Лъжата за "древна Гърция"

0
Голосов: 0

691

Лъжата за "древна Гърция"


ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА МОДЕРНА ГЪРЦИЯ ОТ ЗАПАДА

През 18-19 в. на Запад се заражда идеята за пресъздаване на древна Елада, - че територията ѝ трябва да бъде освободена от Отоманската власт и да се "пресъздаде" държавата по класическия модел...
За крал е избран германецът Ото Вителсбах, католик, принц на Бавария, който пристигна във временната столица Нафплион през 1833 г. на борда на британски военен кораб.
Така съвременното гръцко знаме е създадено на базата на знамето на Бавария.
Германският крал Ото имал за цел бързо да премести столицата в Атина, защото бил запленен от славното минало на този древен град-държава.
До началото на 19-ти век населението на Атина се е състояло предимно от арванити (арнаути). Те традиционно говорят Арванитика (Arvanitika) - диалект на албанския език. Те се заселват през късното Средновековие и са доминиращ елемент на населението в някои райони на Пелопонес и Атика до 19-ти век. Арванитите днес се самоопределят като гърци.
През османската епоха хората живеещи южно от Олимп наричали себе си римляни, - ромеи: Romeos. На територията на новосъздадената държава са живели големи групи от албанци, власи, славяни и турци, които днес са асимилирани напълно.
Името "Гърция" е наложено на съвременната гръцка държава от европейските велики сили.
Няма древни карти или препратки с думата "Гърция". Никога не е имало някакъв вид политическо обединение между древните елински градове-държави и в този смисъл - "древна гръцка държава", и т.н.
"Древна Гърция" никога не е съществувала.
"Древна Гърция" била съставена от стотици отделни, често враждуващи помежду си градове - държави. Някои били не по-големи от селца, докато други били големи градове като Спарта и Атина. Тези градове държави се наричат полиси. Законите, обичаите и владетелите им се различавали, а често някои полиси водили и войни помежду си, въпреки общия си гръцки произход. Заради нуждата от земи някои полиси колонизирали други части на Средиземноморието между VIII и VI в.пр. Хр.
Единственото изключение е създаването на т.нар. "Делоският морски съюз", наричан още "Делоска симахия", "Първи атински съюз" или "Атинско архе", който представлява обединения на древногръцките полиси начело с Атина, просъществували по-малко от 30 години. Основан през 478-477 г. пр.н.е. по време на Гръко - персийските войни за отбрана на европейска Елада и на малоазиатските елински полиси. В него влизали 200 морски полиса. Съюзът е престанал да съществува през 404 пр.н.е. след поражението на Атина в Пелопонеските войни.
За да противостоят на него спартанците пък създали Пелопонески съюз, като обединение на полиси от Пелопонеския полуостров създадено в периода 6-5 в. пр.н.е. В него влизат пелопонеските полиси, - без Аргос и части от Ахея, създаден и воден от Спарта. За разлика от Делоския морски съюз, който има могъщ флот, този има силна сухопътна армия. В крайна сметка, обаче, борбата за надмощие и търговските интереси между Делоския съюз, воден от Атина и Пелопонеския съюз, воден от Спарта, водят до т.н. Пелопонески войни.
Делоският съюз, преди Пелопонеската война през 431 пр.н.е.
Подходяща начална точка за разрешаването на тази главоблъсканица е разглеждането на смисъла на думата “елини”. Всеизвестно е, че Омир не е познавал никакви елински народи. По негово време с “Хела” е била обозначавана само малка част от гръцките земи. По-късно смисълът на тази дума е разпространен върху цялата земя. А, още по-късно думата “елин” започва да придобива по-ясна дефиниция - форма на отличаване и отделяне от негърците, сиреч “варварите”. Това отличаване обаче не винаги е било толкова контрастно. Спартанците не са казвали “варварин”, а “чужденец”.
Хората от Додона според Херодот са били първите “елини”, които са получили даровете на хипербореите. Обаче Додона винаги е бил считан за пеласгийски град и никога за гръцки.
Предвид всичко това, а и поради факта, че преди и известно време след Троянската война цялата южна част на Балканския полуостров се е наричала Пеласгия, а не Гърция или Хела, единствената достоверна теория може да бъде, че обединена древна гръцка държава никога не е съществувала!
Ритуалът с пренасянето на олимпийския огън също не произлиза от древна Елада. Той е създаден от един германец на име д-р Карл Дийм, който е организирал Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
В книгата си "Нещастието да си грък" Nikos Dimou пише, че желанието на Запада да проектира представата за древното минало върху съвременните гърци е в тежест за самите гърци, които са обременени с история и митове.
В Средновековието, обаче, елин всъщност означава езичник, а гърците започват да се смятат за римляни, - ромеи. Едва по време на Гръцкото възраждане отново се появява самоназванието „елини“, но и "ромеи" се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 година.

ЙЕЗУИТА ДЖИЙН ХАРДОУН И НЕГОВАТА ТЕОРИЯ ЗА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Джийн Хардоун (1646-1729) е бил френски учен - класик, член на Ордена на йезуитите. Той е автор на необичайна теория за фалшификация. Като библиотекар на лицей Луи льо-Grand в Париж, той стига до заключението, че почти всички класически текстове, както и най-древни произведения на изкуството, монети и надписи, са били подправени през 13 век от група монаси - бенедектинци, водени от загадъчна фигура, когото той нарича Сивиръс Archontius. Името Сивиръс Archontius вероятно е прикрит намек за Светия римски император Фридрих II Hohenstaufen.
През 1685 Хардоун редактира и издава натуралната история на Плиний... Според него, с изключение на произведенията на Омир, Херодот и Цицерон, Естествената история на Плиний, Georgics на Вергилий, и сатирите и посланията на Хорас, всички древни класици на Гърция и Рим са били фалщифицирани от монасите - бенедектинци.
Джийн Хардоун твърди, че той е "открил" цялата измама от зацапвания, серия от улики, вградени в класически произведения, улики, които включват случаи на неубедително или лошо писане, както и очевидни анахронизми. Той вярвал, че през тринадесети век фалшификаторите не само са фалшифицирали основните класически текстове, но също така и редица по-късни препратки към тези текстове, като по този начин се е създала широка мрежа от взаимно подсилващи се измами.
Съвременните гърци не само не са преки наследници на древните, а гръцката идентичност е мит, създаден през 19-ти век.
В началото Атина е била с 4-5 хиляди обитатели, и след въстанието нараства многократно.
В самото си основаване Гърция е била с малобройно население - по-малко от един милион души, повечето от които албанци, славяни и власи. Когато Гърция завладява Епир и Тесалия, населението ѝ нараства три пъти. След договора от Лозана през 1923 г. и след обмен на населението с Турция, Гърция се обявява за хомогенна странна, състояща се от 100% чисти гърци...
Марк Твен описва новосъздадената държава в пътеписите “Глупаци в чужбина”:
“Древна Гърция и съвременна Гърция представляват най-яркия контраст, който може да се намери в историята. Цялата нация наброява само осемстотин хиляди души, а сред тях има предостатъчно бедност, мизерия и лъжливост за четиридесет милиона. Флотата се състои от няколко сиромашки риболовни корита. Под властта на крал Отон приходите на държавата са пет милиона долара - получени от данък в размер на една десета от всички земеделски продукти и от екстравагантни данъци върху търговията.
От тези пет милиона малкият тиранин се опита да поддържа армия от десет хиляди мъже и да даде заплати на стотици безполезни придворни лакеи и служители по подобие на големите монархии, които тази жалка държава се опитва да имитира.”
..............................

Гръкофилство

Гръкофилство или Philhellenism ("Любовта към гръцката култура") [1] е била интелектуална мода от началото на 19-ти век, която кара известните Лорд Байрон или Чарлз Никола Фабвиер да се застъпят за гръцката независимост от Османската империя.
В периода на политически репресии след падането на Наполеон, когато либерално мислещата, образована и просперираща буржоазна класа на европейските общества открива романтични революционни идеали, се заражда идеята за пресъздаване на древна Елада.
Гръкофилство е било особено силно в Германия, където манията по древните елински градове-държави започва още през 18-ти век като мода сред изискани кръгове и навлиза дълбоко и в образователната система.
Първата фаза на гръкофилство в немската култура започва с писанията на Йохан Йоахим Винкелман, един от изобретателите на история на изкуството. По-късно Фридрих Август Волф поставя началото на модерната Омирова степендия.
Създаването на модерна Гърция
В резултат на засилващото се гръкофилство, в Европа се заражда идеята, че територията на древна Елада трябва да бъде освободена от Отоманската власт и да се пресъздаде държавата по класическия модел.
Поради гръцки произход на голяма част от класическата наследство на Запада, тази идея става доста популярна и поражда съчувствие за гръцката кауза. Много заможни американци и западни европейски аристократи, като например известния поет лорд Байрон и Самуел Хоуи се присъединяват към гръцките революционери. Много други са помогнали за финансиране на революцията.
Договора от Лондон 1832 провъзгласява Гърция за монархия. Германският Ото Вителсбах (католик), принц на Бавария е избран за крал. Ото пристигна във временната столица, Нафплион, през 1833 г. на борда на британски военен кораб.
Съвременното гръцко знаме е наложено от Ото Вителсбах и е създадено на базата на знамето на Бавария.
По време на османската епоха хората живеещи южно от Олимп Olympus наричали себе си Римляни (Romeos). След създаването на новата гръцка държава на територията и са живели големи групи от албанци, власи, славяни и турци, които биват асимилирани напълно.
До началото на 19-ти век населението на Атина се е състояло предимно от Арванити. Арванитите традиционно говорят Арванитика (Arvanitika) диалект на албанския език. Те се заселват в Гърция по време на късното Средновековие и са доминиращ елемент на населението в някои райони на Пелопонес и Атика до 19-ти век. Арванитите днес се самоопределят като гърци. [2]
Името "Гърция" е наложено на съвременната гръцка държава от европейските велики сили. Съвременните гърци наричат ​​себе си елини (Ellines), а държавата им Елада (Hellas). Няма древни карти или препратки с думата "Гърция". Никога не е имало някакъв вид политическо обединение между древните елински градове-държави, следователно древна гръцка държава никога не е съществувала.
Гръкофилство и нацизма
Германската мания по древна Елада се проявява и в началото на 20-ти век. Ритуалът с пренасянето на олимпийския огън не произлиза от древна Елада, нито е дори от 19 век, когато се възражда олимпийското движение. Целият този ритуал е създаден от един германец на име д-р Карл Дийм, който е организирал Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
Началото на древните олимпийски игри е било обявявано от пратеници, които са носили маслинови корони, символ на свещеното примирие, което гарантира, че спортистите могат да пътуват безопасно до и от Олимпус. Не е имало ритуално пренасяно на олимпииски факел.
Гърция и гърците сега
В книгата си "Нещастието да си грък", Nikos Dimou поддържа идеята, че желанието на Запада да проектира древното минало върху съвременните гърци е в тежест за самите гърци, които са обременени с история и митове.
Този сблъсък между нашето напомпано, митично его и суровата ежедневна реалност е постоянен източник на депресия. Ние смятаме, че трябва да получим специално признание и отношени, и когато ние не го получим се чувстваме разочаровани. Ние ставаме несигурни и проявяваме поведението на "аутсайдера". Затова започваме да вярваме в теориите на конспирацията и се чувствуваме застрашени. [3]
"Виновни са германицте" казва г-н Dimou за просволутата гръцка гордост. Той има предвид Йохан Винкелман, немски историк по изкуството 18-ти век, чиято визия на древна Гърция е " населена с красиви, високи, руси и мъдри хора, представляващи съвършенство", което в известен смисъл оформя модерната гръцка идентичност.
"Ние говорихме на албански диалект и се наречахме римляни, но Винкелман, Гьоте, Виктор Юго, Дьолакроа, всички те ни казаха:" Не, вие сте елини, преки потомци Платон и Сократ " [4]
С други думи германците и европейските велики сили в началото на 19ти век са били в основата на създаването на съвременна Гърция и съвременните гърци по модела на немската арийска философия. Съвременните гърци не само не са преки наследници на древните, но гръцката идентичност е мит, създаден през 19-ти век.
← В сердце Гагауз Ери. По наследству. П. Люленов →

Комментарии 2