на националните млацинства в Бесарабия”. Мисирков призовава българските власти да ревизират бесарабския въпрос във връзка с добруджанския. Активната дейност на Мисирков не остава незабелязана от румънските власти. На 29 октомври 1918 г. Кръсте Мисирков е арестуван и през ноември екстерниран от пределите на Бесарабия. На 15 септември 1918 г. Бесарабският комисариат издава заповед за екстерниране от Бесарабия на депутата от български произход – Иван Глуган. Обаче по неизвестни за нас причини Глуган остава да живее в Кишинев. Това се вижда от спомените на потомците му, които сочат, че И. Глуган е бил в Кишинев през 1937 г. и даже има снимка, която подтвърждава този факт.Другият депутат – Михаил Русев, през 1926 г. се обесва на работата си в Кишинев. При това той оставя записка със следните думи: „На мен, като на всички, е трудно да напусна този свят – но трябва да си тръгна. Вече нямам сили да остана на това ниво и в този снежен ден си казвам satis (доста!)”Димитър Мълдов се връща в Болград, където е бил депутат в градското кметство.Също в Болград продължава своята дейност Фьодор Куртев. През 1927 г. той е един от учредителите на „Болградска търговска и банка”. Банката имала капитал в размер 1 млн. леи. Ф. Куртев вложил 50 хил. леи. Антон Новаков остава да живее в Кишинев, на ул. Василе Александри № 15. Имал къща в с. Мерени, уезд Лъпушна. В документи от 1930 г. е посочено, че е бил „индустриалец” .Димитър Топчу се занимава с адвокатска дейност в гр. Тигина. Активно се включва в политическия живот на междувоенна Бесарабия. Нееднократно е избиран за депутат в румънския парламент от Национал-аграрната партия. Възглавява партийната организация на Национал-христианската партия в уезд Тигина. През 1940 г. е първи заместник-министър на Селското стопанство и имотите в правителствата на Йон Джигурту и Йон Антонеску. През 1944 г. е арестуван и затворен в Карансебеш Фьодор Кирилов, след 1918 г. заема различни длъжности: заместник-председател на Съвета на търговците и Търговско-промишлената палата в гр. Кишинев; Член на Административния съвет на Службата за социално осигуряване на града и депутат в Кишиневското кметство. Бил е комисар в Бюрото по заетостта в Кишинев. Стефан Баламез остава в Кишинев. Тук той е председател на Временната комисия в Камарата по труда. Обаче през 1941 г. е арестуван от съветското НКВД и за „участието в контрареволюционната партия” е осъден на 10 години в поправителен трудов лагер. Съветските органи не повярваха в искреността на гласуването на Баламез против присъединяването на Бесарабия към Румъния. Според тях той е бил подкупен от румънците, за да гласува против, тъй като те са искали да покажат, че гласуването е свободно и демократично. Същата съдба постига и Михаил Стоянов. След 1918 г. той остава да живее в Кишинев. Занимава се със земеделие. Арестуван е по донос на 13 юни 1941 от НКВД. Обвинен е, че от 1905 до 1918 г. е бил депутат в Кишиневската градска дума. Въдворен е в лагер Ивдел, където умира на 24 декември 1941 г.
Кирил Сберя след 1918 г. работи като съдия в Кагул. През 1944 г., заедно с румънската администрация, преминава на десния бряг на река Прут. Работи като учител по руски език, а към края на живота си става пазач.

Источник:https://www.ndb.md/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D1%84%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB-%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80/?fbclid=IwAR1naoUg9kl-VAmWbF5uYhlhbc_5XrhIwRZluhZx1UXpmwpze6PvA4JXOm0