"Златните гущери" хумор

Вече цяла седмица ката нощ Овчо сънува гущери. И не е от оние, зелените, ама златнички едни такива гущерчета: пъргави и щури. Те гаче врабчушки обикалят Овчовите цървули, подскачат на задните си търначинца и нещо му писукат. Когато най-нахалните от тях започват да кълцат навущата, Овчо тутакси се ядосва и започва да ги рита и се събужда. Ама не заради гущерите, а заради уплашената жена, която той също сритваше в съна си. Тя вече не можеше да търпи тези ритници и вече няколко дни спи при децата в другата стая.
Нещо трябваше да се прави. Единственно, което можеше, това да сподели своят кахър с комшията си Начо Урдека. Начо, негов аркадаш от детски години: наедно учиха, ходеха на борба, на гурбетлък в Русия. Сетне, когато се върнаха, Начо става бизнесмен, държи барче в село, а Овчо тръгна с вуйчо си овчарин. Начо имаше богати клиенти в Кишинев и им купуваше от Овчо ба кавърма, ба сирине, вино. Не бяха бедни, ама като млади хора, получили възпитание на спортният терен, имаха кураж винаги да се първи.
Когато Овчо, разлавайки кучетата още от дзаранта, влезе в Начовият «офис», натъкмен в дядовата му кухничка, Начо вече високо говореше едновременно със два телефона и се пулеше в монитора. Той кимна на Овчо и продължи да се заява със някакви си душмани. Накрая той се отчепи от тях:
- Кво става Овчо?- пита Начо без да отърва очи от компютера.
- Става, че пак ляга,- привично му отговаря Овчо, сядайки на столчето редом,- искам да те попитам нещо.
- Питай! Едно питане пари не струва.
- Ти вярваш ли на сънища ?
- Някой път вярвам…Да не сънува нещо страшно?
- Сънувам…цяла седмица…гущери.
- Гущери?!
- Да. Ама златни. Досаждат ми. Започвам да ги ритам в съна си, ама и нашта сритвам. Тя сега се преместе при децата и се цупи. Какво да се прави не знам. Може да си бая?
- Овчо! Нямаш акъл? Какво баене?! Това е знак! Това е пророчески сън! Таман вчера са сетих за теб. Знаеш ли какво вчера намерих? Я виж?
Начо шавна с «мишката» и на монитора се изписа някакв си текст.
- Ето, чети!
Овчо се втренче: « Итальянская фирма закупает овечий навоз. Закупочная цена 300 дол. за тонну»
- Видя ли къде се гущерите?! Саде на вашето перде има един бюлюк купища, а ми колко пердета имаме из цялата Бесарабия? Затова ти сънува златни гущери под краката си, защото то тъй го има. Само навидай се и трупай. Аз вече и камиони нужни намерих: белгийски лайновози. Всичко е механизирано, саде че тези камиони до нашите пердета не могат да стигнат. Трябва удобна площадка и недалеч от шосето. Такава има саде една- примарийският двор.
- Жа трябва да се гълчи със примара?
- Никакви приказки. Аз жа стана примар.
-Ти? Примар?
-А че какво? Не ме бива, ли?
- Бива те, ама това е една морока: избори, партии, събрания..я ще избират , я не е…
- Не бери кахър. Аз всичко вече премислих. Трябват саде двама-трима активисти.
- От къде жа вземеш активисти? Имаме в село саде овчари и пъдари…И от каква партия? Нашите хора , нали знаеш, саде комунисти признават..
- Признават, защото други няма! Жа направим и ние партия- «овчарско-пъдарска»…
- Народна…
- Да. Овчарско-пъдарска народна партия. Имам хора в Кишинев-ще я учредят за нищо време. За нас главното тук, на място, да уредим нещата.
- Добре. Ама кой жа ни бъди секретар?..Събрания, агитация, протоколи, посрящане-изпращане…
- Това вече е твое задание. Ти, нали, си дипломат. Залъжи някой грамотен човек. Например, Софчо: учител, интеллигент.
- Какъв-то е фудул!
- Фудул- не фудул. Други кадри няма. Хайде, започваме!

На другият ден селският учител Софчо видя над къщата на овчарина Овчо развят черно-жълт байряк. Софчо беше истински интеллигент: с очила, паралия и чанта. Той беше от ония хора, които всичко знаят и без тях не минава нищо в село. На младини той завърши политехнически институт в Одеса, поработи малко на един прочут, но секретен завод още при социализма. Като започна перестройката, той един от първите разбра накъде духа вятъра и се прибра в бащиния двор. Сега, наближавайки Овчовата къща, душевното вълнение му се усили. Все пак, Овчо е бивш негов ученик, а за всеки учител наставничеството е нещо като профессионална болест. Софчо само миг се позапря пред портите и решително щракна с алката. Без да чака стопанина той цъцна кучето и се изпречи пред Овчо, който под сайвана кърпеше царвул и слушаше музика по радио «Албена».
-Добър ден Овчо!
Овчо учудено се ококори и сключи музиката.
- О! Бря! Какви гости!
- Гледам: байряк си развял. Помислих: може би дружина стягаш.
- Както сявга, сте прави…Стягаме се за избори на примар.
- И кого тъкмите за такъв? Може би твоя комшо?
- Пак сте прави. Именно Начо Урдека е кандидат от нашата партия.
- Коя е вашата партия?
- Овчарско-пъдарска народна партия.
- А, че кого ще пъдете?
- Няма да пъдем-жа вардим…
- Какво ще вардите?
- Барбошките.
- Барбошките? От кого ще ги вардите?
- От ръкет.
- И на кого трябват барбошки?
Овчо вади от торбата хартиен лист със рекламата.
- Ай, го- четете! Начо вече испрати факс.
- Защо тогава той иска да става примар?
- Зам да варди барбошките…Ние жа ги събираме в примарийския двор. Начо хем примар жа бъде, хем пъдарин…
- Може ли да вземете и мен във вашата партия?
- Не може!
- Защо?
- Защото имате институт…
- Имам. Зная немски, френски, английски…Мога да влизам в Интернет…
- Не може! В нашата работа главното не е да «влизаш», а да извизаш !
Да трупаш и да извизаш, да извизаш и да трупаш…
- Какво да трупаш? Барбошки?
- Аз нали казах, че не ви бива…Не е барбошки да трупаш! Гущери да трупаш!
-Гущери?
- Да, гущери…зеленички…парички да трупаш! Money-money…Intelez?
- Ако ще трупате пари, защо тогава си кърпиш цървула?
- Аз оставам с овцете.
- Уж си в Партията и пак с овцете ?
- С овцете е по-вярно…Пристига, да кажем, Начо от Италия с няколко «Мерседеса»-лайновози и ми казва: « Хайде, Овчо- трупай !» Аз, пък жа стоя настърни, опрян на кърлигата и жа му обадя: « Изпъром. Наче, гущерите давай!» На Начо, може , не му се дава:той и сами може да трупа барбошки, ама няма да влезе в агъла применен я… Аз пък със цървулките вече съм готов… Тъй, че Начето жа плати като миличък. Сега, нали знаете, за сичко се плаща!
От торбата се дочу характерно писукане и Овчо сръчно извади мобилника:
Слушам!..Как?! Да-а-а! Калпава работа излява!
-Какво се случи?
- Няма да има гущери! Няма-а-а! Остават саде барбошките…Грешка имало.
- Каква грешка?
- Във рекламата. Обявата била пратена от Италия на италиянски. Тук преводачите сбъркали. Словото имало две значения: «барбошки» и «грах». Барбошки имаме да засипим всичката Италия, а пък грах нямаме хич…Мамката ви, ваша интелегентска! За какъв чеп ви дават дипломи?! Казано е - учените света развалят! Начо позича такива пари! И сега жа го затворят!.. А пък, трябва нова търла да се прави! Ясно! Жа трябва аз да отивам за примар.
- Но ти нямаш образование!
-Аз ли?
Овчо вади от торбата диплом и го подава на Софчо
- « Doktor- habilitat de filosofie»… Ти си станал философ?!
- А, бе! Другите дипломи бяха по-скъпи. Какво сте са зачепили? Хайде, добре! Аз ви вземам в нашата партия !
- Аз, обаче, не съм нито овчарин, нито пъдарин…
- Жа станете и жа бъдете, скъпи учительо! Сега таман е нашето време!

Епилог
През три месеца нашите герои стават шефове: Овчо го избират примар на селото и той прави нова търла на вуйчо си. Начо дава в аренда един камион на кишиневската очистителна станция и два на одеският санаторий, с които возят лечебна кал и уманца (бяла глина). Софчо по партийната линия е ръководител на всевъзможни делегации в чужбина и преводач от шест езика и се преселва в Кишинев.
Овчо гущери повече не сънува и през ноща не рита. Жена му се прибра и вече не се цупи.
Тъй живеят нашти българя!