На гости при нашите молдовани

Защо «нашите» ?

Защото молдованите живеят и в европейска Румъния , и на горката Украйна, а тези хем са наши буджашки комшии, хем са най-тукашни.
400 години в Буджак царуват османите и техните «по-малки брати»- ногайските татари.На старите карти буджашките селения са белязани с полумесец аулите и саде в най-западната част, залепена до Прут, се протегля тънка верига с православни кръстчета: Джурджулещ, Слобобзея маре, Вален, Брънза, Колибаш, Вадул луй Исак, до което стига историческия Трояновия вал. «Троян» на молдовски означава : «пряспа, насип», но румъските и молдовските «учени» искат да е Троян или Валул Роман. Навред в нашите места е геополитика.
Тукашните жители, запазили своята народностна идентичност въпреки тези грозни, геополитически и цивилизаторски трусове, безусловно, заслужават уважение и интерес, а не кишиневските пропагандисти с националистически викове, но некадърни и една мамалижка да сготвят.

Предпоставките за велопохода

Те са няколко: и обявата за етнофестивал в Слобозия Маре, и знакомството с истински тараклийски колоездач Витали Топалов, който вече е от по-младото поколение, но има интерес към тайните на битието, и отколешното желание на нас с комшията Иван Карагеоз пак да направим туристка разходка, поне по Молдова. Те с Виталю се дурдисват по велосипедната стилистика и изиск: антураж, дизайн, аксесуари, марки…Бря! Тлетворното влияние на западняците. Аз съм представител от съветската, таёжна романтика: велодисаги, палатка, въдица, котле, медаптечка, крастачки, кавърма…В тайгата няма барчета с квас, хотели, пътища и вай-фай. Има саде мечки, тигри, рогати изюбри… «надейся только на крепость рук и руки друга…» Но бегонката ми е японска, от по-старите модели и великодушно ми е продадена от един тараклийски кираджия дальнобойщик за 1500 лея.
Също ме подтикна и очерка на тараклийската учителка Н. Артёмина за похода с учениците си в Глодянския район. Съвсем неочаквано за мен, нейният очерк на български език с филососко название « Нашата непозната Родина- Молдова» има повече от 1500 прочита.
И, наистина. За да усетиш една страна като родна, трябва поне да я поразгледаш, пребродиш и да научищ с какво е бележита, а не саде да се зъбим и караме със съгражданите в интернета.
Тъй узря планът да видим припрутските села и езерото Белеу. Надявахме се да видим тамошната природа, да половим риба, да се покъпим, прнощуваме и да посетим празничния фестивал, понеже знаем, че молдованите по ги бива за веселие.

Походът

Всичките нашите очаквания не само се сбъдват, ама и са придружават с редица непредвидени случки и емоции, които правят походите паметни.
Едното от тях-къпането в девствените води на истинска река Прут. Другото фантастическо място за рибарите: големи дървета, правещи дълбоки сенки навсякъде, зелена тревица и бавно течаща вода с играещи рибки, множество кокери и черни, преплуващи реката натам-насам, безобидните смоци-ужи. Местните хора по цели семейства, насядали по брега с въдици, се наслаждават на вековен покой и прохлада сред августовската жега.
Тук заварихме голяма група момченца, които се катерят по дърветата, гаче истински индианци и скачат от клоновите в водата от височина 5-6 метри. Виждайки, че някакви чичовци с изумление ги разгляват и снимат, те още с по-голям азарт ни явяват тяхната сръчност и храброст. Сетне те с възторг разгляват видеото…И тук изникна един, напълно ни обезкуражващ, момент. Оказва се, че не можем да си приказваме: ние не знаем молдовски, те не гълчат на руски.
Усетихме се като пътешественици, попаднали в бразилската селва, въпреки че момчетата яздят мотоцикли и боравят със смартфони. Освен това, на другия ден ги видяхме като музиканти на духов оркестър. Ето какви са сегашните , тамошни молдованчета.


Но най-първите ни посрещнаха граничарите с класическо запитване: «Кои сте? От къде сте? Какво тук дирите?». Разбрали, че не сме беженари от «арбаджишката» страна и си имаме молдовски паспорти, те великодушно ни насочват към местата, за които споменах по-горе.
А онези места, езерния природен заповедник от Изток са оградени с един рид от ръпи и извисяващи се «скали», оформени от вековните, дъждовни порои. Готов приказен пейзаж за рекламен буклет.
Вечерта аз успях да изловя с хлябни топчета няколко рибки и си сготвехми рибена супа с жулка (коприва). През ноща тримата се натъкмихме в едноместна палатка и благополучно дремнахме, оградени от комарите.

Beleu Fest 2025

Освен другото, ми беше интересно да сравним празника с този, който става в Тараклий с същото название. За голямо мое разочарование, оказва се, че тези «празници» са организирани по един и същи калъп със най- дребни съвпадения. Излиза, че нищо оригинално и самобитно Тараклийския «фест» няма, освен езиковото разнообразие на народните песни. А на «Белеу вест» режеше ушото прекаленото таралосване на водещата фестивала. Изкуството е самодостатъчна сила и няма какво да се разправя дълго и наоколо с дебели децибели. И когато запя мъжка хорова група от Галац, хората се срукнаха да ги слушат и едва уговорихме Виталю да не остава тук.
Но към пладне, когато си тръгнахме, срещнахме цяла върволица хора, тръгнали с децата от село къи празничния мегдан. Хората са нуждаят за празнично настроение, общуване и преживяване, а моето специално мнение за организационната форма, сигурно, хич не ги засяга.
Простихме се с Белеу.Най-вероятно името е славянско – Белое защото водата в езерото и Прута има белесникав цвят

Тараклий най- хубаво градче в Буджака.

Пътят назад стана за мен цяло физическо изпитание: ту надолу по асфалт на места с кръпки и дупки, ту нагоре по стръмните баири. Сетне този ужасен спусък по кълдъръма към Вулканещ. Самото градче изглежда позапуснато, разручкано и безлико. Чадыр е разхвърлен на няколко баира и освен хубавия пазар няма с какво да се похвали.
Като финална награда получаваме дългия спусък към Чумай и езерото, в която побързахме да се изкъпим в прохладните води.
И ето родната Тараклия ни посряща с хубав асфалтов път, подредени дворове с китки, сенчести дървета и чудесния мегдан с парка.Слава на тараклийските началници!
Остава последния подем по улица Шверника-Раевски. А Виталю вече успял да опознае цялата Тараклия с нашия поход. Даже няма какво да се добави.