Кумовото дърво

0
Голосов: 0

1339

Кумовото дърво

Кумовото дърво и сватбеното знаме



Тези обредни елементи на българската сватба са прообразът на по-късните културни
символи като новогодишната елха, държавното знаме и религиозно-философската представа за «световното дърво» на познанието. За най- очебиен пример можем да посочим бялото знаме (плат) като знак на капитуляция, предаването, подчинението.
Този символичен атрибут-бялото знаме, приложена към такава пределно цинична, военна акция е вземен от сватбеният ритуал, в който белият цвят ( кърпа, пешкир, китка) символизират женското(бульчиното) начало, което в края на сватбата « се предава»» на мъжкото начало, белязано с червен цвят на пояса, конците, които опасват, крепят…
В това отношение и мартеницата, и българското, държавно знаме са преки наследници на народните ритуални вещи.
Самата процедура на изграждането на кумовото дърво, под което по времето на сватбата седи кумът- царят е предметна иллюстрация на създаването на света, което по-късно вече се излага в религиозните писания или научните трактати.
Ето как това изглежда и се разбира в съвремено, популярно изложение.
Изпъром нямаше нищо,т.е нямаше дума за ново семейство. Но ето се явява идеято-словото и започва материалното воплощение.

Първият етап , «засевки» имитира подготвянето на космическият прах (брашното) като се пресява през «девет сита», очиства се от случайни примеси и съпроводени с пеенето на «архангелите», които с звуковите модулации структуират космическия прах.
Следващият момент е съединяването на прочистиният космически прах с космическата «вода». В изотерическата литература «вода-мара» означава информационно-енергетична субстанция-дух, който поражда формата от хаотичната праховидна мъглявина. Това става посредством вихреобразното движение, което придава устойчивост на новообразуваната форма. Този вихър се образува чрез използването на предмет, символизиращ мъжкото, активно начало: точилката, свирката, кавала, пръчката. Ролите на «демиурги» изпълняват зълвата и девера, а вихреобразното бъркане е «подсилвано» с вихъра на хорото, изпълнявано от «архангелите»-момите, избрани предварително сред най-личните в селото и роднини.
След като тестото е замесено рано дзаранта, по-късно започна разнимането на общата аморфна маса тесто на отделни «планети» и заселването им с растения и животни като на различните хлябове и пити се правят съответни шарки, украси, фигурки.
На кравая за кумовото дърво в средата му се оставя дупка, а около нея от тестени пръчици се изобразяват «змии».
Следващият етап на тази космогония е изпичането, т.е към земята(брашното) и водата добавя се новия, градивен елемент-огънят. След като «твърдта»-кравая е опекана, главният бог на сватбата-кумът бушка кумовото дърво, направено от четалат клон на здраво дърво и с нечетно количество кло нчета.
Основният, знаков елемент на кумовото дърво е червения конец, който се вие от основанието на дървото и обвива, крепи всичките детали на дървото: нанизи от сушении плодове, чушки, пуканки, фасул и стръкчета с бръшлян (плющ). По върховете на клончетата се набушват позлатени или червени ябълки и други лъскави предмети, имитиращи звезди.
Готовото кумово дърво е нагледен макет на мирозданието: долу земната материя (кравая), горе небето с звездите и съвместно са съучаствници на човешкото битие изобщо и на раждането на новият живот чрез сватбата, конкретно.
До кумовото дърво, този сложен вселенски символ, сяда самият кум-царят и поема браздите на правлението както на сватбеното тържество така и на новото семейство.
На другият ден, след брачната нощ кумовото дърво се разваля тържествено, се раздава украсата, имиша. Младоженците преминават в нов, по-висок социален статут и стават потенциални родители на нов живот. Цялата тази сватбена «космогония» , ритуалност, родовата солидарност оказват нужната психологическа нагласа за младоженците да станат отговорни и верни съпрузи.
Кумовото дърво
← Бессарабский чамур Ганджя Добруш. ( Терновская легенда) →

Комментарии