Битвата за образа на Дякона

През последното време в медийното пространство на бившата народна република се развихри една
масонска истерия около сакралните образи на Левски и Ботев.Основната, внушавана на читателите и зрителите мисъл от страната на «либералната» интелигенция, това е становището, че Раковски, Левски и Ботев са част на европейското, освободително движение през 19 век, идеологическо оформено от Д. Мадзини и със създаването на «Млада Италия» - практически. Сигурно, не е случайно съвпадението и багрите на триколорите.И понеже за революционното движение в Европа са използвани структурните, организационни, методологически похвати и символиката на средновековните масони-«волните зидари», то «либералите»-евроинтегратори правят извод, че Раковски, Левски и Ботев са «масони», а Каравелов, З.Стоянов , Панов и други са российски агенти.На свой ред през времето на «соца» образите на Левски и Ботев са ни преподнасани съгласно тогавашната коммунистическо-пролетарската идеология, като издънки от народната, хайдушка среда. Семинарийско-церковното, монашеско възпитание на Левски се потулва, а Ботев излизаше един бунтовник-анархист, нечаевец, хъш и народоволец. Но сегашните «либерали» доказват, че Ботев е мислител, организатор и водач от европейско, масонско ниво. Естественно, че нас, простите българи тази полемическа врява, вдигната след създаването на новите филми «Левски» и «Ботев» ни обърква и посява в душата ни всякакви смущения. Още повече, че има решение в бесарабска Тараклия да се издига паметник на В. Левски. И какво сега отговорните другари и историци трябва да проповедват и да внушават на обикновенно недоверчивите школари, знаещи саде един български герой- Х. Стоичков и възрастните скептици, българските нигилисти и «общочовеци»? Сигурно, с цел да се обнови образа на дякона Кунчев и да стане по-романтичен и по-общи за всичките българи, излиза интересна публикация, която изписва Дякона с съвсем друга светлина. Според мен, много по-ярка, отколкото жълтата на масонските, изпожулени картини или по плакатите на българския агитпроп.
«Филмът «Ботев»,както и по-раният филм на Максим Генчев, «Дяконът Левски», дават ясни примери за това, което вече «не функционира»в съвременното българско културно пространство и себесъзнание: прости и едноизмерни продължения на традиционния разказ за „героична чутовност“ и нещо, „като Термопили славно, безгранично“. Подобни превъзнасяния, нормални преди около 100-120 години, днес звучат кухо и фалшиво, просто защото за повечето от нас вече е инстинктивно ясно до каква убийствена
степен има разминаване между приповдигнатия, почти бомбастичен тон на
литературно-историческия ни канон и нормалното българско ежедневие. До
каква степен реалността на България и българите се определя от факта, че
в нея «герои няма». Има ги единствено в българското въображение.»( З. Енев)

Калугерският орден таксидиоти.

«Съратникът на Левски Матей Преображенски – Миткалото е един от най-прочутите таксидиоти.
Таксидиотите са български монаси, специално подготвени и обучени за своята мисия – да посещават най-отдалечените кътчета на страната и основават постоянни или временни училища, в които обучават малки или по-големи ученици, както и да събират дарения за манастирите. Техният девиз бил „За вяра и свобода“.
Понеже пренасяли пари и ценности, често са нападани от турци и гърци, които искали да ги ограбят. Затова от раби божии се превръщат в смели воини. И създават бойно изкуство за сражения с тояги срещу мечове.
За да станат таксидиоти, преминават през сложна физическа и психологическа подготовка, които правят силни тялото и духа. С юмрук са можели да убият вол, удряйки го по главата, а въоръжен с тояга, един таксидиот се сражавал успешно с 5-6 души с ятагани. Стават още по-силни, когато започват да използват за водене на бой железен прът, който всъщност е един вид меч, защото долният му край е заострен, а двете му страни са резци. Това вече е хладно оръжие, което за неправоверните в Оманската империя е забранено, но те издействат разрешение от султана да го носят и използват.
Таксидиотите се появават в началото на XVIII в. Не е точно установено, но има основание да се смята за техен родоночалник е игуменът на Хилендарския манастир Панасий. Той открива писания, от които узнава за българското бойно изкуство от средните векове – ето. Изучава го и когато смята, че го е овладял, събира монасите, които в манастира тогава са 35, повечето яки мъже. Нарежда им да го нападнат всички наведнъж без да се страхуват от сана му.
Те много не го обичали, защото бил прекалено строг към тях, и решили, че е дошло времето да го понатупат, затова се нахвърлили с ярост върху него. Игумен Панасий обаче ги изпонатръшкал. Като се опомнили от нанесените им поражения, монасите помислили, че Бог е възнаградил игумен Панасий с чудодейна сила, защото всички признавали, че той е свят човек.
Тогава Панасий им казал, че всеки от тях може да притежава такава сила и умения като неговите. Подбрал 10 от най-младите монаси и за 6 месеца ги обучил, а те пък станали учители на други. Един от тях е отец Паисий. В известното стихотворение за него Иван Вазов го описва като монах бледен, който пише приведен под светлината на свещите.
На младини обаче отец Паисий е бил таксидиот. Мъж с атлетическо телосложение, прикрито под монашеското расо, той е кръстосвал българските земи с бойна тояга. Една привечер се разразява буря и той търси убежище в близкото село, което обаче се оказва турско. Показва тескерето си за таксидиот на агата, а той знае, че те са покровителствани от султана, затова го настанява да пренощува в имарета към джамията. За благодарност Паисий му дава една сребърна пара.
Агата помисля, че този монах има много пари и през нощта го напада с още 6 въоръжени с ятагани турци. Паисий обаче е подготвен за подобна ситуация. Спи леко, при най-малкия шум се събужда, като вижда нападателите, грабва тоягата си, избива оръжията от ръцете им, поваля ги на земята, развързва поясите им и с тях ги връзва.
Когато ги подкарва, те уплашено го питат къде ги води. монахът им казва, че съгласно техния обичай крадците се наказват със смърт, затова ще ги удави в близкия вир. Започват да го молят за пощада и той се съгласява да ги пусне, ако всеки от тях даде по 10 жълтици като дарение за манастира. Понеже нямат у себе си, той пуска един от тях да донесе откупа за всички. Останалите вкарва във вира, докато водата стигне до шиите им. Когато след час освободеният се връща с 60 жълтици, пуска всички и те мокри до кости бягат през глава.
Друг известен таксидиот е Йосиф Брадати, а също и Антим Видински. Един от най-прочутите е Матей Преображенски, защото е измежду най-близките сътрудници на Васил Левски. Ненапразно го наричат Миткалото, защото той снове надлъж и нашир поробената българска земя. Той е възприел идеята на Апостола за освобождението на България чрез въоръжена борба, но я съчетава и с утвърждаването на духовната власт.
Създаването на Българската екзархия през 1870 г. е голяма победа на дейците за църковна независимост. Но въпреки фермана на султана, Цариградската патриаршия оказва ожесточена съпротива срещу неговото прилагане. Гръцките владици, които векове наред са събирали духовен данък от българите, са натрупали състояния. След фермана на султана за създаване на Българска екзархия повечето от тях наемат пазванти – турци, черкези, арнаути, татари, на които плащат, за да не позволят на български владици свещеници да оглавят епархиите и енориите, които вече са признати за част от екзархията.
Матей Преображенски се заема и с този проблем. Заедно с още двама таксидиоти, обучени да се бият с пръта-меч, разгонва пазвантите, гръцките владици и попове, и въвежда българските в техните владения. Скоро му се разнася славата и само като чуят, че той приближава, пазванти, гръцки владици и попове се разбягват, защото се страхуват от неговото възмездие. Знаело се, че на пазвантите удря по 40 пръчки на голо, а на владците и поповете реже брадите, обръсва им главите и ги облича със селски дрехи, правейки ги клисари – да бият камбаните и да събират угарките от свещниците.
Таксидиотите са просъществували почти до освобождението на България през 1878 г.»