Пукнатината на волана. А. Шишков

В семейството ни имаше една снимка, която зароди една от моите мечти. Мечтата беше почти нереална, но имаше шанс.
Баща ми, млад, красив мъж, двайсет и двя годишен, работеше шофьор. Возеше председателя на колхоза на една много сериозна кола, която са казваше «Победа». Сега ще са върнем към снимката от 1955 година: "Вратичката на колата е отворена, тате сиди и ме държи за кръстчето да не падна, а аз се държа за волана и се вижда, че много съм щастлив. Бил съм на 2 годинки». После, когато пораснах, често питах тате: "Какво стана с «Победата ?». Той тъжно и тихо отговаряше: "Продадоха га. Такива коли сега няма». И аз разбрах, че «Победата» за него имала голямо значение. Както ме разправяше тате, тя била голяма, кафяв цвят и с много мек ход, защото била с ресори.
Минаха се много години. Дойде ред да си купувам и аз кола. Разбира се, че освен «Победата» друго нищо не се обсъждаше. Настъпи време да се осъществи мечтата ми и да купя такава «Победа», както на снимката. Моят приятел Васил Станчу-Татарлиев работеше в една голяма организация, завеждащ на гаража, която имаше над 50 коли на базата на ГАЗ, резервните части които уйдисваха и за «Победата». Така ние решавахме веднага няколко задачи. Остана най- малкото: да намерим такава «Победа». Васил имаше голям авторитет в тази посока и за това открихме много хора с «Победи». Но ни едната не отговаряше на нашите изисквания. Към разрешаването на този проблем са влючват и други приятели. Всеки искаше да ни помогне.
Един ден дойде моят приятел, нашият български поет Петър Бурлак-Вылканов и той приема активно участие. Когато разбра какво търсим, каза: "Какво са мъчите? Алис такава «Победа» има моя кръстник в Бабата. (Бабата е родното село на Бурлака). Казано – решено - направено. Васил(прякура му беше «военно-морския флот или на кратко Флот»), са взе да осигури шофьор с кола.
В събота, сутрин рано, тръгнахме. Пристигнахме в Бабата след обяд. Веднага отидохме при кръстника на Бурлака. Помня, се казваше Георги. Бурлака направо и кратко казва: "Георге, познай се с моите приятели. Наско иска да купи твоята «Победа», покажи га». Георги не очакваше такъв завой в разговора и не можеше да се сети за каква «Победа» става лаф. После вспомни, че някога имал кола «Победа» и каза: "Аз не съм га откривал повече от десетина години. Тя в дама и затрупана със сено. За да га изкараме оттам, трябва да изнесем сеното». «Добре, давай вилите»: казва Бурлака и отидоха в къщи с Флота.
Георги донесе две вили, и ние за един час отровихме «Победата». Дойдеха експертите - Бурлака и Флота. Доста время га гледаха, и Флота авторитетно каза, че колата е хубава и по цвята, и всичките детайли са нейни родни. Отидохме до председателя на колхоза, моя адаш Наско, му обяснихме ситуацията, и че трябва ни камион ЗИЛ, за да транспортираме «Победата» до моето село Троица в Молдова.
Роднините и приятелите на Бурлака ни нахранеха, понапоиха и много ни помогнаха. Натоварихме «Победата» на ЗИЛа и тръгнахме за Троица. Пристигнахме над вечер, ма още видяло беше. Вкарахме ЗИЛа в двора и започнахме да стоварваме «Победата».
Дойдеха тате с мама. Тате попита :"Какво става? От къде е тази «Победа?». Белнеше, че са вълнува. Аз, без да помисля, са пошегувах: "Тате, това е онае «Победа», на която ти работи . Не га познаваш ли?»
Ние продължихме, със смях, шеги, да стоварваме «Победата».
През малко дойде при нас мама и ме пита: "Какво си казвал на баща ти, бе? Той седнал в мазата и циври гаче дете».
Се оказа, че тази «Победа», наистина, е онае, на която работил тате, и в която аз съм на снимката. Тате га познал по една дълбока пукнатина на волана.