Младший брат Олимпия Панова

Много написано и извест­но о нашем славном земляке Олимпии Панове, но о его брате, Павле, мы не часто вспоминали и мало знали. Но теперь, после знакомства с книгой Марина Илиева „Синове на отечествен дълг”, которая издана в 1994 году издательством Министерства обороны Болгарии можно боль­ше узнать о Павле Панове. Счи­таю своим долгом познакомить наших тараклийиев подробнее с биографией нашего земляка.Ополченцы Бессарабии, с ко­торыми Павел Панов был тесно связан – это его брат – Олимпий, гимназисты, Александр Петро­
вич Кесяков, уроженец г. Аккермана (ныне Белгород­Днестров­
ский), Георгий Николаевич Янков, уроженец с. Бешалма, который
окончив Болградскую гимназию, проживал в Болграде. В то время,
когда Олимпий окончил Болградскую гимназию в 1872 году Павел
еще продолжал заниматься в гимназии, но когда встал вопрос об
участии болгарского ополчения в сербско­турецкой войне 1876 года
братья Олимпий и Павел незамедлительно вошли в состав ополче­
ния и вместе прибыли в сербский город Кладово. Там они поступили
в разные воинские части. Так, Павел был зачислен в дружину Тодо­
ра Велкова, которая называлась „Центрально българско братство”.
Дружина насчитывала более ста человек и в её составе была боль­
шая часть интеллигентов, студентов, гимназистов. На знамени этой
дружины были начертаны слова „Свобода или смърт”. На шапках
дружинников были приколоты знаки, изображавшие льва и слова,
как на знамени: „Свобода или смърт”. Как вспоминает друг Павла,
С. Дандов, Павел Панов одет был в белую шинель сзелеными ивица
ми (гайтани), слева у него была сабля, а на правом боку револьвер.
Павел Панов принимал участие в боевых действиях вместе со своей
дружиной на реке Тимок. После ожесточенных боев в дружине оста­
лось в живых всего 50 человек. Павел был в их числе. После заклю­
чения мира дружина расформировывается. Одна часть ее перешла
в Валахию (Румыния) а другая часть в Россию. Павел возвращается
в Болград и продолжает учебу в гимназии. А следующей весной он
снова прерывает учебу и приезжает в город Плоешти, где набира­
лись ополченцы. 21 мая 1877 года Павла зачисляют в третью роту
первой дружины, а Олимпия в той же дружине, но в первую роту.
Дружина переходит Дунай и направляется к старой столи­
це Болгарии – Велико Тырново. Затем был переход в Балканы и
под городом Стара Загора ополченцы приняли боевое крещение.
За смелость и успешные действия в боях Павел Панов 19 июля
1877 года был произведен в младший офицерский чин. Вместе с
Павлом в рядах бессарабских ополченцев сражались воспитанни­
ки Белградской гимназии – Ангел Кънчев, Панайот Волов, Жеко
Мараджиев и многие другие.
Во время боев на Шипкинском направлении Павел Панов уже
командир отделения, а затем взвода ополченцев. Его личная хра­
брость в сражениях, исполнительность и дисциплинированность
были отмечены командующим ополченской дружиной подполков­
ником Константином Кесяковым. В рапорте командиру болгар­
ских ополченцев генералу Столетову, Кесяков просит присвоить
офицерское звание ополченцам: Павлу Панову, Борису Ловецки,
Георгию Табанову и другим.
Павел участвовал в сражениях под Старой Загорой, на Шип­
кинских высотах, около прохода Шейново. За боевое отличие и
храбрость Павел был награжден русской серебряной медалью и
светло­бронзовой медалью за бой на Шипке. Кроме того он был на­
гражден солдатским орденом, ном второй степени за храбрость. По
окончании боевых действий Павел поступает в новооткрытое Во­
енное училище в Софии. После окончания полного курса военного
училища 10 мая 1879 года Павел был произведи в прапорщики. Как
младший офицер он направляется на службу в Шуменскую пехот­
ную батарею. В 1884 году поручик Павел Панов служит команди­
ром второй батареи этого полка. В 1885 году батарея Павла Панова
принимает участие в Сербской войне. Батарея Панова отличилась
при взятии города Пирот. За это Павел Панов был награжден се­
ребряной медалью. После этой войны Панов служит командиром
3­го артиллерийского полка в городе Пловдив.
9 августа 1886 года стало известно о детронации князя Батем­
берга. Под натиском некоторых офицеров, командующий гарни­
зоном полковник Савва Муткуров командирует капитана Павла
Панова в Софию, чтобы он на месте узнало о событиях. В Софии
Павел, прехав в столицу, останавливается у брата Олимпия, тот со­
общает ему, что ничего не знает о случившемся, поскольку только
вернулся из заграничной командиров. Тогда Павел
Панов разыскивает авторов переворота майора Груева и капитана
Бендерова. От них он узнает, что переворот сделан из патриотиче­
ских побуждении. А в это время председатель Народного собрания
Стефан Стамбулов ведет переговоры с Олимпием Пановым, что­
бы тот принял все меры для избежания кровопролития. Олимпий
Панов принимает предложение Стамбулова. Он становится глав­
нокомандующим гарнизоном и разводит войска враждующих сто­
рон. После этого Павел Панов возвращается с информацией в свою
часть. Однако в Пловдиве его информация бала понята превратно
и его арестовывают. Во время ареста его подвергают истязаниям,
но вскоре освобождают и он продолжает службу в полку.
В 1886 году в Пловдивской области произошли русофильские
волнения. Для разгона бунтовщиков был послан эскадрон под ко­
мандованием ротмистра Рачо Славейкова. Но сам ротмистр ока­
зался на стороне бунтующих офицеров. За это его арестовали и
подвергли домашнему аресту. Но, так как он не имел своей квар­
тиры, он попросил отбывать наказание в квартире Павла Панова.
Но Славейков и Панов часто нарушали условия ареста и тайком, по
ночам выходили в город вооруженными. Когда они были разобла­
чены, военный министр приказом увольняет их из армии. Это про­
изошло 20 февраля 1887 года. После расстрела его брата, Олимпия,
Павел был арестован, как участник русофильского бунта. Более
четырех месяцев Павел был в труднейшем положении. Ом тяжело
переживал гибель брата. По прошествии этого срока его снова вос­
станавливают в армии и назначают командиром 3­го артиллерий­
ского полка в г. Пловдив. А через два года он получает чин майора
и награду – орден „Св. Александра” пятой степени.
Впоследствии Павел служит командиром 6- ­го артиллерийско­го полка в г. Сливен.
В 1890 году полк находился в летних лагерях
возле села Минтишлия. Здесь здоровье Павла, подорванное война­
ми и нелегкой военной судьбой не выдержало и он умер 23 июля
1890 года. Тело его было погребено с воинскими почестями, артил­
лерийским салютом в Карлове. Майору Павлу Панову исполни­
лось только 33 года. Он остался в памяти друзей, современников
прекрасным человекам, борцом за свободу отечества, талантливым
офицером­артиллеристом.
И мы, тараклийцы, должны хранить память о нашем земляке,
который честно служил своему Отечеству и умер на боевом посту.

П. Кайряк Свет. Тараклия, 1995, 25 ноября.

МАЙОР ПАВЕЛ ПАНОВ-ЕДИН ЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР И ГЕРОЙ
доц.д-р Петър Ненков

Пламенният революционер, опълченец и един от създателите на българската артилерия, майор Олимпий Панов бе убит не от враговете на Отечеството ни, а от кликата на жадния за власт, Стефан Стамболов. Към Олимпий Панов Левски се обръщаше с “братленце”, Каравелов го наричаше “гълъбе”, Ботев заявяваше, че е “отличен момък”, а Тома Кърджиев преди разстрела им в Русе, каза: « Плачете не за мен, плачете за Олимпий, защото България няма да роди такъв човек и след сто години! «
Не по-малък герой от него е по-малкият му брат, майор Павел Панов, който е опълченец, участник в Сръбско-българската война и командир на артилерийски полк.
Той е роден през 1857 година в Болград, Бесарабия но коренът му е от Горни Дъбник, Плевенско. Дядо му Пано, който бил жупан/кмет/ на селото, умира от бой, който му нанасят турски разбойници през 1848 година в Плевен. Това става причина синовете му Спиридон и Пано да емигрират в Бесарабия и да се установят там.
Павел Спиридонов Панов е по-малък брат на прославения български офицер и революционер Олимпий Панов. Той е възпитаник на Болградската българска гимназия. След като завършва 6-ти клас, той прекъсва обучението си и заминава за Влашко при брат си Олимпий Панов , който по това време е секретар на БРЦК.
През 1876 година двамата братя заминават за град Кладово, в Сърбия1 където се записват доброволци в корпуса на руския генерал Михаил Черняев и вземат участие в Сръбско-турската война. Воюват в състава на различни части. Олимпий Панов е включен в батальон на майор Н. Киряев, а брат му Павел в четата на Тодор Велков, в която освен него има още стотина български доброволци. Павел Панов взема участие в боевете с турците при около река Тимок. В един от боевете четата дава много жертви и е разбита. Оцелелите се прехвърлят във Влашко. Всред тях е Павел Панов, който се завръща в родния Болград и продължава прекъснато си обучение в гимназията.
Когато руският император Александър Втори обявява с манифест на 24 април 1877 година война на Османската империя, той отново прекъсва обучението си и заминава за Плоещ където се намира лагера на руската Дунавска армия. „На 21 май 1877 г. постъпва в 1-ва дружина, 2-ра рота,а брат му Олимпий Панов се записва в 1-ва рота на същата опълченска дружина. Двамата братя участват със своите другари от Опълчението в похода на Предния отряд на генерал Гурко през Търново, Шипка, Казанлък и достигат до Стара Загора. Тук българското опълчение получава своето бойни кръщение в боя на 19/31 юли с несметните пълчища на Сюлейман паша. Заради проявената от него храброст, Павел Панов е повишен от руското командване н звание унтерофицер.
В епичните боеве на Шипка, унтерофицер Панов командва отделение и взвод опълченци и проявява отново безумна храброст и отлични командно-организаторски качества. Това дава основание на командира на неговата дружина, подполковник Константин Кесяков в рапорта си до началника на опълчението, генерал-майор Николай Столетов, да предложи унтерофицер Павел Панов и още няколко опълченци за производство в първо офицерско звание. Предложението му не е удовлетворено, но то запалва искрата в душата на Павел Панов след Освобождението да се обрече на военното поприще. На 19 октомври същата година унтерофицер Павел Панов е приведен в 1-ва рота на Първа опълченска дружина.
През януари 1878 година Павел Панов участва в състава на Опълчението в битката при укрепения лагер Шипка-Шейново, в която руските войски на генерал Радецки разгромяват и пленяват централната османска армия на Вейсел паша. За проявената от него храброст в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, Павел Панов е награден с два руски медала и български войнишки орден за храброст-2-ра степан.
След Освобождението кандидатства и е приет във Военното училище в София. На 10 май 1879 година го завършва с първия му випуск и му е присвоено званието прапоршчик – 2 разряд. Като млад офицер е назначен да служи в „Плевенската 5-а пеша батарея“. През 1885 година като командир на батарея участва в Сръбско-българската война. Батареята му с ускорени темпове изминава пътя до Сливница, но не успява да взема участие в генералното сражение между двете армии на 5-7 ноември, завършило с паметна победа за българите .
В боя за овладяването на град Пирот, на 14-15 ноември обаче батареята на капитан Панов взема активно участие и поразява с точния си огън противника. Той е награден със сребърен медал за участието си във войната.
След войната капитан Панов служи, като батареен командир в 3-ти артилерийски полк в Пловдив. След преврата организиран на 9 август 1886 година от група офицери-русофили срещу княз Александър Батенберг, той е изпратен от началника на пловдивския гарнизон, подполковник Сава Муткуров да провери на място, какво е положението в столицата. В София капитан Павел Панов се среща с брат си, майор Олимпий Панов, който току що се е завърнал от задграничен отпуск и не бил в течение на нещата. След това се среща, капитан Панов се среща с майор Петър Груев и ротмистър Анастас Бендерев и разговоря с тях за станалите събития. Те са всред главните организатори на преврата и му завяват че са постъпили правилно, защото князът водел страната към гибел със своята политика . На другия ден капитан Панов се завръща в Пловдив. При преминаването през Пазарджик, запознава офицерите от гарнизона с обстановката в София. При пристигането си в града на тепетата е арестуван и подложен на разпити, изтезания и унижения. След това е освободен от ареста и продължава службата си в полка.
Капитан Павел Панов не крие симпатиите си към Либералната партия на Петко Каравелов. През месец октомври 1866 година избухват русофилски вълнения на населението в Перущица и други села в Пловдивско. Ротмистър Рачо Славейков от 3-ти конен полк в Пловдив е изпратен с ескадрона си, за да усмири бунтовниците. Той обаче отказва да изпълни заповедта и преминава на тяхна страна. Заради това е поставен под домашен арест. Понеже нямал своя квартира в града, ротмистър Славейков карал домашния арест в дома на своя приятел и съмишленик, капитан Панов. Въпреки забраната да напуска дома, нощем Славейков често обикалял града, в компанията на капитан Панов, което става причина, военният министър, полковник Данаил Николаев да поиска от регентския съвет, двамата офицери да бъде уволнени .
С приказ № 14 от 20 февруари 1887 година тримата регенти Стефан Стамболов, зет му, подполковник Сава Муткуров и Георги Живков уволняват от армията капитан Павел Панов. Два дни по-късно, след съдебен фарс, пак по заповед на тримата регенти е разстрелян в местността Левент табия, на брега на Дунава, край Русе, майор Олимпий Панов с неговите другари, заради участието им в бунтовете на офицерите-русофили в Русе и Силистра . Останал сам, отстранен от служба и смазан душевно от новината за екзекуцията на брат си, след няколко месеца, капитан Павел Панов отново е върнат от регентите във войската. Сякаш са искали да му покажат, че ако не се кротне, може да последва участта на брат си Олимпий.
След две години е повишен в звание майор, награден е с орден „Свети Алексанъдр“-5-та степен и назначен за командир на 6-ти артилерийски полк в Сливен. Приема командването на полка, който е на летен лагер край карловското село Минтишлии /днес Марино поле/.Времето е адски горещо, но това не е пречка артилеристите от поверения му полк, да продължат полевите занятия и да повишат своето бойно майсторство. Тридесет и три годишният командир на полка обаче е изтерзан. Той не може да прежали брат си. Здравето му се влошава драстично и на 29 юли 1890 година умира по време на занятията в село Минтишлии /Марино поле/. Погребан е в Карлово с воински почести.