Вапцан гарван. пиеса

0
Голосов: 0

2070

Вапцан гарван.  пиеса


Социална драма в 3 картини
Действащи лица :

Павел човек с нестандартно поведение 45 г.
Антон брат на Павел, бизнесмен 50г.
Иван брат на Павел , селянин 55 г.
Ирина дъщеря на Иван 15 г
Снежана нейна дружка 15г
Катя съученичка на Павел 45г.
Борис съученик на Павел, полицай 45г.
Серджиу офицер на СИБ 45г.
Марина гурбетджийка в Италия 30 г.
Комшии Митко, Степаница, Колевица, Симоница

Бесарабия. Есенно време. Селска махала

КАРТИНА 1

До дувара на къщата на Павел комшиите му сидят на лаф. Чоплят семки, черпят се. Из двора на Павел се мяркат две момичета и жена(Катя). Нещо шетат. Катя наближава вратника и премята килим…
- Тае кадъна няма ли ред да си хвани дърмите ? Се разшетала гаче млада булка.
- Де жа си ходи? Пет години прекара в Турция, мъжа й продади къщата и забягна в Русия…
-Деца имат ли?
- Имат една дъщеря, ама и тя, като баща си лови - гущери в Москва.
- Ми Павлю с кво ги хране? Цяла сюрия жени…
- Що жа ги храни? Тие него хранят. Онае, чорлавата – Ирина. Уж е избягала от техните, безбели, баща й я биел. Ама гледам : мине се-мине се …тя сурни от тях ба сланина, ба сирени…
- Ама и кокошки ловят
- Какви кокошки?
- Комшийски. Прескочи някоя ярчеца- я хванат. То има ли тук хазяин? Сичко разградено.
- Че няма ли кой да му оправи акъла? Нали има брати , сестра.
- Доваждаха и тие. Колко имаше крясаци! Той слуша ли? Два пъти се биха. Павел ги натупа сичките. Той беше сами срещу кума си, брат си Антон и още един мъж от Одес. Ги нарита , ги гони из сичкия арман. През нощеска се натваряха и побягнаха. Не ще да слуша никой.
- Бря! Пък беше такова дете смирно…Чина Петровица, майка му, бог да я прости, завещание не била написала…А пък те са три брата и сестра.
- Може и да е тъй. Тя не щеше да обижда никой. Нали помните какво голямо и дружно семейство бяха…и старите още с тях живееха. Може искаше жената сами да се разберат…без кавги и съдове.
- То, може, тъй щеше да стане, ама Павлю, когато се върна от армията, сякаш, го подменили.
- Може да го урчасоха? Едно време , нали, се сурнеше подир една циганка от долния край…Може да му направиха магия?
- Не. Те, оние циганори магия не правят. За крадене- крадят по-манинко. То има ли циганин да не краде? …А пък онае циганка я викаха Милена. Павлю искаше да я вземе, ама…нема късмет.
- Голям късмет! Циганка в къщи да доведе! Що не се оставиш! Тука руски булки навзимаха и се чудят как да ги изпъдят…
- Той и руска иска..
- Който много избира, най после премира. Да беше взел наша българка, кяр и да е пристануша …
- Оле, оле-е! Остави се! То сега няма българки, гагавузки, циганки… То сега сичкото е едно. Да ме прости господ, че грешна дума помислих… Ай, го-виждаш ли ги, нашите българки? Едната избягала от къщи, че, уж, баща й я биел. Защо й баща в къщи като няма да бие?
Другата, Снежана, от горната майла и тя се домъкнала. Уж на гости… и сиди тук вече цяла неделя. Мед ли има тук, бря! А сега и тае дъртата глоба и тя. Била одноклассница и нямала де да живее. Че тук какво е? Манастир ли е? Света Гора ли е?
- За смях стана нашата майла. Миналата събота бях се събрала с едни жени от горния край. Се знаехме още по колхоза. И те ме питат: « Мари, Степанице , чухме, че в вашата майла някакви йогове се навъдили. Какво е това нещо? Пор ли е? Смок ли е?
- А ти кво каза?
- Кво жа кажа? Казах, че не разбрали. Не в нашата майла, а по-горната.
- А ми за йогата кво каза?
- Казах, че не било нито пор, нито зъмя…Човек, казвам, такъв: не пие, не кури, жени не води, на господ вярва…
- А те?
- Какво те? « Ама, Степанице, че той бил светец!»
- Може да е светец, казвам, ама нашите хора го изкарват на вапцан гарван.
- От другата страна не е ли е тъй? Нашите хора саде знаят да заплюят човека, да го нагазят в калта и сетне да му се присмиват. То има ли хора в нашето пусто село?
- Село, като село. За кво сме се събрали на лаф? Да поусукваме. Право-неправо, да си го кажем. От край време тъй е било
- А пък за друго, за какво да намираме майна на Павлю? Ако потрябва нещо, сявга де бягаме? При него. Другите мъже, да не дава господ, да ги помолиш за нещо! На една рубла жа те направи-десет жа ти извади. Ба го нахрани, ба го почерпи и с празни ръце не го изпращай…Жа останеш пишман закво си го викала. Павлю нивга не отказва, нищо не иска и сявга право жа ти каже .
- Ми…това и го губи. Никой правдина не ще да чува. Сичките искат да те излъжат…хем на работа, хем вкъщи.
- Някой път и правдината вреди. Я, да ти кажа, че вашия, когато от къра се връща, все се отбива у Машкината Дона. Уж в кръчмата, а пък сетне през комшулука и у Донини.
- Защо сега лъжеш, паряснице? Нашия вече си забравил годините…у Донини кръшкал!
- Затва кръшка, че ги забравил. Той му се чини, че е ерген пак
- Ай, стига търлосвай! Че да не кажа, че твойто вино мирише на мухъл.
- Бря-бря …миришело. Ти, нали жа пратиш утре-другиден твоя босяк да ти пусна малко винце. Жа му кажа-измитай се и върви си тръси, дето не мирише. Мирише- на вети кириши!
- Хайде, ма! Стига да джавкате! Я вижте ква машина сви в нашта улица. Тю-ю, че красива!
- Това е също Антон. От Одес. Той е . Все такъв наежен, гаче глътнал ръжен.

Антон приветственно сигнали, комшиите го посрящат, целуват се, канят го на суфрата.

- Павлю в къщи го няма. Дорде си дойде, поседи със нас. Толкова години вече не си дохождал…
Черпят го. Антон забелязва, че в двора се мяркат жени


А- Тези кои са?
- Таман си гъльчим. Жени и булки - цяла къща. Закво му е жена на Павлю? И тъй има кой да го гледа.
А- Има, дорде е млад.
- Тъй , зер. На стари години няма да има кой да го погледне. А как прекарвате там, в Одес? Има ли живот?
А- За едни има, за други няма. Както е навред…
- Виждаме, че за тебе има: применен си, хранен си , машина красива имаш..А ми що не си със булката?
А- Аз идвам от Румъния. По работа бях там…Когато влязох в Молдова нещо ме домъчня…дай, мисля, да заобиколя …нашият двор…къща.
- Одеве смислехме за вас. Какво семейство бяхте голямо! Сега сте пръснате…както и всичките. Накъдя върви този свят? Ти си там, по-близо до учените. Какво казват? Жа жувеем ли, жа мрем ли? Сме са пръснали гаче пилци от гаргашка.
А- Те, учените сами не знаят къде да се спасяват. Ум имат, ама акъл нямат. Както се казва: дорде учените мъдруват, лудите се наскачат.
- Ти от кои си?
А- Мяза, че съм от лудите. По- добре да скачаш, отколкото да чакаш помощ...
- Павлю чака от Небето. Виж, цяла черква от вашата къща направил.
А- Тя вече е моя.
- Как е твоя? Майка ти, нали, никакво завещание не ви е оставила?
А- А вие от къде знаете? Всичко тя остави…
Антон чука на вратника. Комшиите деликатно се пръскат. На вратичката се явява Ирина.

И- Кого бы вы хотели видеть?
А- Кажется, я уже увидел…У вас, тут , все такие?
- Какие?
- Ну… дерзкие
- Что вы имеете в виду?
- Всё. Ты, девочка в каком классе?
- Угадайте.
- А , если угадаю?
- Тогда я соглашусь покататься на вашей «Тойоте».
- Тебе не будет страшно? С незнакомым дядей…
- А, что? Вы собираетесь меня соблазнять?
- А что нельзя?
- Можно, но только осторожно…У нас это не приветствуется!
-А что будет?
- Будут неприятности у вас. Статья-«Растление малолеток», разборка с родителями…Возможно, вы отсюда уедете на поезде, или , вообще , не уедете.

От дъното на двора се чува гласа на Снежана
- Иро-о! Манджата прегоря, ма-а !
И- Ой, извините. Так вы к кому?
- Я брат Павла…Петровича.
- Оф! Вие сте Антон Петрович? От Одеса? Аз съм Ирина-ваша племенница, дъщеря на Иван…А това е Снежана. Павлюн, т.е чичо Павлю е неин кръстник. Заповядвайте! Ние таман се събирахме да обядваме.
- А къде е… «Павлюн»?
- Чичо Павел? Ха-ха! Ние от малки тъй му викаме. Той самичък ни научи. И сега всичките тъй му казват…Ето, запознайте се. Това е Катя, одноклассница на Павлюн. Това е мой чичо Антон, по-големият брат на Павлюн.
К- Много ми е приятно…
А- Също…Обаче, гледам-у вас тук е нещо като…коммуна?
К- Да. По-точно приют.
А- И кого ли тук приютяват?
И- Хора, които късат отношенията си със обществото.
- Може ли човек да живее извън обществото?
- Може, ако обществото е болно.
- А вие сте здравите?
- Да. Не виждате ли?
- Външно- да…А защо сте избрали точно това място, тази къща за…приют.
С- Тук живее човек с голямо и добро сърце.
- Но този човек не живее в гората, в Гималаите или Шаолинь. Той има роднини, комшии. Те, може би, не искат тук да става приют за…изгои.
И- Не сме изгои. Ние сме диссиденти.
- А с какво не ви допада обществото?
И- То лицемерно, жестоко и бездушно. Това не е общество. Това е деградирало население… и ние не смятаме за нужно да почитаме неговите мнения
- Но с това вие посягате на вековните традиции, които позволили на нашите предци да оцелеят… Вие накърнявате елементарните етически норми, поне на нашата , българска селска култура.
- Ха-ха! «…българска селска култура» ! Това е, да речем , да копаеш в армана, да ринеш на прасето, да ловиш шамари от баща си и сетне да слугуваш на мъжа си…
- А как се възпитва човек? Чрез домашен труд, чрез социален опит…
- Това не е възпитание на ЧОВЕК! Това е дрессировка на роб. Човекът е създаден не за работа, не за семейство…Той се ражда свободен! От дете може да се направи жив робот или социален лицедей, а може да израсне свободна, хармонична личност .
- Свободна, това каква? Свободна от кочината, от армана, от мъж ? Кой тогава ще ражда деца и кой ще ги хране?
- Свободен, това не означава тунеядец или антисоциален елемент. Свободен-означава да се ръководстваш не с мухлясали предрассъдъци и адети или от страх за наказание. А да следваш своята воля и природна нагласа.
- Убийците също трепят по своя воля.
- А защо хората стават убийци на себеподобни? В животният свят убийство на себеподобни е много рядко явление. Тъй казват учените. Но и ние виждаме, че нито кон, нито магаре, нито куче свои не убиват. А защо човекът убива? Защото е по-свободен от животните. Защото човекът е полубог. Понякога той убива, без да осъзнава, че «убива». Той мисли, че всичко наоколо съществува за негово, индивидуално благо. Той убива и Природата и готов е да убие себе си, ако е въпрос за самоутвърждаване.
Проблемът на Човечеството е в това, че потенциалните убийци имат голямо предимство пред останалите хора с това, че са освободени от юздите на цивилизацията, докато останалият свят е скован и не може да окаже съпротива…
- Извинявай, но аз почти нищо не разбрах
- Обеснявам! Извинявайте, че тъй безцеремонно. При нас тук е свобода и няма авторитети. Вие ще свикнете. Обеснявам. Да вземем, например, традиционното потребителско общество, към чийто идеал всичките сега се стремят. Едни хора в това общество, възпитани от малки с догми, правила и закони, са послушни и нравствени. Другите , които са със свободна воля, навсякъде обикалят тези закони: лъжат, грабят, насилват. Защо ли ? Защото болшинството, както се изразява Павлюн,- «спи в хомота», т.е не се ръководства със Разум, който подсказва къде е лъжата, със Сърцето, което посочва къде е несправедливостта. То, това болшинство чака, че министрите, началниците, държавата ще ловят убийците. Не! Душманите сами са способни да грабнат държавата и по своя воля да я използват срещу несвободните и законопослушните хора. И това ще изглежда ЗАКОННО!
- Да-а-! То, наистина така го има! Ти направо ме слиса. Това Павлюн ли те научи?
- Той. Разбира се, че не е в буквален смисъл . Тук, който при нас довада може свободно да обсъжда каква да е тема. Павлюн чете много философски книги, дава на нас да четем…
Внезапно са чу хлопането на вратичката. Първата се угади Снежана
С- Иро-о! Баща ти! Със пушка! Крий се по-скоро.
- Няма да се крия!
Иван влиза в двора, наближава групата дискутиращи. Той е пиян и зъл.
- Твойта мамица жънска! Убивам!
А- Иване!
И- Убивам!
Вдига пушката и я насочва към дъщеря си
А- Иване! Това съм аз, Антон! Твой брат
И- Брат?! Аз нямам повече брати! Едно време имах два брата. Единият се наеде и забрави пътят до моята къща, другият излезе на серсемин и стана за смях на всичкото село! Убивам!
- Чакай! Ще ме убиеш по-късно.
- Ти хич не ми трябваш! Измести се за да вцела…онае..онова…
- Тате!
- Кво? «Тате»? хора добри. Я елате да видите чудо голямо!...Трябаше да дойда с пушка, за това лайно да ми каже «тате». Спомнило си, че има баща.
- Иване, момичето иска прошка.
- Прошка?! Аз да й дам прошка? От мене?! Бря! Още вчера вирише опашка гаче троянска мацка, неска- «тате», «татенце»? Кого ти искаш да излъжеш? Мене? Закво се криеш за чичо си? Страх береш?
- Не ме изстрах. Хайде , гърми!
Иван се цели. Антон застава пред дулото
А- Иване! Детето разбра грешката. Иска прошка. И господ прощава греховете…
И- Господ, кайш ? Вече за господ ти хрумна? Вчера беше коммунист, сега си станал христианин?
- Хай, да не се караме, Иване. Дошъл съм на гости. Пет години не сме се виждали…С пушка ли се посреща брат?
- Остана саде с пушка, Антоне! Вярваш ли, счупена пара в къщи нямам. От никъде помощ нямам. Какви сте вие братя? Какво може да поскам от Павлю?... «Павлюн» …да го яде болест черна…Тук и мишките са измрели от глад. За тебе какво да се гъльчи? Какъв-то си беше цицльо-такъв си са останал. Ти те е зор красива машина да яздиш…А че имаш брат, че може трябва с нещо да се помогне…ма! Когато ти се учише в университета, а Пав…Павлюн, да го тръшне чумата, беше в армията, кой гледа мама. Тате. Баба. Дядо, Анна…? Кой? Аз! За мене ученее нямаше. Трактора и в къра…И сега тва лайно жа ми се кози, жа ми бяга от къщи… Тае къща е моя…аз гледах нашите! Аз зарових баба, дядо, тате, мама, Анна…Не…Ането беше малка….
Закво си дошъл? Ти не довадаш задаром. Ти всичко си пресметнал. Ти тук нямаш сърце. Тук имаш калкулятор. Чик-чик, тръц-пръц, щрак-щрак и бумагата е готова. Искаш да вземеш къщата? Тае къща е моя! Убивам! Ставайте редом двамата.
А- Запри се, бе! Ай, го и Павел си дойде!
- Де е той!
Изрева Иван, посочва пушката към вратника. «Павлюн!» изпищя Ирина и като се спуща към баща си, прави прием с стил на айкидо и с крака бие по пушката. Игърмява, писъци…Затъмнение, сигали на «Бърза помощ»


Картина 2
Полицейски участък. МайорБорис В. Води разследование на инцидента.

Б- Койчев Иван Петрович. 1954 года рождения. Как вы оказались во дворе вашего брата Павла?
И- Три дня назад я поругался с дочкой. Она обиделась и ушла из дому. Ночевала у Павла. В тот день я пришел с работы пораньше и решил зайти за дочкой.
- С ружьем?
- Да я его, как-то машинально, схватил. Чтобы страшнее выглядеть. Иначе с моей дочкой не сладить. На каждое моё слово она скажет десять. Я, ведь, тракторист. Всю жизнь в колхозе. А она книжек всяких начиталась…да еще Павел ее подзуживает. Короче, я не знал уже, как с ней справиться. Дома: поросёнок, птица, огород…жена у меня сердечница, а эта коза, видите ли, не хочет марать руки…Ну, я и решил её припугнуть.
- Выпили тоже для смелости?
- Нет. Я так с работы пришел. У нашего работника сын родился.
- В каких отношениях вы были с братьями до этого дня?
- В каких…в нормальных. Я, правда, к Павлу не хожу…не нравится мне, как он живет. Другой брат, Антон давно не приезжал. Вчера мы встретились случайно. Он пригласил меня за стол. Я и подошел, сел. Ружье держал на коленях. Когда пришел Павел и хлопнул калиткой, я хотел привстать и случайно зацепил курок.
- А, что вам не нравилось в жизни Павла?
- Всё не нравилось. А больше всего то, что он наших детей …развращает
- В каком смысле?
- Не а таком, конечно…а в таком, что учит их всяким глупостям, забивает им голову ерундой.
- Ну, конкретно, что-нибудь можете назвать?
- Ну, вот, огород свой запустил: ничего не сажает, живность не держит, дом разукрасил, исписал надписями…не женится, не работает…я не знаю, о чем можно с таким человеком разговаривать…таких надо…
- Убивать!
- Да…, т.е нет. Я так…
- Образно
- Да. Вы не подумайте…всё вышло случайно.
- Хорошо. Подпишите протокол.
Борис прави знак. Сержанта извида Иван и ввида Ирина

- Койчева Ирина Ивановна. 1987 г.р…Почему вы несколько дней провели у вашего дяди и не пытались помириться с отцом?
- Это был не первый случай. Мы просто поссорились, он меня оскорбил…
- Он вас бил?
- Да…т.е пытался ударить.
- Если не секрет, какова причина была вашей ссоры?
- Я сказала ему, что докопаю оставшиеся ряды завтра утром. Вечером я договорилась с приятелем пойти на дискотеку. Ну и надо же было привести себя в порядок. Но отец уперся: копай, да копай. Короче, мы разругались и я ушла к Павлюну.
-К кому?
- Ой, простите. К Павлу Петровичу, моему дяде.
- Почему ты называешь его Павлюн? Он же взрослый мужчина, тебе в отцы годится?
- Ну и что? Мы там, у него в ашраме, все равны
- Где, где?
- В ашраме…так называется обитель йогов, индусских монахов. У нас у каждого свои клички. Меня, например, зовут «Ириска».
- И тебе нравится жить у Пав…у дяди!
- Да. Очень. Теперь я буду жить у него все время. Я буду за ним ухаживать и домой больше никогда не вернусь!
- А как же родители? Им же тяжело: хозяйство, мать сердечница?
- Это кто вам сказал? Отец? Мама, между прочим, стала сердечницей из-за него, его пьяных скандалов. Поросёнок нам совсем не нужен-достаточно курей и уток. Просто папа хочет выглядеть хозяином…как это было раньше. Чтобы он ходил по двору и всех понукал, материл. Короче…
- А с дядей у тебя не будет скандалов?
- Никогда! Мы можм поспорить, но он никогда не оскорбит. Я же вам сказала, что мы там все равны от 7 лет и до 50
- А если он не пустит тебя на дискотеку?
- Почему не пустит?
- Ну, ответственность. На дискотеке, ведь, одно хулиганьё…
- Ну, во-первых, Павлюн служил в Афгане десантником , он увлекается кикбоксингом и он тренирует нас… Так что я любому хулигану быстро по соплям навтыкаю
- А во-вторых?
- А во-вторых. Павлюн сам на дискотеки любит ходить. С нами, конечно.
- Павлюн? …Павел Петрович? На дискотеки?!
- Да. Он, правда, не танцует. Он просто садится рядом с ди-джеем. Его все знают и уважают. Когда он там и драк почти не бывает.
- И что там ему интересно?
- Ему всё интересно. Он говорит, что забавно наблюдать за подростками. Они еще не до конца испорченные и похожи на дикарей, т.е на людей, кого цивилизация коснулась не сильно.
- Но там же сплошная пьянь и салажня! Какие там танцы?
- Ну и что? Павлюн говорит, что молодежь интуитивно выбирает адекватную форму для самовыражения. Наиболее первобытную. А всякие там вальсы и хороводы-это уже цивилизация, это уже неравенство…
- Он что коммунист?
- Кто, Павлюн? Да вы что? Он экзистенционалист.
-Кто, кто? Экзи….
- Ну, это человек, который, вроде бы, живет в обществе физически, но ментально, т.е по сути своей он вне его. Поэтому на Павлюна все крысятся. И, особенно, мой отец. Он готов его…
- Убить!
- Да. Т.е нет. В переносном смысле.
- Почему же прогремел выстрел?
- Это случайно. Можете мне поверить.
- Хорошо. Что было после выстрела?
- Павлюн застонал. Мы с подружкой бросились его поднимать. Сбежались соседи…позвонили в милицию,скорую…
- А почему у вашего отца синяк под глазом и выбиты два зуба?
- Не знаю?
- Хорошо. Подпишите протокол. Идите.
Сержанта извида Ирина и ввида Катя

- Минкова Екатерина Федоровна 1957 г.р
- Боре! Остави тези протоколи. Кого искаш да правиш виновен?
- Такъв е реда. Ти какво искаш? Да направим вид, че нищо не е било? Павел лежи в болницата…
-Добре. Аз жа ти разкажа всичко, без да ме прекъсваш…
Както знаеш, бях пет години в Турция. Колкото печелих всичките пари изпращах на мъжа си и дъщеря си. Тае година дъщеря ми, доколкото аз помних, трябваше да завърши школата. Затова реших да си дойда, да я вида, да науча, какво се стяга да прави. Както майка. Но моят хазяин, един припрян турчин, не ме пущаше. Аз настоях, а той хем половината не ми плати, хем ме направи нелегална и мен ме депортираха с бележка в паспорта. Довадам се. Мъжът ми продал къщата и забягнал в Русия. Дъщеря ми още предишната година оставила школата и се замела и тя в Москва. Есенно време. Парите ми се свършиха. Не да се обуеш, не да се облечеш. Вече беше ме изсрам да ходя по роднините. Ме вдигнаха на смях: пет години работила в Турция и сега е просякиня . Грозно. Едно време тъй ме дотегна, че реших да се удавя. Вървя и плача, а краката сами ме сурнат къде пруда. Бог да ме убие! Сами ме носеха. Таман свих къде парка, чувам глас: «Кате!». Това бил Павел.Аз като се разревах и побегнах чак навътре в парка. Павел ме стигна, ме прегърна. Боже! Жива душица съм срещнала през пет години кучешки живот… Наревах се тогава за цялата пятилетка. Разказах всичко на Павел. Той ми казва: « Жа живееш у мене»
- Как у тебе? Кво жа кажат хората? Той пък : « Аз хората не слушам! Аз слушам сърцето си. Ти си моя одноклассница или какво? Четири години сидяхме на една парта. Това, кай , все едно да бяхме женени. Ката ден наедно. Тое Павлю, такъв чуден човек! Ме заведе у тях. Аз, пък, гаче млада булка: ме беше изсрам даже да го погледна. Пък той тъй деликатно…Боже, да му дава господ сто години живот…Той ме спаси. И тъй леко, полеко, се усвоих. Гаче пак ми се върнаха школните години. И комшиите привикнаха…И вчера, като се яви неговия брат Антон. Гаче от небето падна. Здрасте-здрасте. Погъльчахме малко и като се яви Иванистят, пиян и със пушка. Боже! Ми се откъсна сърцето. Чисто замръзнах. Иван, пък, разядосан като скочи връз дъщеря си. Искаше да я гръмни. Сетне със Антон се счепкаха. Иван набеди брат си, че искал да взима къщата и пак дигна пушката. Сетне ,таман се поумириха, хлопна вратичката и влезе Павел. Да не беше Ирина, Павел днеска нямаше да го има. Уж такова слабичко момиченце, ама , като скочи връз баща си, като изпъна крака и направо в главата като го рапна! Той какъвто е голям мъж залитна, ама успя да гръмне. Сетне побягнахме къде Павел… И сега какво се получава? Иван му свети тюрма?!
Изведнъж сержанта излиза и бързо се връща
- Товарищ майор, в отделение прибыл полковник Службы безопасности господин Серджиу Мокану …
- Хорошо… Катьо, ти си свободна.
Катя излиза и през малко шумно влиза полковника.
- Я, собственно по делу Койчева.
- Койчева? Об этом знают уже в Кишиневе?
- А ты как думал? Ваш регион у нас на особом внимании. К тому же Койчев Павел у нас в картотеке, как афганец и особист. Так что у вас тут произошло?
- Ничего особенного. Бытовая ссора.
- С применением огнестрельного оружия.
- Да, но выстрел был случайным. Стрелявший имеет право на ношение оружия. Он охотник. Есть некоторые неясности, но это чисто технический аспект.
- С нашей стороны предлагаем провести обыск у Павла Койчева.
-У пострадавшего? На каком основании и с какой целью?
- Чисто профилактический. На предмет трафика.
- Ты что? Павел мой одноклассник , родственник и почти сосед. Это какая-то чушь. Кто это выдумал?
- У нас есть сведения: « Павел Койчев во время службы в Афганистане замечен в контактах с местным населением…»
- Ну и что? Он там, между прочим, выучил фарси и пуштунский. Он еще со школы этим увлекался. Еще в школе он водился с цыганами, выучил цыганский, молдавский, гагаузский…У него талант на языки.
- Охотно верю. А на что же он живет? Насколько нам известно, он уже десять лет не работает.
- Ты меня извини. А на что ты купил свой BMV? Может на зарплату? Может у тебя тоже обыск устроить?
- Слушай, майор, что ты себе позволяешь?
- Я пытаюсь тебя вразумить. Вы итак наломали дров…
- Кто «вы»? О чем ты говоришь? Кого ты прикрываешь? Этот человек бунтовал население в конце 80-х. Без него не обходился ни один митинг.
- Мы с тобой тоже ходили на митинги. Ты забыл, как бегал за Леонидой Лари? Только ты был для неё пешкой. Время было такое. Ты тоже орал «Унире!». А это, между прочим, призыв , направленный против государственности Молдовы. Или ты думаешь, что только молдаванам можно…
- Хватит болтать!
- Jos afare, domnule!
- Si,si? Cine tu vorbesti?!
Серджиу се хваща за кобурата, но Борис вече насочва пистолета
- Ты уже труп. Ты, что забыл, что я в группе лучше всех стрелял и боролся?
Пауза
С- Мэй, Боря. Так глупо все вышло.
- Я тоже так думаю. Садись и забудем.
- У тебя что-нибудь есть?
- Есть. «Белый аист»
Борис изважда бутилката
Б- Извини. Просто ты нечаянно задел…
С- Но я от тебя такого не ожидал. Ты же, ведь, молдаван…
- Ну и что? У меня мать болгарка, одна бабка гагаузка. Я везде свой среди своих. А с Павлом мы выросли в одной махале, в одной команде рубились в футбол…
- Ну. Вот, у меня рапорт одной учительницы по истории. Она сообщает, что господин Койчев оказывает тлетворное влияние на детей, внушая им, что Буджак исконная болгарская территория.
- Ну, а ты, что думаешь по этому поводу? Что она исконно молдавская?
- Мэй, ты снова начинаешь? Черт с ней с историей! Есть кому разбираться.
- Кто будет разбираться? Ведь это мы с тобой закончили исторический факультет. Кто вместо нас будет разбираться? Бухгалтера, агрономы или гинекологи? Кто?
- Зачем, вообще, лезть в историю, я не понимаю?
- Очень жаль, что не понимаешь. Ты же материалист?
- Ну, в общем, да.
- А материя, как говаривал Владимир Ильич даётся нам в ощущениях…Пощупать мы можем только прошлое… историю. Настоящее мимолетно: я сказал- и это уже история. Про будущее и говорить нечего-оно нам неясно и недоступно.
- А зачем нам «щупать историю»? Разве больше щупать нечего? Хи-хи.
- Если незачем, почему ты вынюхиваешь, кто, чего сказал? Вот ты прыгнул на меня с пистолетом, а потом вспомнил: « Мэй! Так это же Боря! С которым я учился в универе!» …А если бы не вспомнил? Так и с Буджаком. Нужно вспомнить, что он имеет прошлое не связанное с средневековой Молдовой. Не зря говорится: кто не знает истории рискует повторить ее. Вот, между прочим, видишь книгу «Талибан и аль Каида». Видишь, кто ее перевел с фарси? Койчев Павел. А он имеет среднее образование, а мы с тобой высшее, да еще и историческое. А, вот еще один его перевод: «Народы Гиндукуша». И знаешь, что интересно? У некоторых народов северного Афганистана денежная единица называется «леу», столица одной из областей - «Кишиндэ», есть города Киш, Кишино, Хотан, Бэлх, Бендер…Это тебе ничто не напоминает? Старших по возрасту там называют «тата», «баде», а большой хребет «Молдотау»…
- Не может быть?
- Может и есть. Имя «молдаван» означает не этноним, а название страны, в которой жили «молды»-кельтские племена. А кельты на Карпаты и далее в Западную Европу пришли именно из Центральной Азии, из Афганистана…
- Слушай. Это интересно
- Конечно, интересно. И это раскопал Койчев, а не домнул Мокану с дипломом историка.
- А почему он не печатается?
- А кто его напечатает? У него же 10 классов сельской школы. К тому же вы его подозреваете в торговле наркотиками и антимолдавской деятельности…
- Это какой-то непорядок.
- Еще бы. Емил Лотяну познакомил всю планету со словами «молдаван», «лаутаре», а ему не дали даже дожить по-человечески…Да , что там говорить?! Короче, дело с Койчевым…
Вбягва възбуден сержанта
- Товарищ, майор. Разрешите доложить? Подследственный Иван Койчев сбежал.
- Как сбежал?
- И еще…
- Что еще?
- Пострадавший Павел койчев из больницы исчез.
С- Ну, что, майор, допрыгался?! Он, видите ли, мозги мне пудрить будет талибанами…

Тримата избягват към исхода. Сирена.

Продължението по-долу (в комментариите)
Теги: театър
← Что сокрыто в знамене Штефана? Архипелаг "Москва" Часть 2 →

Комментарии 1